Постинг
31.10.2009 23:38 -
Дъжд в душата
Автор: cchery
Категория: Поезия
Прочетен: 2763 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2009 11:16
Прочетен: 2763 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 03.11.2009 11:16
на Зори........
Вали от много време,
макар прозорецът ми да е сух.
Вали така че и сърцето стене
на колене е моят дух.
Дъждът в душата ми не спира
вали в несвяст и миг след миг.
Мисълта ..... тя бясно галопира
без звук е моя просещ вик.
Телефонът да звъни забравил е.
Прах по пощата от месеци стои.
Да чакам просто навик е.
Листопадът вместо мен брои.
Сред хората дори самотен,
на майчинството в плен
денят започва с навик отработен
и отива си все тъй усамотен.
Вали със сила страшна
по лицето ми разкъсваща тъга.
Аз крия се, за да изплача
непостижимата нега.
И тъй на дъното опряна
усетих сила в черната земя.
Опора си намерих и огряна
устремих се към лъча със светлина.
Пътувам оттогава и отдавна не тъжа,
но пазя си една сълза:
за черното на лютата омраза -
да повика за да отмие на душата ми дъжда.
Вали от много време,
макар прозорецът ми да е сух.
Вали така че и сърцето стене
на колене е моят дух.
Дъждът в душата ми не спира
вали в несвяст и миг след миг.
Мисълта ..... тя бясно галопира
без звук е моя просещ вик.
Телефонът да звъни забравил е.
Прах по пощата от месеци стои.
Да чакам просто навик е.
Листопадът вместо мен брои.
Сред хората дори самотен,
на майчинството в плен
денят започва с навик отработен
и отива си все тъй усамотен.
Вали със сила страшна
по лицето ми разкъсваща тъга.
Аз крия се, за да изплача
непостижимата нега.
И тъй на дъното опряна
усетих сила в черната земя.
Опора си намерих и огряна
устремих се към лъча със светлина.
Пътувам оттогава и отдавна не тъжа,
но пазя си една сълза:
за черното на лютата омраза -
да повика за да отмие на душата ми дъжда.
1.
анонимен -
Добро утро!
01.11.2009 09:32
01.11.2009 09:32
Точно. Земята ни дава прилив на сили да преборим отчаянието и най-свирепата болка.
Целувки!
цитирайЦелувки!
zabavnata написа:
Точно. Земята ни дава прилив на сили да преборим отчаянието и най-свирепата болка.
Целувки!
Целувки!
Сигурно затова, когато ми е най-трудно и имам най-много проблеми, вечно сънувам моето село през лятото..... когато аз бях малка, светът - непознат, а въздухът - с вкус на приключение и усещам дъха на почвата посред жежкото слънце, аромата на напечената лайка и лентяството на праха под парещите лъчи.
Благодаря за включването и прекрасен ден!
Търсене