Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2009 13:49 - Падението - игра на самозабравата
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 2927 Коментари: 0 Гласове:
3



Тези дни думата падение е обсебила всяка гънка от сивото ми вещество (общо 2-3 де, ама това е друга тема). Размишлявам над това как човек, който се е устремил нагоре някъде по пътя се самозабравя и губи представата, че 1 път има винаги 2 посоки: нагоре и надолу, напред и назад, наляво и на дясно, отиване и връщане и т.н. И че не е лошо, поне едната от тях да не е неизвестна. По възможност - тази за връщането. Защото, ако човек стигне целта си и застане умопомрачен на върха, а малко след това се усети, че върхът е тесен за да стъпи на него с два крака - няма начин, ще трябва да направи 1 крачка назад. И тогава самозабравата ще го напусне завинаги. Ще си тръгне така както си тръгва неверния другар, оставяйки го сам и клатещ се над всепоглъщата бездна.  Тази същата самозабрава, която с измамните си илюзии го е водила напред все по-устремено, все по-безскрупулно и все по-арогантно. Без да му даде възможност да помисли за обратния път, за връщането, за сигурната и спасителна крачка назад. А тя бездната е широко отворена за давещите се, да не кажа гостоприемна.

И още нещо ме вълнува: това какво човек оставя от себе си, след себе си и срещу себе си по избрания път.  И не са ли тези оставени неща паветата, които запълват пътя след всяка крачка напред. И в този ред на мисли се налага изводът, че колкото повече оставяш, толкова по-лесно и сигурно ще се върнеш (ако се наложи!!). На много хора им се налага да оставят от себе си само впечатления, думи и отношение. И всъщност за тези трите неща ми е приказката - за онази толкова вярна българска поговорка "Казана дума - хвърлен камък". За това, че риза се изпира, обувка се изслъсква, но изтърсената "истина" в нечии очи, параноичното крещене в нервен момент, нежеланието за помощ........ това са хвърлени със страшна сила и тежест "камъни", които подобно на скалите са неразрушими, тежат неизмеримо и са доказателството за нечия самозабрава (а може би и глупост!!!).

И когато, човеко, след време, за крачката назад не ти е останало място и погледнеш в очите - онези същите, на които си говорил "истини", крещял си, мислейки си, че си вечен - и видиш зараждащата се радост от твоето падение......... ами тогава дано се сетиш, че път се гради с труд и пример, а не с магическа пръчка и празнословие.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008382
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031