Постинг
21.07.2015 19:40 -
С лодка из Йониско море
Ден 7 и 8
Днес термометърът показва 38 градуса и вярвайте ми усещам всеки един от тях. Жегата тежи върху изпечената кожа, погледът блуждае и сигналите от мозъка (доколкото ги има) трудно могат да го накарат да фокусира каквото и да е. Дори и най-простичките мисли се стопяват още преди зародишът на плахата логика в тях да е просъществувал една единствена секунда. С 2 думи........ горещина до дупка. При това - на морето. Местните казват, че това е най-топлото лято за последните 5 години. Няма да се учудя, ако в личната ми класация, това е въобще най-топлото лято.....
Имам обаче едно решение на този проблем. Дори е и предложение..... да изпием по 1 рицина в някое от крайбрежните капанчета на Нидри - голям град на о-в Лефкада:
и да ви разкажа какво правихме вчерашния ден.
Понеделникът беше отреден за разходка из околността. Имахме план да отидем южно от нашето село - на о-в Лефкада, и оттам, според зависи от цените, да се метнем с корабче на круиз из околните малки островчета или с ферито да отидем да видим дали Одисей не ни чака на Итака. Я, получи се и рима даже..... Пътьом обаче, погледът ми беше "уловен" от една крепост, кацнала там, където морето и планината си дават среща:
Нагоре е стръмно. Но повече от това е горещо. Тревите около ни са изгорели до невъзможност. Като преди това не са пропуснали да порастат поне по 2 метра:
В самата крепост, ако горещините не бяха отнели жизнената сила на дивите бурени, едно стадо крави можеше да преживее с колосалното им количество цяло лято - подозирам, че тази крепост няма нищо общо със славното елинско минало на нашите домакини от Гърция:
Гледката от бойниците предлага друга наслада на очите:
Още по пътя бях мернала една сграда, която беше буквално в морето. Е, хайде да съм точна - върху скромните и крехки "плещи" на един пясъчен нанос:
Разбира се, подозрението, че тази сграда е под постоянна заплаха от наводнения, никога няма да ме напусне. Но все пак я има. И е там - насред морето..... значи има защо. И значи има как!
Пътят ни към Нидри минава през град Лефкада.... място препълнено с туристи, коли, мотори и мотопеди..... Досега сме се возили на отворени прозорци, но.... ниската скорост, с която караме в града, невероятните акробатични изпъления на 4 колела, които трябва да предприемем, за да се промъкнем из лабиринта на паркиралите на принципа "тук ми е най-удобно", ни карат да пуснем климатика.... Хладно е.. дори измамно хладно!
Уж напускаме Лефкада, но продължаваме да пъплим по шосето, което води към град Нидри... Баси, всички ли натам са тръгнали?! Ще каже човек, че сме в туристическия сезон......
Стигаме пристанището на Нидри:
Въпреки, че ужасно много ми се иска да изпия нещо разхладително именно в тази крайморска таверна:
трябва да решим какво ще правим с остатъка от деня преди мозъците ни да са отказали да генерират каквото и да било като мисъл и гений.... Дали споменах, че ми е зверски горещо?!
Една част от нас решават да видят група от водопади, разположени нависоко в планините на о-в Лефкада. Другата..... разказът по-надолу ще е доста по-подробен за тази втората група, която бяхме всъщност аз мъжа ми и децата.... така че не спирайте да четете и разглеждате! Но преди това снимки от водопадите:
И така, хващам нишката на втората част от този разказ, за да успея да я разплета поне донякъде.... А ще е донякъде, т.к. времето напредва. Инструментариумът на блог.бг за качване и постване на снимки не ме улеснява с нищо. А постоянното форматиране на съдържанието на постинга, което се случва без аз да съм причина за това, ме дразни толкова много, че тези морски разкази ще са по всяка вероятност последното, което публикувам тук...... Инатлива съм като арменско муле на еврейски мост, но и моето търпение, що се отнася до блог-платформата на блог.бг, се изчерпа.... И така....
Думата ми беше за решението, което ние с Момчил (съпруга ми) взехме за остатъка от вчерашния ден. А то се състоеше в това да направим нещо, което за мъжа ми винаги е било мечта. Е, и моя, също така..... но 50-те евро за тази мечта ми бяха скъпи на сърцето. В крайна сметка Момчил настоя. А това, той да настоява да похарчим нещо екстра от плановете, които имаме, се случва рядко. По правило в нашето семейство аз съм човека с широките пръсти....... (и скъпите китки - малко хумор, който е разбираем за ограничен кръг от хора, но ако някой се поинтересува, ще ви запозная за какво иде реч). Е, добре - ще кажа най-сетне какво се опитвам да разкажа откакто съм се "метнала" на компа този следобед. С Момчил решихме да си наемем моторна лодка за четирима иииии да обиколим близките по-малки островчета около големия Лефкада, на който се намирахме. Ето такава лодка:
Да си призная честно, това са едни от най-добре похарчените 50 Е в живота ми. Имам си една мечта - да посетя дори и само веднъж в живота си някой тихоокенски остров. От онези с белия като брашно пясък, тюркоазените води и двете кокосови палми, между които е опънат хамак. След това мога спокойно да "лопна кепенците" и да му ударя 1 малко узо със св. Петър. В този ред на мисли, се радвам, че вчера НЕ посетих въпросния тихоокеански остров, щото сега трябваше да стягам багажа, но пък видях очарованието на китните малки късчета земя, приютени от ласкавите води на моята любима (вече) Йонка - Йонийско море. Снимки имам да ви удавя с тях. Нерви, за да ги кача тук директно в блог.бг, обаче не ми останаха...... така че по-надолу следва най-доброто.. според мен.
Вече сме на лодката:
Около ни синьото на морската вода, примесено със зеленото от растителността на по островите, отблясъците слънце върху ситните вълни и полу-прозрачния въздух, изпълнен със солена плътност, изнасят колоритно и незабравимо представление само за четирима...... Благословени са пусти им гърци...... мястото, на което живеят, е рай! И приказка! И очарование! И романтика! Минало и настояще........ И да му се не види....... дори не мога да им завидя...... Чувствам се толкова превзета от емоцията вътре в мен, че мога само да се радвам.
Сбогом, Нидри! Сбогом, чиста съвест!!!!!!..... дано да се върнем!
Ако трябва да съжалявам за нещо, то..... е лодката! Буквално всички й се изредихме..... Дано децата не четат тук! Помните ли онази песничка: "Тръгна Рачо капитана, да преплува окена, с параход....... ".... През целия първи час на нашето пътешествие тя буквално бумтеше в главата ми...... защото "капитани" на нашата малка черупка бяхме всички ние четиримата - Момчил, Бела, Коко и аз.....
Пейзажът около нас е самото очарование. Може би има и по-прекрасни места, но едва ли бих могла да оценя нещо още по-красиво, ако нямах сетива за това, което Йонийско море щедро ми предложи вчера.
ПЪРВА КОТВА! ПЪРВИ СКОКОВЕ в открито море - боже, справихме се не само с управлението на тази черупка, ами успяхме и да я спрем насред морето........ а какво можеш да правиш, когато си заобиколен от колосални количества примамливо подканяща те вода?!?! Ами... да й се метнеш:
По-трудното от скачането в открито море е........ връщането обратно на лодката:
А качването по невъзможно тясната, но за сметка на това изключително повратлива мини-стълбичка, е направо изкуство за малцина посветени:
Гледките по маршрута от една карта, която взехме с наемането на лодката, се редуват с нескрита красота. Издигащи се отвесно бели скали или пък ниско падащи над водата клони на стари дървета. Бистра и кристално чиста вода, миеща подводни пещери и участъци с плашещо тъмни бездни - те се оказват просто ..... подводни полета с водорасли - нищо страшно, когато се гмурнеш да разгледаш. Около нас порят всевъзможни лодки - ветроходни, моторни, ферита..... че и дори един пиратски:
Както може би се досещате ние въобще не сме първите, открили удоволствието на подобно плажуване като вчерашното. За местните дори е повече от нормално. Най-често си имат собствени лодки и с тях кръжат накъдето им скимне. За останалите има и круизни кораби, които спират на китните малки плажчета за по половин час - колкото изнурените от жегата и клатушкането туристи да топнат морни бедра в топлата вода:
Плажовете се редят един след друг. Всъщност плажове е доста силна думичка за малките "резенчета" земя, откъснали се от сърцата на островите, и отредени за хорска суета по бански. Толкова малки и толкова сладки. Така мамещо неустоими с жълтеникавия си пясък, обрамчен с тюркоази морска вода........
Този разказ може да продължи до безкрай... може дори да е новото начало на 1001 нощи, но времето, което е все така оскъдно, ми нашепва, че залезът наближава, а вторият ми плаж за деня е само план........ Затова оставям на вашето въображение всичко онова, което не можах да разкажа - за времето, слънцето, хората и още нещо..... но няма как да пропусна снимките, пропити с нечовешкото удоволствие да се чувстваш свободен, волен и на седмото небе:
КРАЙ!
Днес термометърът показва 38 градуса и вярвайте ми усещам всеки един от тях. Жегата тежи върху изпечената кожа, погледът блуждае и сигналите от мозъка (доколкото ги има) трудно могат да го накарат да фокусира каквото и да е. Дори и най-простичките мисли се стопяват още преди зародишът на плахата логика в тях да е просъществувал една единствена секунда. С 2 думи........ горещина до дупка. При това - на морето. Местните казват, че това е най-топлото лято за последните 5 години. Няма да се учудя, ако в личната ми класация, това е въобще най-топлото лято.....
Имам обаче едно решение на този проблем. Дори е и предложение..... да изпием по 1 рицина в някое от крайбрежните капанчета на Нидри - голям град на о-в Лефкада:
и да ви разкажа какво правихме вчерашния ден.
Понеделникът беше отреден за разходка из околността. Имахме план да отидем южно от нашето село - на о-в Лефкада, и оттам, според зависи от цените, да се метнем с корабче на круиз из околните малки островчета или с ферито да отидем да видим дали Одисей не ни чака на Итака. Я, получи се и рима даже..... Пътьом обаче, погледът ми беше "уловен" от една крепост, кацнала там, където морето и планината си дават среща:
Нагоре е стръмно. Но повече от това е горещо. Тревите около ни са изгорели до невъзможност. Като преди това не са пропуснали да порастат поне по 2 метра:
В самата крепост, ако горещините не бяха отнели жизнената сила на дивите бурени, едно стадо крави можеше да преживее с колосалното им количество цяло лято - подозирам, че тази крепост няма нищо общо със славното елинско минало на нашите домакини от Гърция:
Гледката от бойниците предлага друга наслада на очите:
Още по пътя бях мернала една сграда, която беше буквално в морето. Е, хайде да съм точна - върху скромните и крехки "плещи" на един пясъчен нанос:
Разбира се, подозрението, че тази сграда е под постоянна заплаха от наводнения, никога няма да ме напусне. Но все пак я има. И е там - насред морето..... значи има защо. И значи има как!
Пътят ни към Нидри минава през град Лефкада.... място препълнено с туристи, коли, мотори и мотопеди..... Досега сме се возили на отворени прозорци, но.... ниската скорост, с която караме в града, невероятните акробатични изпъления на 4 колела, които трябва да предприемем, за да се промъкнем из лабиринта на паркиралите на принципа "тук ми е най-удобно", ни карат да пуснем климатика.... Хладно е.. дори измамно хладно!
Уж напускаме Лефкада, но продължаваме да пъплим по шосето, което води към град Нидри... Баси, всички ли натам са тръгнали?! Ще каже човек, че сме в туристическия сезон......
Стигаме пристанището на Нидри:
Въпреки, че ужасно много ми се иска да изпия нещо разхладително именно в тази крайморска таверна:
трябва да решим какво ще правим с остатъка от деня преди мозъците ни да са отказали да генерират каквото и да било като мисъл и гений.... Дали споменах, че ми е зверски горещо?!
Една част от нас решават да видят група от водопади, разположени нависоко в планините на о-в Лефкада. Другата..... разказът по-надолу ще е доста по-подробен за тази втората група, която бяхме всъщност аз мъжа ми и децата.... така че не спирайте да четете и разглеждате! Но преди това снимки от водопадите:
И така, хващам нишката на втората част от този разказ, за да успея да я разплета поне донякъде.... А ще е донякъде, т.к. времето напредва. Инструментариумът на блог.бг за качване и постване на снимки не ме улеснява с нищо. А постоянното форматиране на съдържанието на постинга, което се случва без аз да съм причина за това, ме дразни толкова много, че тези морски разкази ще са по всяка вероятност последното, което публикувам тук...... Инатлива съм като арменско муле на еврейски мост, но и моето търпение, що се отнася до блог-платформата на блог.бг, се изчерпа.... И така....
Думата ми беше за решението, което ние с Момчил (съпруга ми) взехме за остатъка от вчерашния ден. А то се състоеше в това да направим нещо, което за мъжа ми винаги е било мечта. Е, и моя, също така..... но 50-те евро за тази мечта ми бяха скъпи на сърцето. В крайна сметка Момчил настоя. А това, той да настоява да похарчим нещо екстра от плановете, които имаме, се случва рядко. По правило в нашето семейство аз съм човека с широките пръсти....... (и скъпите китки - малко хумор, който е разбираем за ограничен кръг от хора, но ако някой се поинтересува, ще ви запозная за какво иде реч). Е, добре - ще кажа най-сетне какво се опитвам да разкажа откакто съм се "метнала" на компа този следобед. С Момчил решихме да си наемем моторна лодка за четирима иииии да обиколим близките по-малки островчета около големия Лефкада, на който се намирахме. Ето такава лодка:
Да си призная честно, това са едни от най-добре похарчените 50 Е в живота ми. Имам си една мечта - да посетя дори и само веднъж в живота си някой тихоокенски остров. От онези с белия като брашно пясък, тюркоазените води и двете кокосови палми, между които е опънат хамак. След това мога спокойно да "лопна кепенците" и да му ударя 1 малко узо със св. Петър. В този ред на мисли, се радвам, че вчера НЕ посетих въпросния тихоокеански остров, щото сега трябваше да стягам багажа, но пък видях очарованието на китните малки късчета земя, приютени от ласкавите води на моята любима (вече) Йонка - Йонийско море. Снимки имам да ви удавя с тях. Нерви, за да ги кача тук директно в блог.бг, обаче не ми останаха...... така че по-надолу следва най-доброто.. според мен.
Вече сме на лодката:
Около ни синьото на морската вода, примесено със зеленото от растителността на по островите, отблясъците слънце върху ситните вълни и полу-прозрачния въздух, изпълнен със солена плътност, изнасят колоритно и незабравимо представление само за четирима...... Благословени са пусти им гърци...... мястото, на което живеят, е рай! И приказка! И очарование! И романтика! Минало и настояще........ И да му се не види....... дори не мога да им завидя...... Чувствам се толкова превзета от емоцията вътре в мен, че мога само да се радвам.
Сбогом, Нидри! Сбогом, чиста съвест!!!!!!..... дано да се върнем!
Ако трябва да съжалявам за нещо, то..... е лодката! Буквално всички й се изредихме..... Дано децата не четат тук! Помните ли онази песничка: "Тръгна Рачо капитана, да преплува окена, с параход....... ".... През целия първи час на нашето пътешествие тя буквално бумтеше в главата ми...... защото "капитани" на нашата малка черупка бяхме всички ние четиримата - Момчил, Бела, Коко и аз.....
Пейзажът около нас е самото очарование. Може би има и по-прекрасни места, но едва ли бих могла да оценя нещо още по-красиво, ако нямах сетива за това, което Йонийско море щедро ми предложи вчера.
ПЪРВА КОТВА! ПЪРВИ СКОКОВЕ в открито море - боже, справихме се не само с управлението на тази черупка, ами успяхме и да я спрем насред морето........ а какво можеш да правиш, когато си заобиколен от колосални количества примамливо подканяща те вода?!?! Ами... да й се метнеш:
По-трудното от скачането в открито море е........ връщането обратно на лодката:
А качването по невъзможно тясната, но за сметка на това изключително повратлива мини-стълбичка, е направо изкуство за малцина посветени:
Гледките по маршрута от една карта, която взехме с наемането на лодката, се редуват с нескрита красота. Издигащи се отвесно бели скали или пък ниско падащи над водата клони на стари дървета. Бистра и кристално чиста вода, миеща подводни пещери и участъци с плашещо тъмни бездни - те се оказват просто ..... подводни полета с водорасли - нищо страшно, когато се гмурнеш да разгледаш. Около нас порят всевъзможни лодки - ветроходни, моторни, ферита..... че и дори един пиратски:
Както може би се досещате ние въобще не сме първите, открили удоволствието на подобно плажуване като вчерашното. За местните дори е повече от нормално. Най-често си имат собствени лодки и с тях кръжат накъдето им скимне. За останалите има и круизни кораби, които спират на китните малки плажчета за по половин час - колкото изнурените от жегата и клатушкането туристи да топнат морни бедра в топлата вода:
Плажовете се редят един след друг. Всъщност плажове е доста силна думичка за малките "резенчета" земя, откъснали се от сърцата на островите, и отредени за хорска суета по бански. Толкова малки и толкова сладки. Така мамещо неустоими с жълтеникавия си пясък, обрамчен с тюркоази морска вода........
Този разказ може да продължи до безкрай... може дори да е новото начало на 1001 нощи, но времето, което е все така оскъдно, ми нашепва, че залезът наближава, а вторият ми плаж за деня е само план........ Затова оставям на вашето въображение всичко онова, което не можах да разкажа - за времето, слънцето, хората и още нещо..... но няма как да пропусна снимките, пропити с нечовешкото удоволствие да се чувстваш свободен, волен и на седмото небе:
КРАЙ!
Следващ постинг
Предишен постинг
Ох!... Искам и ааааааааааазззззз! :))))))
Прекрасни снимки /въпреки многото нерви за качването им - благодаря - никак не са малко ), прекрасно описани разходки, прекрасно място... и по-точно - вълшебство, магия от добрите...:)))
Прекрасни изживявания имате и неповторими емоции:) Дай, Боже, всекиму:)
Благодаря, че ги споделяш!...
цитирайПрекрасни снимки /въпреки многото нерви за качването им - благодаря - никак не са малко ), прекрасно описани разходки, прекрасно място... и по-точно - вълшебство, магия от добрите...:)))
Прекрасни изживявания имате и неповторими емоции:) Дай, Боже, всекиму:)
Благодаря, че ги споделяш!...
martito написа:
Дай, Боже, всекиму:)
Пожелавам и аз на всеки човек да има възможността да се наслади на това, което ние изпитахме тези дни на Йонийско море.
martito написа:
Ох!... Искам и ааааааааааазззззз! :))))))
Прекрасни снимки /въпреки многото нерви за качването им - благодаря - никак не са малко ), прекрасно описани разходки, прекрасно място... и по-точно - вълшебство, магия от добрите...:)))
Прекрасни изживявания имате и неповторими емоции:) Дай, Боже, всекиму:)
Благодаря, че ги споделяш!...
Прекрасни снимки /въпреки многото нерви за качването им - благодаря - никак не са малко ), прекрасно описани разходки, прекрасно място... и по-точно - вълшебство, магия от добрите...:)))
Прекрасни изживявания имате и неповторими емоции:) Дай, Боже, всекиму:)
Благодаря, че ги споделяш!...
няма ,какво да се добави повече ..догодина пак....;)))
Търсене