Постинг
19.07.2015 18:48 -
Морската ни авантюра с Йонка
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5799 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2015 17:29
Прочетен: 5799 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 28.07.2015 17:29
Ден 5 и 6
(разказ от брега на гръцкото Йонийско море)
Вече 6 дена се опитваме да се изгубим из неизброимите километри бряг и плажове на Йонийско море. За първи път сме тук и всички единодушно признаваме, че много ни харесва. Дали повече от Халкидики с неговото Бяло море, все още не мога да кажа със сигурност. Но че е различно и като пейзаж, и като обстановка, и като хора, това е на 100 процента!!! А младежът, от който днес купих домати и тиквички, каза, че това е най-хубавата част на Гърция! Типично, а!
Днес въздухът е разтопен от топлина.
Разложени на молекули сме и ние:
Под дебелата сянка на незнайния вид дърво е перфектно. Още по-добре е и върху дебелия и мек килим на сочната зелена трева:
Малко чиа с мед и какао идва екстра...... друго е трудно да преглътнеш:
Да, не е за вярване, че в тази убийствена мараня може да има толкова упорита и жилава зеленинка...........
В далечината морето е посребрено от косите лъчи на следобедното слънце.... блести и ни мами с влажните си ласки, даряващи нежна топлина. Как да не се предадеш....... ако можеше да захвърлим и банските....:
Няма шанс да не откликнеш на тази покана...... дори и да ти излезе солена:
Вчера и днес вече сме забравили кои сме и откъде сме. Откъснали сме се от ежедневието в България. От грижите. От роднините дори. Даже и да е измамно, усещането, че нищо и никой не зависи от теб, че нищо и никой не чакат твоите решения или действия и че нищо и никой не са ти по-важни от 2 поредни солени пръски вода, примесени с пясък, е неустоимо. И завладяващо! Обожавам го.... Обожавам да съм отново на 15, да нямам отговорности и всичко тепърва да предстои...... стига само да поема към простора:
Дали съм се превърнала в дете..... дали се държа детински...... дали наближавам 40-е?!? На кого му пука... тук съм никой... анонимна и доволна от живота, който най-сетне разтопи сладостта си в гръцката жега на знойната Йонка:
Днес и лодкарят Херон дойде на нашия бряг. Слава Богу, не за да вземе душите ни...... то души не останаха от тази солена топлина.... но какво е море без лодка?! Или лодка без море?! А дали въобще за някого има значение.... За мен комай..... не... предпочитам просто да снимам моментите, в които радостта се е просмукала в светлината на лятното слънце:
Ние, българите, имаме една поговорка - "всичко е добре, когато свършва добре". В нея се съдържа плахата надежда, че в дадена история можем да си позволим всичко да се скапе тотално, стига да има дори съвсем малко положително нещо в края й (на историята). Аз пък застъпвам идеята, че..... ако започнеш добре деня си, то на мястото на малките надежди непременно ще се наместят готините реалности, които си заслужил...... Ето как почваме сутрините си тези дни - окъпани в светлината на младото утрино слънце и несигурните сенки:
..... кафе на беседката на брега на морето:
.... закуска в ресторанта с изглед към синевата на Йонка:
Вечер изпращаме сладката умора пак на същата беседка.......
...... и същата трева:
познатите палми:
Сега?!?! Сега е време за поредната неравна битка с буйния вечерен нрав на Йона.... сутрин - мила и кротка като малко коте, вечер се раздава с ядни вълни и бурни речи в солен речитатив... Мисля, че след тази гладиаторска битка ще сме си заслужили свинското вратле във фурната:
и студената Вергина:
(разказ от брега на гръцкото Йонийско море)
Вече 6 дена се опитваме да се изгубим из неизброимите километри бряг и плажове на Йонийско море. За първи път сме тук и всички единодушно признаваме, че много ни харесва. Дали повече от Халкидики с неговото Бяло море, все още не мога да кажа със сигурност. Но че е различно и като пейзаж, и като обстановка, и като хора, това е на 100 процента!!! А младежът, от който днес купих домати и тиквички, каза, че това е най-хубавата част на Гърция! Типично, а!
Днес въздухът е разтопен от топлина.
Разложени на молекули сме и ние:
Под дебелата сянка на незнайния вид дърво е перфектно. Още по-добре е и върху дебелия и мек килим на сочната зелена трева:
Малко чиа с мед и какао идва екстра...... друго е трудно да преглътнеш:
Да, не е за вярване, че в тази убийствена мараня може да има толкова упорита и жилава зеленинка...........
В далечината морето е посребрено от косите лъчи на следобедното слънце.... блести и ни мами с влажните си ласки, даряващи нежна топлина. Как да не се предадеш....... ако можеше да захвърлим и банските....:
Няма шанс да не откликнеш на тази покана...... дори и да ти излезе солена:
Вчера и днес вече сме забравили кои сме и откъде сме. Откъснали сме се от ежедневието в България. От грижите. От роднините дори. Даже и да е измамно, усещането, че нищо и никой не зависи от теб, че нищо и никой не чакат твоите решения или действия и че нищо и никой не са ти по-важни от 2 поредни солени пръски вода, примесени с пясък, е неустоимо. И завладяващо! Обожавам го.... Обожавам да съм отново на 15, да нямам отговорности и всичко тепърва да предстои...... стига само да поема към простора:
Дали съм се превърнала в дете..... дали се държа детински...... дали наближавам 40-е?!? На кого му пука... тук съм никой... анонимна и доволна от живота, който най-сетне разтопи сладостта си в гръцката жега на знойната Йонка:
Днес и лодкарят Херон дойде на нашия бряг. Слава Богу, не за да вземе душите ни...... то души не останаха от тази солена топлина.... но какво е море без лодка?! Или лодка без море?! А дали въобще за някого има значение.... За мен комай..... не... предпочитам просто да снимам моментите, в които радостта се е просмукала в светлината на лятното слънце:
Ние, българите, имаме една поговорка - "всичко е добре, когато свършва добре". В нея се съдържа плахата надежда, че в дадена история можем да си позволим всичко да се скапе тотално, стига да има дори съвсем малко положително нещо в края й (на историята). Аз пък застъпвам идеята, че..... ако започнеш добре деня си, то на мястото на малките надежди непременно ще се наместят готините реалности, които си заслужил...... Ето как почваме сутрините си тези дни - окъпани в светлината на младото утрино слънце и несигурните сенки:
..... кафе на беседката на брега на морето:
.... закуска в ресторанта с изглед към синевата на Йонка:
Вечер изпращаме сладката умора пак на същата беседка.......
...... и същата трева:
познатите палми:
Сега?!?! Сега е време за поредната неравна битка с буйния вечерен нрав на Йона.... сутрин - мила и кротка като малко коте, вечер се раздава с ядни вълни и бурни речи в солен речитатив... Мисля, че след тази гладиаторска битка ще сме си заслужили свинското вратле във фурната:
и студената Вергина:
Как хубаво ми е с ласките на Йонка......
Днес е рожденият ми ден!... Четиридесети...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Днес е рожденият ми ден!... Четиридесети...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Следващ постинг
Предишен постинг
Щастливциииии! Големи щастливци стеее! :)))
Взимайте още и още от Йонка и го съхранявайте в себе си :)))
цитирайВзимайте още и още от Йонка и го съхранявайте в себе си :)))
Лелееее, Черита, изглеждаш прекрасно! Не съм ви виждала от година, а промяната ви е огромна! Коко е станал истински мъж- изглежда всъщност много по-голям от годините си, а Бела е истинска русалка! Да сте живи и здрави всички, още много, много пътувания ви пожелавам и все така прекрасно настроение!
цитирай