Прочетен: 5955 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2013 15:39
Есента ни подари едни от най-прекрасните октомврийски дни. Най-накрая есента е такава, каквато я помня - чаровна, зряла, цветна, сериозно-шеговита, гальовна, усмихната, озарена и красива..... Най-любимият ми сезон!!! Сезона на сближаващото раздвоение в моята душа. Моменти на мъглив покой и тишина всред влажна нива с дъх на гниещи листа. И часове на раздаващо се слънце под жълто-червен порой от паднали летни спомени. Ето такава е за мене есента. Младото чаровно момиче пролет е сменено от изключително красива зряла жена, от онези, чийто поглед не е за всеки.
И откакто ни е дошла, не е спирала да се раздава. Последната седмица пък ни подари най-вдъхновяващите топли есенни дни. Всичко в душата и сърцето ликува – бегли еретични помисли, че лятото ей сегинка ще е тук – толкова бегли, колкото да върнат настроението и да се отворят сетивата. Метнахме зимните якета пак в скрина, даже и есенните окачихме на закачалката. По една тениска на гърба и „Здравей, лято.... пардон, ЕСЕН златна!”.
Последните 2 дена от изминалата седмица прекарах в Горна (Оряховица). Трябваше да сварим грозданка – отново подарък на красивата дама. Да си приберем виното, гроздето и каквото още есенната градина ни е приготвила..... Това бяха 2 прекрасни дена, обточени с мързеливо есенно настроение и отдадени изцяло на възможността, която топлият октомври ни предостави. Ще ми се да ви попитам дали някога сте попадали в такова време по улиците на малък град?!? Случвало ли ви се е да вземете отнякъде една пръчка и да се поскитате по асфалта, който все още помни жарта на август и не пропуска да ви поднесе току до носа тези спомени? Да оставите домашните задължения с тяхната безкрайна и досадна скучност и просто да повървите там където мързеливата неделя се е излегнала и припича на слънце.
Светлината, простора, белите накъсани облаци, които не мърдат, пробляскващите огради, на които висят есенни тикви! Тук-таме синори, буренясали с изсъхнали вече треви. По някоя и друга зелена тревичка между плочите на тротоара, която се надява, че не е късно да порасте още. Следобедът е застинал, предал се е изцяло на галещата ласка на ЕСЕНта. И как ли не?! Кой не би се предал на тази красавица, чиито коси напомнят цвета на зрели смокини! Очите бистри и ясни като наляли се със сок жълто-зелени гроздови зърна. А цветът на кожата отразява канелени нюанси с дъхав аромат. Ееееееех.....
Вървя си ей така – без посока. Просто искам да следвам улицата – хем ми е до болка позната, хем я откривам за първи път. Котка с мръсна окраска тромаво пресича малко пред мен. И тя не бърза за никъде. Никой не бърза. Като че ли всички искаме прекрасната ЕСЕН да ни прелъстява така още много дълго време. Тихо е! И сме само аз и тя – онази тъмнокоса изкусителка, която оплете мислите ми, освободи въображението и спомените, от които изведнъж пред мен изскочи малкото русокосо момиченце, втурнало се към огромната купчина с есени листа. Дори и бегла мисъл, че така не трябва, не успява да се промъкне до момента на краткия скок, след който листата от купчината се разпиляват всред звънлив смях. Толкова е хубаво, и меко, и уютно, и сигурно, и топло в тези листа. И така синьо е небето. И безкрайно високо. И целият свят е непознат и предизвикателен....засега. В главата „книгата” е пълна с все още много бели листа, които годините тепърва ще изпишат. А за този прекрасен миг от вечността на сезоните ще оставят специална глава – кратка, но съдържателна..... спомен с аромат, звуци и светлина. Кратко щастие, ала по своему вечно.
Детето, което може да накара възрастния да спре да пораства. Май това е ЕСЕНта... Кестен – блестящ и хлъзгав..... Круша, падаща с болка от дървото.... Златна тиква, показваща наедрялата си снага в пустото поле.... Люлка от последните слънчеви лъчи и една прекрасна жена в нея. Жена с усмивка на майка, момиче, дете...... Лице, осветено от любов – намерена и недостижима, обич – постигната и вгорчена, щастие – малко, но достойно.... Един неделен следобед, в който аз и есентта мързеливо поседнахме на прашната улица.......
Днес е рожденият ми ден!... Четиридесети...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Поздрави!
Поздрави!
Ееее, Ерато, сега ти ме усмихна! Благодаря ти искрено!
Обичам есента. Много даже.
Обичам есента. Много даже.
Ако имам опцията любими, което напоследък е голяма редкост, влизам до където мога по списъка, когато ми е възможно. Напоследък съм твърде заета с мама и ми се налага да съкращавам времето за блога.
Обичам есента. Много даже.
Ако имам опцията любими, което напоследък е голяма редкост, влизам до където мога по списъка, когато ми е възможно. Напоследък съм твърде заета с мама и ми се налага да съкращавам времето за блога.
Прочетох, че си прибрала майка си, но нямаше и какво да коментирам под постинга ти..... освен може би, че обичта има много форми и изяви, а от снимките в блога ти видях точно обич.....
И на мене ми липсва блогърстването ииии контактите с другите хора тук, по-специално с теб и имам надежда, че тепърва всичко предстои! Прегръщам те, Вени!