Прочетен: 5955 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2013 15:39
Есента ни подари едни от най-прекрасните октомврийски дни. Най-накрая есента е такава, каквато я помня - чаровна, зряла, цветна, сериозно-шеговита, гальовна, усмихната, озарена и красива..... Най-любимият ми сезон!!! Сезона на сближаващото раздвоение в моята душа. Моменти на мъглив покой и тишина всред влажна нива с дъх на гниещи листа. И часове на раздаващо се слънце под жълто-червен порой от паднали летни спомени. Ето такава е за мене есента. Младото чаровно момиче пролет е сменено от изключително красива зряла жена, от онези, чийто поглед не е за всеки.
И откакто ни е дошла, не е спирала да се раздава. Последната седмица пък ни подари най-вдъхновяващите топли есенни дни. Всичко в душата и сърцето ликува – бегли еретични помисли, че лятото ей сегинка ще е тук – толкова бегли, колкото да върнат настроението и да се отворят сетивата. Метнахме зимните якета пак в скрина, даже и есенните окачихме на закачалката. По една тениска на гърба и „Здравей, лято.... пардон, ЕСЕН златна!”.
Последните 2 дена от изминалата седмица прекарах в Горна (Оряховица). Трябваше да сварим грозданка – отново подарък на красивата дама. Да си приберем виното, гроздето и каквото още есенната градина ни е приготвила..... Това бяха 2 прекрасни дена, обточени с мързеливо есенно настроение и отдадени изцяло на възможността, която топлият октомври ни предостави. Ще ми се да ви попитам дали някога сте попадали в такова време по улиците на малък град?!? Случвало ли ви се е да вземете отнякъде една пръчка и да се поскитате по асфалта, който все още помни жарта на август и не пропуска да ви поднесе току до носа тези спомени? Да оставите домашните задължения с тяхната безкрайна и досадна скучност и просто да повървите там където мързеливата неделя се е излегнала и припича на слънце.
Светлината, простора, белите накъсани облаци, които не мърдат, пробляскващите огради, на които висят есенни тикви! Тук-таме синори, буренясали с изсъхнали вече треви. По някоя и друга зелена тревичка между плочите на тротоара, която се надява, че не е късно да порасте още. Следобедът е застинал, предал се е изцяло на галещата ласка на ЕСЕНта. И как ли не?! Кой не би се предал на тази красавица, чиито коси напомнят цвета на зрели смокини! Очите бистри и ясни като наляли се със сок жълто-зелени гроздови зърна. А цветът на кожата отразява канелени нюанси с дъхав аромат. Ееееееех.....
Вървя си ей така – без посока. Просто искам да следвам улицата – хем ми е до болка позната, хем я откривам за първи път. Котка с мръсна окраска тромаво пресича малко пред мен. И тя не бърза за никъде. Никой не бърза. Като че ли всички искаме прекрасната ЕСЕН да ни прелъстява така още много дълго време. Тихо е! И сме само аз и тя – онази тъмнокоса изкусителка, която оплете мислите ми, освободи въображението и спомените, от които изведнъж пред мен изскочи малкото русокосо момиченце, втурнало се към огромната купчина с есени листа. Дори и бегла мисъл, че така не трябва, не успява да се промъкне до момента на краткия скок, след който листата от купчината се разпиляват всред звънлив смях. Толкова е хубаво, и меко, и уютно, и сигурно, и топло в тези листа. И така синьо е небето. И безкрайно високо. И целият свят е непознат и предизвикателен....засега. В главата „книгата” е пълна с все още много бели листа, които годините тепърва ще изпишат. А за този прекрасен миг от вечността на сезоните ще оставят специална глава – кратка, но съдържателна..... спомен с аромат, звуци и светлина. Кратко щастие, ала по своему вечно.
Детето, което може да накара възрастния да спре да пораства. Май това е ЕСЕНта... Кестен – блестящ и хлъзгав..... Круша, падаща с болка от дървото.... Златна тиква, показваща наедрялата си снага в пустото поле.... Люлка от последните слънчеви лъчи и една прекрасна жена в нея. Жена с усмивка на майка, момиче, дете...... Лице, осветено от любов – намерена и недостижима, обич – постигната и вгорчена, щастие – малко, но достойно.... Един неделен следобед, в който аз и есентта мързеливо поседнахме на прашната улица.......
Поздрави!
Поздрави!
Ееее, Ерато, сега ти ме усмихна! Благодаря ти искрено!
Обичам есента. Много даже.
Обичам есента. Много даже.
Ако имам опцията любими, което напоследък е голяма редкост, влизам до където мога по списъка, когато ми е възможно. Напоследък съм твърде заета с мама и ми се налага да съкращавам времето за блога.
Обичам есента. Много даже.
Ако имам опцията любими, което напоследък е голяма редкост, влизам до където мога по списъка, когато ми е възможно. Напоследък съм твърде заета с мама и ми се налага да съкращавам времето за блога.
Прочетох, че си прибрала майка си, но нямаше и какво да коментирам под постинга ти..... освен може би, че обичта има много форми и изяви, а от снимките в блога ти видях точно обич.....
И на мене ми липсва блогърстването ииии контактите с другите хора тук, по-специално с теб и имам надежда, че тепърва всичко предстои! Прегръщам те, Вени!