ДОБРИТЕ ХОРА
Този разказ трябваше отдавна да е написан. Нося го в главата си поне от половин година, но все не стигах до него. И ето днес в плах опит да се включа към инициативата на Фея и Дивна за „Пост за Добротата в Деня на детето” , сядам и ще пиша за ДОБРИТЕ хора. Добротата в моя разказ ще има имена. Имена на непознати за вас хора, но за мен – част от ежедневието ми. Може би една част от тях ще станат и част от ЖИВОТА МИ.
И така – НАЧАЛО беше поставено, когато нашата хубава софийска панелка съставена от 5 входа се случи така, че ме направиха касиер на нашия си вход. Преди година. Само допреди тази година аз познавах по физиономия единствено комшиите срещу нас. С всички останали съм се разминавала точно по „стандартите” на живота в София – с зареян поглед, нежелание за поздравяване и направо отчуждение.
Но преди година долу-гору по това време се случи нещо много неприятно във входа ни. И това преобърна живота в него. Сега аз минавам от етаж на етаж, от апартамент на апартамент и задачата ми е да събирам пари. Нещо толкова механично и лишено от емоции, че е последната работа, която е подходяща за мен. И естествено за да я върша, аз Я ПРОМЕНИХ. Сега събирането на пари се е превърнало в нещо като една голяма седянка. Допреди година хората отваряха апартаментите си враждебно настроени към бирника и сигурно са ме псували на ум, но днес...... някои дори не дочакват да мина на уречената дата – сами се качват до нас да платят. Къде да ми оставят немалките суми, къде да ми се похвалят нещо, къде да се оплачат, къде да споделят и да чуят мнението ми. Кое общото на всичко това с днешния ден ли?!? Ами това, че на отчуждението аз отвърнах с УСМИВКА. Това, че на враждебността аз отвърнах с ДОБРА ДУМА. Това, че на сърдитите физиономии аз отвърнах със СЪСТРАДАНИЕ. Това че на болката противопоставих ДОБРОТАТА, която имам. Вярно моята си доброта – една такава рязка, неразбираема, от време на време непоискана, друг път пък нахална, но все пак ДОБРИНА....... И да звучи самохвално не ме притеснява, защото това е нещото, на което възпитавам децата си.......
Не съм чак такъв пример за подражание, още повече, че наскоро се наложи да се скараме с една комшийка...... обиди ме, нарече ме с лоши думи и бях готова да изтрещя всичко в главата й и да се откажа да правя това, което така или иначе не е за мене. Но връщайки се вкъщи се размислих и се сетих за ИМЕНАТА НА ДОБРОТАТА ОТ НАШИЯ ВХОД.
Ники Димитров от 7-я етаж – човекът, който дори не знаеше, че е собственик на „зловещия” апартамент, но нито веднъж не ми затвори телефона, не ме нагруби и не ме прати на майна си, когато го молех да изчисти и дезинфекцира собствеността си, в която намериха сестра му и мъжа й 6 месеца след кончината им. И досега Ники е все така отзивчив и сговорчив.
Венко от 8-я етаж – човекът, който дойде и ми донесе 1 щайга с ябълки собствено производство да цедя сокове на децата. Той също е сговорчив и отзивчив и готов да помогне.
Вяра от 6-я етаж – жената, която ме разцелува само за това, че направих и невъзможното, но да сменим щранговете на входа. Вяра, която е вечно с усмивка на уста и готова да помогне.
Мария от 6-я етаж – юристката, която ни помага с безценните си професионални съвети, когато имаме нужда и самочувствието й е точно толкова голямо, колкото е покритието за него.
Байнов от 5-я етаж – един вечно усмихнат мъж независимо от тежката болест, която го е сполетяла. Човек, който дори сега на близо 60 годишна възраст не спира да учи чужди езици, да чете книги на езиците, които вече владее, да ми предлага помощта си за гледане на децата, когато нещо извънредно се случи. Усмивката не слиза от лицето му, а фактът, че реши да даде „подавка” по повод годишнина от кончината на майка му само на нашето семейство, означава, че и ние значим нещо за него.
Чомаков от 5-я етаж и неговата прекрасна съпруга и страхотна цветарка Аглая – и двамата вече пенсионери. Чомаков е минен инженер, бивш директор на такова предприятие (не му помня името), изключително интелигентен и също много усмихнат мъж. Симпатиите ни са станали взаимни още в онзи момент, в който аз му се протипопоставих за нещо и тропнах с крак. Помня думите му: „Ако ти кандидатсваше при мен за работа и беше ми се противопоставила така, щях веднага да те назнача!” А Аглая...... тя се разболя лошо точно преди Коледа, изстрада много и когато преди 2 месеца вече я видях на крак, първото нещо, което ми каза беше „Благодаря!”........ ние си знаем защо. А аз й благодаря за цветната феерия, която създава на балкона си и радва окото ми цяло лято.
Крум Велчев от 4-я етаж – атрактическия изследовател ....... не ме познаваше и не се отдръпна, когато аз виждайки го на вратата ми – беше дошъл да си плати сметките, го залях с тирада от въпроси за Антрактида...... не спрях да говоря, да питам и да се интересувам. Можеше да ми тегли и той една и да си ходи да спи щото му личеше умората. Но НЕ. Напротив, отговори спокойно на въпросите ми и даже ми каза какво и къде още да чета.
Ангел Радулов пак от 4-я етаж. Човекът, който подходи със супер недоверие в телефонния ни разговор, дори ми затвори телефона. Но пое обещание, удържа си го и когато му звъннах в последствие моето искрено „Благодаря!” стопли тона на гласа му и сигурна бях, че в този момент дори се усмихна.
Веско и Крум от 3-я етаж – синове на собствениците – момчета по-млади от мене, но все пак от нашата генерация. Хора, с които имам общ език, общи разбирания и не ми е необходимо да убеждавам за каквото и да е. Ние гледаме с едни очи, споделяме подобен живот и са наясно, че трябва да сме добри едни към други, за да ни има въобще.
Пиша всичко това с идеята, че ако за миг оставим праволинейния си път, пътя на отрицанието на безразличието, пътя на възрастния човек и бъдем поне 1/4 деца, то общуването помежду ни би се подобрило неимоверно. То тогава ще сме докрай искрени и всеки ден ще правим по едно малко откритие за света, който ни заобикаля и хората, които го изпълват. Точно както правят децата ни!
Честит празник, мили деца!! Ако можеше въобще да не пораствате......
"Въпреки това" на Майка Тереза
Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги!
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро!
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи!
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро!
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит!
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай!
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това!
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.
Винаги може да се намери път към някой, човек. Въпроса е заслужават ли си усилията да го направиш.
Аз мисля, че не винаги.
Да не говориш за ей тая песен: http://baimomchil.blog.bg/muzika/2010/05/31/bylgariia-v-evroviziia.554712.
Да не говориш за ей тая песен: http://baimomchil.blog.bg/muzika/2010/05/31/bylgariia-v-evroviziia.554712.
Същата.
03.06.2010 14:59
Е, ти пък...... знаеш, че чак такива добри и ние не сме.....:)) По-скоро ме кефи да откривам добротата там, където си мислиш, че никога няма да я има...
Да..... макар че рогатата ми зодия ме подтиква към съвсем други методи.... обаче човек бива да се превъзпита все някога... и най-вече когато е необходимо.
