Постинг
09.06.2011 11:52 -
Тази сутрин
Навън облаците се сгъстяваха все повече и уплътняваха синия си цвят. В момента, в който оловно сивото небе се сниши досами балкона ни, първата вълна на ураганния вятър засили ланшния пепел в лицето ми. Пепелта светкавично направи място на първите капки дъжд, които се забиха като пирони по блузата и панталона ми, с които щях да ходя на работа. Дори не успях да реагирам, защото миг по-късно светът беше дъждовна пелерина, блестяща вертикална повърхност, изливаща се от много ниско.
"Така ли?!?", казах си аз - "Ще ме блъскаш с пепел и ще ме замерваш с капки вода?!" ....... "Ооооо, почакай, ветре! Не спирай и ти, хало! Ще ви покажа, че сте всъщност сте най-желаното ми изживяване последните 24 часа!"
Навих крачолите на панталона до коляно, сложих ниските сандалите, метнах раницата на гръб, бучнах слушалките на плеъра в ушите и покрих всичко с дебелия си дъждобран - едно голямо зелено чудовище с гърбица (от раницата)!
"Чао!" на децата и мъжа ми и....... напред с Pandemic право в хлъзгавата прегръдка на бурята..... Ще ходя пеша до метрото, ако и до колене да ми се наложи да газя! Още пред входа ме очакваше огромна мътна локва. Смело минах баш през нея, така или иначе очакването ми беше да съм при станцията на градското влакче вир-вода. Следваха, втората, третата, ентата локва коя от коя по-привлекателни и пълни с белезникаво кафява вода. Ала когато съзрях дъждовните реки по алеите на парка, бягащи неудържимо към шахтите, не издържах..... събух сандалите и право в небесната вода, миеща асфалта, по който преди половин час тичах.... Невероятно удоволствие, успокояващо равновесие, душевна наслада...... Как ми се щеше и децата да са с мен и заедно да шляпаме.... Нямаше много хора из парка, то даже извъобще нямаше. Да не говорим пък за някой с офис облекло - бос с обувки в ръка и разпръскващ с ходилата си локви и дъждовни вади....... Красота......
Текстът горе е просто...... една кратка 15-минутна емоция, далеч от политика, икономика, роботика, енергетика, простотитика и елементаритика....... просто така.... за да удовлетвори лудостта ми!
"Така ли?!?", казах си аз - "Ще ме блъскаш с пепел и ще ме замерваш с капки вода?!" ....... "Ооооо, почакай, ветре! Не спирай и ти, хало! Ще ви покажа, че сте всъщност сте най-желаното ми изживяване последните 24 часа!"
Навих крачолите на панталона до коляно, сложих ниските сандалите, метнах раницата на гръб, бучнах слушалките на плеъра в ушите и покрих всичко с дебелия си дъждобран - едно голямо зелено чудовище с гърбица (от раницата)!
"Чао!" на децата и мъжа ми и....... напред с Pandemic право в хлъзгавата прегръдка на бурята..... Ще ходя пеша до метрото, ако и до колене да ми се наложи да газя! Още пред входа ме очакваше огромна мътна локва. Смело минах баш през нея, така или иначе очакването ми беше да съм при станцията на градското влакче вир-вода. Следваха, втората, третата, ентата локва коя от коя по-привлекателни и пълни с белезникаво кафява вода. Ала когато съзрях дъждовните реки по алеите на парка, бягащи неудържимо към шахтите, не издържах..... събух сандалите и право в небесната вода, миеща асфалта, по който преди половин час тичах.... Невероятно удоволствие, успокояващо равновесие, душевна наслада...... Как ми се щеше и децата да са с мен и заедно да шляпаме.... Нямаше много хора из парка, то даже извъобще нямаше. Да не говорим пък за някой с офис облекло - бос с обувки в ръка и разпръскващ с ходилата си локви и дъждовни вади....... Красота......
Текстът горе е просто...... една кратка 15-минутна емоция, далеч от политика, икономика, роботика, енергетика, простотитика и елементаритика....... просто така.... за да удовлетвори лудостта ми!
Дъжд вали, дъжд вали
БОТЕВ пак ще победи
:)
цитирайБОТЕВ пак ще победи
:)
baimomchil написа:
Дъжд вали, дъжд вали
БОТЕВ пак ще победи
:)
БОТЕВ пак ще победи
:)
Еми да...... на водна топка може и да победи.......
cchery написа:
Еми да...... на водна топка може и да победи.......
baimomchil написа:
Дъжд вали, дъжд вали
БОТЕВ пак ще победи
:)
БОТЕВ пак ще победи
:)
Еми да...... на водна топка може и да победи.......
Шампион е най-велик!
Ето това вече много ми хареса! Дъждът лилав ли беше? С дъх на теменужки?
цитирайphoenix2000 написа:
Ето това вече много ми хареса! Дъждът лилав ли беше? С дъх на теменужки?
Хм ми не.... беше силен и студен :)...... то в София аромат на теменужки.... малко трудно.
Вчера дъжд валя
порой направо,
днес пък слънцето изгря
като жарава.
Нека да ни грее
със лъчи любовни,
разпиляното да събере
в езера съдбовни!
И разпръснати
във цвят лъчите
нежност и любов да палят
във очите:))
цитирайпорой направо,
днес пък слънцето изгря
като жарава.
Нека да ни грее
със лъчи любовни,
разпиляното да събере
в езера съдбовни!
И разпръснати
във цвят лъчите
нежност и любов да палят
във очите:))
анонимен написа:
хи-хи хареса ми, накара ме да се усмихвам, както винаги
Благодаря, Еми.......
Знаеш ли, блог.бг въведе подобрения в системата си - когато коментарите се пишат от анонимни потребители, т.е. нерегистрирани, техните мнения се изтриват автоматично. Точно затова..... коментарът ти в предния постинг го няма, за което съжалявам.
Търсене