Постинг
19.08.2010 10:32 -
Обич
Очите ти ме гледат и просто не разбират
ръчичките изтръпват, безпомощно се свиват.
Абсурда не разбрали
сълзи потичат мъката събрали!
Аз ли съм онази, която толкова обичаш
аз ли съм онази, към която вечер тичаш?
Аз ли съм онази, за която друга няма
аз ли съм жената на която нежно казваш "мама".
Викам без причина, ядосано те гледам
пак тръшкам ти вратата, оставайки те бледен.
А сърцето ти разкъсано от болка вика
"Мамо, малък съм..... прости, не исках!"
Въздухът дори след мен ядосано се сипе
на ситни капки - ядни и обидни!
Трепери тишината.......
от болка подпряла е стената.
Защо? Защо гневът така пристига
защо не дава време да помисля?
Защо очичките така любими
оставям тъжни и раними?
Прости ми ти, детенце малко,
прости че много рядко
е споделено времето ни кратко!
Прости, че много рядко
замислям се какво била бих аз без тебе
и позволявам гневът да ме превземе?
Прости, обичай ме, не спирай да прегръщаш гневът ми в обич само ти успяваш да превръщаш!
На моето страхотно момченце..... чувствам се адски виновна пред него....... и толкова много го обичам! Една от любимите му песни е тази долу:
ръчичките изтръпват, безпомощно се свиват.
Абсурда не разбрали
сълзи потичат мъката събрали!
Аз ли съм онази, която толкова обичаш
аз ли съм онази, към която вечер тичаш?
Аз ли съм онази, за която друга няма
аз ли съм жената на която нежно казваш "мама".
Викам без причина, ядосано те гледам
пак тръшкам ти вратата, оставайки те бледен.
А сърцето ти разкъсано от болка вика
"Мамо, малък съм..... прости, не исках!"
Въздухът дори след мен ядосано се сипе
на ситни капки - ядни и обидни!
Трепери тишината.......
от болка подпряла е стената.
Защо? Защо гневът така пристига
защо не дава време да помисля?
Защо очичките така любими
оставям тъжни и раними?
Прости ми ти, детенце малко,
прости че много рядко
е споделено времето ни кратко!
Прости, че много рядко
замислям се какво била бих аз без тебе
и позволявам гневът да ме превземе?
Прости, обичай ме, не спирай да прегръщаш гневът ми в обич само ти успяваш да превръщаш!
На моето страхотно момченце..... чувствам се адски виновна пред него....... и толкова много го обичам! Една от любимите му песни е тази долу:
Следващ постинг
Предишен постинг
Прекрасно стихотворение, Сchery!
И колко много истина има в него. В забързаното си ежедневие колко често ни се случва да повишим тон и да си го изкараме на най-прекрасните ни същества!
Хубав ден ти желая!
цитирайИ колко много истина има в него. В забързаното си ежедневие колко често ни се случва да повишим тон и да си го изкараме на най-прекрасните ни същества!
Хубав ден ти желая!
ckarlet написа:
Прекрасно стихотворение, Сchery!
И колко много истина има в него. В забързаното си ежедневие колко често ни се случва да повишим тон и да си го изкараме на най-прекрасните ни същества!
Хубав ден ти желая!
И колко много истина има в него. В забързаното си ежедневие колко често ни се случва да повишим тон и да си го изкараме на най-прекрасните ни същества!
Хубав ден ти желая!
Благодаря, Скарлет! Всеки път си казвам, че не съм права, че съм ужасна и изглеждам като звяр, когато се карам на сина ми.......... и пак го правя :(((((((((((((. Наистина искам да го променя това.
Толкова ми е тъжно! И много ме е яд на мене си! Дали ще ми прости детето ми?! А дали аз някога ще си простя?! Мислите ли, че начинът ни на живот, цялото ни битие, оказват влияние върху нашето майчино поведение, разбира се без да оправдават простъпките ни спрямо децата ни? ... ... ... темата е вечна и безкрайна ... Чери, разкошно, силно и истинско стихотворение!!! БРАВО на теб!!!
цитирайЧери,за хиляден път караш гърлото ми да се стегне,сълзите да потекат,мислите да забушуват...Благодаря ти,че винаги ме вкарваш в правия път,винаги ми напомняш да се радвам на малките слънчица в дома ми,да се радвам на всеки миг,прекаран с тях и да престана да искам да са големи и да разбират всичко.
Обещах си нещата да се променят.Благодаря ти,че ме накара да се погледна отстрани и да видя що за лоша майка съм!
цитирайОбещах си нещата да се променят.Благодаря ти,че ме накара да се погледна отстрани и да видя що за лоша майка съм!
Вихре,темата наистина е много обширна тема и тя има много лица.Но все пак майката е майка,за да обича,за да прощава и за да се радва на децата си.Независимо какво й се е случило през деня. Много е трудно,вярно е.Но аз си обещах да променя нещата. Нека всички си го обещаем!Тук слагам прегръдка.
цитирай
6.
cchery -
Момичета........ днес разбрах, че едно малко слънчице е угаснало завинаги........
19.08.2010 13:57
19.08.2010 13:57
Разбрах след като написах горното иии........ се опитах да си обещая........ че няма да съм такава........ защото аз имам най-важното - две здрави и живи слънца!
Почивай в мир, мило, слънчево момиче! :((((((( Не те познавах, но те чувствах близка. Не те видях, но имах образа ти в съзнанието си. Не чух гласа ти, но слушах смеха му......... Ти си специална....... и винаги ще бъдеш такава!
цитирайПочивай в мир, мило, слънчево момиче! :((((((( Не те познавах, но те чувствах близка. Не те видях, но имах образа ти в съзнанието си. Не чух гласа ти, но слушах смеха му......... Ти си специална....... и винаги ще бъдеш такава!
cchery написа:
Разбрах след като написах горното иии........ се опитах да си обещая........ че няма да съм такава........ защото аз имам най-важното - две здрави и живи слънца!
Почивай в мир, мило, слънчево момиче! :((((((( Не те познавах, но те чувствах близка. Не те видях, но имах образа ти в съзнанието си. Не чух гласа ти, но слушах смеха му......... Ти си специална....... и винаги ще бъдеш такава!
Почивай в мир, мило, слънчево момиче! :((((((( Не те познавах, но те чувствах близка. Не те видях, но имах образа ти в съзнанието си. Не чух гласа ти, но слушах смеха му......... Ти си специална....... и винаги ще бъдеш такава!
Не те познавах мило Слънце,но ти влезе в сърцето ми,докосна душата ми... Сега не спира да боли...Почивай в мир!
8.
анонимен -
ЕМКА
19.08.2010 15:31
19.08.2010 15:31
Оф Чери, много ме трогна, всички ние грешим пред децата си, а това че се случва даца да умират е просто лишено от всякаква логика, ужасно, дано никой не го изпитва
Мило дете почивай в мир!
цитирайМило дете почивай в мир!
от години чета и осмислям литература, посветена на въпросите за смъртта, смисъла, прераждането, и с годините ставам все по-убедена лично за себе си, че не съществува нелепа смърт, че има една друга, по-висша логика, БОЖЕСТВЕНА логика, че човешките души ПРЕДИ да дойдат тук, на Земята, решават и ИЗБИРАТ всичко, което ще касае предстоящия им живот в тяло... Сега чета "Позволете да ви разкажа" от Мариана Илиева (тя е тритомна поредица; авторката е загубила единствения си син, вследствие на убийство при това, и знае лично колко огромна е мъката и болката по отишло си "без време" дете)... А за отишлата си душица - аз й пожелавам лек път горе и много да й е светло, а на близките й останали тук, много сила и търпение, докато не се срещнат отново... в един по-добър свят...
цитирайМиличка, а ти по Бела-беланка не викаш ли? (че само Коки споменаваш тук)...
цитирайзнам, че има логика във всичко, което се случва. И то даже не логика...... а причина за да се случи. И въпреки това не мога да приема факта, че едно дете си е отишло...... не мога.
цитирайvihrogonche написа:
Миличка, а ти по Бела-беланка не викаш ли? (че само Коки споменаваш тук)...
Вихърче, благодаря че попита. Щото не намерих място къде точно да уточня що само за Коси пиша. Поводът беше съвсем конкретен - просто крещях като изумена само на Коко. А на Бела й викам също...... но в случая се карах само на Коси..... А и като че ли с Бибка викам много по-различно.
Кога ще видим твоя първи постинг в блог.бг?!?!? :)))))
цитирайcchery написа:
Кога ще видим твоя първи постинг в блог.бг?!?!? :)))))
Аз съм неука и не зная как става тоя номер, засега ще ви чета вас!
Затова пък пиша нЕкъде другаде (намигвам)!
Обичам те, приятелко, доскоро!!!
vihrogonche написа:
Аз съм неука и не зная как става тоя номер, засега ще ви чета вас!
Затова пък пиша нЕкъде другаде (намигвам)!
Обичам те, приятелко, доскоро!!!
cchery написа:
Кога ще видим твоя първи постинг в блог.бг?!?!? :)))))
Аз съм неука и не зная как става тоя номер, засега ще ви чета вас!
Затова пък пиша нЕкъде другаде (намигвам)!
Обичам те, приятелко, доскоро!!!
Дааааааа..... още малко да настроим мецата и ще ви каня официално при мецАнка!
няма как да се коментира... всичко е казано.
цитирайв ляво имаш едно меню - под Акаунт, първото нещо е нов постинг. Цъкаш на него пишеш и публикуваш ;)
цитирайbaimomchil написа:
в ляво имаш едно меню - под Акаунт, първото нещо е нов постинг. Цъкаш на него пишеш и публикуваш ;)
Благодаря ти! То трябва МУЗА за тези неща - като дойде, ще пиша!
Чери, зная, че е трудно именно това - да приемеш нещо. И аз срещам проблем именно с това. Затова и толкова много чета по темата...
Историята е разказана от Джеф /Тексас/
"Преди време наех Джон, който беше дърводелец, да ми помогне да реставрираме стара ферма. Първият ден беше ужасно проблемен: електрическата му отвертка се счупи, трионът спря да работи и за капак на всичко в края на деня пикапът му отказваше да запали. Докато го откарвах до дома му той седеше мълчаливо. Когато пристигнахме Джон ме покани да се запозная с неговото семейство.
Докато прекосявахме градината той спря до едно младо дърво и докосна клоните му с двете си ръце.
Когато отворихме вратата с Джон се случи пълна промяна. Неговото намръщено лице изчезна и се замени с усмивка, прегърна двете си деца и даде целувка на жена си.
След вечеря, докато ме изпращаше, ние отново минахме покрай дървото и аз не издържах на любопитството и го попитах какво направи преди с него?
„О… това е моето дърво за проблеми” отговори той. „Аз знам, че всеки ден носи някакви грижи и несполуки, но едно нещо е сигурно и това е, че тези грижи нямат нищо общо с жена ми и децата ми. За това аз просто ги окачвам на дървото всяка вечер, когато се прибера вкъщи. На другата сутрин си ги прибирам обратно.”
„Най-забавното нещо е” усмихна се той, „че когато на сутринта дойда, за да ги взема отново няма и наполовина от това, което си спомням да съм оставил предната вечер.”
Хубаво е всички да си имаме по едно такова дърво, нали ? :)))))
цитирай"Преди време наех Джон, който беше дърводелец, да ми помогне да реставрираме стара ферма. Първият ден беше ужасно проблемен: електрическата му отвертка се счупи, трионът спря да работи и за капак на всичко в края на деня пикапът му отказваше да запали. Докато го откарвах до дома му той седеше мълчаливо. Когато пристигнахме Джон ме покани да се запозная с неговото семейство.
Докато прекосявахме градината той спря до едно младо дърво и докосна клоните му с двете си ръце.
Когато отворихме вратата с Джон се случи пълна промяна. Неговото намръщено лице изчезна и се замени с усмивка, прегърна двете си деца и даде целувка на жена си.
След вечеря, докато ме изпращаше, ние отново минахме покрай дървото и аз не издържах на любопитството и го попитах какво направи преди с него?
„О… това е моето дърво за проблеми” отговори той. „Аз знам, че всеки ден носи някакви грижи и несполуки, но едно нещо е сигурно и това е, че тези грижи нямат нищо общо с жена ми и децата ми. За това аз просто ги окачвам на дървото всяка вечер, когато се прибера вкъщи. На другата сутрин си ги прибирам обратно.”
„Най-забавното нещо е” усмихна се той, „че когато на сутринта дойда, за да ги взема отново няма и наполовина от това, което си спомням да съм оставил предната вечер.”
Хубаво е всички да си имаме по едно такова дърво, нали ? :)))))
на мъжа ми...
та дано прихване от нея...
ох, липсва ми той, много ми липсва...
но има и още нещо, нещо друго:
то е безкрайно лично и интимно (мерси, че ме изслушахте, и извинете!)
Джууд, разчувства ме много, да знаеш!!!
цитирайта дано прихване от нея...
ох, липсва ми той, много ми липсва...
но има и още нещо, нещо друго:
то е безкрайно лично и интимно (мерси, че ме изслушахте, и извинете!)
Джууд, разчувства ме много, да знаеш!!!
а нямам дърво. Вечер ми се струва, че имам най-големите и неразрешими проблеми на света. Лягам и трудно заспивам, защото съм затормозена и вечно притеснена. Събудя ли се на другия ден..... проблемите ги няма или пък въобще не са така сериозни. Щеше ми се обаче и вечер да е така......
цитирай