Постинг
16.05.2014 16:51 -
Фирензе (Флоренция).... любовта е възможна!
Автор: cchery
Категория: Туризъм
Прочетен: 10341 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2014 08:29
Прочетен: 10341 Коментари: 5 Гласове:
11
Последна промяна: 17.05.2014 08:29
"Италия през пролетта!" Уф, нееееее! "Италиански забежки по никое време!" Е, и имала съм и по-тъпо начало на разказ от това... "Моята......... твоята...... на баба ти Италията!" От 15 минути се взирам празно в монитора в опит да измисля начало на този постинг. И накрая ще взема да ..... спечеля двоет билет за концерта на Лиса Сетенсфийлд, както ме приканва изключително досадната реклама вдясно на формата за писане на нови постинги на блог.бг. Ама не ща, пусто му. Не ми се ходи на концерт на Лиса, въпреки че я харесвам. Искам..... искам да събера мислите, емоциите и вълненията си от априлската ни ваканция в северна Италия докато все още са ярки и въздействащи.... Та затова е всичката тази суета - искам да продължа първия си постинг от нашето италианско пътешествие:
Италианската целувка върху моята буза
с разходка из чудната Флоренция, която ме обсеби много силно! И така почвам:
ФЛОРЕНЦИЯ - чудесата на един (не)познат град
В предишния ми постинг завършихме пътешествието си в Питера Лигуре - град, разположен на италианската Ривиера. След него ни чакаха 300 км до Фирензе (Флоренция на италиански), които минаваха и през Генуа. Разбира се, нямаше начин да не спрем на старото пристанище и да не се разходим из този така прочут град. Знате или сте забравили, но да ви припомня, че може би най-известният генуезец е Христофор Колумб. За съжаление не успяхме да се доберем до неговата къща, разположена в центъра на града. Но пък разгледахме пристанището и част от стария град. Ето как ни посрещна старото пристанище:
Някакси денят беше много слънчев, с обещаващи топлина температури, ясно небе и първите прекрасни впечатления за Генуа почнаха да се оформят в главата ми. Та това е бивш град-държава, изиграл огромна роля в търговските (и не само) отношения през Ренесанса. Тук, на товя място са стъпвали хора, благодарение на които животът ни е помръднал от тежкото Средновековие към времена, в които човек все пак е имал значение не само като част от паството на нечия религиозна заблуда. Изворите, които се намират в различни хранилища в Италия сочат, че българските царе, управлявали непосредствено преди падането ни под турско робство, са сключвали договори с управляващите на Генуа и са развивали търговия. Докъде ли щяхме стигнем, ако не беше средновековното ДПС !!!!
Първото ми разочарование от Генуа настъпи от опита ни да посетим Аквариума в Генуа. Ето накратко какво представлява той:
Аквариумът в Генуа е най-големият в Италия и вторият по големина в Европа. Разположен в старата пристанищна част на града и с площта си от 3100 кв.м., той е член на Европейската асоциация по зоология и акваристика (EAZA).
Оказа се, че това удоволствие за нас четиримата би възлязло на сумата от 75 Е!!!! Сега, не знам тази цифра как ще прозвучи на средния европеец, обаче.... на средния българин му се вижда направо убийствено да "люсне" 150 лв накуп, за да влезе в музей, пък бил той и .... аквариум. Доколкото си спомням, същата атракция в Лондон ни излезе по-евтино.
И докато се въртяхме, почесвахме и се чудехме накъде да поемем, бяхме заобградени от тумба негри, продаващи едва ли не всичко.... май само саламурено краве сирене от България им липсваше. Само допреди 10 минутки нямаше никой на пристанището, а сега се мъчехме да се измъкнем от кълбото с протягащи се ръце, които държаха всевъзможни предмети, които се очакваше да ни трябват. Валяха цени на всевъзможни знайни и незнайни езици, с които юнаците трябваше да ни покажат, че знаят откъде идваме...... Е, не познаха ни веднъж!!!! Накрая така се ядосах, че изкрещях, да, изкрещях едно мощно българско "НЕЕЕЕ! Нищо не искам!" и дали си въобразих или не, но патладжанено сините физиономии за кратко пребеляха .
Измъкнахме се от "шпалира" с много трудности и трябва да ви кажа, че вече нито небето беше синьо, нито слънцето - топло. Градът, и в частност старото пристанище, изглеждаха окаяни, мръсни и черни. Чудех се дали да не се връщаме към колата и да спестим времето, което бяхме отделили за Генуа, за разходка в Пиза. И в този момент нещо привлече погледите ни:
Оказа се копие на бойна испанска галера, което копие е използвано за снимките на фирма "Пирати" на Роман Полански. Входните билети бяха съвсем достъпни и ето ни - озовахме се върху галера! Да, не е оригинална, но все пак с автентичен вид.
Много силно впечатление ми направи цвета на морската вода на пристанището - вижте:
И не е преекспониран с някакъв филтър на фотото.... може би замърсяването тук е много сериозно. За да завърша със старото пристанище и бойната галера, ви пускам 2 видеа, с които се надявам да добиете една макар и малка, но завършена представа за местата:
ГЕНУА - старото пристанище (Old Port)
ГЕНУА - испанска бойна галера
Нашата разходка из Генуа продължи към стария град - нямам какво по-специално като коментар да напиша..... може би защото след тази разходка пътят ни отведе до ФЛОРЕНЦИЯ, а всичко, което искам да напиша е свързано с нея! Още малко снимки от Генуа:
Малките и тесни улички са изключително кипри, създаващи тайствена атмосфера и загадъчно очакване. Но пък липсата на слънце и достатъчно проветривост рушат фасадите на сградите им. А и италианците не се замислят особено много върху това къде си простират гащите, опъват си някакви парцали или просто си мятат боклуците. Да си призная честно аромата на урина определено затормозяваше разходката:
НО ....... БАСТА на Генуа. Ето как ни посрещна моята любимка - ФЛОРЕНЦИЯ:
МОСТА ПОНТЕ ВЕКИО
Градът е разположен около река Арно и една дузина мостове оформят неговия облик и история - да, мостовете във Флоренция имат важна роля в развитето...... на всичко. Но като става въпрос за реката, ето я
Като се замисля, тези нощни гледки на Арно много напомнят начина, по който Сена в Париж изглежда нощем. Е, мащабът e съвсем, съвсем различен...
Набързо само ще ви покажа къде ни настаниха да спим - хотелът ни е разположен в една от старите сгради на града и асансьорът е поставян допълнително в средата на общата част на сградата - между стълбите:
А нашият "хотел" представлява чисто и просто - етаж от сградата, към който води тази врата:
Не ви пожелавам никога, ама НИКОГА да ви настанят в стаята, която ни дадоха за първата вечер..... толкова стерилна, със стари тръбни легла и проскубани одеала, а белите фаянсови плочки по пода - да като тези, които едно време всички имахме в кухните и тоалетните си, ме караха да се чувствам така все едно всеки момент ще мине лекарски екип на визитация и ще ни включи по една система..... . Добре че на другия ден ни преместиха в друга сграда, където ни настаниха в стая от апартамент - ето как изглеждаха условията за живот тук:
Та да се върнем на мостовете - точно един такъв мост ни отведе в ранното утро на априлския вторник до двореца на Медичите - Палацо Пити. Няма как да не призная, че тази мечтана разходка във Флоренция беше повлияна почти изцяло от книгата на Дан Браун - "Ад". И ми се струва, че управниците на града ще трява да изплатят някакви комисионни на Данчо кафевия така щото ми се чини, че по същата (като моята) логика десетки негови съграждани мааха гащеризони из каменните средновековни улички с една единствена цел - да видят къде аджеба се е развило действието от книгата. Повечето американци бяха доста млади - ученици или колежани навярно. Т.к. бяха толкова хаотични в обхождането на всяка една забележителност, така шумни по улиците и досадни в намеренията си да видят всичко, което ги заобикаля, блъскането в други туристи беше техният най-вежливия жест от арсенала им с поведенчески маниери. В такъв един момент, в който за малко не бях отнесена от пуфтящ американски тийн с червендалесто лице, на чиято снимка от Флоренция присъства със сигурност и носа ми, им станах кръстница! Да, кръстих ордите маршируващи младежи, които мародерстваха с фотоапарати, "младите пъпки".... защото масово си бяха опъпчени пубери, които им дремеше точно никак ни за Козимо I, ни за Медичите, а още по-малко за Анелия Донева от България. За съжаление докрая бяхме една обща компания с тях - по принуда, разбира се!
Но тръгнах да разказвам за Палацо Пити - двореца на Медичите. Ето мостът, който ни отведе дотам:
Арно беше зелена - позеленяла:
Пътят криволичеше по китни тесни улици с красиви сгради:
Прозорците от снимката долу всъщност...... не съществуват - нарисувани са:
И така сред шеги и закачки в един момент се озовахме...... опс, забравих нещо - като споменах Медичите, ето паметника на "основателя" на династията - Козимо първи:
Та в един момент се озовахме на Пиаца Дел Пити - площада пред входа на двореца:
В интерес на истината останахме на пиацата повечко време....... даже се и опнахме:
И не бяхме единствените:
Ако обаче знаех каква строева подготовка за да видя всичко от двореца и градините към него ме очаква, честно щях да остана половин ден легнала...... . А си мислех, че имам закалка от Версайските градини, където си скъсах маратонките от ходене 3 седмици по-рано......
Така...... дворецът на Медичите - Палацо Пити не бива да се бърка с другия "техен" дворец - Палацо Векио, който е всъщност административна сграда така да се каже. Т.е. в Пити са живяли, а от Векио управлявали. Но пък понеже съм сигурна, че объркването е пълно, цитирам кратката стравка за двата двореца в Уикипедия (че и аз вече съвсем се омагьосах):
Това е правителствена сграда (палацо Векио) от 1299 г. ....... Великият тоскански хергоц Козимо I се мести тук през 1540 г., идвайки от своя частен дворец (днес Палацо Медичи-Рикарди). През 1565 г. пренася резиденцията си в Палацо Пити, който е разширен за целта и така Новия дворец вече спира да се нарича нов и започват да му казват Стария дворец (Палацо Векио).
Аз не съм убедена, че така стана по-ясно, но..... какво да се прави. После ще ви "заведа" и в Палацо Векио и дано нещата се понаместят малко. Но сега оставаме в Палацо Пити - резиденцията на Медичите, т.е. мястото, където са живяли. Представлява типичен ренесансов дворец - със жилищна сграда, помещения за прислугата, конюшни и т.н. сгради иииииии огромна градина, която както Е разположена на хълм, така И открива гледка към прочутите с красотата и привлекателността си флорентински хълмове. За съжаление снимането в двореца е забранено - преди да го разбера успях да щракна само 2-3 снимки:
Мястото след парадния вход на двореца:
Но пък така или иначе, по-интересната за мене част си бяха градините и малкия дворец на върха на хълма, върху който са разположени те:
Част от сградата на двореца, погледната от градините:
По тези стълби се стига до малкия дворец на върха на хълма. Нека ги изкачим тогава:
Пред малкия дворец има и малка градинка:
В малкия дворец е наредена изложба на порцеланови съдове:
И т.к. споменах за прочутите флорентински хълмове, ето гледки от тях:
ВИДЕО С ХЪЛМОВЕТЕ НА ФЛОРЕНЦИЯ
А останалата част от градините е все така огромна и непревземаема за малкото часове, с които разполагахме:
ВИДЕО от градините на Палацо Пити Обаче е време да изостяваме Палацо Пити, ако искаме да видим една малка част от стария град на Флоренция и вече споменатия Палацо Векио. На площада пред него са разположени множество скулптури на мъже....
Скултури има и вътре.... при това доста ....... интересни - дали е достатъчен този епитет за долната?!
Мисля няма нужда да оставям нищо на въображението ви относно това къде точно се е хванал единия "пич" от тази схватка......
Всъщност опитът ми за хумор не трябва да ви заблуждава.... говоря за и показвам шедьоври от световното културно наследство - неща, които тук в България е нямало как да бъдат създадени, защото по времето, когато са правени или пък прибавяни към дадена колекция, ние едвам сме оцелявали като народност...
Накратко за Палацо Векио - в неговите безкрайни и безкрайно красиви стаи и зали може да се проследи историята на римската антична религия с нейните божества и най-известни епизоди. Всичко - от рисунките по стените и таваните до скулптурите, показва култ към древността на Апенините. Най-красива за мен си остава Залата на петстотинте с нейния огромен рисуван таван, който всъщност е ....... текстилно платно - шедьовър на Вазари - художникът-архитект, който по поръчка на Козимо І е преустроил и изрисувал двореца в продължение на 2 години. И пак на него - на Вазари, дължим т.нар. "коридор на Вазари" - това е покрит коридор, построен върху моста Понте Векио, чрез който коридор управляващият на Флоренция се е прибирал необезпокояван от административната си резиденция в Палацо Векио към покоите в Палацо Пити.
Част от коридора "Вазари" (постройката най-отгоре от застроената част), който се намира върху Понте Векио - моста, свързващ двата двореца на Медичите:
Ето и част от снимките ми на Палацо Векио:
Залата на петстотинте:
Огромните стенни картини по нея:
Украсата и декора на останалите стаи от двореца:
В старогръцки вариант на снимката долу това би представлявало картина на Божествената коза Амалтея
Залата със златните лилии по тавана:
Залата с географските карти:
Качихме се и на кулата на Палацо Векио ( в последствие изкачихме и още 2 кули и каталясахме тотално. Ето снимки с гледки от тази кула:
Пиаца дел Синория - площада пред двореца Понте Векио:
Катедралата Санта Мария дел Фиоре - уникално красива:
Хълмовете на Флоренция:
От долната снимка може да се види отново Палацо Пити - самият дворец е вдясно, а бялата сграда на върха на хълма вляво е малкият дворец в градините:
ВИДЕО, заснето от кулата на Палацо Векио, показващо чудна гледка към Флоренция.
Буквално се изнасяме от Палацо Векио, за да ви заведа до чудно красивата Санта Мария дел Фиоре - уникална катедрала с уникална или по-точно казано уникално висока и стръмна камбанария. Но първо да похапнем, че ни предстои голяяяяяяямо изкачване:
Не знам дали височината на кулата до катедралата ви е впечатлила!? Може би ако ви я покажа така, ще е по-различно:
Но за мен по-интересното беше нейната облицовка..... вижте от какво се състои само първия й ред (а предполагам и останалата част нагоре):
Тези "облицовъчни пана", ако мога така да ги нарека, продължват в идеален ред и симетрия догоре..... до върха на кулата.
Ето катедралата отвътре:
Това, което ще ви покажа по-долу с трета идентична снимка е куполът на катедралата:
Ето това чудо (купола), погледнато отвън:
ИЗКАЧИХМЕ ГО...... За, бога, успяхме, но си беше зор та зор..... вижте защо - малки и тесни вити и прави стълбички, задух, ииииииии много други ентусиасти като нас:
ВИДЕО от изкачването на кулата на Санта Мария дел Фиоре, от което можете да чуете много пръхтящи звуци - да знаете, че е от голяям зор и не всичките са от нас! А си мислех, че съм във форма........
Еееее, гледката си заслужаваше:
Кулата към катедралата, която по-късно изкачихме само с Бела - мъжете се отказаха:
Пред катедралата е разположен немалък баптистерий - "Сан Джовани Батиста", който в момента беше в ремонт:
Доста известен е с уникалните си двери, наречени "Вратите на рая" - декорът им представлява десет пана с библейски сцени в детайли:
Отвътре този баптистерий създава усещане за уют, задушевност и покой..... а куполът му е красиво изрисуван:
Последно изкачване за мен и Бела на кулата на Санта Мария дел Фиоре:
Уморени сме, но...... ФЛОРЕНЦИЯ е...... дух, повече дух, отколкото материя..... усещане за нещо минало, но повече от това за нещо предстоящо...... сякаш ни предстои да се връщаме пак, и пак, и пак, и да откриваме същите неща със същата наслада, любопитство и удовлетворение........ И ако това не е любов, то моля, кажете ми какво е?!?
Завършвам с поздрав към всички, които стоически издържаха на прочита на този постинг...... а поздравът е с песен на местен "трубадур", който дава воля на изкуството си на един от площадите на Флоренция - вижте видеото:
КОНЦЕРТ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ
Италианската целувка върху моята буза
с разходка из чудната Флоренция, която ме обсеби много силно! И така почвам:
ФЛОРЕНЦИЯ - чудесата на един (не)познат град
В предишния ми постинг завършихме пътешествието си в Питера Лигуре - град, разположен на италианската Ривиера. След него ни чакаха 300 км до Фирензе (Флоренция на италиански), които минаваха и през Генуа. Разбира се, нямаше начин да не спрем на старото пристанище и да не се разходим из този така прочут град. Знате или сте забравили, но да ви припомня, че може би най-известният генуезец е Христофор Колумб. За съжаление не успяхме да се доберем до неговата къща, разположена в центъра на града. Но пък разгледахме пристанището и част от стария град. Ето как ни посрещна старото пристанище:
Някакси денят беше много слънчев, с обещаващи топлина температури, ясно небе и първите прекрасни впечатления за Генуа почнаха да се оформят в главата ми. Та това е бивш град-държава, изиграл огромна роля в търговските (и не само) отношения през Ренесанса. Тук, на товя място са стъпвали хора, благодарение на които животът ни е помръднал от тежкото Средновековие към времена, в които човек все пак е имал значение не само като част от паството на нечия религиозна заблуда. Изворите, които се намират в различни хранилища в Италия сочат, че българските царе, управлявали непосредствено преди падането ни под турско робство, са сключвали договори с управляващите на Генуа и са развивали търговия. Докъде ли щяхме стигнем, ако не беше средновековното ДПС !!!!
Първото ми разочарование от Генуа настъпи от опита ни да посетим Аквариума в Генуа. Ето накратко какво представлява той:
Аквариумът в Генуа е най-големият в Италия и вторият по големина в Европа. Разположен в старата пристанищна част на града и с площта си от 3100 кв.м., той е член на Европейската асоциация по зоология и акваристика (EAZA).
Оказа се, че това удоволствие за нас четиримата би възлязло на сумата от 75 Е!!!! Сега, не знам тази цифра как ще прозвучи на средния европеец, обаче.... на средния българин му се вижда направо убийствено да "люсне" 150 лв накуп, за да влезе в музей, пък бил той и .... аквариум. Доколкото си спомням, същата атракция в Лондон ни излезе по-евтино.
И докато се въртяхме, почесвахме и се чудехме накъде да поемем, бяхме заобградени от тумба негри, продаващи едва ли не всичко.... май само саламурено краве сирене от България им липсваше. Само допреди 10 минутки нямаше никой на пристанището, а сега се мъчехме да се измъкнем от кълбото с протягащи се ръце, които държаха всевъзможни предмети, които се очакваше да ни трябват. Валяха цени на всевъзможни знайни и незнайни езици, с които юнаците трябваше да ни покажат, че знаят откъде идваме...... Е, не познаха ни веднъж!!!! Накрая така се ядосах, че изкрещях, да, изкрещях едно мощно българско "НЕЕЕЕ! Нищо не искам!" и дали си въобразих или не, но патладжанено сините физиономии за кратко пребеляха .
Измъкнахме се от "шпалира" с много трудности и трябва да ви кажа, че вече нито небето беше синьо, нито слънцето - топло. Градът, и в частност старото пристанище, изглеждаха окаяни, мръсни и черни. Чудех се дали да не се връщаме към колата и да спестим времето, което бяхме отделили за Генуа, за разходка в Пиза. И в този момент нещо привлече погледите ни:
Оказа се копие на бойна испанска галера, което копие е използвано за снимките на фирма "Пирати" на Роман Полански. Входните билети бяха съвсем достъпни и ето ни - озовахме се върху галера! Да, не е оригинална, но все пак с автентичен вид.
Много силно впечатление ми направи цвета на морската вода на пристанището - вижте:
И не е преекспониран с някакъв филтър на фотото.... може би замърсяването тук е много сериозно. За да завърша със старото пристанище и бойната галера, ви пускам 2 видеа, с които се надявам да добиете една макар и малка, но завършена представа за местата:
ГЕНУА - старото пристанище (Old Port)
ГЕНУА - испанска бойна галера
Нашата разходка из Генуа продължи към стария град - нямам какво по-специално като коментар да напиша..... може би защото след тази разходка пътят ни отведе до ФЛОРЕНЦИЯ, а всичко, което искам да напиша е свързано с нея! Още малко снимки от Генуа:
Малките и тесни улички са изключително кипри, създаващи тайствена атмосфера и загадъчно очакване. Но пък липсата на слънце и достатъчно проветривост рушат фасадите на сградите им. А и италианците не се замислят особено много върху това къде си простират гащите, опъват си някакви парцали или просто си мятат боклуците. Да си призная честно аромата на урина определено затормозяваше разходката:
НО ....... БАСТА на Генуа. Ето как ни посрещна моята любимка - ФЛОРЕНЦИЯ:
МОСТА ПОНТЕ ВЕКИО
Градът е разположен около река Арно и една дузина мостове оформят неговия облик и история - да, мостовете във Флоренция имат важна роля в развитето...... на всичко. Но като става въпрос за реката, ето я
Като се замисля, тези нощни гледки на Арно много напомнят начина, по който Сена в Париж изглежда нощем. Е, мащабът e съвсем, съвсем различен...
Набързо само ще ви покажа къде ни настаниха да спим - хотелът ни е разположен в една от старите сгради на града и асансьорът е поставян допълнително в средата на общата част на сградата - между стълбите:
А нашият "хотел" представлява чисто и просто - етаж от сградата, към който води тази врата:
Не ви пожелавам никога, ама НИКОГА да ви настанят в стаята, която ни дадоха за първата вечер..... толкова стерилна, със стари тръбни легла и проскубани одеала, а белите фаянсови плочки по пода - да като тези, които едно време всички имахме в кухните и тоалетните си, ме караха да се чувствам така все едно всеки момент ще мине лекарски екип на визитация и ще ни включи по една система..... . Добре че на другия ден ни преместиха в друга сграда, където ни настаниха в стая от апартамент - ето как изглеждаха условията за живот тук:
Та да се върнем на мостовете - точно един такъв мост ни отведе в ранното утро на априлския вторник до двореца на Медичите - Палацо Пити. Няма как да не призная, че тази мечтана разходка във Флоренция беше повлияна почти изцяло от книгата на Дан Браун - "Ад". И ми се струва, че управниците на града ще трява да изплатят някакви комисионни на Данчо кафевия така щото ми се чини, че по същата (като моята) логика десетки негови съграждани мааха гащеризони из каменните средновековни улички с една единствена цел - да видят къде аджеба се е развило действието от книгата. Повечето американци бяха доста млади - ученици или колежани навярно. Т.к. бяха толкова хаотични в обхождането на всяка една забележителност, така шумни по улиците и досадни в намеренията си да видят всичко, което ги заобикаля, блъскането в други туристи беше техният най-вежливия жест от арсенала им с поведенчески маниери. В такъв един момент, в който за малко не бях отнесена от пуфтящ американски тийн с червендалесто лице, на чиято снимка от Флоренция присъства със сигурност и носа ми, им станах кръстница! Да, кръстих ордите маршируващи младежи, които мародерстваха с фотоапарати, "младите пъпки".... защото масово си бяха опъпчени пубери, които им дремеше точно никак ни за Козимо I, ни за Медичите, а още по-малко за Анелия Донева от България. За съжаление докрая бяхме една обща компания с тях - по принуда, разбира се!
Но тръгнах да разказвам за Палацо Пити - двореца на Медичите. Ето мостът, който ни отведе дотам:
Арно беше зелена - позеленяла:
Пътят криволичеше по китни тесни улици с красиви сгради:
Прозорците от снимката долу всъщност...... не съществуват - нарисувани са:
И така сред шеги и закачки в един момент се озовахме...... опс, забравих нещо - като споменах Медичите, ето паметника на "основателя" на династията - Козимо първи:
Та в един момент се озовахме на Пиаца Дел Пити - площада пред входа на двореца:
В интерес на истината останахме на пиацата повечко време....... даже се и опнахме:
И не бяхме единствените:
Ако обаче знаех каква строева подготовка за да видя всичко от двореца и градините към него ме очаква, честно щях да остана половин ден легнала...... . А си мислех, че имам закалка от Версайските градини, където си скъсах маратонките от ходене 3 седмици по-рано......
Така...... дворецът на Медичите - Палацо Пити не бива да се бърка с другия "техен" дворец - Палацо Векио, който е всъщност административна сграда така да се каже. Т.е. в Пити са живяли, а от Векио управлявали. Но пък понеже съм сигурна, че объркването е пълно, цитирам кратката стравка за двата двореца в Уикипедия (че и аз вече съвсем се омагьосах):
Това е правителствена сграда (палацо Векио) от 1299 г. ....... Великият тоскански хергоц Козимо I се мести тук през 1540 г., идвайки от своя частен дворец (днес Палацо Медичи-Рикарди). През 1565 г. пренася резиденцията си в Палацо Пити, който е разширен за целта и така Новия дворец вече спира да се нарича нов и започват да му казват Стария дворец (Палацо Векио).
Аз не съм убедена, че така стана по-ясно, но..... какво да се прави. После ще ви "заведа" и в Палацо Векио и дано нещата се понаместят малко. Но сега оставаме в Палацо Пити - резиденцията на Медичите, т.е. мястото, където са живяли. Представлява типичен ренесансов дворец - със жилищна сграда, помещения за прислугата, конюшни и т.н. сгради иииииии огромна градина, която както Е разположена на хълм, така И открива гледка към прочутите с красотата и привлекателността си флорентински хълмове. За съжаление снимането в двореца е забранено - преди да го разбера успях да щракна само 2-3 снимки:
Мястото след парадния вход на двореца:
Но пък така или иначе, по-интересната за мене част си бяха градините и малкия дворец на върха на хълма, върху който са разположени те:
Част от сградата на двореца, погледната от градините:
По тези стълби се стига до малкия дворец на върха на хълма. Нека ги изкачим тогава:
Пред малкия дворец има и малка градинка:
В малкия дворец е наредена изложба на порцеланови съдове:
И т.к. споменах за прочутите флорентински хълмове, ето гледки от тях:
ВИДЕО С ХЪЛМОВЕТЕ НА ФЛОРЕНЦИЯ
А останалата част от градините е все така огромна и непревземаема за малкото часове, с които разполагахме:
ВИДЕО от градините на Палацо Пити Обаче е време да изостяваме Палацо Пити, ако искаме да видим една малка част от стария град на Флоренция и вече споменатия Палацо Векио. На площада пред него са разположени множество скулптури на мъже....
Скултури има и вътре.... при това доста ....... интересни - дали е достатъчен този епитет за долната?!
Мисля няма нужда да оставям нищо на въображението ви относно това къде точно се е хванал единия "пич" от тази схватка......
Всъщност опитът ми за хумор не трябва да ви заблуждава.... говоря за и показвам шедьоври от световното културно наследство - неща, които тук в България е нямало как да бъдат създадени, защото по времето, когато са правени или пък прибавяни към дадена колекция, ние едвам сме оцелявали като народност...
Накратко за Палацо Векио - в неговите безкрайни и безкрайно красиви стаи и зали може да се проследи историята на римската антична религия с нейните божества и най-известни епизоди. Всичко - от рисунките по стените и таваните до скулптурите, показва култ към древността на Апенините. Най-красива за мен си остава Залата на петстотинте с нейния огромен рисуван таван, който всъщност е ....... текстилно платно - шедьовър на Вазари - художникът-архитект, който по поръчка на Козимо І е преустроил и изрисувал двореца в продължение на 2 години. И пак на него - на Вазари, дължим т.нар. "коридор на Вазари" - това е покрит коридор, построен върху моста Понте Векио, чрез който коридор управляващият на Флоренция се е прибирал необезпокояван от административната си резиденция в Палацо Векио към покоите в Палацо Пити.
Част от коридора "Вазари" (постройката най-отгоре от застроената част), който се намира върху Понте Векио - моста, свързващ двата двореца на Медичите:
Ето и част от снимките ми на Палацо Векио:
Залата на петстотинте:
Огромните стенни картини по нея:
Украсата и декора на останалите стаи от двореца:
В старогръцки вариант на снимката долу това би представлявало картина на Божествената коза Амалтея
Залата със златните лилии по тавана:
Залата с географските карти:
Качихме се и на кулата на Палацо Векио ( в последствие изкачихме и още 2 кули и каталясахме тотално. Ето снимки с гледки от тази кула:
Пиаца дел Синория - площада пред двореца Понте Векио:
Катедралата Санта Мария дел Фиоре - уникално красива:
Хълмовете на Флоренция:
От долната снимка може да се види отново Палацо Пити - самият дворец е вдясно, а бялата сграда на върха на хълма вляво е малкият дворец в градините:
ВИДЕО, заснето от кулата на Палацо Векио, показващо чудна гледка към Флоренция.
Буквално се изнасяме от Палацо Векио, за да ви заведа до чудно красивата Санта Мария дел Фиоре - уникална катедрала с уникална или по-точно казано уникално висока и стръмна камбанария. Но първо да похапнем, че ни предстои голяяяяяяямо изкачване:
Не знам дали височината на кулата до катедралата ви е впечатлила!? Може би ако ви я покажа така, ще е по-различно:
Но за мен по-интересното беше нейната облицовка..... вижте от какво се състои само първия й ред (а предполагам и останалата част нагоре):
Тези "облицовъчни пана", ако мога така да ги нарека, продължват в идеален ред и симетрия догоре..... до върха на кулата.
Ето катедралата отвътре:
Това, което ще ви покажа по-долу с трета идентична снимка е куполът на катедралата:
Ето това чудо (купола), погледнато отвън:
ИЗКАЧИХМЕ ГО...... За, бога, успяхме, но си беше зор та зор..... вижте защо - малки и тесни вити и прави стълбички, задух, ииииииии много други ентусиасти като нас:
ВИДЕО от изкачването на кулата на Санта Мария дел Фиоре, от което можете да чуете много пръхтящи звуци - да знаете, че е от голяям зор и не всичките са от нас! А си мислех, че съм във форма........
Еееее, гледката си заслужаваше:
Кулата към катедралата, която по-късно изкачихме само с Бела - мъжете се отказаха:
Пред катедралата е разположен немалък баптистерий - "Сан Джовани Батиста", който в момента беше в ремонт:
Доста известен е с уникалните си двери, наречени "Вратите на рая" - декорът им представлява десет пана с библейски сцени в детайли:
Отвътре този баптистерий създава усещане за уют, задушевност и покой..... а куполът му е красиво изрисуван:
Последно изкачване за мен и Бела на кулата на Санта Мария дел Фиоре:
Уморени сме, но...... ФЛОРЕНЦИЯ е...... дух, повече дух, отколкото материя..... усещане за нещо минало, но повече от това за нещо предстоящо...... сякаш ни предстои да се връщаме пак, и пак, и пак, и да откриваме същите неща със същата наслада, любопитство и удовлетворение........ И ако това не е любов, то моля, кажете ми какво е?!?
Завършвам с поздрав към всички, които стоически издържаха на прочита на този постинг...... а поздравът е с песен на местен "трубадур", който дава воля на изкуството си на един от площадите на Флоренция - вижте видеото:
КОНЦЕРТ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ
Тагове:
Писна ми от лъжливи работодатели!!! До к...
...Блеки, я кажи.пак..)
Розоварна Дамасцена и Павел баня
...Блеки, я кажи.пак..)
Розоварна Дамасцена и Павел баня
Следващ постинг
Предишен постинг
Възхитена съм и пак ще дойда, че не успях да прочета всичкол.Пак си насъбрала много материал, ама ти свикнах вече:))))
цитирайФиренЦе, не Фирензе. Като си ходила, не си ли се заслушала как го произнасят италианците?
Ние българите го наричаме Флоренция.
цитирайНие българите го наричаме Флоренция.
min4o написа:
ФиренЦе, не Фирензе. Като си ходила, не си ли се заслушала как го произнасят италианците?
Ние българите го наричаме Флоренция.
Ние българите го наричаме Флоренция.
Драги ми Минчо, не се ли замисли, че най-вероятно съм чула туй-онуй?! :))
kasnaprolet9999 написа:
Възхитена съм и пак ще дойда, че не успях да прочета всичкол.Пак си насъбрала много материал, ама ти свикнах вече:))))
Вени, знам, че пак стоварих много неща в 1 постинг, обаче..... просто не виждам друг начин..... Засега. Поне пък има какво да се гледа :))) Винаги се радвам на твоето присъствие тук!
Наистина "повече дух, отколкото материя". Усмивки и още много пътешествия, и да пишеш!
цитирай