Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2014 14:32 - Италианската целувка върху моята буза - част І
Автор: cchery Категория: Туризъм   
Прочетен: 5356 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 10.04.2014 19:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ако хванете влака на времето и се върнете 30 г. назад в Горнооряховска околия, е възможно да се озовете в едно от най-забутаните селца на това място. Село Крушето.  В момента в него живеят своя нечовешки живот множество влашки цигани, но т.к. все пак сте избрали влакче на времето image, вие ще се озовете в не толкова далечното лято на 198~... някоя си година, когато животът там беше различен. Не се учудвайте, ако ароматът на нажежена лайка опари обонянието ви! В Крушето винаги става така. Повечето улици и досега са неасвалтирани и тази непретенциозна билка съшива прелестен бордюр от двете им страни. Пепел, слънце, лайка и горещата тишина на летата в централна Добруджа..... Вашият влак може да спре на много места, но аз избирам за вас една едничка и специална спирка - не я пропускайте! Моля..... Бих искала да ви запозная с едно момиченце, което се взира през прозореца със сини черчевета на своята стая към листата на лозата с гъстозелен цвят. В тях тя, водена от своето желание да пътува надалеч, вижда дълги палмови листа, разперили чадъра си на незнаен плаж със ситен бял пясък, отдал сърцето си на галещата тюркоазена вода..... Не носете нищо със себе си..... вашето пътешествие във времето и спирката на с. Крушето са само спомен от минало, което не можем да върнем. И все пак това е изживян спомен, от който ви предлагам да се отправим в посоките на настоящето ...... И за да привлечете за компания и доброто си настроение, си пуснете това:

http://www.youtube.com/watch?v=oNuIDpmkTFw .

Май вече сме готови....... image

Благодарение на мечтите си съм била на всички места, на които съм искала да отида. Там в онзи въображаем свят на безгранични възможности са ми се случвали и други неща ... image..... с едно единствено изключение..... никога на живо. Изкачвайки планината на 30-годишните и устремена уверено към върха на 40-те години, явно доста силно съм почнала да желая сбъдването на част от моите желания - което всъщност е поводът за този разказ. Като препрочитам горното изречение ми става ясно, че ако не обясня за какво ще пиша по-натам, мога да разочаровам нечии очакванияimage...... Ето всъщност за какво иде реч: през изминалия март имах възможността да се порадвам на красотите на Париж и да "навъртя" 1400 км из северната част на Италия...... Толкова много впечатления съм събрала, че ако не ги споделя тук и сега..... силното усещане за неудовлетвореност ще сложи грозния си печат завинаги в сърцето ми. А това вече ще бъде гадничко. Но като че ли най-много искам да разбера дали момиченцето в с. Крушето ще ококори очи и ще заръкопляска радостно на тази история. Искам да я видя щастлива, с блеснали очи.... и слънце в душата........ И така - нека почваме пътешествието до Италия, в което ще има препратки от Париж. Да се мятаме на самолета до Бергамо ииииии сгазим италианското сирене с български маТаРонки!
image

Независимо от смешно краткия полет до Бергамо, усещането, че не мога да летя, остана ли без самолет във въздуха, е моята постоянна компания при полети. Сигурна съм, че не си въобразявам като виждам как отделни елементи по крилата на самолета трептят,  докато последните се тресат от въздушните течения, а тъпата турболенция, прави-струва, все в тоалетната ме сварваimage..... точно когато за пореден път се съобщава по говорителя, че трябва да сложим и затегнем коланите........ А кажете сега човешко ли е ЧОВЕК да няма спокойствие и за физиологичните си нужди.... Но все пак, рано или късно, добре или (не дай си Боже) фатално, всеки полет свършва... А с нашия от 28-и март се озовахме на летището за прошляци image(разбирай лоу-кост полети) на Бергамо. Събрахме си багажите от лентата за куфари image:

image

и зачакахме бусчето, което щеше да ни отведе до колата, която имаше фаталния късмет точно ние да я наемем. Малък-мъничък опел Корса...... След като вчера се качих на нашето си рено лагуна, установих, че за всичките 1400 км, които минахме през Италия, съм карала .......... сапунерка image. Но пък на каква цена е наемането на кола в Италия.....  И като казах цена искам отсега да направя следното уточнение - когато пиша, че нещо е скъпо, то сравнението идва категорично с живота ми в България!!! Няма как - ние отидохме в Италия с българските си заплати и разбирания. Друг важен момент е, че няма как да преценя дали живота в Италия е скъп и за самите италианци..... не познавам стандарта им и не съм икономист, за да дам оценка дали цените са реални на себестойнността на даден продукт. ДОТУК с тези обяснения, че направо ми избледня слънчевия спомен от летата в Крушето, а искам точно тази светлина да намига от редовете на настоящия разказ. image

И така, метнахме се в сапунерката и ни чакаха 260 км на юг към италианската Ривиера. Магистралите на ботуша са платени.... и то добре платени. Но за сметка на това са оправени и категорично ти спестяват много часове шофиране из безкрайните планини и хълмове на страната. Лично аз толкова много тунели не бях преживявала - като се има предвид, че сме пътували с кола до Дубровник и то през Черна гора!!!! Около мен колите хвърчаха и ме задминаваха като невидими.... Да, признавам - на мене, тази, която се тупа в гърдите, че е добър шоьфор, ми беше трудно да свикна с тесните ленти на магистралите, завоите и безкрайната поредица от тунели. Трябва да се имат предвид и още 3 важни факта: бях станала в 4 сутринта, за да летя и бях много уморена; малката корсичка, която се мяташе като подивяла бълха наляво и надясно и опита ми с далеч по-стабилната и тежка Лагуна, която караме в България. Но все пак обляната в слънце и топлина Пиетра Лигуре - град на средиземноморието, ни се усмихна благо и обеща прекрасни 3 дни, които щяхме да изкараме там. След поредния завой на 180 градуса, т.к. градът е построен на баир, се спряхме пред нашия хотел.. 

Първата изненада беше, че терасата на нашия апартамент разполага с ........ трева image:

image


А втората дойде на първата сутрин, която имахме в хотела - морето, към което имахме гледка от апартамента, блестеше с кристална повърхност и спокойствие на мъдрец....

image
image

Хотелът, който се води резиденция "Св. Анна", е разположен на уникално място и предлага всичко - голям външен басейн, вътрешни градини и 3 игрища за деца и спортни занимания. И да не забравяме най-важното - паркинг за клиенти.... Това последното щяхме да го желаем много силно след 4 дена във Флоренция....

image
image
image
image
image

Разбира се, изненадите тепърва предстояха... Как е възможно да легнеш да спиш, когато цял един стар град очаква твоето идване, за да те превземе с интимността на тесните си улички, предизвикателността на малките бакалии, пълни с изкушения от областта Лигурия, скътаните барове и ресторантчета, състоящи се понякога от по 2 външни маси... и разбира се с великаните, превзели центровете на италианските селища - катедралите!!! Първото нещо, което със сигурност ме увери, че не спя, а съм в Италия, беше ето това колело:
 
image Не ви ли се струва, че вече сте го виждали някъде?!? Всъщност... на мен ми заприлича на декор в италиански филм. Чак по-късно разбрах колко необходими са велосипедите в Италия - просто по улиците с ширина едно корито най-удобно е да скитосваш, "въоръжен" с двуколесно МПС!

Ето ги и уличките, за които говоря:
 
image
image
image 

Аз все още търся обяснение за архитектурното предназначение на сводовете, които има на долната снимка:
image
За мен единственото достоверно обяснение на този етап е следното:  както знаем италианците се славят като любовници ииии тези сводове по-скоро са мостове, по които Ромеовците могат да се измъкнат от гнева на законния.... image
 
image image
  Но по-красивите и по-вдъхновяващи улички, на които имах възможност да стъпя, са във Вереци - града, в който отидохме на 3-я ден.  Сигурна съм, че мога да бродя по тях с години без да ми омръзва..... И знаете ли защо?!? Защото точно там, във Вереци, се пробуди спомена за моето село и момичето, което бях..... За всичко, което си мечтаех без да пестя сили.... За щастливите дни на самота и изолираност, които вместо да убият порива за полет, окрасиха  мечтите ми, които сега почти невярващо сбъдвам.... Ако можех, бих дала всичко от себе си, и вие, приятели да сте на моето място..... всъщност на вашето собствено! Мразех факта, че живея в Горна Оряховица - също неголям град, а и като допълнение "заточенията" на Крушето ме довършваха с крайността си...... край на пътуванията, край на срещите с приятели, край на интересните разходки, край на общуването...... И при все това свитите кокетни улички на Вереци със сгушените сгради по тях, чиито отворени кепенци напомнят стремящи се една към друга длани, са ми напълно достатъчни да се почувстам уютно, сигурна и защитена..... да пожелая да имам само едно единствено нещо - ЛЮБОВ!

image image
image
image
image
image
image
 
И като споменах катедрала, ето я .... Не е единствена, разбира се, но е централната в Пиетра Лигуре. Ако знаех на каква красота, могъщество и величие щях да се натъкна във Флоренция, тази сигурно нямаше и да я снимам. И смятам, че нямаше да е честно, т.к. отвътре този храм е много красив:

image image
image
image

В крайна сметка, това което ни доведе най-вече до световно непознатия за мен Пиетра Лигуре, беше морето....... Средиземното........

image image image image
image
image
На този линк можете да се насладите на автентичния шум от вълните на Средиземно море:
 
Пиетра Лигуре - да погазиш из Средиземно море    За да завърша с разказа за Пиетра Лигуре, пускам и няколко кадъра от съвременната му част:

image
image
image
Тази река се влива в морето, а в далечината е планината - Пиетра Лигуре е съчетание от море и планина.
image

Тази комбинация - море и планина всъщност важи за цялата Ривиера - в който и град да стъпите, ще бъдете посрещнати от солената прегръдка на Средиземноморието и хладната студенина на Апенинските планини. В това е може би есенцията на прекрасността (не се сещам за по-добро определение) и приказността по тези места....  И като добавим уюта и автентичността на старите градове, които притежават почти всички селища по крайбрежието, красивите храмове и аромата на италианско еспресо, със сигурност вече знаете защо Италия ме привлича така силно.

Оставям засега Пиетра Лигуре да се радва на своето море, за да ви заведа на едно още по-чудно място. Не, не по-хубаво! По-чудно. image    

М О Н А К О

Ден втори - по план той беше отреден за посещение до малкото кралство. Дали усетихте, че влакът-спомен избра нова посока?! image Не.... о, тогава ще се опитам да ви я предам. Живяли някога преди много години в едно далечно кралство, през девет планини в десета, крал и кралица. Те имали една единствена рожба - красива дъщеря, за чието сърце идвали принцове от знайни и незнайни царства..... Принцесата не харесвала никого..... Искала много силно някой да открадне не нея, а сърцето й.....  В общи линии такава беше асоциацията ми, катерейки стъпълата към дворцовия комплекс в Монако.... Но всичко това придоби и своя образ, когато стъпих в парка на хълма с покоите на Грималди, който носи името ГРЕЙС - най-емблематичната принцеса на това чудно кралство! Всяко момиче мечтае  да е принцеса - не вярвайте, ако жената до вас твърди обратното.... Това обикновено е защитна реакция на неудовлетвореността, че въпросното желание никога няма да се сбъдне! Е, аз принцеса не станах, но всеки път, когато посещавам дворец..... си давам кратки минути на пълно изключване от реалността. Заставам неподвиждна в средата на някоя зала, затварям очи и вдигам глава...... искам, ако мога да почувствам онова, което са ни оставили като спомени истинските крале и кралици..... нещо като енергиен спомен, като холограма на миналото, пребивавало на това място. Представям си жени в кринолинени рокли, чийто поли галят пода, шума от накитите, които украсяват вратовете им, ветрилата, които кокетно се премятат от една ръка в друга.....  Я, изведнъж май попаднах във Версай, а разказът е за Монако.image

Преди да ви покажа какво има на хълма с двореца, искам много настоятелно да обясня, че дори и с много пари, ще бъде трудно на всеки да ме склони отново да карам по улиците на Монако imageimageimage. Емотиконите са красноречиви...... Убийствено тесни улици, нечовешки остри завои - по-често на 180 градуса, паркирали пред домовете си собственици, колоездачи, трениращи нещо си...... градски транспорт, камиони и леки коли, за чиято себестойност няма да ми стигнат и 10 живота на офис мениджър.... И за капак - една Анелия, която не познава града, не е сигурна къде точно отива, т.к. не е ясно къде може да се спре, навигация, която изчислява нещо си, но в тотален разрез с указателните табели, и един Момчил, по-притеснен и от паникьосан наркоман, който знае със сигурност, че няма да може да си набави следващата доза...... Единствено за двата хикса на задната седалка няма извънредни ситуации - техните т.нар. "проблеми" трябва да се решават в момента, в който възникнат, при това с похват наречен "аз ще привлека вниманието на мама първи/първа". Този похват е най-впечатляващ с арсенала си от методи, които използва, и разбира се с успеваемостта си - гарантирани във всяко време 100%!!!!! imageimage

И така, в "шеги и закачки" все пак успяхме да усучем достатъчно добре в серпентината на монакските улици и да се доберем до заветния паркинг - поздемен! Ама като казвам подземен, разбирайте......... МНОООООООООООООООГО ПОДЗЕМЕН. Колко много ли?! Ами толкова -
само етаж 0 е на приземното ниво......:
 
image
  останалото е под него........ Ние паркирахме съсе Бога на ниво Е...... И то след като успях да направя една обиколка в насрещното "движение" на ниво В, от което пък точно в този момент излизаха една сюрия коли..... image Единственото, което мога да добавя е, че за 4 часа на този извънземен паркинг заплатихме 20 лв..... На фона на цените извън него, вече ми се вижда и евтино..... image.

И така - напред към дворцовия комплекс....., който се намира на един от хълмовете, образуващи известния залив в Монако:

image

А, да не забравя да ви представя концерт-майсторите от задната седалка на Корсата и основни участници в това пътешетсвие: Белослава и Константин пред входа на паркинка:
 
image

И ако тръгнете към Монако с идеята да разгледате площада с двореца, добре е да знаете в какъв вид да го направитеimage:

image

image
image
image
image
image

Яяяяя, какво ли показва Момчил?! С излючение на мен, всичко останало image:

image
Статуя на принц Албер, който почина през 2007-ма година и чиято съпруга е споменатата по-горе принцеса Грейс - американска актриса.
image
image
image
Покоите на Грималди:
image
image
 
Най-добра представа за разположението на сградите по площад "Place du Palais" можете да добиете с това видео:

Дворцовия площад в Монако.
  image
image
image
image
  Останалото като гледка от Монако съм сигурна, че ви е познато...... image

image
image
image
image
image

Има някоя и друга яхтичка по пристанището:

image
image
image

Тези двамата чакат на автостоп...... image

image

Забележета флага на долната яхта:

image

Интересното е, че малко преди да стигнем до тази яхта, видяхме българското знаме, закачено на едно от крайбрежните заведения. Но т.к. никой не реагира на българското ни слово, така и не разбрахме причината за българското присъствие по тези земи.
 

Ще ми се да ви върна още малко обаче на хълма с двореца, т..к. той е интересна смесица от кралски покои, стария град на Монако, богаташки, ама много богаташки къщи, големия и красив парк Грейс и музея на Жак Ив Кусто. Ето как го видях аз:

image
image
image
image
image
image
В горната катедрала се намират гробовете на някои от монарсите на Монако:

image
image
image
image

Богаташките къщи:

image
image

Парка "Грейс"

image
image
image
image
Принцеса Белослава image

image
И батко й..... Константин Велики image

image

 
Въпреки имената на българска принцеса и български цар, кажете ми моля, какво аристократично видяхте в тези две..... да ги наречем деца?! image  Може би нещо в поведението...... уви...... доказателствата, в долното видео не потвърждават тази теза. Но пък гледайки го поне донякъде ще придобиете представа за парка "Грейс" и какъв вятър ни обветри там:
Парка "Грейс"


Финално се отправяме към прочутото казино на Монако - МОНТЕ КАРЛО.... То че нямаше да залагаме, нямаше, но поне отвън да го видим как изглежда. Определено повече си заслужаваха градините и парка зад него, но въпрос на гледна точка:

image
image
image

Само да минем градините, и ще се озовем зад казиното - сградата с куполите да долната снимка.

image
image
image

Ето гоооооооооооооо.........

image

Отначало не знаехме, че тази сграда е всъщност МОНТЕ КАРЛО, та въртяхме няколко теории за нейното предназначение, една от които е храм на всички световни религии....  заради ето тези декорации, които напомняха донякъде джамия, хиндуиски крам и католическа катедрала едновременно:

image
image

Оказа се, че метафората "храм на всички религии" е сгрешена само и единствено с граматическата си категория число.... защото това наистина беше храм, но на една единствена религия - ПАРИТЕ.....

Отстрани на казиното се намира красивия хотел с неизброимо количество звезди image - Париж:

image image
image
image

ВОАЛА - ето ни и пред казиното...... нямах по-добър ракурс от този:



image

с изключение на кривото огледало, разположено в малката градинка пред казиното, в което макар и по-неестесвено, но все пак се отразява сградата на казиното:

image
image
image
image

Вида на колите на паркинга пред МОНТЕ КАРЛО едва ли би бил изненада за вас image.

image

Ние обаче си оставаме традиционалистти...... на долната снимка съм снимала децата пред семейното Порше ..... в него се събираме аз и домашния любимец..... image, затова му казвам "семейно"......

image
 

Какво още може да се каже за Монако?!? Етикираните оценки и мнения ги знаете... онова, което мога да добавя е, че да създадеш един такъв град в условия на малък залив и висока планина зад него, изисква мисъл и донякъде гений.... Неслучайно "нашият" паркинг имаше 9 нива ....... надолу..... Защото когато имаш съвсем малко площ и тя в по-голямата си част е е стръмна планина, имаш два варианта - да строиш нагоре и надолу.  Да строиш нагъсто, но все пак да оставиш място и за слънце и въздух. Да строиш интересно, но същевременно красиво и интелигентно..... Мда, може да се каже, че в Монако го постигат.
 
image
image
image
image
image
image
 

И така..... напускаме Монако по същия серпентинен път..... с още повече объркване от страна на навигацията... и само едно минаване на червен светофар - напълно случайно, разибра се.... По високите части на хълмовете на Монако могат да се видят къщи с дворове - всичките до една оправени и с красиви фасади... Не тая носталгия по кралството..... интересно, но все пак далеч от разточителството на Версай..... и дворците на Медичите във Флоренция. И при все това - оставам с огромна доза симпатия към това малко кътче от Европа, заради което в рамките на един единствен ден, бяхме на територията на 3 държави - Италия, Франция иииииии Монако, разбира се! image

Последно в тази част от пътеписа за Италия ще включа и разходката до съседния на Пиетра Лигуре град - Борджо Вереци - това беше ден трети от нашата ваканция. Интересното в него беше пещерата със същото име - Grato di Borgio Verezzi. Най-характерното в нея са сталактитите с кафяв цвят - според екскурзоводката имало само още 4 пещери в Европа с такива сталактити. Мен пък ме впечатлиха най-новите от тях - с дебелина, че и форма на спагети:


  image
Пред подземното езеро с кристално чисти води:
image
image
Сталактита "Раковина":
image
"Медуза"-та
image
Статуетката "Оскар"
image
image

Как да завърша това пътуване..... мисля си за моето детство и за това защо го открих сбутано и забравено в тези първи няколко дни в Италия?! Може би, защото дори и ние с Момчил, донякъде се чувствахме като децата там - откриватели на малки мънички чудеса, при това всеки ден. Като например типичното за област Лигурия ястие - фарината - приготвя се от царевично брашно и оригиналният начин на изпичане е на огън в големи тави:

 
image image

В тази същата работилничка приготвят и друг местен хранителен продукт - кастаначо - сладкиш с брашно от кестени.

От царевично брашно стават и страхотни палачинки.... които ако си симпатичен колкото Бела:
image
биват украсявани с първата буквичка от твоето име (на латиница, естествено)image:

image


Насладихме се и на сока и съвсем леко киселия нрав на комкуатите - малки цитрусчета с големина и вид на пъдпъдъчи яйца, които се ядат с корите и независимо от цветовата прилика с портокала, на вкус са като сладки лимони:

image image

А, да не забравя - стават и за очи, когато решите да се майтапите с баща ви image:

image
 

Тази ваканция понесе на плещите си и колосални количества сладолед..... хубав италиански gelato..... image

 
image
image


И нашите малки успокоения с Момчил:
image
image

Италианска бира с много добро качество и в бутилки от 660 мл най-малката image.

На тази екскурзия лично аз регистрирах рекорд - на 3% от всички снимки (и видеа) с общ обем 20 GB imageimage  се "вихри" моята особа..... Всички, които ме познават, знаят че мразя да се снимам, но този път бях провокирана жестоко..... Помолих Момчил още в първите часове в Пиетра Лигуре да ми направи снимка в ботаническата градина....
Преценете сами къде в общия фон на въпросната снимка се намирам аз..... и това снимка на дървото, палмата, въздуха и Космоса като общо понятие ли е, или губещото се червенокосо присъствие в средата все пак е центъра на композицията?!?! image Та оттам насетне успявах да се намърдам на поне 2 снимки в един и същи ден..... :)))).
 
  image
Но най-скъпи ми остават снимките, в които ежедневието на две българчета, не променя своето естествено развитие, пък били те и в Италия.....:

 
image
image
image
image
image
image
 

Ами...... това е.... .......... само част първа от моя разказ..... Върнахте ли се вече в настоящето?! Важно е, защото ще следват приключенията от Генуа, Флоренция и Комо...... и те отново ще ни вълнуват със задна дата, защото имено историята, която разказват ги прави такива, каквито са!

СНИМКИ:

Ден 1
Ден 2
Ден 3



Гласувай:
7
0



1. hopfen - Страхотна разходка,
10.04.2014 22:54
а тези 20GB говорят сами по себе си за емоцията от преживяното:)
много бързо тръгна влакът по едно време и за това ....ето това:
http://www.youtube.com/watch?v=X75CmqkjCyE
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Много богат постинг, има от всичко в ...
11.04.2014 14:53
Много богат постинг, има от всичко в него, твоя разказ с тънък хумор действа много освежително. Красиви и интересни снимки допълват историите, които ни пазказа, видях и клиповете, разкошни са. Чудя се как успя да събереш толкова снимки в един постинг. Не съм била по тези места и ми бе изключително интересно и полезно. Благодаря ти за всичко, което сподели тук. Поздрави на цялото семейство, целувки на двамата сладоледаджии:)))
цитирай
3. cchery - Благодаря, Вени.......
11.04.2014 16:17
Отдавна някой не беше ми писал такъв коментар, от който наистина се разбира, че е прочел и осъзнал постинга. БЛАГОДАРЯ! Аз се присъединявам към поздравите за сладоледаджиите, щото ядох почти наравно с тях, но не позволих да ме снимат..... да няма компромати!:)

И от мен поздрави на твоите мъже!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3753041
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3532
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31