Постинг
20.09.2012 13:28 -
Малките вселени - капчици вода
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 9998 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2012 09:06
Прочетен: 9998 Коментари: 10 Гласове:
8
Последна промяна: 21.09.2012 09:06
"Капка от любов" - имаше навремето една страхотна група с името АТЛАС. Те създадоха много красиви песни, а онази от тях, с чието заглавие почва този ми постинг - "Капка от любов", е вдъхновението за текста по-долу. Все още не знам защо докато снимах мокрите от нощния дъжд цветя и листа на цветята, си припявах точно тази песен. И от "капка от любов" тя смени текста си на "капчица роса....".
За какво става въпрос?! Ще ми се да ви попитам - замисляли ли сте се някога какво е скрито във една водна капка. Но не каква да е! А водна капка, настанила се върху цвят или листо?!? Ето такива капки:
Лично мен винаги ме е удивялала загадъчната красота на тези миниатюрни светове. Разгледайте листото горе - в нишката по средата му са се наредили като синци ситни капчици. Малка! По-голяма! Няколко едри! Напомнят ми на снимка, запечтала момент от масаж с лунни камъни - от онези, които се подреждат на равни разстояния върху гръбначния стълб на човек. Но да се върнем на капчиците върху листото - някои са се съединили и при все това са запазили своята форма. Други са разтеглили вече единия си край и аха да се слеят с близката посестрима. А има и трети вид - индивидуалистки - големи капки с кръгла форма, пазещи личното си пространство от съседите си. Едни такива надути и надменни красавици влага, наслаждаващи се на своето съществуване.
А какво бихте казали за онази най-едрата, отразила разсеяната светлина на облачното небе?! Идеално кръгла, бистра като сълза и блестяща с цвета на платината?! Толкова е крехка, че ме е страх даже да я снимам - да не би да се изтърколи от своя пиедестал. Защото не искам тази малка вселена КРАСОТА да загине. Не искам блещукащите точици сребро вътре в нея да угаснат..... В миг започвам да мечтая как влизам там, в този малък свят от бистра вода и лъчиста светлина и застанала под свода му и търся мистерията на мимолетното му съществуване.
А какво може да се каже за обсипаните с перлена изящност цветове на розата?!
Имам чувството, че светлината, която озарява този цвят се е усилила от безбройните лъщящи водни петънца. Че червеното вече е пожар с тъмно розови отблясъци. Пожар, който не гори, а грее. Огън, който не пари, а стопля. Душата, сърцето, сетивата - капчици роса.... Розова влага......
Водна феерия с цват на циклама.....
Оранжева мечта:
С цвят на зряла диня....
Срамежлива луна в ранна лятна вечер:
Разбира се дъждът не спира своите сълзи само върху розите. Всичко е мокро!
Тази малка "гора" от иглички:
е уловила с тъничките си пръсти повече капчици дори от широките листа на розата. И допреди часове изглеждала като едно обикновено цвете в саксия, сега е все едно посипана с бисери - свежа, усмихната - истинска красавица, която крие цветовете си - сякаш да не се удавят от толкова много капчици вода!
Гледам малките топчици със светлина върху листенцата по-долу -
всяка една многократно увеличила като лупа мястото на месестото листенце върху което се е спряла. Десетки блестящи в сребро петънца - ето кое е превърнало обикновеното цвете в сияеща принцеса!
Знае си работата природата - как да възнагради устоялото на първия есенен студ цвете! Няма кич, няма претрупаност, няма чалга...... само непостижимо съвършенство. Като листенцето по-долу:
Капчиците, настанили се върху неговите власинки не мога да фокусирам. Или поне не с моя фотоапарат. Толкова са фини! Точно такива, каквито трябва да са, за да не наранят нежните власинки на това малко листенце. Майсторски грим! И много примамлив.... ще те се да протегнеш ръка и с пръст да погалиш тази мекота...... като бебешка пухкава косица! Но както би се побоял да докоснеш нежната главичка на новороденото, така няма да посегнеш и на това листенце. Нека тържествува неговата светлина!
Листо от здравец! Навремето майка ми ми казваше, че къща без здравец, не е българска къща! И да - вижте го този разперил крилца самоуверен листак - събрал е огромна капка вода в средата си. Ала като че ли не е среда това, а самото му сърце - голямото, широкото българско сърце - онова същото, за което само сме чели. Прегърнал е листчо колкото се може повече вода! И едва ли го е направил от лакомия.... мисля, че просто прилича на старите българи, за чиито широки души е говорил навремето Йовков, а в по-близкото ни съвремие Хайтов не пропускаше да опише. Разперил е крилата си и всяко от тях, превело се под тежеста на водата, се къпе в чистота.
И като за последно - не спирам да се чудя как фината паяжина на паяците задържа дъжда?! Та нали нейният автор я плете рехава, с дупки?!?! Нали е толкова тънка, че с дъх можеш да я скъсаш?! Нооооо не и дъжда. Ето:
Все едно е рибарска мрежа със залепили се по нея миди..... А собственикът го нямаше - явно не му е по вкуса това наводнение в къщата му, но поне след като слънчо подсуши пътеките на скромния му дворец, всичко ще е чисто и заредено с енергията на дъжда, на кръговрата, в който живее природата!
Капчици роса........
За какво става въпрос?! Ще ми се да ви попитам - замисляли ли сте се някога какво е скрито във една водна капка. Но не каква да е! А водна капка, настанила се върху цвят или листо?!? Ето такива капки:
Лично мен винаги ме е удивялала загадъчната красота на тези миниатюрни светове. Разгледайте листото горе - в нишката по средата му са се наредили като синци ситни капчици. Малка! По-голяма! Няколко едри! Напомнят ми на снимка, запечтала момент от масаж с лунни камъни - от онези, които се подреждат на равни разстояния върху гръбначния стълб на човек. Но да се върнем на капчиците върху листото - някои са се съединили и при все това са запазили своята форма. Други са разтеглили вече единия си край и аха да се слеят с близката посестрима. А има и трети вид - индивидуалистки - големи капки с кръгла форма, пазещи личното си пространство от съседите си. Едни такива надути и надменни красавици влага, наслаждаващи се на своето съществуване.
А какво бихте казали за онази най-едрата, отразила разсеяната светлина на облачното небе?! Идеално кръгла, бистра като сълза и блестяща с цвета на платината?! Толкова е крехка, че ме е страх даже да я снимам - да не би да се изтърколи от своя пиедестал. Защото не искам тази малка вселена КРАСОТА да загине. Не искам блещукащите точици сребро вътре в нея да угаснат..... В миг започвам да мечтая как влизам там, в този малък свят от бистра вода и лъчиста светлина и застанала под свода му и търся мистерията на мимолетното му съществуване.
А какво може да се каже за обсипаните с перлена изящност цветове на розата?!
Имам чувството, че светлината, която озарява този цвят се е усилила от безбройните лъщящи водни петънца. Че червеното вече е пожар с тъмно розови отблясъци. Пожар, който не гори, а грее. Огън, който не пари, а стопля. Душата, сърцето, сетивата - капчици роса.... Розова влага......
Водна феерия с цват на циклама.....
Оранжева мечта:
С цвят на зряла диня....
Срамежлива луна в ранна лятна вечер:
Разбира се дъждът не спира своите сълзи само върху розите. Всичко е мокро!
Тази малка "гора" от иглички:
е уловила с тъничките си пръсти повече капчици дори от широките листа на розата. И допреди часове изглеждала като едно обикновено цвете в саксия, сега е все едно посипана с бисери - свежа, усмихната - истинска красавица, която крие цветовете си - сякаш да не се удавят от толкова много капчици вода!
Гледам малките топчици със светлина върху листенцата по-долу -
всяка една многократно увеличила като лупа мястото на месестото листенце върху което се е спряла. Десетки блестящи в сребро петънца - ето кое е превърнало обикновеното цвете в сияеща принцеса!
Знае си работата природата - как да възнагради устоялото на първия есенен студ цвете! Няма кич, няма претрупаност, няма чалга...... само непостижимо съвършенство. Като листенцето по-долу:
Капчиците, настанили се върху неговите власинки не мога да фокусирам. Или поне не с моя фотоапарат. Толкова са фини! Точно такива, каквито трябва да са, за да не наранят нежните власинки на това малко листенце. Майсторски грим! И много примамлив.... ще те се да протегнеш ръка и с пръст да погалиш тази мекота...... като бебешка пухкава косица! Но както би се побоял да докоснеш нежната главичка на новороденото, така няма да посегнеш и на това листенце. Нека тържествува неговата светлина!
Листо от здравец! Навремето майка ми ми казваше, че къща без здравец, не е българска къща! И да - вижте го този разперил крилца самоуверен листак - събрал е огромна капка вода в средата си. Ала като че ли не е среда това, а самото му сърце - голямото, широкото българско сърце - онова същото, за което само сме чели. Прегърнал е листчо колкото се може повече вода! И едва ли го е направил от лакомия.... мисля, че просто прилича на старите българи, за чиито широки души е говорил навремето Йовков, а в по-близкото ни съвремие Хайтов не пропускаше да опише. Разперил е крилата си и всяко от тях, превело се под тежеста на водата, се къпе в чистота.
И като за последно - не спирам да се чудя как фината паяжина на паяците задържа дъжда?! Та нали нейният автор я плете рехава, с дупки?!?! Нали е толкова тънка, че с дъх можеш да я скъсаш?! Нооооо не и дъжда. Ето:
Все едно е рибарска мрежа със залепили се по нея миди..... А собственикът го нямаше - явно не му е по вкуса това наводнение в къщата му, но поне след като слънчо подсуши пътеките на скромния му дворец, всичко ще е чисто и заредено с енергията на дъжда, на кръговрата, в който живее природата!
Капчици роса........
дето носеше една прашинка, която си беше един свят и в нея живееха хора. :)
цитирай Страхотен постинг си направила и отговарям на въпроса, който си задала: В една капчица вода се съдържа част от кръговрата във вселената. "Растения са трансформатор на енергията на живата природа. При фотосинтезата, с помощта на светлинната енергия, растенията отделят молекулен кислород от водата, който се излъчва в атмосферата. Именно благодарение на фотосинтезата, която се осъществява от милиони растителни видове, атмосферата около Земята е наситена с кислород, така необходим за живота на всички дишащи организми. Растенията прихващат слънчевата енергия и я правят достъпна за остананалите обитатели на планетата. Те активно регулират количеството на въглерода, водата и водорода в атмосферата и дори контролират границите на базисната температура на планетата. Почти от нищо – само от слънчева светлина, въздух и вода те произвеждат протеини, захари, ензими и хормони, масла за регулиране на температурата и пестициди за предпазване от вредители. Освен синтезирането на първични органични съединения: въглехидарти, липиди и белтъци, те синтезират и вторични фитохимикали, които играят определена роля и могат да бъдат много полезни при някои нарушени физиологични процеси в човешкия организъм."
цитирайbaimomchil написа:
дето носеше една прашинка, която си беше един свят и в нея живееха хора. :)
Сещам се само за едно детско със слонче - Nelly the Elephant :)
А за снежинката, върху която живееше Гринч съ съгражданите си? :)))
цитирайdemonwind написа:
А за снежинката, върху която живееше Гринч съ съгражданите си? :)))
Уф, не мога да се сетя за какво ми говориш.......
къде намери тая красота?
цитирайrossi9 написа:
къде намери тая красота?
Здравей. Това беше на тетевенския балкан - Рибарица. Но подозирам, че навсякъде е едно и също след като вали дъжд. Просто трябва да имаш "очи" за тази миниатюрна красота!
Благодаря, че се включи в този постинг!
Чери, сладурано, благодаря ти за капчиците любов!
цитирайЕто затова :) http://www.youtube.com/watch?v=p1P_giB0TKg
цитирай
10.
анонимен -
ot iv4o (kansas)
02.10.2012 20:06
02.10.2012 20:06
Vinagi strahotna! Nai-hubaviyat blog v Internet!!! Prevezhdam go na detzata vseki pat :)
Pregradki ot nas za tzyaloto semeistvo!
цитирайPregradki ot nas za tzyaloto semeistvo!
Търсене