Шушумигата Шушум се закова неподвижно на земята. Беше затворила очи за да не блестят в тъмнината. Козината й винаги добре пригладена, за да не се забелязват стърчащи косъмчета, сега се сливаше с цвета на окапалите листа. Не дишаше, не мърдаше и само онзи, който познаваше номерата й беше способен да я забележи по ..... ушите. Тези ситни иначе израстъци винаги бяха добре наострени и улавяха всяка вълна. Чуваха дори тайните разговори на тревите, дърветата, че и самодивите. По този начин шушумигата винаги знаеше какво става в старата гора. Чуваше за още несъстояли се скандали, за непроходили клюки и оплакваше все още живи животни, които всеки момент щяха да бъдат изядени без дори те да го знаят.
Шушумигата си живееше добре така. Вечно осведомена тя беше търсена от хитрата лисица за да й измъкне някоя тайна и да се облажи. Свраките също я наобикаляха и никога не съжаляваха за това - още неродените клюки вече се носеха на крилете им щом се разделяха с Шушум. А гаргите....... о те просто бяха във възторг от нея. С часове даваха воля на глупостта си заедно и правеха цели паради на простотията. Шушум никога не се бе замисляла дали не прави зло на някой. Стигаше й да има своето собствено спокойствие и сигурност. Тя никога не се забъркваше в скандали. Никога не се изказваше и като я питаха какво мисли за нещо, винаги изшумулкваше несвързано. Когато, обаче, от нея се искаше твърд отговор и не дай си Боже решение, Шушум скорострелно заставаше на страната на питащия. Не мислеше! Не разсъждаваше! Стигаше й да е добре приета сред компанията, в която се намира. Ако по-късно попаднеше на място, където заради по-ранно заета позиция щяха да я оскубят жива, не се свенеше и веднага си променяше позицията. Ако пък можеше да замълчи, още по-добре.
Случи се така обаче, че един ден в старата гора не изгря слънце. Притеснени животните почнаха да го търсят. Тези, които можеха да летят, напрегнаха всичките си сили и стигнаха до небесния му дом. Нищо, че това им струваше прекалено много усилия и част от тях нямаше да оцелеят на връщане. Домът на слънцето беше заключен. Животните позвъниха веднъж. После пак. Накрая почнаха да чукат. Притесниха се да не се е случило нещо лошо със слънцето. И след като никой не им отвори, решиха да счупят ключалката и да влязат в дома. Направиха го. Но и вътре не намериха никой. Никаква следа. Някои от тях се бяха надявали да намерят някаква бележка от стопанина, която да им подскаже къде е и какво става. Но нямаше нищо. Слънцето беше изчезнало безследно.
Обезкуражени животните си тръгнаха. Когато се прибраха в гората разказаха какво са видяли на небето. Всички животни бавно почнаха да се разотиват. По обратния път те се разделяха на групички, в които обсъждаха тревогите си. Тези, които слънцето изгаряше с лъчите си почнаха почти веднага да го плюят и обиждат. Не допускаха, че може да има основателна причина. Други, които се смятаха за приятели на слънцето пък се притесниха не без основание. Но се притесниха не за самото слънце, а за това, че не биха оцелели без него. Трети, които минаваха за разумни почнаха да мислят логично и да търсят решение. До края на деня се беше оформила и четвърта групичка - животни, които единодушно решиха, че трябва да направят нещо конкретно, за да открият слънцето.
През всички групички мина шушмигата. При всички се задържа достатъчно дълго за да чуе клюките и за да ги разнесе после. Когато я питаха какво мисли проговаряше веднага в тон с общото настроение на групата. Когато трябваше да плюе по слънцето го правеше с охота. Не се и замисляше. Когато трябваше да изглежда притеснена заради него разтваряше мишите си очички и гледаше състадателно. Умилкваше се, вайкаше се и оплакваше живота. По-малко се задържа при групата, която търсеше решение, зер.... трябваше да мисли. И току-виж й се наложило и да направи нещо!!! Пу-пу-пу, да не чува дявола...... нищо не искаше да прави.
Но истински страх изпита, когато почти по погрешка мина покрай групата, която беше почнала да издирва слънцето. Някой от тази група я забеляза и я попита какво мисли да прави тя самата. Не получи отговор. Шушум се направи, че не го чува. Друг я помоли да напише писмо до майката на слънцето и тя застина. Стана по-ниска от тревата, очите и се притвориха, козината й се приглади и само ушите й нервно помръдваха. Ще каже човек, че мислеше. Всъщност не. Страхуваше се, че трябва да направи нещо и да остави следа, че е участвала. Това не биваше да се случи и тя се измъкна точно тъй тихо както и беше дошла. Плю си в пазвата няколко пъти за успокоение и си каза, че ония глупавите и сами ще свършат работата.
Когато и на идния ден гората остана тъмна, Шушум също взе да се притеснява. И говореше срещу слънцето със страшна сила. Заканваше му се. Кълнеше го. Дори обеща, че като се върне ще му поиска обяснение и извинение. Групата т.нар. „приятели” на слънцето вече се бяха присъединили и сега всички заедно надигаха вой до небесата. Така силно викаха, че облаците се размиваха. Нашите приятели, които търсеха решение на думи, все още си говореха. Надълго и нашироко повтаряха нещата, които се бяха случили предния ден. Виждаха нови детайли, а там където ги нямаше, си ги нагаждаха. Съгласяваха се един с друг. Много семки излюпиха за това време. А в гората беше все още страшно тъмно.
Малцината, които бяха решили да действат не се спираха още от предния ден. Знаеха, че не могат да разчитат на никой и сами си вършеха работата. Шушум рядко ги навестяваше. А когато го правеше идваше и си отиваше съвсем тихо, да не я чуе някой. Просто искаше да разбере докъде са стигнали и да разкаже на останалите.
Един ден слънцето беше намерено. Беше решило да си вземе отпуска и съвсем безхаберно го беше и сторило. Почиваше си край плажа доволно изтегнато и понеже беше слънце не върви да кажем напечено. Поискаха му обяснение. Не го даде. Поискаха да се върне. Не го направи – уморено било. Помолиха го да си намери заместник. Не се и помръдна. Но когато все пак животните издириха и майка му и й разказаха какво беше сторило, тя се разлюти така, че слънцето подви веднага лъчите си и....... ИЗГРЯ! Ама ей така като слънце изгря. Не каза нищо. Все едно нищо не е било. Не обясни нищо. Само пожела с половин уста на животните от старата гора много усмивки до края на лятото.
Приятелите му много се зарадваха. Казаха му колко им е липсвало. Как се били разтревожили за него (спестиха факта, че повече се бяха притеснили за собственото си оцеляване). Ласкаеха го докато накрая от половин слънцето се усмихна с цяла уста. Шушум не пропусна този „спектакъл”. Боже да бяхте я видели как се умилкваше, как ръсеше хвалебствия, колко разтревожена се показа. И веднага изтича при групичката на животните дето го мразеха и им каза, че слънцето е много кисело и да не вземат да му кажат нещо накриво. Ще ги прогори веднага. Те пък само това чакаха. Снишиха се, затвориха си устите и продължиха да живеят скотския си от преди живот.
През цялото това време нашите приятели дето търсеха решения на думи продължаваха да обсъждат. Дори и когато слънцето изгря се надприказваха дали наистина е изгряло или това е неговото отражение. И как щяха да се развият нещата ако предния ден се бяха съгласили с теорията на едного. Който въпреки правотата си имал и криви моменти в изложението си, защото, ако, понеже, обаче, един вид като два вида .......... и т.н., т.н..... Шушум ги слуша, слуша и реши да ги остави да си бръщолевят. К`во й пука!?! К`во може да стане когато, като, следващият път, по друго време.......
Хич и не стъпи при групата дето все пак откри слънцето. Те се „правеха на деца” по нейно мнение и искаха слънцето да им даде обяснение и да се извини. Помолиха го да им обясни защо така си е тръгнало и дали не могат да му помогнат с нещо, ако това е по силите им. Решиха да му покажат, че искат да бъдат уважавани. Шушум пък не щеше. Въобще не й дремеше за утрешния ден. То даже за същия ден не й пукаше. Тя винаги щеше да си оцелява, защото беше приятел с всеки, враг на всеки и угодник-шут според настроенията.
Истинската причина обаче нашите животни да поискат някакво уважение беше факта, че прибирайки се от почивка, слънцето беше довело със себе си приятел. Един такъв нисичък, тихичък, с пригладена козинка, миши кръгли очички и наострени уши. Познахте ли го? Да, прави сте – слънцето водеше със себе си още една шушумига. По-точно казано – мъжки шушумиг. И той вече търсеше Шушум, за да създадат поколение, с което да населят старата гора и повече никой за нищо нямаше да вдига шум. Ето за това животните искаха обяснение?
Защо дори и слънцето беше избрало пътя на най-малкото съпротивление?
Ми то една ли е, две ли са?
Браво за интересната метафора! Хареса ми!
Браво за интересната метафора! Хареса ми!
Инджи, въпросът е че повечето не искат да се спасят от Шушум. За някои даже е от полза. А тя пък сама по себе си не се усеща колко е нищожна. Убедена е в правотата си... живее си и си свирка. И как да не..... като други й вършат работата. А слънцето и то..... дано вече такова слънце не свети над страната ни.
И още по-лошо има - посочваш им в очите докъде са се докарали. Показваш алтернатива. А насреща ти само Шушуми, носещи кофи с оправдания, че нищо никога не става в тази "скапана държава".
Е.... недей така! Що да се превръщаме? Аз твърдя за себе си, че не съм шушумига. То си зависи от човека. И само не ми казвайте, че не е така, щото няма да ви повярвам!
По-добре ГМО-слънца
вместо ГМО-лайна
:)
Кой каквото иска
това си дриска
23.08.2010 21:08
Е пък барем на родната си азбука пишем... значи не сме таквиз! :)))
23.08.2010 22:20
Не! Сблъсквала съм се с подобен тип отношение по различно време и на различни места. Това горното си е валидно всеки път, когато искаш да скочиш високо. Все някой ще те дръпне за крака.
Но пък ще се радвам, ако дадете пример за конкретна група. Нека се знаят!
23.08.2010 23:21
Ами това правя! ;) :)
Ами да ви ги кажа - детоксикираме се в момента и ако искате си отворете шупумигалната си устичка да ви се изцвъкам отгоре. Аре сега кажете АААААААААААА.
Ама ти откъде ми знаеш професията?!?!
Не ща да я затварям. Иначе щях да го направя.
Инджи, аз се опитвам да не трия нищо в този блог... защото искам всичко да се вижда и който се излага да го прави видимо. Естествено бих нанесла някои корекции на животновъда :)).
Просто се чувствам толкова разбрана, приета и ОБИЧАНА от теб, само четейки постовете ти...
НИКОГА не съм била шушумига! Ама никога!!!
Този твой постинг просто ме НАКЕФИ максимално, благодаря ти за него!!!
Което ми напомня да те питам - ти чела ли си книгата "За стърчането" на Слави Трифонов - тя за пореден път доказва, че не е лесно да си ... ВИСОК ... това е от мен засега... прегръщам те силно, приятелко! Липсваш ми и искам да се видим скоро!
24.08.2010 22:23
24.08.2010 22:43
Просто се чувствам толкова разбрана, приета и ОБИЧАНА от теб, само четейки постовете ти...
НИКОГА не съм била шушумига! Ама никога!!!
Този твой постинг просто ме НАКЕФИ максимално, благодаря ти за него!!!
Което ми напомня да те питам - ти чела ли си книгата "За стърчането" на Слави Трифонов - тя за пореден път доказва, че не е лесно да си ... ВИСОК ... това е от мен засега... прегръщам те силно, приятелко! Липсваш ми и искам да се видим скоро!
Деска, благодаря....... Не съм чела книгата на Слави..... но предчувствам какво мога да открия в нея.... И сякаш не искам да го откривам.
Шушум, май не ти стиска да застанеш с лицето си тук!!! И затова си с гъза напред.....
Фют, ето ти пример за Шушум - анонимния от коментара над тебе.
Учудвам се че някой те почита. Явно живееш в заблуда. Я пак кажи ААААА да ти цвъкна и втората доза.
25.08.2010 21:14
25.08.2010 21:45
Шушум, май не ти стиска да застанеш с лицето си тук!!! И затова си с гъза напред.....
tuk pone sa mnogo......sas sigurnost ste vi ogree....
Тъй кажи, бе фен! За теб и всички като тебе имам нещо специално писано. Ако попиташ приятелката до тебе, ще ти каже даже къде е!
25.08.2010 22:01
opazi boje....
opazi boje....
На тебе лицето....... затова ти виждам само задните части тук!
26.08.2010 00:10
Ми как да видя като гъзът ти е точно под него.........
26.08.2010 19:54
Благодаря ти! Не си спомням откога майка ми не е благодарила, че ме има :).....
Ееееееееее, айде не си пренасяй личната неприязън към мене върху нещата, които пиша. Поне към написаното можеш да бъдеш обективна.
г-жо Шушум Параноя Палетова,
най-накрая показахте истинското си лице. Незнам ама на народа тука му писнахте! На мен още повече.
Ако толкова искате да проектирате сапунените сериали, които гледате в живота си, то не сте на правилното място!
А Параноята се лекува.
Надявам се това да е последната ми "среща" с вас, защото следващата няма да е толкова лицеприятна ЗА ВАС!
И за финал - научете се да пишете на кирилица. Официалната азбука на БЪЛГАРИЯ!
Eми как няма да е браво като това си пак ти :))).
Пале, гледах ти профила от блог.бг акаунта ти...... ако е вярно, че си жена и то на 52 години, смяташ ли че ти отива да се държиш така? Да пишеш неща, които повече отиват на високохормонална тийнейджърка?!?!
Красотата ми, Пале, е в предимството от 20 години, които имам пред теб. Красотата ми е и в това: http://baimomchil.blog.bg/tq-i-toi/2010/08/10/osem.589144 ...... обичта в случай, че не разбереш постинга на мъжа ми. Кажи ми не е ли нормално ти, възрастна жена на 52 години, която може и да ми бъде майка да ме учиш на тези неща.... от позицията на годините си. А вместо това се заяждаш като истерясала и изглупяла баба-реститутка. Помисли си....... аз снимката мога да си я сменя, но на теб какво ще ти придойде от това?!?!?!
И знаеш ли, да...... под мене си........ човек, който дори не знае как да кирилизира компа си..... хеле пък ако има кирилица и не знае как да си я включи.... е тръгнал да ми пише за връзката ми със село.........
Пиши на собствената си азбука. Иначе трия.... Това с лепенето...... не ти ли се залепи езика да го повтаряш?!?! И да не виждаш, че проектираш себе си върху мен?!?!
02.09.2010 21:10
iztrii i tovaq ako ne ti haresva...
niama problem...
stom vav vseki tarsi6 i se otnasia6 kato kam vrag i zaplaha sas sigurnost ste gi nameri6....
iztrii i tovaq ako ne ti haresva...
niama problem...
stom vav vseki tarsi6 i se otnasia6 kato kam vrag i zaplaha sas sigurnost ste gi nameri6....
АМИН!
iztrii i tovaq ako ne ti haresva...
niama problem...
stom vav vseki tarsi6 i se otnasia6 kato kam vrag i zaplaha sas sigurnost ste gi nameri6....
Ми аре вземи и ти да намериш как да си пуснеш кирилицата...
Благодаря за вниманието!
Ти специално нищо не изразяваш, защото дори не пишеш правилно на български!
Прекръстих се 3 пъти, плюх си в пазвата и си казах, че оня горе си знае работата, защото ти чисто и просто от гледна точка на годините можеш да си ми майка. Но като човек, личност, интелект и респект си много далече от истината. Аз не бих се срамувала от тебе ако ми беше майка - това е еснафщина и лицемерие, характерни за малкия град. И е недостоен всеки, който би могъл да каже, че се срамува от родителите и децата си!
Виж се! Погледни си само профила......... та ти си направила точно това, Пале, сменила си си снимката, но пословичната ти глупост, която демонстрираш тук в блога ми продължава да шефства!
Айде сега и ти, пиши и говори на езика на страната, в която пребиваваш!!! България и български на кирилица!!!!
Ти си просто елементарна и би следвало да имаш доста притеснения, когато правиш каквото и да е........... особено да комуникираш! Злобната си ти........ и то открита, заядлива и простелива злоба лъха от всяка твоя дума.
Права си - не си елементарна! Ти си ИЗКЛЮЧИТЕЛНО елементарна!! Ако не беше така, отдавна щеше да спреш да идваш тук и да пишеш!
Ей, такива особи като тебе сте ми най-ниско в класацията за човеци!!!! Показните "благотворители". Всички ония, които правят "добро", но не безкористно, а да имат с какво да се хвалят, да пишат в коментари както тебе и да си подхранват горделивостта!!! Оттук нататък каквото и да напишеш си едно голямо нищо, което само бръщолеви!!!!
Простелива, с еснафска култура и ниско възпитание - това си, Пале!! Ако не беше такава, отдавна щеше да спреш да идваш тук и да пишеш! Освен това си толкова слабво прозорлива, че не виждаш очевидната истина, която седи до тебе......... а търсиш в хора като мене виновници за сапунките, в които участваш!
16.02.2012 00:06