Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2015 14:43 - Срещу живота няма лек
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 3364 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.03.2015 16:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато пролетните птички пеят повече в главата ми отколкото там, където им е мястото през месец мартimage, когато неизброими снежинки с големина на монета от лев запълват картината отвъд стъклото на офисния ми прозорец и щом е повече зима отколкото пролет, е неизбежно да се поддам на депресия и философстване.  От 4- март насам съм с усещането за предстояща Коледа и дори почнах да си мисля какво да си пожелая на дядо Коледа, мартенския дядо Коледаimage. Но за какво иде реч по-долу в този постинг?! Не е за снега отвън, нито за Коледата и още по-малко за климата, който се променя. Ето всъщност за какво става въпрос!

Поднесени "на тепсия" неприятностите, които ни съпътстват през живота, създават нерадостното усещане за набеденост, предопределеност и за нароченост. Когато се усетим залети с калта на нечистотиите, нечестностите и облечени в ефирната, но тежка дреха на неразбирането, почваме да се окопаваме. И в едното, и в другото. Т.е. в едното мажем до безумие съзнанието си със съвсем "реални" доводи, че целият свят се е обърнал срещу ни. А другото - него го доплитаме като груба селска жилетка - бримка по бримка - неразбрани... от света, от околните, от обкръжението, от близките ни. Тъга. Безутешност. Отчаяние. Страдалчество. Жажда. Озлобяване. Яд. Нетърпимост. Решителност...... Дали пък?! Дали пък....... тази редица няма да бъде заместена от нещо друго, ако за част от секундата се спрем и останем в тишина!!!! Заслушаме се в тишината! Ще кажете - НЕВЪЗМОЖНО! Как може да се слуша............ ТИШИНА!!! Да, не може! Защото не е нужно да гониш дивото, когато питомното е в теб!!!

Идеята да слушаме тишината води само до едно: да чуем себе си! Вътрешния си глас, който неистово хлопа по вратата на собствените ни души и сърца и иска да крещи, да се скъса от див рев......, с който да ни изпищи в очите и ушите:


АБЕ, ЧОВЕК, НЕ ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ СРЕЩУ ЖИВОТА НЕ МОЖЕШ ДА СЕ БОРИШ?!?!
Опитаха се!
Да, някои се пробваха и създадоха антибиотика - дума, чийто буквален превод е "срещу живота". Ала.... панацеята им избяга и в това начинание, и става все по-находчива, бърза и успешна.

Срещу живота няма лек!!! Какво ми се върти в главата ли?! Ами простичко е. Както е простичък и той - животът!!! Напъните да бъдем такива и онакива, успешни и велики, големи и короновани, с ореоли от резултатни дела и тиари от неповторими бизнес сделки, свършват точно там, където са свършили живелите преди нас...... двата метра под земята! Засега никой не е пренесъл нищо от този свят на другия, да не говорим, че не е и върнал обратно.... най-малкото себе си! Това невиждано и нечувано "ново" заключение, което правяimage, не значи, разбира се, да се тръшнем на пиронен матрак и да се храним със слънчева радиация..... а по-скоро е вид подкана да пренаредим важните неща в живота си, който е толкова простичък, че ........ дори лек няма срещу него.

Каквото и да свършим за отредените ни години, не можем да спрем хода на събитията. Нашата собствена биологична хронология. Дали в нейния край ще вкусваме горчивината на неуспеха от изминалите години или слънцето от собствените ни, изпълнени със задоволство, души, е въпрос на избор. Избор на важните неща. Дали това ще е нечие чуждо щастие, което си успял да провокираш..... или съвсем малък жест на внимание към някого. Дали си обяснил на детето си тънката разлика между доброта и добруване на чужд гръб или пък си успял да поставиш себе си на първо място поне веднъж в живота си, няма никакво значение. Въпросът е да не вървиш "срещу"... дори не и "успоредно на".... а чисто и просто "според" ...... Нещата от съществуването ни са толкова простички, колкото простичък е живота...... и няма  лечение  за тях - разбирай "измъкване от тях", защото няма и болест..... освен в случаите, когато сме
ἀντί („срещу“), и βίος („живот“)..... т.е. срещу живота! Е, аз не съм фен на антибиотиците.... image

Не приемам състезания, които няма да спечеля! Защото, образно казано, това със сигурност не е моята дисциплина. Не се равнявам по другите, т.к. не сме несравними. Не ти гледам в паничката, защото моята ми е достатъчна! Не съм ти и фен, т.к. харесвам най-вече себе си! Не съм и срещу теб, а се определям спрямо теб... Ти и аз не можем да спрем живота..... но не се ли съобразим с него, ще спрем
живеенето си!


Тъга. Безутешност. Отчаяние. Страдалчество. Жажда. Озлобяване. Яд. Нетърпимост. Решителност......

Помните ли я тази редичка?! Дали няма да звучи по-добре така?!

Тъжене, ридание, отчайване, страдание, жадуване, озлобление, ядосване, нетърпеливост, РЕШЕНИЕ........

Каква е разликата, ще попитате?!image Ами може би във "вечността", която първата редичка оставя като усещане ииииии конкретността на втората..... Не можеш да изпитваш тъга цял живот и да си щастлив едновременно! Но е толкова близко до човек да тъжи понякога... Да си безутешен не е като да ридаеш за нещо непосредствено. А какво да кажем за това да си решителен, но повече от това да реализираш РЕШЕНИЯ?!?  Дори в живота срещу който знаеш, че няма лек!







Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3667872
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3532
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031