Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2015 16:17 - Защо съм такъв и.......?
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 5723 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дали съм с ум дарена
или с вселенска простота?!
Едва ли отговори търся
от загризалата ме вина?!


Защо съм такъв изверг?! Защо се превръщам в чудовище? Защо от позицията на защитник и защитаваш аз минавам толкова лесно в нападател и пълен простак?!? Как е възможно от едно толкова красиво и неописуемо чувство като обичта да се ражда моя непоносим чудовищен гняв?!
В очите ти потънали в тъга
аз виждах себе си
със пяна на уста!
И пак не спрях,
крещях, крещях.....


Къде е границата? На кое място съм изпуснала контрола?! И как мога да си позволя да бъда образ в криво огледало?! Или изкривен образ в огледало?! И да не мога да спра? Да бъда гневна, нападателна, непоносима... Ужасна и ужасяваща?

И легнах си така в нощта,
целувките раздадох.
Но не целунах ли онази пустота,
която във очите ти създадох?


Вината е "голям човек"! Нещо като дакела, който също бил човек. Но този "човек" е от истините, срещу които няма как да се бориш. Т.е. има, но аз предпочитам остриетата им, забити в мен и болката пред смешната борба с предизвестен край. Въпросът е кой е победения в случая?! Със сигурност аз не съм печеливша, но жертвата ми е някой, който съвсем не го заслужава ииииии дори самата мисъл за това човече ми причинява още повече остриета в мозъка.


Не мога да ти обясня,
дори не знам защо го правя,
ако ти разкажа приказка за обичта
дали ще ми простиш каквото стана?!



"Извинявай, аз съм идиот!" - едва ли може да обясни заканителния тон на думите ми! "Съжалявам, не мога да мисля в такива моменти!" - е най-смешното нещо, което можеш да заявиш на едно дете.... "И аз съм човек - виждаш ли как ме изкара извън нерви!"  - дааааааа, тактиката на идиотите, които атакуват с насаждане на вина.... Няма да пиша кое от трите неща използвах снощи - едно такова действие е лишено от всякакъв смисъл.

И какво, когато днес ти казвам,
неща, които едва ли нявга ще четеш?
Дано поне да спра да се самоизяждам,
че била съм недостойна.... жалка, изключителен келеш!!!

Тежи ми и ми пари чувството, стопирало се в мен!
Изгаря, реже, драска
и с нож разсича хубавия ден!

Къде остана обичта?
и декларациите тъй достойни?
Изгубих аз поредната игра
ела ме виж - така покорна!


Не съм убедена колко години трябва да минат и дали човек някога спира да се учи какъв родител да бъде. Колко е лесно отстрани?! Виждаш лоши постъпки - критикуваш. Чуваш за кофти решения - коментираш. Долавяш нечистоплътност - пазиш се! Толкова е лесно отстрани, но когато сам се центрираш в това "отстрани", виждаш кривия макарон на собственото си недостойно "аз"...... и плюнките, хвърчали от устата ти на "многознайко", се връщат точно по този крив макарон право в очите ти....... за да разбереш, че крачката до това да се превърнеш в звяр, е направена..... Въпросът е какво трябва да направиш след това....!!!

Да те моля да простиш,
не бих могла!
Какво тук има някаква си прошка?!
Поне да бъда честна и по-малко зла
ти обещавам,
малка моя блеснала звезда!






Гласувай:
6



1. kasnaprolet9999 - Не се осъждай, някои родители пр...
26.03.2015 22:34
Не се осъждай, някои родители просто отминават с пренебрежение лошите постъпки на децата си и това преекспонира лошите им привички, децата го приемат като мълчаливо съгласие. по-добре да им се накрещиш отколкото да си живееш в твоя си свят от проблеми, в който децата са някакво си там задължение. Постепенно ще се научиш на някои хитринки, с които по лесно ще им слагаш юздите. Малкият ми син още помни как съм го скубала като малък, за да не го набия. Това в по-късния период не съм го правила, въпреки че беше непоносим тинейджър. Горе главата и виж комичното в ситуациите, ти го можеш.
цитирай
2. cchery - Горе главата и виж комичното в си...
27.03.2015 10:02
kasnaprolet9999 написа:
Горе главата и виж комичното в ситуациите, ти го можеш.

Ох, Вени......... благодаря ти! Наистина....... още снощи преди лягане те прочетох и да ти кажа честно - наистина усетих всяка една твоя дума и я премислих..... Определено спах по-леко... Много ми е мъчно в такива моменти като гореописания...... и ми е трудно. И даже дълго се чудех как да напиша нещо такова като е едно изключително грозно признание....... но като го направих, поне малко ми олекна...... БЛАГОДАРЯ ТИ!
цитирай
3. vihrogonche - Ани,
27.03.2015 13:50
Вени вече ти е писала едната страна на медала... Единият тип родители.
Ами онзи друг тип родителско тяло, което пък е ЕЖЕДНЕВНО такова към децата си?!
Само крясъци, критики, бой, съвети, напътствия, конско, обиди, наказания, ... , да не продължавам повече, нали?
Какво да кажем за тях? За насилието и натиска, с който са СВИКНАЛИ дечицата им?!
Така че аз НЕ те виня, не те обвинявам за нищичко, всички ние сме хора, освен родители. Понякога грешим. Понякога наистина не ни издържат нервите. Понякога дори е добре да се извиним. Децата разбират и прощават. Наистина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008668
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031