Постинг
23.01.2012 11:36 -
Шарени фенери
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 3647 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2012 14:04
Прочетен: 3647 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 23.01.2012 14:04
Тези дни явно ще да съм осенена от черния воден дракон, който си е присвоил 2012 година, и ме избива на размисли, страсти и никакви пасти. Мислите ми, плод на небивали "прозрения" са точно като водна стихия в главата ми..... Ще каже човек, че никога преди това не съм извършвала това иначе тъй човешко занимание - разсъждаването! На мушка отново са децата, тяхното възпитание и отглеждане!
Преди 2 дена се разговорихме с козметичката ми. То тъй и тъй сме се събрали в една стаичка 2 на 3 метра, за да заприличам на човек, по-добре да лафим. Иначе ще трябва да псувам много умело на ум (и не само) природата, която вместо косми и мъдреци, можеше да ни дари с опашка барем равновесие да пазим. И споделя ми жената, "Знаеш ли какво ме впечатли в детската градина на сина ми?" (пак за градини ще говоря - предупреждавам отрано, за да имате възможност да заредите някакъв друг линк овреме). "Та в нашата градина има 3 предучилищни групи и синът ми е в една от тях! И в трите децата учат по едни и същи учебници за предучилищна възраст, тези на "Просвета". Имаха в едно задание, очевидно по "труд и творчество", да правят фенери от картон. Шаблоните за самите фенери се съдържат в учебника и децата трябва да ги изрежат и залепят. И какво ме изуми?! Когато си вземахме децата, госпожите на нашата група и на другата до нас, ни даваха да си занесем вкъщи изработените от децата фенери! А те като по шаблон - еднакви, де залепени, де отлепени, но по нищо неразличаващи се! В същото време госпожите на третата група изнасяха и даваха на родителите от шарени по-шарени фенери. Иначе направени от същата тетрадка с шаблони, както нашата, но........ явно, че учителките бяха допълнили зададената в учебника задача с идеята освен да се изрежат и залепят, да се изрисуват!"
И в този момент се пренесох в стандартното градинско фоайе, където искряха фенерите с весели боички по стените си! Попили от детската фантазия, те сякаш се смееха и оцветяваха скучноватия зимен следобед, разказвайки ми приказката на собственото ми детство! Онази чудна светла страна със синьо небе и зелена, тучна трева, в която създадох кулите на моите фантазии. И независимо, че това си бяха само кули от най-нетраен материал - МЕЧТИТЕ - те и до днес са там, за да ме приютяват от грозотата и пошлостта, от грубостта и цинизма. Да ми припомнят, че само в света на възрастните съществуват "НЯМА", "НЕ МОГА", "НЕВЪЗМОЖНО Е!".
Тази история се заби много здраво в мозъка ми! За кой ли път си припомних с укор, че децата са шарени! Децата се раждат цветни! Защо с укор ли?! Защото и аз имам деца, спрямо които много често изпадам в забвение на горното! Децата наистина са като меко тесто, което можеш да използваш за стандартна пица, мекица, баница, пита (колкото и грубо да звучи)............ или за нещо друго и необичайно! Можеш от него да измоделираш налял се със сладки сокове грозд, усмихнато цвете, наперило листенца към небето, широка усмивка, която да превземе света, можеш....... стига да искаш! Стига да имаш очи да виджаш, уши да чуваш, сърце да разбираш и усет да долавяш! Стига ти самият да прозираш отвъд обичайното и обикновеното, извън шаблона и модела! Трябва да ти стиска, за да устискаш под напора на нормите, правилата, закостенялото мислене..... Да можеш! Да притежаваш свобода и умения да даряваш такава.......
"За какво всъщност става въпрос в тази история?!", ще попитате вие. Честно казано е малко безсюжетна, малко напосоки, както става всеки път, когато съзнанието ми в непосредствена кооперация с подсъзнанието търси нещо из кашата в мозъка ми. Или когато чувствам, че съм объркала посоката. Ако имаше начин да се върна в онези първи години на моето съществуване и същевременно можех да остана възрастна, то какво ли щях да измоделирам от самата себе си?!? И щях ли да бъда толкова силна, че да си дам свободата, която така неистово браня сега?
Детство на Лили Иванова
"Чакай, мое детство, спри!
Не, не спирай, продължи........."
Преди 2 дена се разговорихме с козметичката ми. То тъй и тъй сме се събрали в една стаичка 2 на 3 метра, за да заприличам на човек, по-добре да лафим. Иначе ще трябва да псувам много умело на ум (и не само) природата, която вместо косми и мъдреци, можеше да ни дари с опашка барем равновесие да пазим. И споделя ми жената, "Знаеш ли какво ме впечатли в детската градина на сина ми?" (пак за градини ще говоря - предупреждавам отрано, за да имате възможност да заредите някакъв друг линк овреме). "Та в нашата градина има 3 предучилищни групи и синът ми е в една от тях! И в трите децата учат по едни и същи учебници за предучилищна възраст, тези на "Просвета". Имаха в едно задание, очевидно по "труд и творчество", да правят фенери от картон. Шаблоните за самите фенери се съдържат в учебника и децата трябва да ги изрежат и залепят. И какво ме изуми?! Когато си вземахме децата, госпожите на нашата група и на другата до нас, ни даваха да си занесем вкъщи изработените от децата фенери! А те като по шаблон - еднакви, де залепени, де отлепени, но по нищо неразличаващи се! В същото време госпожите на третата група изнасяха и даваха на родителите от шарени по-шарени фенери. Иначе направени от същата тетрадка с шаблони, както нашата, но........ явно, че учителките бяха допълнили зададената в учебника задача с идеята освен да се изрежат и залепят, да се изрисуват!"
И в този момент се пренесох в стандартното градинско фоайе, където искряха фенерите с весели боички по стените си! Попили от детската фантазия, те сякаш се смееха и оцветяваха скучноватия зимен следобед, разказвайки ми приказката на собственото ми детство! Онази чудна светла страна със синьо небе и зелена, тучна трева, в която създадох кулите на моите фантазии. И независимо, че това си бяха само кули от най-нетраен материал - МЕЧТИТЕ - те и до днес са там, за да ме приютяват от грозотата и пошлостта, от грубостта и цинизма. Да ми припомнят, че само в света на възрастните съществуват "НЯМА", "НЕ МОГА", "НЕВЪЗМОЖНО Е!".
Тази история се заби много здраво в мозъка ми! За кой ли път си припомних с укор, че децата са шарени! Децата се раждат цветни! Защо с укор ли?! Защото и аз имам деца, спрямо които много често изпадам в забвение на горното! Децата наистина са като меко тесто, което можеш да използваш за стандартна пица, мекица, баница, пита (колкото и грубо да звучи)............ или за нещо друго и необичайно! Можеш от него да измоделираш налял се със сладки сокове грозд, усмихнато цвете, наперило листенца към небето, широка усмивка, която да превземе света, можеш....... стига да искаш! Стига да имаш очи да виджаш, уши да чуваш, сърце да разбираш и усет да долавяш! Стига ти самият да прозираш отвъд обичайното и обикновеното, извън шаблона и модела! Трябва да ти стиска, за да устискаш под напора на нормите, правилата, закостенялото мислене..... Да можеш! Да притежаваш свобода и умения да даряваш такава.......
"За какво всъщност става въпрос в тази история?!", ще попитате вие. Честно казано е малко безсюжетна, малко напосоки, както става всеки път, когато съзнанието ми в непосредствена кооперация с подсъзнанието търси нещо из кашата в мозъка ми. Или когато чувствам, че съм объркала посоката. Ако имаше начин да се върна в онези първи години на моето съществуване и същевременно можех да остана възрастна, то какво ли щях да измоделирам от самата себе си?!? И щях ли да бъда толкова силна, че да си дам свободата, която така неистово браня сега?
Детство на Лили Иванова
"Чакай, мое детство, спри!
Не, не спирай, продължи........."
педагогиката не е само да влезеш .....да завършиш вишУ...Тя е едно малко ,ама много малко пламъче,което носиш в сърцето.То те прави веднъж майка,после педагог и не на последно място приятел на децата.
Някога преди да ме връчи дипломата моята педагожка каза :"Не си мислете,че сте падогози!Ние Ви даваме документ за право да упражнявата професията.Да ли ще станете педогози - зависи от вас?!:)))",....ако четете....ако мислите....ако се развивате....продължавам фразата.
И е точно така!Това ми бяха най-приятните занимания - песни,рисуване,физическа подготовка.Подготвях се за тях,като за изпит.Всеки път да има нещо ново и различно.Да пеят,да рисуват,да рецитират.Да покажат,че могат!!!!
Разбира се,че имаше хора,които бяха "дошли" да станат педагози,защото не ги бяха приели във други ВУЗ - личеше от км разликата!:)))За комичните ситуации,в които изпадаха при напъните се за учителска диплома - няма да разказвам.Само още тогава се молех децата ми никога да не попаднат при такава госпожа.
От личен опит го споделям.
В подкрепа на поговорката "От всяко дърво сверки на става"!
За това има фенерчета шерени и весели,но има и скучни,прозаични.
Очаквам нападките на засегнатите...
Поздрави!
И усмихнат ден,въпреки всичко!:))
цитирайНякога преди да ме връчи дипломата моята педагожка каза :"Не си мислете,че сте падогози!Ние Ви даваме документ за право да упражнявата професията.Да ли ще станете педогози - зависи от вас?!:)))",....ако четете....ако мислите....ако се развивате....продължавам фразата.
И е точно така!Това ми бяха най-приятните занимания - песни,рисуване,физическа подготовка.Подготвях се за тях,като за изпит.Всеки път да има нещо ново и различно.Да пеят,да рисуват,да рецитират.Да покажат,че могат!!!!
Разбира се,че имаше хора,които бяха "дошли" да станат педагози,защото не ги бяха приели във други ВУЗ - личеше от км разликата!:)))За комичните ситуации,в които изпадаха при напъните се за учителска диплома - няма да разказвам.Само още тогава се молех децата ми никога да не попаднат при такава госпожа.
От личен опит го споделям.
В подкрепа на поговорката "От всяко дърво сверки на става"!
За това има фенерчета шерени и весели,но има и скучни,прозаични.
Очаквам нападките на засегнатите...
Поздрави!
И усмихнат ден,въпреки всичко!:))
mmmmmmmmm написа:
педагогиката не е само да влезеш .....да завършиш вишУ...Тя е едно малко ,ама много малко пламъче,което носиш в сърцето.То те прави веднъж майка,после педагог и не на последно място приятел на децата.
Някога преди да ме връчи дипломата моята педагожка каза :"Не си мислете,че сте падогози!Ние Ви даваме документ за право да упражнявата професията.Да ли ще станете педогози - зависи от вас?!:)))",....ако четете....ако мислите....ако се развивате....продължавам фразата.
................................................................
За това има фенерчета шерени и весели,но има и скучни,прозаични.
Очаквам нападките на засегнатите...
Поздрави!
И усмихнат ден,въпреки всичко!:))
Някога преди да ме връчи дипломата моята педагожка каза :"Не си мислете,че сте падогози!Ние Ви даваме документ за право да упражнявата професията.Да ли ще станете педогози - зависи от вас?!:)))",....ако четете....ако мислите....ако се развивате....продължавам фразата.
................................................................
За това има фенерчета шерени и весели,но има и скучни,прозаични.
Очаквам нападките на засегнатите...
Поздрави!
И усмихнат ден,въпреки всичко!:))
Здравей и ти благодаря за коментара!
В случая вярно, че пак бяха засегнати градините и учителките, но мисля, че тази случка е показателна и за всички родители! Защото според мен "фенерчетата трябва да са шарени най-напред вкъщи", а в градината да се добавят нюанси на цветовете.... И едните, и другите, родители и учители, е редно да сме от една и съща страна на "фронта".
И още нещо, аз също имам един страхотен приятел, който учи НУП и ПУП имено за да стане учител. И в момента е директор на Бургаско училище...... Това иде в подкрепа на думите ти, че: ".... педагогиката не е само да влезеш .....да завършиш вишУ...Тя е едно малко ,ама много малко пламъче,което носиш в сърцето."
И,ако всички родители стояхме в този плоскост на знание,че възпитанието не е само в д.градина,а първо е в семейството, нацията ни би изглеждала много по различна!:)Ако всеки си носеше отговорнистите,а не ги прехвърляше на следващия по веригата.....
Преди тези 7-8часа престой в д.градина детето е стояло 16ч. сред семейство,а преди това плътно да мама поне 2години:)Но това е дълга тема.
Мое мнение е,че малко сме се поизместили от конкретните си ангажименти - като родители,учители,граждани и т.н.
Поздрави!:))
цитирайПреди тези 7-8часа престой в д.градина детето е стояло 16ч. сред семейство,а преди това плътно да мама поне 2години:)Но това е дълга тема.
Мое мнение е,че малко сме се поизместили от конкретните си ангажименти - като родители,учители,граждани и т.н.
Поздрави!:))
