Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2012 16:17 - В прегръдката на Гънс, 8 юли 2012 г., национален стадион "Васил Левски"
Автор: cchery Категория: Забавление   
Прочетен: 7720 Коментари: 7 Гласове:
7

Последна промяна: 12.07.2012 12:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Стената..... къде е видеостената?!? Не виждам Аксъл?!? Еееегати и видеостената......... една тонколона и гащите на Аксъл Роуз...........

Бързам да приключа с неприятната част от последните 4 часа на 8-и юли, защото във всичко останало, за което искам да разкажа, място за самодоволни претенции и незадоволени очаквания няма.

В малката стая с тапети на сини цветя, купени по комунистическо време от Словакия, едно момиче на почти 13 години следва полета на мечтите си..... принца, белия кон, щастливия живот. Търси себе си и смята, че сладникавите момченца с идиотски прически от New Kids on the Block са най-големите сладури, които е виждала. Плакатите на Дани и компания висят, окачени с некачествено тиксо по вратите на гардероба и падат почти всеки ден..... Сякаш са знаели, че много скоро ще бъдат заменени доживотно с физиономиите на едни други американци, които влязоха с взлом в стаята на сини цветя и останаха там завинаги. Най-добрата компания на една недоволна тинейджърка от неособено голям град, която на всичкото отгоре се бори за независимостта си.

Музиката, звучаща от радиостанция, която излъчва в пълен разрез с физичните закони, настойчиво гони мечтите за белия кон и принца. Веднъж свършила тази работа, тя настанява в душата на момичето джунглата на Mr. Brownstone, разказва за райския град, подклажда съмненията, че няма нищо гражданско в една гражданска война, излива студен ноемврийски дъжд в нажежената от терзания душа и полунежно я уповава да не плаче, защото все още някой я обича. И винаги ще е така докато в сините очи няма и помен за сълза, дори и отчуждението да е обсебило света.......

Не помня кога за първи път заобичах Гънс. Имам съмнителни спомени, че се колебаех в кого по-напред да се влюбя - Аксъл или Слаш. И т.к. не можех да избера преживях бурни периоди с всеки един от двамата image. И когато стана ясно, че не им пука за мен, остана само едно нещо да ни свързва - музиката, която носи УСЕЩАНЕТО за Гънс. Дори и след като се разделиха. Дори и след като "китайския" албум травмира сетивата ми. 4 години по-късно Chinese Democracy е почти напълно реабилитиран, а Гънс най-сетне дойдоха и в България.

Не съм съвсем сигурна, но като че ли във въздуха над националния стадион витаеше една твърда предубеденост, че и вторият ден на София Рокс няма да предложи кой знае какво. Каприз ли е, комплексарщина ли...... не знам или пък хората просто се чудеха колко още лоши изненади ги очакваха?!? Ето как изглеждаха стадиона и трибуните в почивката между Кайзер Чийфс и появата на Гънс:

image
image
imageimage
image
Докато групата, спомената преди малко се опитваше да поддържа добро темпо, а и настроение сред публиката, бирата, усвоена от мен ме, накара да обърна внимание на следния любопитен факт - вижте снимката долу:

image

забележте химическите тоалетни, наредени в полукръг откъм празните трибуни?!? Да ви прави впечатление, че са в тон с цвета на седалките на националния ни стадион?!? А не..... добре съм, ако питате. Просто толкова интересна ми беше музиката на Кайзер Чийфс, така ме хвърляше към размисъл, че открих това невероятно сходство. Оказа се, че тоалетните всъщност бяха средище и на други сходства - като например влечението към ........... някой ще ми каже ли какво точно се прави с джойнта?!? Предполагам се пуши, защото когато вратата на тоалетната, за която чаках се отвори, и от нея излязоха точно две... МОМЧЕТА реших, че гей-парадът се провежда в 2 поредни седмици. За малко и да повярвам в това, поради натрапчивата миризма на потни мишци и накиснати във вода свински цървули, която тотално смени представата ми за аромата на една тоалетна.

Разхождайки се по стадиона, гледката беше като за закуска на тревата, но с разредена бира и хот-дог с кренвирши от месото на глутницата от Малинова долина.

image
image
image
image
  Сцената се оформяше доста чевръсто. Инструментите се тестваха
  image
а мене просто не ме свърташе на едно место. През цялото време докато обикалях помежду седналите групички и вечно движещите се с много важна задача фенове, в главата ми се смесваха спомени от онези сладки години на невежа простота, когато за мен нямаше работа, деца, задължения, тичане под час, опълчение с живота и средата, в която живея. Съществуваше малката стая с тапети на сини цветя, пружиненото ми русенско легло, на което се опъвах в блаженство на фона на музиката на Гънс. И си мислех как имам огромен късмет, че съм си купила касетофон Интернешънъл! Двукасетъчен! Червен........ кийтайски. Касетите на Гънс се въртяха до безкрайност, докато майка ми дръпнеше кабела от тока... веднъж се опита и да ми извади една от тях от гнездото, без да спре музиката..... помня как лентата жалостиво се разтягаше и накрая се усука, намачка и ....... после пращеше.

Стаята отдавна не ми принадлежи. Касетофонът умря някъде 2-3 курс в
университета и беше погребан с почести - сериозно! Намирам се отново на моето място на трибуната. Поглед към стадиона:

image
  Усещанията в мен се губят 2 десетилетия назад в годините. А когато лутайки се намериха пътя към сегашните ми 35 лазарника, на сцената вече беше дошла китайската демокрация. 

Chinese Democracy Мда, няма съмнение! Момчето с къси шорти, кубинки и лента на главата го няма. На негово място е дошъл не по-малко ексцентричен мъж, който не спира да танцува на фона на собствената си музика. Гласът на Аксъл е добре. Слава богу...... защото трябва да ни посрещне в джунглата..... Без всякаква пауза започва

Welcome To The Jungle Дали публиката все още е много секси момиче, което е трудно да задоволиш или..... е готова да приеме безрезервно бандата на сцената?!? Честно казано не познавам много добре музикантите от сегашната формация на Гънс с изключение на Дизи Рийд, но и никога не съм страдала по отишлите си Изи и Слаш. Болеше ме, че може би Гънс никога повече няма да съществуват и една не малка част от моя собствен свят щеше да рухне. Но останалите на сцената ме опровергаха тотално и солата, които ни поднесоха не оставиха капка съмнение в мен, че добрата музика винаги ще намери своите изпълнители.

It"s So Easy Лесно е, когато го можеш. Много любима моя песен, последвана от не толкова приятната:

Mr Brownstone И какво стана изведнъж?! Тъкмо съм в очакване на най-доброто и музиката спря! Изведнъж...... тишина....... Аксъл проговаря - най-сетне. Почти помислих, че ей сега ще ни каже колко сме заспали и аривидерчи........ но вместо това на чист майчин език моли публиката най-отпред да направи крачка назад! За тяхна собствена безопасност. Докато ошашавените фенове разберат какво става, Аксъл почти губи търпение и междуметието "fucking" си излиза безпроблемно от устата му... за съжаление не успях да чуя в какъв аспект го употреби. Но каквото и да беше, явно публиката помръдна ииии Мистър Браунстоун продължи точно оттам, откъдето я спряха - ще каже човек, че са го репетирали.

Съвсем навреме и почти в контекста на гореразказаното е заглавието на следващата песен, която почва:

Sorry Много добре поднесена... нявсякъде около мен чувах един и същи коментар "музикантско изпълнение!" и не мога да не се съглася.... Тъмнината на нощта, бледите звезди по небето и светлите очертания на малкото облаци бяха идеалния фон точно на сори.......


Rocket Queen Очаквано включване ....... но не толкова както най-любимата ми след първата ми най-любима песен на Гънс image


Estranged
За много фенове емблема на Гънс са ноемврийския дъжд, don"t cry, knocking on heaven"s door, you could be mine и т.н. За мен това е песента, в която виждам самия Аксъл, не Гънс..... Ако всичко, което се изписа за него е вярно и той наистина е вечно раздвояваща се личност, объркана и търсеща себе си, то е възможно с тази песен да обяснява всичко..... поне за мен е така. Слушам гласа му - ту уверен, ту назидателен, ту с въпросително очакване...... Все си мисля, че съм права за горното, защото самата песен е дълга и доста трудна, но да продължи да я изпълнява ....... би следвало да има сериозна причина.



BETTER
Бетър доста приятно разведри обстановката. Едно от парчетата, на които определено не обърнах внимание, когато албумът излезе.

Следва соло на китара - откровено казано нито запомних в каква последователност минаха всички сола, нито пък имената на всички музиканти. Лесно е да ги намеря сега в нета, но...... кому е нужно. Познати като имена ми бяха Дизи Рийд и Диджеят image. И ако някой ми каже, че Слаш е незаменим в Новембър рейн, ще ми е ясно, че е спрял да слуша Гънс към края на 91-а.


Live and Let Die
За какво си мислите, когато слушате това парче?! Че някой друг преди Аксъл го е изпял вече или....... че така звучи доста добре?! За мен е това, което аз обичам image:



This I Love I hoped she"d never leave me
Please God you must believe me
I"ve searched the universe and found myself
Within" her eyes


Дали наистина тази песен е отговор на Estranged?!? А вие за какво се помолихте? Щеше ми се да виждам Аксъл в този момент. Ако имаше начин аз да стигна до неговите очи, да разпозная емоцията там, защото само гласът не е достатъчен......... Уви, виждах само една тонколона в нещастно малката видеостена...... Можех единствено да слушам.......


Shackler"s revenge Мина доста постно поне за мен..... даже аха да не я разпозная. За разлика от


I used to Love Her
За първи път се пренесох на концертите на Гънс от началото на 90-е, потопих се в атмосферата и ...... се усмихнах широко. Защо ли?! Чух добре познатия саунд на Гънс, онзи, който харесвам и във 14 Years. Е, без Изи де....


Следват няколко сола измежду които тези на Dizzy Reed и особено на DJ Ashba взривиха въздуха! Streat of Dreams и You Could be Mine ми е трудно да ги отлича специално, защото това, което следваше след тях събуди всички...... за първи път стадионът гръмна при тези акорди


Guns N" Roses - Sweet Child O"Mine live@Sofia Rocks - линк.

Ето я моята най-любима песен на Гънс!!! image Колкото пъти съм я слушала, толкова думи не намирам в българския език да напиша защо я ОБОЖАВАМ. Текста ли е?! Хубавата музика ли е?! Страхотната визия на Аксъл от клипа към песента ли ще да е.........  Бая мечти съм изработила на фона на Суит чаилд, нито една от тях не ми се е сбъднала image. Може би като изключим факта, че дълго време телефонът ми звънеше точно с това парче и то е било предвестник на много щастливи разговори.

Поизписали са се доста неща за това какъв е стилът на Гънс?!? Те самите са признавали в интервюта, че техни идоли са Аеросмит и са се учили от тях, взаимствали първоначално.... Но колкото човек може с точност да каже, че Аеросмит са ..... пънк, етно, хеви, хепи и т.н. метъл-рок-поп-фолк група image, толкова ще успее и да оприличи с нещо Гънс. Ето защо, когато някой ме пита каква музика правят Гънс, отговарям - пусни си Sweet Child of Mine и сам ще разбереш.

Ако вече сте изслушали и изгледали клипчето към изпълнението от предната вечер, сте наясно, че в новия състав на групата има перфектни китаристи. Странното е, странното на този клип е, че гласът на Аксъл не се чува, а там където бяхме ние....... нямаше никакъв такъв проблем - чуваше се ясно, високо и точно така както си пее той...... Реално за мен гласът на Аксъл изчезна точно на Paradise City. Но преди това ни попя още около час, като за първи път ни позволи да се включим в концерта на

Another Brick In The Wall
Интересно включване, но кой ти обръща внимание, когато предстои......


November Rain Кой каза, че само Слаш можел да изсвири солото в песента?!? imageimage Хм, я чуйте това! Признавам, че Аксъл вече е поизгубил чистотата на гласа си, но........ за бога, това е Ноемврийския дъжд?! Я си признайте колко сълзи сте проляли на това парче?! И не сте ли искали именно него да чуете някога на живо..... и то не от надрусан 25-годишен хашлак, който я дойде за концерт, я не?!?  Публиката не си спести нито аплодисменти, нито викове, нито пък припяването......., а групата се раздаде..... всеки един от музикантите....... И знаете ли какво??!? Точно на Новембър рейн луната се показа иззад сцената..... беше невероятно магично! Точно тази песен, нейният изпълнител, чиято сянка се отразява от кръглия прожектор и намаляващата тъмно оранжева луна:

image
Пускам и още едно кратко видео, което не парадира за никаква операторска стойност, но с него просто ще можете да видите атмосферата на стадиона и хилядите запалени светлини, когато ноемврийският дъжд "заваля" - линк.

Дори

Don"t Cry
не ми достави такова удоволствие, както ноемврийския дъжд. Може би само тук, само на тази песен ми се щеше пред мен да е онова младо момче с буйна червена коса и решителен блясък в очите......  Е, времето минава и досега никой не го е спрял..... Точно затова всичките глупости, които се наизговориха пред този концерт колко дърт бил Аксъл на 50 години и как вече нищо не можел са смехотворно жалки. В моите очи това импотентност от най-чиста проба на незначими за собственото си съществуване персони....

Civil War
What`s so civil "bout war anyway?

Няма какво повече да пиша след горното изречение?! Време е да почукаме на

Knockin" On a Heaven"s Door и най-сетне да попеем малко. Определено контакт с публиката липсваше през цялото време. Ставахме Ladies and Gentlemen imageсамо когато Аксъл представяше някой от музикантите си. Това не ми хареса и в концерта на ДиСи и сега отново. Мисля, че на това място концертът вече се услади на Аксъл. Някакси звучеше в гласа му, а и гледайки клипа.... човек би се убедил в това.

Чудя се дали е внушение, или пък мое желание, но ми се струва, че Аксъл най-сетне е наясно колко важни са всички музиканти в една група. Определено представяше своите с голямо внимание и по някакъв начин подтискаше себеизтъкването така характерно за него.

Време е концертът да заавърши и всеки да си ходи с

Nightrain
Страхотно поднесена. Дори ми се стори, че вкраха доста повече китари, отколкото в студийното изпълнение....

Почти не се наложи да се морим с много аплодисменти, за да дойде биса.... image. Не знам защо така са го решили, но паузи между песните нямаше (както бях писала по-горе), а сега и не трябваше да аплодираме, за излязат отново и да ни поднесат още едни..... сигурно 30-ина минутки музика!

Бяхме подготвени какво долу-горе ще чуем.  Всъщност се чудех дали ще е от 2 или от 5 песни..... е, ето това ни поднесоха:

Madagascar - в общи линии нямам особени очаквания към тази песен, макар звукът на групата след китайския албум да е точно това....

Dead Flowers -
я как добре го направиха?! Доволно може да мине за тяхно собствено парче.....

Whole Lotta Rosie

Patience -
доста различно изпълнение в сравнение с оригиналното звучене на тази също любима моя песен. Но защо пък не?!? Мисля, че се получи много добре, особено на финала.....

Paradise City
- това вече дойде в повече на Аксъл, но пък музикантите така добре се справиха, че....... Като се замисля това беше тридесет и някоя песен..... изпълнена наживо. Би било много странно, ако има изпълнител, който да си запази гласа при това положение. И то когато тези концерти са в серия.... Аксъл не спира да тича на сцената, видимо е в добро настроение.... мисля, че няма и защо да е обратното. Накрая райският град се пръсва под формата хиляди червени конфети, светлини и огньове, а въздухът вибрира под струните на китарите.....


"You"re fucking amazing....... We have to see you again!"

Само това запомних от думите, с които накрая Аксъл се обърна към публиката...... а и да си призная - само тях чух де..... Стандартни или не..... звучат добре. А пък аз искам също да ги видя отново. Защото на този концерт за първи път се разделих с моята стая на сини цветчета от преди 20 години. Пораснах точно както и Аксъл е станал на 50-е. И ако нещото, което ни е свързало и водило заедно през годините, е била музиката на тази група, но недоволна от отминалия концерт няма как да бъда! Поне що се отнася до Guns N" Roses.

И ако някога кой да е български промоутър успее да организира брилянтно един подобен концерт като вземе, че подбере групи, които са ги чували повече от 1000 души и не прецака феновете с двудневни билети, сменени в последния миг с еднодневни, сигурно удоволствието ще е пълно!!! Ако наистина пушенето на стадиона не беше допускано и "ВИП"-овете от ложата на ОББ не бяха обърнали нашия ред на пътека, през която минаваха около 10 000 пъти, водени от пикочните си мехури....... ако...... имаше видеостена, на която наистина се виждаха изпълнителите, а не тонколоните....... вижте по-долу двете снимки - първата е оригиналната. На втората съм очертала видеостената, на която се излъчваше камерата, която следи Аксъл. Стрелката сочи към въпросната тонколона...... през цялото време съм гледала нея и гащите на Аксъл. Щеше да е добре, ако беше преди 20 години, ама сега.......

image
image


Ако, ако...... и става наАко! Така че не е време за оплаквания!

Последни щрихи в jpg-формат от концерта на Guns N" Roses в България, 8 юни 2012 г., национален стадион "Васил Левски":

image
image
image
image



А клипът по-долу е сниман от сцената след края на концерта! Най-сетне да видя Аксъл усмихнат!  image
 
Линк към клипа  








 


 


Тагове:   gnr,   bulgaria 2012,   guns 'n roses,


Гласувай:
7



1. baimomchil - Голям концерт
10.07.2012 17:48
3 часа и 15 минути, пък после нека нищо да не ставало и да бил дърт и да не се раздавал. Ако Аксел не се раздавал, то кой го е направил - тия с едночасовите сетове ли?

Както и да е най-доброто изпълнение беше на Сори. А най-яките песни за мен са Гражданската война и ноемврийският дъжд.

цитирай
2. анонимен - :)
12.07.2012 16:11
Страхотна публикация. Изживях същото на този незабравим концерт и наистина надхвърлиха очакванията ми..., а Estranged и This I love са можеби двете най-специални за мен песни на Guns и винаги съм бил сигурен,че са специални и за Аксел. Поздрави и дано пак дойдат!
цитирай
3. cchery - Страхотна публикация. Изживях ...
12.07.2012 16:31
анонимен написа:
Страхотна публикация. Изживях същото на този незабравим концерт и наистина надхвърлиха очакванията ми..., а Estranged и This I love са можеби двете най-специални за мен песни на Guns и винаги съм бил сигурен,че са специални и за Аксел. Поздрави и дано пак дойдат!

Благодаря! Дано наистина пуснат нов албум и дойдат отново при нас!
цитирай
4. kasnaprolet9999 - Така добре си ги описала, че все едно ...
02.08.2012 21:18
Така добре си ги описала, че все едно се разхождах до теб. Разбирам добре твоето настроение. П подобен начин се чувствах, когато пърпълите дойдоха в България и цялото ми семейство се изтърси на концерта им в зала Фестивална на 01.11.2007 г. Беше върховно. А Guns са също много добри, но по тяхното време не бях тинейджерка в стая със сини цветя:))) На моето гардеробче имаше красив рус моторист с Хонда.
цитирай
5. анонимен - Здравей Чери!
05.11.2012 21:38
Познаваме се от форума на Часът...Чак сега прочетох репортажа ти от концерта...хубави спомени...:) Бях и двата дни на стадиона,и въпреки негативите заради отпадналите групи,според мен феста беше страхотен! Изкефих се много на повечето групи,макар,че Godsmack отпаднаха в първия ден,Trivium бяха страхотни хедлайнери,от тогава ги слушам и са много добра млада банда. За втория ден,да,безпорно много хора бяха дошли за Guns,но и другите групи се раздадоха! Кайзерите доста ни раздвижиха,макар,че не ги познаваха много хора,по едно време на терена доста се разтанцуваха..:) А Шарън от Whitin Temptation голям глас извади!
За Гънс - аз лично мисля,че на моменти Аксел докарваше предишния си глас,в друг момент не можех да го позная...,но това не ми попречи да изживея един страхотен концерт,все пак това бяха много любими парчета! Надявам се,че нямаш нищо против,че изказах мнението си!
Между другото,снимала си ме,жалко,че не успяхме да се видим преди години,сигурно щяхме да се познаем...:),аз съм на снимката точно след коментара за кенефите...:)))),в гръб съм,от дясно на момичето с фанелка на Джудас,това е моя приятелка.
цитирай
6. анонимен - Rossi Toncheva
05.11.2012 21:45
Чери,забравих да си напиша името в предишния коментар,аз съм Rossi Toncheva..;)
цитирай
7. анонимен - От Rossi Toncheva
05.11.2012 21:49
анонимен написа:
Познаваме се от форума на Часът...Чак сега прочетох репортажа ти от концерта...хубави спомени...:) Бях и двата дни на стадиона,и въпреки негативите заради отпадналите групи,според мен феста беше страхотен! Изкефих се много на повечето групи,макар,че Godsmack отпаднаха в първия ден,Trivium бяха страхотни хедлайнери,от тогава ги слушам и са много добра млада банда. За втория ден,да,безпорно много хора бяха дошли за Guns,но и другите групи се раздадоха! Кайзерите доста ни раздвижиха,макар,че не ги познаваха много хора,по едно време на терена доста се разтанцуваха..:) А Шарън от Whitin Temptation голям глас извади!
За Гънс - аз лично мисля,че на моменти Аксел докарваше предишния си глас,в друг момент не можех да го позная...,но това не ми попречи да изживея един страхотен концерт,все пак това бяха много любими парчета! Надявам се,че нямаш нищо против,че изказах мнението си!
Между другото,снимала си ме,жалко,че не успяхме да се видим преди години,сигурно щяхме да се познаем...:),аз съм на снимката точно след коментара за кенефите...:)))),в гръб съм,от дясно на момичето с фанелка на Джудас,това е моя приятелка.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008674
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031