Море по гръцки! или просто морето както беше едно време?!?! Вече 2 седмици откак сме се върнали от лятното си  морско "турне" и аз все още не съм написала, разказала и показала ни ред, ни пиксел ........ нали съм работеща майка на 2 деца..... мога да съм благодарна, че все пак намирам време и за сън. Бързам да се върна към основната идея на този постинг - а имено лятната ни морска ваканция на Халкидики, преди да се отдам на мрънкане, което така добре владея.  И веднага ще ви попитам:

КАК БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ПОЧИВАТЕ НА МОРЕ?

ТАКА:


ИЛИ ТАКА:

 


КАК БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ВИ?

С ТАКАВА ГЛЕДКА:


  ИЛИ С ТАЗИ:

 

  В СЛУЧАЙ, ЧЕ ПРЕДПОЧИТАТЕ ЗАЛЕЗА ТАКА:

  ПРЕД ЗАЛЕЗА ПО ТОЗИ НАЧИН:
 

се опасявам, че моят разказ не е за вас. Защото в него ще срещнете история за  деца, море, слънце, свобода, трева, въздух, тишина, покой, уединение и още нещо .


Ако има по-наблюдателни от четящите, че и по-паметливи, ще се сетят как миналата година отново похвалих братята гърци за това, което имат в изобилие: море, плажове, природа и спокойствие /10 дни в рая на Егейско море/. Кое ли ще е онова различното, което мога да кажа тази година за тях и което може да ви накара да прочетете текста по-долу и да видите снимките?!?! Дълго си мислех и накрая отговорът се проясни в съзнанието ми?!? Ами то всичко е различно. Защото всеки един плаж е отличим от прежния. Защото всяка една къща по крайбрежието на Халкидики носи чертите на своя собственик, т.е. безкрайно нова човешка вселена. Защото всеки завой по като че ли изрязаните с тъпа ножица от малко дете  брегове на ръкавите на Халкидики отваря нова гледка, а с нея и нова история.

Това, което ще си спомням много осезателно е студа, с който Родината ни изпрати на море:
 
В този ранен утринен час се чудех дали ще усетя топлина през лятото на 2011 година. И затова, когато на явката - крайпътния МакДоналдс след Перник, се събирахме с нашите приятели:



въпросът: "Абе, взехте ли си ските?!" ........ не беше от най-смешните . Сандански ни изпроводи със скромните си 15 градуса и искрено се надявях това да се дължи само на ранния час, през който го подминахме.

Гърция обаче ни се усмихна с много слънце и сгряващите 25 градуса в Солун. За съжаление и те са го закършили явно, защото магистралата към големия им крайморски град все още се строи, а ни се щеше да е готова вече. Но и при все това, пак имат повече километри хубави пътища. А околовръстното на Солун е..... майко мила от коли, бусчета, камиони и досадни българи и румънци . Карането тип "пернишки джигит" е познато перфектно на букурещлии и въобще не си поплюват ако трябва да не спазват правилата. Което междудругото костваше почивката на едни техни съграждани, които на 12 юли се бяха буквално размазали малко преди Владая... .

Първа сутрин във Вурвуру /всъщност къщата на нашия хазяин беше на километър преди Вурвуру/:





 


Съчетанието на хълмове, остров и "мининосове", беше създало едно чудно заливче, което не беше обект на ухажване от ветровете.
   
По този начин имахме спокойни утрини и тихи прохладни вечери.

Ииииииии, разбира се свидетел на нашата палава почивка вече за трети път беше Атон с неговия почти постоянно обвит в омара връх /ако се взрете по средата на снимката, все ще видите неясните очертания на върха/:
 
Случаите, в които успявахме да го видим кристално ясно, се броят на пръсти, при това не много:
 
  Винаги съм се чудила какви мотиви трябва да имаш, какъв човек би следвало да си и само за вяра ли става въпрос, да отидеш и да живееш на тази дивотия?! Едно е да идеш на почивка, на която имаш осигурена чиста баня и тоалетна, навеси, предоставящи дебела сянка и столчета под тях, готови да приютят сгрятото ти солено тяло; прекрасни барбекюта, уютен плаж. А съвсем друго е....  да обиваташ манастир в планина, изложен вечно на ветрове, комари, оси, влага и какво ли още не..... Всеки път като ида на море на Халкидики съм се питала: "Какво ли правят сега монасите?"..... "Какво ли толкова пазят?"...... и "Защо аз не мога да го видя?!?!" Няма да си отговоря сигурно никога, но съм сигурна, че съществуването на подобни места дава доста материал на писатели и режисьори, а и като че ли подкажда движещата сила на авантюристите, които цял живот търсят..... неизвестното, което още може да се определи и като....... "теле под вола".

Като се замисля, мога пак да хвана нишката на сравнението и да пиша до умопомрачение как бреговете на Халкидики /или поне на двата ръкава, на които ние сме били - Ситония и Атос/ са зелени като ланшна коприва и къщите са по-скоро част от природата там, отколкото природата да е излишна. Няма да го направя, защото май вече всички го знаем. Но няма да подмина едно нещо: няма имот, поне покрай километрите пътища, които ние изминахме, който да не изглежда добре КАКВО ИМАМ ПРЕДВИД?! Дори и сред най-големия пущинак на хълмовете с обгоряла от жаркото лятно слънце трева, които са по-далеч от морето и които са голи като плужъци, къщите се кипрят с невероятна белота - изкарани докрай /не просто започнати и останали на тухли и арматура/; с големи и приветливи веранди, които още дълго ще ме карат да мечтая за горещо кафе в прохладна утрин с дъх на море; с дворове, обилно окъпани от цветя и цветове сред ослепителна зеленина....... подредени спретнато като едновремешен домашнотъкан килим...... И ще кажете "`ми нормално, нали си живеят в тези къщи!"...... Няма да коментирам нашенските, защото не става въпрос за това. А за очевидното желание на гърците заобикалящият ги свят да е красив, подреден, шарен и чист. До нашата къща имаше къмпинг. Честно казано, мога да изкарам безкрайно много дни в него, защото ако не бяха караваните, човек трудно би се сетил, че става въпрос за ..... къмпинг. Широки алеи:


  сред гъста гора:




Чешми и ток за всяка "клетка", където се разполагат караваните:

 
  Каравани, които основно са спални помещения,

шатри, оформящи всекидневни на открито:


 
много цветя, а на едно място имаше даже подправки и краставици, засадени в тенекии:


Детска площадка:


и зелен хълм срещу нея, идеално място за игри на войници, джедаи..... и т.н.:


Тоалетните към къмпинга, които бяха около 15 кабинки /само за женската тоалента говоря/ бяха изрядно чисти и миришеха на чисто. До баните не стигнах, но предполагам, че е същото. Мисля, че тази бройка отговаря перфектно на броя отдавани "клетки", така щото да няма задръствания, нерви и свади дет` се вика зарад` едната нужда .

Към къмпинга има работещ супермаркет и ресторант от типа на столовата, т.е. всеки ден има сготвена храна и минаваш и си избираш от кое да ти сипят. Разбира се, функционира и като ресторант, където можеш да си поръчаш............. една запетайка октопод например :


придружена от "изпръхнала" от студ гръцка бира "Митос" /тая от снимката долу по-скоро изглежда отпръхнала   щото вече е в стомаха ми/:



и всичкото това удоволствие да ти се случи под зелена и зарината с урожай лозница:

   
Сигурна съм, че можехме да понесем още доста октопод с бира в ресторанта, ако...... не беше арсенала от пържолки, джоланчета, филенца, ребърца и какво ли още не, който попълни багажниците на колите ни като отличник тест по ядрена физика / и трите коли бяха комби/ . Не знам дали ме усещате, но правя плавен преход към житието-битието ни за 10-те дни раздаване на гръцкия бряг.  Т.к. имах навика да се къпем с децата до последно, т.е. до към 8 часа вечерта, честа гледка при прибирането ни от плаж бяха следните неща:




  Излизайки от водата, една палава пътечка води човека право към:

 
Тук вече изнервени можете да ме питате "Какво толкова има аджеба, че пускаш едни и същи снимки?!" Амиииииииии, погледнете съоръжението с комин на снимката долу



иии бялото облаче точно над комина:



  Всичко това е сигурен признак, че поредната порция вкусотии с умерено висок холестерол очаква присъдата си. А тя е.... ЯНКО - ДОЖИВОТЕН ШЕФ НА ПРОДОВОЛСТВИЕТО! Кой твърди, че на жените работат им била да готвят и да гледат деца?!?! Нееееее, работата, по-специално що се отнася до готвенето, не се определя и не е задължение на даден пол...... а въпрос на лично отношение и вътрешно усещане за нещата. Ама върви, че обяснявай на някои тикви......

Както се вижда от снимката долу, не сме се оставяли да прегладнеем нещо :

 
Че даже и четиригодишен рожденик си имахме:



  Както се казва, таз година партито на тревата, а догодина...... във водата .

Децата ни поднесоха някои изненади иииии не изненади, т.е. очаквани неща. Каквото и да беше, кадрото долу не е за пропускане - децата (тези, които са ученици) четат книги в обедната почивка :


  И трябва да ви кажа, че снимката не е постановка. Синът ми изчете половината "Том Сойер" за тези 10 дни. Ама то между "Том Сойер", морето и децата има нещо много общо и то е........ приключенията!

Някои от тях денем:


Някои от тях нощем:


Някои от тях на плажа:



 
Повечето, разбира се във водата:




  /това синьото съоръжение го запомнете, ще ни трябва по-нататък в повествованието/

А част от игрите бяха на границата между плажа и водата:



А имаше такива и във въздуха :
 


 
И в крайна сметка един основен беше притегателният център за малки и големи: СКАЛАТА!

 


 
Този самотен спомен за някогашната суша стоеше непоклатимо във водата, устискал на хилядите бури и капризи на морското време. Оскъден в информацията, която ни даваше за себе си и за изминалите векове, наподобяващ морски слон



търпеше всеки един порив на детската фантазия, всеки чутовен вик и пръски морска сол, следващи скоковете във водата. Като че ли покровителствено извисяваше високата си част, когато слънцето беше най-силно и все така безмълвно ни намигаше, когато бяхме на брега:



Много пъти ходихме на скалата. Последните дни пусках децата дори сами да ходят, защото морето беше до пояса. Поне на сина ми, но той пък буташе сестра си с дюшека през дълбокото, а като стигнеха късчето земя "паркираха" върху му превозното средство



и се почваше с играта:

  Скалата предизвикваше любопитството и въодушевляваше романтичността ми гледайки я както от морето, така и покачена върху нея.

Явно ветровете я брулеха главно от север, защото това беше ниския й "скат" - това понятие май не се използва за толкова малка суша, но нейсе.



  По-високата част има и растителност - нещо изумително предвид местоположението й на прицелна точка за всички ветрове и по-високи вълни!!!!



След малко пак ще се върна на растителността!

На единият ъгъл на скалата природата си е играла на шлосер и е сътворила .... това (направо не знам какво сравнение да му напиша):


Да, нещо като..... халка върху ....... кила на кораб.



Ако си спомняте, някъде в средата на разказа ви помолих да запомните "сините съоръжения", наречени водни дюшеци. Е, сега запомнете късчето земя, което виждате през "халката"! И да не го направите, аз ще ..... ви върна и към двете неща.


  Но да си дойдем на думата за "растителността" върху скалата. Да изпозлваш тази обобщаваща дума за толкова малко флора сигурно е кощунство. Но не е ли кощунствено велика онази сила, която е посяла живота върху тази очароваща невъзможност? Гледайки скалата от морето, човек вижда това:


Когато обаче се озове върху нея тези храсти изглеждат така:

 
Точно като илюзия, която обаче е съвсем реална и на всичкото отгоре "диша". Част от бурените са сухи - съвсем разбираемо като се има предвид гръцкия климат:


Но все пак те са онази необходимост, която е дала възможност късчето розова красота да поникне и да радва човешкото око:


 

  /в далечината се вижда остров Диапорос!/


И мислех си аз, кротко изтегната върху напечената скала (позволете ми тези 300 К суета )



гърците с вродено чувство за красота ли се раждат или..... са достатъчно интелигентни да го придобият, вглеждайки се в усилията на природата?!?! ..... дори тук, на този миниатюрен къс суша, където всичко е премерено, красиво и неоспоримо велико. Залезът е близо:



за да бележи свежото начало на новия ден, който обедини в себе си сините дюшеци и остров Диапорос (островът е в дъното на втората снимка долу):



Бях загледала острова доста отдавна и белите къщички върху му ме мамеха неистово:


Този път обаче нямахме кану, за да преплаваме до там.... . А за разстоянието от нашата къща (Врахос хаус) до острова можете да придобиете представа от снимката долу:

   
Най-близката точка между двете суши е вдадената в морето пясъчна ивица, която виждате от страната на Врахос хаус и.... близките скали на острова. Разстоянието е към 500 м. Всъщност вижте колко точно (островът е най-вляво):


И какво като нямаме кану?!? Ние водни дюшеци носим ли си или?!? Та тази така свежо започнала утрин, продължи още по-ведро и водно долу-горе по следния начин: . Взехме си дюшеците, плувките за ръце на децата, 1 шише вода, 2 плажни кърпи и 1 фотоапарат и потеглихме към вдадената в морето ивица пясък. Пътят дотам е по тясна и колоритна пясъчна "алея" :




И ето я заветната цел - най-близката точка между сушата и острова:


Мятаме децата върху дюшеците, запрятаме с мъжа ми........ то няма какво да запретнем щото сме по бански , та по-скоро прикачаме по 2 крака (нашите собствени) на дюшеците и стартираме нашето робинзоново приключение. След около 40 минути мятане на краци из Бялото море, постоянно заобикаляни от прехвърчащи моторници и джетове, акостираме на остров Диапорос:



Децата са изключително развълнувани и щастливи..... долу-горе, колкото и ние с това изключение, че към момента на правенето на долната снимка, имах чувството, че разполагам с два броя римски колони вместо крака:


Нашата къща е на ето това разстояние от острова:


и два дена по-ранко Момчил го преплува отново на дюшек (долу-горе е двойно на това, което преплувахме с децата).  Всъщност съм убедена, че без дюшеците щеше да е в пъти по-лесно да плуваме, защото бутането им ангажираше ръцете ни и дефакто така губихме половинато от "мощността" си във водата. Но пък и не съществуваше друг начин да заведем децата до острова. И не само друг начин, но и друг по-приключенски такъв .

На залива, който се разгръща след скалите, се виждат 3 къщички:



една неизползваема каравана:


както и кей в не особено добро състояние:


Хората очевидно се опитват да облагородят острова и садят овошки. Както е видно долу, обаче, това не всеки път се отплаща с добри резултати - точно тези овошки не са се хванали.


Но хората не се отказват и продължават да садят, да вадят буквално от "девет" кладенци вода и да създават живот:



който български келеши преди 1 година подпалиха!!!!

Предварителният план беше да се качим на билото на острова и да видим какво има отвъд, обаче...... гръцкото слънце беше така напекло пътя, а ние бяхме толкова отчаяно боси - нали все пак сме плували и взехме само най-необходимото, което не включваше джапанки, та.... доста бързо Момчил и децата се отказаха. Аз обаче като най-видния представител на рогата зодия в нашето семейство, реших че "Няма няма!" И подпалих копитцата нагоре из баира:


Подпалих е верно най-точния глагол, който не го слагам в кавички, защото....... седмица след упорития ми инат, петите ми започнаха да се белят...... бяха лееееееееееко изгорели . Качването беше поносимо, но слизането...... там се чудех как по-специално да се търкулна и петите ми да нямат досег с жаравата под тях. Обмислях да овържа банския си като чорапки, но............ предвид недостатъчния му размер, въпреки, че не е S-номер, се отказах от идеята.

Прелитах като тунингована пепруда от дърво на дърво, търсейки неистово някаква сянка и относителен хлад за петичките ми



Тогава все още не подозирах за българската връзка с липсата на големи дървета и сянка от тях. И всичко това за да успея да зърна макар и не особено добре нефритената вода на другия залив на острова:



Нямам хубава снимка на този плаж. Само слушах говешкия говор долу и си мислех колко им е хладно и как Господ е пуснал земната фурна само на долен реотан.

Тези постройки долу:


идея нямам за какво служат, но т.к. са в огромен контраст с къщите, които се строят и в момента на острова, ги снимах...... напомнят ми на землянки....

Ако разстоянието до морето на долната снимка ви се вижда късо, пробвайте да го изминете като сипите в гумени ботуши вряло олио:



Най-сетне съзрях хладината на огромното дърво поносимо близко до мене....... обаче ако знаех колко трънчета има по изгорялата трева, сигурно щях да избера гумените ботуши с вряло олио


Време е да си ходим...... тъкмо бях поизпарила част от морето, стъпвайки в него с двата  горещи котлона в края на краката ми:


И си тръгнахме наистина..... въобще от Халкидики с прекрасните спомени за слънчевите дни, прохладната вода, приятелите, смеха:



игрите:



романтиката.








и какво ли още не.

Бях споменала нещо по-горе за келеши - длъжна съм да отбележа, че за трите години, които търкаме кълки по гръцките плажове, веднъж не видях от младите елини поведение тип "селски бек", просташко перене и селяндурстване. Онази чалга-показност и поведенческа простотия, която Съни бийч и още няколко български курорти демонстративно рекламират като дъ бест от дъ беста на морските курорти въобще по света, в Гърция липсва. Или поне на местата, на които ние сме почивали. Писах някъде, че много пъти докато плувахме до остров Диапорос с дюшеците, покрай нас минаваха моторници и джетове - буквално на метри! Нито веднъж, от нито една машина нямаше подсвиркване, грозни смехове........ или пък да са ни замервали с нещо. А бяхме толкова близо и ако щете дори и в безпомощно състояние да се защитим. Дори колите, които гърците търкалят, даже и те са....... точно колите, които им трябват. Т.е. нито по-големи, нито по-мощни, нито по-скъпи от положението в обществото на техните притежатели!!!!

Помните ли фразата "Ще ги настигнем американците"!! Помните я.... и да ви кажа част от тях, ама не особено лицеприятната сме я стигнали. Вчера Иво Иванов пусна нова статия, която се отнася за тоталната липса на бизнес далновидност  за сметка на циганската показност на Ивендър Холифийлд. И я описа по следния начин:

"Пред къщата (къщата на Ивендър Холифийлд) има басейн с приблизителните размери на Каспийско море. Шегувам се разбира се – каспийско море не е толкова голямо. Ако АД “Слънчев Бряг” надуши басейна сигурно набързо ще застрои западното му крайбрежие." /линк към статията/

И вече въпросът търпи рязко развитие и бих го задала така: "В някои много важни аспекти на човешкия манталитет и природа ще успеем ли да стигнем поне гърците?!?!"

Не искам да завършвам минорно, защото точно този постинг и тази почивка не го заслужават! Това е причината да пожелая на всички, които отделиха 20 минути от живота си и прочетоха горните редове, нишката на собственото им приключение наречено, живот, да ги отведе и стовари на тази малка морска спирка някъде насред нищото и все пак на слънчев Халкидики :

Забравила си да си отвориш устичката ...

Ела аз да ти я отворя...

за страхотния разказ и красивите фотографии :)))

Исе кала? Итан пара поли ореа диакопес, мипос! Понаучили ли гръцкия? Много хубави снимки, от много прекрасно място, направени от много хубав човек. Бай Момчил да не е от ревнивите? Ама можеше да ги разделиш снимките в няколко поста, за да има място за повече коментар. Изля се като Ниагара. Но, както си решила. Почувства ли, видя ли в нещо тая прословута тяхна криза. Или, викаш, от плажа не се видя. Радвам се че си прекарала добре. Момчето ви прилича на баща си, а момичето - на теб, но това не е ново за вас. Синковеца има склонност към напълняване. За това се бореше значи за здравословна храна в училище преди време. Да сте живи и здрави всички, че догодина - пак! Отидете и на някой от островите, аз препоръчвам Санторин. Ще видите още повече красота.Поздрави!

Страхотна почивка сте си направили, Сchery!
Цялата компания сте много готини, усмихнати и заредени с много положителна емоция!
И аз като теб ще кажа, че съм очарована от посещението ми тази година в Гърция и най-вече от морските им курорти!
Поздрави!

Роси, радвам се, че ти е харесал разказа..... Сега като го четох, се сетих колко още много мога и има да пиша.... Но пък дали това няма да ми отнеме разказа за идната година :) ?!?

Ами не! Не го понаучих гръцкия..... може би защото не съм си го поставяла за цел или..... защото няма с кого да го тренирам. Макар да работя в гръцка фирма :).

Момчил и да е ревнив, нещо което не съм видяла досега, зачита достатъчно много личността ми, за да се изявява така :). После..... знам, че стана дълго, но... нямам никаква възможност да пиша повече - днес дори почти целият ми работен ден мина в сътворението на горното :)))))

Криза покрай морето в Гърция няма...... няма и да има. И да, Кокчо е склонен може би към напълняване и внимавам адски много за това. А междудругото ...... прилича много и на мен :)))). Белуна е..... хм като характер май сме си близначки. Като външен вид...... ако можех и аз да съм така ефирна и слаба :))))))

Благодаря за хубавите думи, Митко. Имам и аз огромното желание да идем на остров и съм сигурна, че живот и здраве да е, ще го осъществим. :))))

Скарлет, радвам се, че споделяш моето отношение и мнение за гръцкото море....... то май всеки, който слезе на юг от България остава очарован .... :))))

Често ме питат : "Не е ли скъпа Гърция ?"
И им отговарям :"НЕ!!! Защото всеки цент който даваш си заслужава!"
Лично аз предпочитам южното крайбрежие на Тасос.
Препоръчвам ви го !!!

Аничке, не усетих как минаха 20мин(както ти каза)докато се наслаждавах на разказа ти в думи и картини.Сигурна съм, че има още какво да споделиш с нас и не би взела нищо предварително от приказката, която със сигурност ще бъде по-вълнуваща през следващата година.Благодаря ти за споделеното с нас прекрасно изживяване.Прегръдки!

Хриси, благодаря ти...... Страхотно е, че не съм ти загубила 20-те минутки... :))))))))

Много точно казано. Благодаря ти за включването.

ама явно нещо имаш проблеми с личността на бай Момчил... Във всеки пост на Чери взе да ме споменаваш - кажи ся ако мога с нещо да ти помогна думай, недей така с недомлъвки. Ако пък те дразня - ми боли ме фара, честно казано за форумни капацитети с академична степен по всичкология.

РЕСПЕКТ!

Много забавно разказваш, където и да отидеш и винаги придаваш особен колорит на мястото, където отсядате със семейство и приятели. Много се радвам, че сте прекарали добре на чисто, красиво и просторно място. мои колеги често летуват на Халкидики и с техни снимки съм правила постинги от там. Миналия септември големият ми син бе на островите Санторино на екскурзия с приятелката си и останаха много доволни. Снимките са ти чудесни. Поздрави!!!

Ние мислим да ходим в Италия или Хърватия, за малко се замислих дали да не отидем до Гърция, но е далечко иначе ми се ще. Поздрави ви на всички, и кажи на Баймомчил да си цени златото - демек тебе :))

Радвам се, че районът на Вурвуру ви е харесал. За мен остава най-приказното място в Гърция, след като пообиколихме повечко и имам база за сравнение :)

Аз май трябва да разсея едно недоразумение :)), защото взе да става досадно.... Става въпрос за Момчил - мисля, че ако не ме ценеше, ако се държеше гаменски с мен и ревнуваше на всяка крачка, никой нямаше да чете нищо от мен.

Благодаря за 24-каратовата оценка, Фениксче :))))) Дано наистина съм блестящо злато.



Ами ако ще пътувате директно от ГЕРМАНИЯ със самолет, нямам представа как седят нещата за Хърватия. Но ако сте си в София и решавате да заминете оттук на море, със сигурност Гърция ви е по-близо :)). Освен ако не ти се кара 10-12 часа до Дубровник де :)).

Вени, много благодаря. Наистина е приказка това място, а е толкова близко до нас. Може би наистина ни е време да поемем и към някой от островите.

Жалкото е, че нашето Черноморие е по-красиво от тяхното, и сто пъти по-съсипано!

Завидях ти благородно, тази година не успях да стигна до Гърция. Мерси за снимките и настроението в поста :)

Ех, Чери, Чери!!! Страхотни сте.
Много ми е тъжно за нашето си море и ми се ще да те оборя, но...не мога :(
Иначе, четенето ми достави истинско удоволствие, както винаги. И снимките са супер, много сте лъчезарни.

Най лесно можеш да прецениш човек като го предизвикаш. Ясно...

Изобщо не се и съмнявам, че на теб всичко ти е ясно...

МариКо, аз щях да съм изключително щастлив човек, ако можеше да ме обориш. Първата ни почивка в Гърция ме болеше сърцето, че съм там, а не в моята си страна. Ставаше ми жал всеки път, щом чуя гръцка реч и даже се чувствах буквално ограбена, че не мога да почивам нормално в моята си страна. Че някой тиквеник с неговата парясница са заграбили километри плажове и строят палатите си там, а мен са запокитили при комшиите......

Постепенно всичко това избледня, особено след миналогодишното море, защото и да продължава да ме е яд за горното, не виждам грам подобрение. Даже напротив....... еколозите сега се мъчат да спасят Пиринските склонове от масово застрояване като по Черноморието ни........

Радвам се да те видя..... и още как :)))))))!

Аз ти предлагам да не си правиш пребързани изводи и то на база интернет :). Мен ако питаш, вие двамата с Момчил бихте си пили доволно ракийката на някой беломорски бряг...... :))))))

Браво Ани, чудно си го написала.
Много ми хареса, да не говорим, че ми се дощя да ида там! ;-)
Поздрави!

не усетих как отделих време да прочета и разгледам всичко. Интересно ми беше, а ти разказваш толкова увлекателно. А и снимките са чудесни.
Поздрави!

Благодаря...... страхотно е да прочетеш такива редове :)

но надали бих отишъл в Гърция. Половината от сърцето ми е завинаги тук: http://demonwind.blog.bg/turizam/2010/11/05/sinio-liato-2010-chast-vtora.630288 (четири части са, виж ги всичките, струва си ;)))
А другата половина е в малкото градче близо до София, където си идвам в малката къщичка всяка година...

Поздрави!

Първите ми впечатления от Гърция бяха много хубавите пътища, изключително поддържаните и чисти селца с къщи, които нямат дворове и къщите започват буквално от тротоарите и многото щъркелови гнезда, които бяха навсякъде по пътищата. Нищо общо с нашата цигания.
Влезте, в което и да е гръцко село. Което и да е. Дори най,-най-близките до българската граница. Къщите на гърците са бели, светят. В двора е спряно тракторче, с което гръкът си оре, каквото не го е мързяло да засее. В градината гъркинята е посадила цветя. От къщата на гърците лъха чистота, приветливост. Минавате границата и на 2 км. е българското село. Толкова близо и толкова далеч, както се казва. Къщите са сиви, рухнали, смачкани.. Пътищата до тях са като след война. Как така селата са едно до друго и са толкова различни. Да речеш, че в България хората нямат пари, че са премазани от живота, че едва свързват двата края. Да, това е оправдание.
Обаче все има 1-2 къщи в селото, които са на по-богати хора. Пред тях се вижда я джип, я някоя лимузина. И въпреки че имат възможности, къщите пак са сиви, мръсни и грозни. Пак сякаш са строени като да се слеят със сивотата около тях.
Колкото и да ми е болно, но гръцките села греят като слънце, докато нашите са мръсни, сиви, мизерни като след чумна епидемия.