Добрутро, добър ден, добър вечер!!! Което и да избера, ще е все грешното, защото този постинг, ако бъде четен, то ще е в различно време. И очакването ми да поздравя четящите с точния израз, ще се размине.

Всъщност той този постинг е точно за разминаванията в очакванията. Защото се оказва, че това, което аз виждам за нормално, в очите на останалите е ...... или нищожно, или нещо, което не си заслужава нервите, да не говорим за непредвидените ситуации. Ето само няколко примера.

Преди 2 седмици, в един студен неделен ден по обяд, някъде в Троянско аз излизах от една хотелска сграда като очаквах да се кача в топлата кола и да си тръгнем към къщи. Разбира се, това беше моето виждане за нещата, които трябваше да се случат идните 5 минути. Синът ми, обаче, все още не може да ми чете мислите. Нещо повече, сигурно е щастлив от този факт, защото иначе щеше да върши щуротиите си под надвисналите като гъсти вежди на дърт дядо лозунги в главата ми : "не прави това", "не яж онова", "пиши си домашните", "не тормози котката", "не удряй сестра си". И нямаше да има невероятно елементарното, но за сметка на това съвършенно убедително обяснение: "Ама аз не знаех, че ще стане така!" 

Е, право е детето. Откъде да знае, че...... понякога външните басейни на туристическите комплекси остават пълни догоре с вода и през зимата. Че и непокрити. И аз не знаех. Даже около половин секунда след излизането ми от хотела се чудех какво е онова черното, с формата на буквата "Т" дето бълбука в ледения басейн. В следващата половинка на този нищожен отрязък от време обаче, аз вече тичах към въпросното, иначе през лятото прекрасно местенце, в отчаян опит да издърпам Коко на сушата. Моето очакване да влезем всички в топлата кола, се беше разминало с неговото - басейнът да има покривало и той да ходи върху му ......... И по този начин се срещнахме пак на топло, ама в заеманата допреди малко от нас стая, под топлия душ...... ботуши, панталони, пуловер и яке на Кокчо бяха накъдрили нишките си от ледената баня и сигурно са си мислели за изпуснатата възможност да бъдат притежание на друго дете - нелюбител на плажуване посред зима.

Разбира се, сещате се, че това не може да е единичен случай. И че като горда "собственичка" на 2 хлапета, доста от очакванията ми се разминават. Още един пример. Напоследък дъщеря ми все по-често не взема участие в заниманията в детската градина. Скучно й било ........ отсега...... няма и 5 години още. Може и така да е. Като се има предвид, че доста спокойно борави с компа и мишката вкъщи и много често ме прави разногледа да си търся иконите по десктопа, защото след всяко нейно съприкосновение с изобретението на 20-и век, иконите са "подредени" като билярдни топки след първоначалния удар. 

Та решавам аз да компенсирам нейното неучастие в заниманията в градината и да й покажа как се рисува пролетна гора, пролетни цветя и ..... петле. Що ли ми трябваше да се изхвърлям и да добавям тази екстра петлето?!? Детето схвана много бързо нещата. Пролетната гора и в частност нейните дървета се сдобиха с цветове на тропически пеперуди, лалето беше като озъбен алигатор, а петлето..... всъщност много красиво. Красиво, красиво - колко да е е красиво?!? Ми много! Красиво беше до момента в който не ми грейна от мокета на детската стая . Направо ми закугурига...... ама не петлето, а главата ми, виждайки огромната рисунка с черен маркер върху жълтия мокет на детската стая. Според дъщеря ми - това било петле. А махащото му от 2 метра разстояние отново в черни краски творение е ........ лале ....... Лале ли си, зюмбюл ли си, истина ли е......


Истина е - сами виждате по-горе. И още как..... очакването ми детето да покаже на госпожата, че може да рисува това-онова, се размина с нейните представи за творчески размах. Добре е все пак, че не е решила да се представи с пролетна гора върху мокета, щото......... .


Разбира се, някои разминавания в очакванията са си вечна константа по тези географски ширини. Класика в жанра са невероятните изцепки на нашите мобилни оператори. Не стига, че са само 3, не стига, че са един през друг по-калпави, ами явно се конкурират единствено в категорията "Най-некадърна компания".

Почвам първо с номинацията на Виваком, щото с тях нещата са отколкова отдавна,  че току-виж ми минал яда и ми стане смешно. Още в началото на декември правим заявка по телефона, с която искаме промяна на абонаментния план на една от фиксираните ни линии в офиса. Всичко е ок - ВИВАКОМ вече приема такива заявки по телАфона - изтъква се операторката. Екстра - няма да се разкарваме до център за обслужване на клиенти, щото ако ида там, пак нечия глава трябва да хвърчи. Въпросната промяна на абонаментен план беше заявена имено в такъв център преди година, но ..... служителката допуснала техн. грешка и преподписахме договора на стария план . Значи този път по телефона с невероятен патос ме увериха, че вече всичко е ок и няма да губим по 12 лева месечно да плащаме за скъп план, който е и остарял на всичкото отгоре и няма жив служител от годините, когато е бил въведен, да ми обясни какво включва и какво ни предоставя като клиенти.  

Патос ли казах?!? Да, патос. Ама у служителката на ВИВАКОМ. Моето беше очакване. Напълно подплатено очакване, че след като си имам заявка за горната промяна и тя носи номер, изписан с арабските символи за цифри и включва даже датичка+час, фактурата ми през януари ще мръдне надолу. Мръдне, ама....... чеенето ми..... при това увисна надолу. Така-щото взирайки се в екрана, където новата ни електронна фактура ми се блещеше, осъзнах, че съм чакала ...... ганкиното. Промяна нямаше, сумата по фактурата беше даже по-висока от предния месец. Веднага звъня на ВИВАЦОМ и се обяснявам аз пак като ученичка какво сме искали, какво са ни обещали и какво се е получило накрая. На езика ми беше да им кажа, че съм очаквала такова безхаберие, така щото като трябваше да местим офиса няколко месеца по-ранко, им трябваха 20 работни дни да проверят дали има техническа възможност да ни пуснат фиксирани телефонни линии на новото място. А им отне около месец и три четвърти за да го осъществят.

Последваха извинения, обяснения..... няма да ви обременявам с тях. Ще кажа едно: заредиха ме като пушка сачманлийка с ново очакване идния месец, т.е. февруари промяната да е отразена и съответно да бъде приспадната сумата, с която трябваше да се намали стойноста на първата фактура след смяната на абонаментия план. Е, да ама ...... вече знам защо ми викат мечтателка. Когато преди седмица отново свалях поредната ел. фактура на ВИВАКОМ преди да увеся нос, внимателно си свалих очилата, избърсах ги добре със специална кърпичка и разтвор за очила с диоптър (пък бил той и 0,5). Станах, разходих се из стаята. Погледах през прозореца. Консултирах се с колегите, дали 4-те паркирани пред сградата коли са наистина четири - да не би аз нещо да вземам-давам вече. И след това се върнах пред компа. Скрийнсейвърът беше сработил - сигурен знак, че поне 5 минутки ме е нямало и съм се съсредоточавала. Движение с мишката, поглед към сумата по фактурата и към абонаментния план на въпросната фиксирана линия ми доказаха, че или полудявам, или се възнасям, или съм за смяна на диоптъра или ............... ВИВАЦОМ са пълни олигфрени. При все щайгите с обещанията, че ще се смени абонаментния план, че всяка следваща фактура ще ми носи покой, вместо трепети, ние все едно се бяхме хванали под ръчичка (аз и Виваком) и друсахме заедно ганкиното, ама под техен съпровод . Очакване, разминало се с едно традиционно българско хоро, при пова по предложение на БТК....... вече нищо не чакам за този месец. Единствено ще ида на очен лекар......


И така, ред е на номинацията дружката на БТК - МТел. Както знаете МТел си сменят системата. Мигрират към по-нова, по-съвършена, по-френдли към юзърите...... И докато го правят люшкат и те ганкиното, но с малка промяна на стъпките - на всяка една стъпка напред, добавят по 3 назад . При тях миграцията е с отрицателен знак и е под символа на корен квадратен, т.е. колкото се може по-малко и по-рязко намаляване на удобства за клиентите. Алгебричната операция за фактурирането на клиентите им обаче е заменена с противоположна на коренуването - при тази екстра използват вдигане на квадрат, че и на куб както на сметките, така и на броя на тяхното издаване за 1 месец.

Проверих тази практика отново за месеците декември и януари и какво да видя?!?! Имаме по 2 фактури месечно. Супер, а?! Допреди това си бях нагласила ремайндъра на мейла да ме подсеща, че на второ число ни издават фактура. От декември насам съм променяла тоя ремайндър поне 6 пъти, и ще продължавам явно да го правя със същото настървение и циклинчост, защото след разговора ми днес с операторка на МТел, стана ясно че ........ компанията е ..... в процес на мигриране на системата си ......... от септември 2010 година та досега! Уау, какво ли ще се роди вследстиве на тази миграция, след като и преди, и сега не могат да им отговорят на коя дата ми се издава фактура и не могат да ми гарантират, че ще ми изпратят СМС за въпросното събитие, щото "...... ами не знам, госпожо, защо не получавате СМС-и за излезли фактури - ние ги изпращаме!" .........  И аз не зная, госопожо операторке....... вие всъщност СМС-и ли изпращате, или красиви мисли?!?!

Еми, т`ва! Очаквания, разминавания, няколко стъпки в неравноделен такт, отиграни на мегдана на българския телекомуникационен пазар...... както се пее в долната песен Gipsy Road....

Аз да добавя - продължавам да не разбирам защо Виваком предпочитат разсрочено плащане вместо плащане в кеш - сега и веднага... за промоциите си за телефони, при все, че така или иначе ще ме вържат с договор ?!?!

Имала си "уникалната" възможност да разговаряш на живо с оператор от Виваком.
В централна поща -Варна, ме изпращат в телефонна кабина, на тел.123 да набера оператор и той да ми отговори на въпросите, които искам да задам...
Поздрави и целувки на художника на петлета!!!

Все си мисля: Защо толкова ни подценяват и не ни обръщат внимание, или пък ни дават някакви отговори като за олигофрени! Дали не сме пък някакви "безмозъчни"същества, а тия от Виваком, Енерго-както и да се казва, Топлофикации т.е всичките монополисти, все ни обясняват, ама толкова много се стараят и от техните обяснения аз винаги съм неизправната страна и трябва да си платя сметката и това е! За е**но депе, цяр няма! Много ми стана, не искам да съм дупето...и какво??????????????????????????????

Аз съвсем наскоро прочетох "1984" на Оруел и оттогава не съм се променила кардинално, не вярвам и твърдо в конспирацията, но за сметка на това се убедих, че има хора, които страшно много обичат да дърпат конците и да вменяват разни неща на останалите. Примерно, че си виновен за еди си какво, че трябва да си платиш еди си какво, нищо, че не си напрвил сметката, че нещата е трудно да се променят, да не говорим, че няма желание за такива неща.........

Смешно ми е, или поне се опитвам да ми е смешно, но всичко това изтощава. След като ти се налага дори за парче тоалетна хартия да си на бойното поле........

Поздрави и на тебе! А иначе петлетата ще си ги запазя...... като напрвим ремонта на стаята :)

Тръгнах да пиша коментар, и изписах даже цял памфлет, когато реших че това което пиша трябва да стигне до повече хора и го изрих. Вдъхнови ме за постинг, чети го след един час и го приеми като голям коментар за това което писа. При мен нещата често стават така - спонтанно. Поздрави Музо моя...

Мда....... прочетох ти постинга веднъж сутринта..... Коментарите ме изнервиха, както обикновено, но ето..... че сега е момента за втори прочит на памфлета и по-спокойни разсъждения. Байдъуей, аз така го разбирам общуването - някой ти подхвърля случайна дума или изречение, а ти развиваш тема от това...... и т.н... :)))))))))))

В това е смисълът на общуването, в размяната и сблъсъка на гледни точки. И последващото размисляне, а понякога и преоценка на твоята призма. Поздрави!