Еееееех, Англия! Вече чак забравих, че съм била там! И то само преди 20-ина дни! Колко бързо ме претопи нашенската си действителност. И въпреки това..... ето и втората част от нашето двуседмично приключение на Острова.

Ако се върнем към част първа на този разказ, а имено предния ми постинг, то може би ще си спомните (за тези, които са го чели), че.... в края й ви разказвах за Великден в Англия, който изкарахме в замъка Лийдс. Освен всичките забавления, на които се насладихме, имаше още приятни моменти. Като този да се "позагубим" из лабиринта на замъка!




Ако си бил щастливец и си се ориентирал из тесните пътечки на лабиринта, то тогава ще имаш възможността да стигнеш до центъра му, където се намира малка кула от камъни. Под нея има "страшна" пещера :


 
Ето и още нещо интересно - дресиране на соколи. Кратък клип към уменията на един пернат приятел - кликнете върху този линк.

Мисля, че е време да излезем от замъка. Ще го направя красиво, разбира се - с цветя, цветове и черни лебеди - последни щрихи от това прекрасно място:



"Крайбрежна" алея покрай езерото с черните лебеди:







Не бих казала, че черното "пате" беше боязливо:





Даже напротив - дори 2-3 българчета със саби в ръце не могат да трогнат смелото му сърце:




Макар, че като се замисля........ накрая така му бяха писнали, че искаше да ги окълве всичките барабар с родителите им!
Ами това е - край на Лийдс касъл!




 
Предлагам след заниманията за аристократи, да внеса малко "аграрна" нотка в моя разказ. Не за друго, а защото да живееш на село в Англия е........ ми меко казано престижно. Нещо повече - селата са запазили почти непокътната английската среда и начин на живот, защото като че ли не са много пришълците, които живеят там.

Селото, в което отседнахме се казва Шарнбрук. До най-близкия град Бедфорд има доста удобен транспорт, който минава през други селца - не по-малко китни от Шарнбрук. И какво впечатлява строгото ми родителско око ?!? Всяко село, дори и най-малкото има добре оформено и поддържано игрище за футбол, волейбол, ръгби, тенис и т.н. Непосредствено до него е изградена детска площадка! Сега представяте ли си тази картинка в да речем....... село Мечка, България?!? Не??????? Не си  представяте! Ами ОК, нека да ви покажа кадри от тези съоръжения в Шарнбрук!





Макар всички къщи да си имат дворове, които, ако семейството има деца, си имат поне по 1 люлка, съществуват и тези обществени паркове. И трябва да ви кажа, че напливът от спортуващи особено вечер след работа е сериозен.

Какви къщи можете да видите в едно английско село?!? От типичните на калкан

които са и по-евтини, през по-богаташките еднофамилни "къщета" :






та стигнем до т.нар. котиджи - стари къщи със сламени покриви! Този път освен да им се наслаждавам отвън, имах възможността да ги видя отвътре иииииии да пренощувам 7 нощи в една 400-годишна къщурка. Усещането беше страхотно, имайки предвид историята на Англия, начина на живот, за който такова място може да ти разкаже и възможността да се доближиш до онези времена. Принципно, както научихме, да модернизираш такава къща е доста трудно. За фасадата е ясно, че е напълно забранено да си пипа. Но се оказа, че и отвътре да я "бутнеш" пак ще ти е зор. А лично за мене най-големия проблем бяха ниските и малки прозорци, които в добавка с удължените покриви, спираха достъпа на светлина вътре в помещенията. Едно време е било чудно така - никой не ти занича в къщата, но мен може и до депресия да ме докара. Но стига приказки - ето ги:




  Безспорно са много колоритни, особено когато отпред е спряна една страхотна кола.

Какво още мога да кажа за английското село?!? Ами първо това, че е подредено - улиците са улици, къщите са къщи и изглеждат страхотно, чисто е и доста зелено.
 


Църквите са интересни сгради, които будят възхищение и любопитство. Любопитство да бъдат разгледани.
 
Питах се кое е това, което толкова ме привлича в тези сгради и наслагва в мен неистовото желание да сравнявам с България?!?! Може би, не съм сигурна, но може би е .... цялостното внушение на църквите, което придават устремените към небето кули. Все едно ти подсказват, че... нищо не свършва тук, на Земята. А сякаш почва там, в небето, след като "изгубиш почва под краката"...... или пък почнеш да я усещаш /почвата/ съвсем осезаемо .
  Ето още една катедрала - тя се намира в наистина малко селце - Фелмершъм:

 




Отдалече прилича на замък, особено с това знаме на върха й. А красотата и, дължаща се не по-малко на разположението до реката, мисля няма да отречете:
 
  И какво е английското село, без английския пъб?!? 
 
Навсякъде има поне по 1 пъб!!! Този горе е от Фелмершам!

И така, докъде сме стигнали?! Англия, село, типичните за селото котиджи, паркове, църкви....... и кое съм пропуснала?!?! Ами...... разбира се - полето!! То си е неизменен "атрибут" на Англия. Място, което като че ли е по-малко известно с типичното си предназначение - да дава реколта, отколкото с разходките сред полето - пеша или на кон!!

Ние решихме да опитаме да видим какво Е да си правиш разходка в полето без да те е страх, че някой катун ще се пресрещне и опуха?!? И то само, защото си решил да идеш на собствената си нива и да я пазиш.....  Тръгваме от Шарнбрук към Фелмершам.

  Облаците не предвещават съвсем ясно слънце , ама ..... сега тръгнали сме.
 

Пътят е лек и приятен, между облаците се подава от време на време слънце, а като го няма, дъждът мие очите ни. Но не сме сами - и други хора се разхождат. И така неусетно стигаме до едно място, което само защото е в Англия, не е пресушено и превърнато в....... бог знае какво. Място, за което трудно бихме се сетили, че е мини-резерват, ако ги нямаше типичните за такива хабитати табели, маркировки и заграждения. Видял Джон някой си, че до неговото село гнездят бели лебеди и още 2-3 чешита други птици, и решил, че са много ценни и какво по-добро от това да ги запази, тях и мястото, където живеят като направи мини-резерват?!? Ето за какво говоря:
 


  Наистина, мястото не блести с особена красота, но пък прави впечатление, че дори едно такова блато е "пипнато" от човешка ръка и е направено удобно и приятно за посещение и разходка. Излизаме от там:
 

и пътят:
 
ни отвежда до началото на Фелмершам. А то е колоритно, начеващо с малък мост над спокойната река Уз!
 





Няма да ви учудя, ако кажа, че в реката си живеят лебеди:


  Безспорно е красиво, а пътят на връщане е все така лек, зелен и мамещ:

   



 
Ще завърша тази пасторална картина с малко снимки от .... моравите пред къщите. Няма да има нищо изненадващо за вас - те са окосени, подредени, чисти и пълни с цветя:
 



   Сега като се замисля, дотук в този постинг май само сред селата и нивите ви развеждах . Ако искате да сменим рязко посоката и да отидем малко до гр. Бедфорд. До неговия център и реката - Голям Уз.

 






 
Някога Бедфорд е имал своя замък. Сега има само спомен за него. Разположен е бил, разбира се, в близост до реката. Ето изглед от мястото му:


А ето я и самата река голям Уз:



Някои къщи са буквално в реката построени:
 
А ето как изглеждат други къщуря, построени на крайбрежната улица - снимка от ммоста и другата вече от брега:

 

Крайбрежната алея си е истински парк - красив и зелен, с широк път за разходка и каране на велосипеди:




 
Да не говорим за невероятната възможност да нахраним су/Л/оновете :


Ето и видео от това съкровено дело. 
 
Междудругото, оказа се, че тези сЛонове са едни доста хищни птици, на които ако им подадеш залъче от ръка, ще ти захапят предмишницата . Имам доказателство във видеоформат за това нещо, взето от един страхотен парк в Бедфорд, който ни предложи невероятни забавления.

 
Забележете детската площадка как изглежда:
 


Но да си дойдем на думата за хищния лебед. Ето го, самият него, идва:
 

и още с акустирането си до брега, захапва пръста на кума ни.


  Боби (така се казва кума ни) каза, че не боляло и аз веднага реших да проверя истинноста на това твърдение! Мисля, че има известна доза разминаване с реалността . В общи линии като отказах пръста ми да служи за глозгане, пернатко реши да ме захапе по крака. И го направи. И дори през дънките, успя така да ме щипне, че стана синьо.  Но ето ви го в действие.......

И вече наистина приключвам с Англия 2012..... Един последен разказ, който щеше да е последен, ако не беше............... но това е тема за друг разговор. Та последно ще ви опиша накратко и със снимки т.нар. Езера на Стануик. Това е местност отново около Бедфорд, която е осеяна с езера и блата. Разположена е на няколко декара и представлява охранявано място, на което можете да се почуствате сред природата, без да ..... чувствате, че все пак сте в резерват. Ето как изглежда при влизане:
 

  Ние свихме по левия път, който ни водеше между езера и малка река
   
и навсякъде, където теренът го позволяваше, беше построенна детска площадка:

или пък имаше пейки за отдих:
 


Нещо много интересно беше т.нар. "Приключенска алея" - път с дължина над 2 мили, който криволичи из полето. На всеки завой децата ги чака поредната приключенска изненада - някакво съоръжение за игра:
 

 
А пътят все така се извива покрай полето:
 

реката



и ни води до поредната среща с белите патета:



  които "патенца", ако се изправят в цял ръст май са....... по-високи от дъщеря ми - ето вижте сами!

В случай, че 2-е мили на приключенската алея не са сломили енергията във вашите хлапета, то тогава можете да ги "изгубите" поне за 2 часа на специалната площадка за игра на Стануик лейкс.
 







Ще ми се да "пусна" един последен паралел Англия/ България. Ако сте се загледали в снимките по-горе децата (а и ние покрай тях) сме облечени с якета - в общи линии температурата на въздуха за тия 2 седмици престой в Англия рядко скачаше над 12 градуса. Та ние сме си с абичките по балкански. Но англичаните видят ли малко чисто небе и ясно слънце, се пускат по къси ръкави и потници. И забележете, не само възрастните!!!! Децата също. Ето вижте сами босите крака на момиченцето, което гази из улея със студената вода:

 

И голямо, и малкото! А като малкото имаше доста такива, някои от които направо бебета! И не видях притеснение в родителския състав от това, че децата им газят из студената вода. Даже..... онези, които бяха с гумени ботушки и покрай скачането във водата си бяха намокрили панталоните, биваха освобождавани от неудобството на ботуша и панталоните и ги изпраща обратно във водата само по памперс!

А героите от предпоследната ми за този постинг снимка трудно мога да коментирам. Но мога само да ви кажа какво направи бандитчето с белия панталон след като излезе от вадата с водата:


След като се качи на мостчето зад него, коленичи и извървя пътя от около 10 метра до пясъчника на колене! След което скочи в пясъчника, опъна се по гръб и не пропусна да направи с ръчички "ангелче", което ние тук правим на дълбокия сняг!  И нито веднъж не беше навикано, наругано или пък опердасано........ някакси живееше си като дете!

Дали сме били щастливи тези 12 дена в Англия?! Ще ви дам най-добрия отговор - снимка последна:

 
КРАЙ.....
 

Благодаря за чудната екскурзия и интересния разказ! :)

Моля.... малко закъсня тази втора част, но..... това е!

това което е пропуснато поради липса на снимков материал е че на реката се подготвяха доста отбори по гребане. Предполагам че част от тях водиха подготовка за Олимпиада, предвид че видяхме такива с надписи на екипа Украйна.

Ти пак си ни направила цял роман, снимките са ти много хубави , радост за окото. Добре си живеят и в техните селца, толкова са чисти и красиви. Довечера пак ще влезна да ги поразгледам на спокойствие.

Сложих постинга ти в моята блогвълна "Човекът е човек, когато е на път". Много съм впечатлена от всичко, което видях в твоя постинг. Много подредени хора са англичаните, всичко са изпипали както трябва. Поздрави!!!

Вени, благодаря!

Изключително си права за това, че всичко са изпипали..... ама всичко!

Толкова голям и красив постинг поздравления Чери!
Лебедите хапят и съскат !

Казано е – живял си толкова, колкото си спомняш! Тъпите делници не се броят, нали! Между другото имаш голяма промяна от снимките си миналата година. Казвам го като външен наблюдател.

много бързо забравяш бре...

аз още помня красотата на Венеция, забързания Истанбул, увеселителния парк във Виена, Дисниленд в Париж - а това се случи миналата година...

Хапят и още как :))))))! И честно казано, издават едни гърлени звуци като..... грухтене почти. Но иначе са безкрайно красиви, мога да ги гледам с часове.... и са дружелюбни.

Благодаря за коментара!

Не умеем, съгласна съм с това! И не само, че не умеем, ами вечно сме недоволни от някой друг, макар инициативата да е в нас самите!

Много добре казано..... сега като се замисля, не помня нито колко пъти навремето майка е бърсала праха вкъщи или пък е чистила с прахосмукачка, но помня все още доста подробно скитосванията с нея до Полша, Словакия и Унгария......

А за промяната - това е търсен ефект, но бавно става. Все пак се радвам, че явно такава има..... :)

Каква е идеята на тая блог вълна?

Хареса ми постинга ти! Разказваш за интересни и красиви неща от английския бит!

Напълни ми очите и душата:)
Дано повече хора видят!
Поздрави!

Благодаря! Наистина беше красиво!

))))) Пожелах си я и за моето семейство))))))

Страхотен пътепис! Англия я намирам твърде мрачна, но като видях тия красоти започнах да се замислям, дали да не отскоча за малко до там:)

Поздрави!

Там събирам интересни постинги от посещения в различни места по света-влезни при моите блогвълни на втората страница и ще ги видиш, когато имаш повече време. Ето ти линк за нея:
http://blog.bg/theme.php?theme=963&success=1

в Англия е много хубаво защото е градът на играчките и т.н. ......................................................................................

Представям си какво ще стане, ако такива лебеди бъдат пуснати из софийските езера... Ама то май и патиците в езерото на кралицата бяха пострадали от нашенски индобългари или се лъжа? ;)
Иначе е голяма красота и спокойствие, изкарали сте страхотни празници!

Поздрави!

На едно от цъфналите дръвчета има мартеница...
Вие ли я закичихте там или...
:)