Постинг
08.08.2011 15:15 -
УСЕЩАНЕ ЗА МАГИЯ
Автор: cchery
Категория: Туризъм
Прочетен: 10089 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2014 13:24
Прочетен: 10089 Коментари: 14 Гласове:
16
Последна промяна: 16.04.2014 13:24
С ДЪХ НА ВИНО, ЖЕНИ И ВОЙНА ............................
Сигурна съм, че всеки човек си има едно единствено местенце по тази необятна земя, на което се чувства точно на мястото си. Много хора си прикачат епитети като "глобалисти", "гражданин на планетата", "космополитен" и трайно се мъчат да ни убедят, че цялата планета е родното им място. Нещо, което ако е истина, ще е прекрасно....... само за тях си. И факт, в който аз упорито продължавам да се съмнявам, изхождайки само и единствено от личните си усещания (колко ограничено ще кажете?!). И ограничено да е, аз все си мисля, че човек е това, което земята му дава. Да, имено ЗЕМЯТА! Защото природата, обществото, Космоса....... всички те формират външната изява на субекта и тя като цяло следва да е една и съща, където и да се намира той. Ала като че ли е само един формиращият фактор, който не изисква от човека, а му дава - и това е ЗЕМЯТА. Имено - черната почва, която възприемаме като даденост и не очакваме нищо повече от нея, освен да ни дари плодове и зеленчуци. Онази, която недооценяваме и сме в блажено незнание, че притежава и може много, много повече. Тя, която е заринала огненото сърце на планетата ни, която на места е суха и напукана като старческо лице, а другаде е мокра до блатиста консистенция, всъщност е проводник на енергия. Неизчерпаема! Неизследвана! Непозната! Енергия, на която не се обръща внимание най-малкото, защото не е елементарно видима. Иииииии защото като че ли в забързания фалш на суетното ни съвременно съществуване не очакваме тя да съществува.
Преди 6 години посетих за пръв и последен път "Рупите" и замрях - това място беше като живо. И не точно мястото, а имено ЗЕМЯТА! Земята под краката ми. Сякаш от нея се излъчваше горещ въздушен фронт, който докосваше всяко сетиво, оставяйки усещането за непрестанно движение на енергии. Вярно е, че беше доста допло като бяхме там. Вярно е, че има подземни горещи води. Вярно е, че бях бременна с дъщеря ми, а както мнозина знаят, бременните жени са с по-изострена чувствителност и сетива - нещо, което често е обект на присмех, а не е въобще за пренебрегване! Но при все, аз усещах земята под краката си, въздуха около мене, слънцето върху ми като една единствена стихия, която се вихреше наоколо в див танц и ме зареждаше. И това не бяха само моите усещания. По-късно с приятелите ни, с които ходихме там, някакси плахо почнахме взаимно да се проучваме отдалеко дали и те аджеба са....... усетили нещо......., дали не сме си внушили. Ееееее в крайна сметка бяхме преживели доста еднакви минути в "Рупите".
Върнах се в "Рупите", за да обясня защо считам с. Старосел и областта около него за много специална и заредена с невероятна, необяснима, невидима и привличаща сила и енергия. В разказа ми ще присъства и шатото на Старосел - не само, защото там отседнахме, а и защото е един от много малкото примери от съвремието ни за положително развитие на туризъм. Вече 3 пъти сме ходили там, и трите пъти откриваме, че не само, че не е изоставено, ами се и надгражда вече постингатото. Но всичко по реда си. Ето къде се намира Старосел:
.png)
На около 35 км северно от Пловдив и на около десетина от Хисаря. Всеки в тази страна е чувал както за Пловдив, така и за Хисаря. Ала Старосел стана известно след като покойният археолог Георги Китов направи страхотни открития там, датиращи от 4-5 век преди н.е. Не знам подробностите относно това как е решил да копае там, но при всяко едно положение си е заслужавало всяка лопата пръст, която е отринала уникалните гробница и храм. Колко още постройки на траките има по тези земи, можем да гадаем. Или пък някой е изгадал, ама не му позволяват да каже....... Знам ли. И двете постройки - гробницата и храмът, напомнят много на древните останки в Атина и не само там, но в същото време се отличават с напълно уникалната си символика и начин на построяване. Няма да се спирам на тях сега, едно че нямам снимки от храма - оснимах го подробно при първото ни ходене там през 2008, и второ че разказът е за нещо различно. А иииииии нещо трето - от шатото успяхме да стигнем пеша едва до гробницата при това под постоянната обсада на мрънкането на дъщеря ни - уморена била, гладна била, жадна била, до тоалетна й се приходи
. С деца на туризъм, братче..... А храмът е на още сигурно 2-3 километра по-натам от самата гробница. А ето и главното действащо лице 
на хилядата омърморени метра дето изминахме:
Както виждате, все още е сърдита. Нищо, че на обратния път тича по надолнището, при това боса и безкрайно щастлива в детската си свобода.
Ето я гробницата, снимана от върха - поне там, докъдето е разкопана:
Поклон пред труда и делото на Китов и всички, които са работили там. Иии анатема на свинете дето са си изсипали ......... лайната:
току пред древната светиня......
. Не знам кой поддържа историческия обект, още по-малко пък района около него, но като се огледа човек и види жалката картинка, и става ясно, че никой не го е еня....... Чешмата не работи:
Някога давалите обилен плод, сливови дръвчета са обект на внимание само на пасящия наоколо добитък:
А природата не търпи слабо място. Там, където човекът се е отказал и предал, тя запълва с........ трънкосливки:
сладки и черни като сгъстена кръв къпини:
Място, опасано от ниски полегати хълмове, облечени в синьото на безгрижното лятно небе:
Цветни късчета, неожарени от августовските жеги:
Жилави като древните българи треви с устремени нагоре горди листа:
Навсякъде се усеща заряд из въздуха, енергия, която ободрява и пречиства, зарежда и успокоява. Дарява и се влива в човека, във въздуха, в......................... лозниците:
Неслучайно постингът ми започна с думи за вино. Намираме се на толкова древно и дарено място, че гроздовото тайнство, което е съпътствало човека почти от изправянето му на два крака досега, не може да не се намеси.
Не се знае нищо за собственика, решил да построи шатото до Старосел. Илиииии поне аз не намерих нищо. Не е ясно на кого принадлежат тези лозя:
Обаче там където човешката ръка грижливо е оставила отпечатъка на трудолюбието си:
като че ли въпросите са излишни!!!! Не много дълъг широк каменен път дружелюбно те води към красивия комплекс на шатото.
Влизаш през високия свод и....... оставаш завинаги там. Поне с мислите и спомените за това място:
Могилата в центъра (още един поглед към нея)
всъщност обозначава точното място на най-съкровеното помещение в целия комплекс - ЕНОТЕКАТА:
Шатото има производствена, хотелска и ресторантска част, построени така, че както стилово, така и архитектурно наподобяват, да не кажа имитират напълно, български манастир:
на който не му липсват нито виещите се по чердаците асми - дали вече род:
нито цветята в глинени саксии:
Е, поне там, където са цъфнали
:
нито овощната градина:
Т.к. все пак става въпрос за туристически бизнес, освен основния - винения, съвременни подобрения са жизнено необходими! Но направени както на това място, с мисъл, разум и без грандомания, те се вписват прекрасно:
Почивайки си на басейна, на който не е случайно, че виждате само 6 чадъра и неколцина къпещи се, не спирате да губите усещането, че сте всред природата, много близка до онази първичната от преди векове:
Само в едната посока се вижда сградата на хотелската част:
а отклоните ли поглед нагоре, ви чака синевата с нейните пухкави вечно разкъсващи се бели петна:
Най-голямата изненада този път бяха....... животните на свобода из двора на шатото. Какво имам предвид?! Ами това:
това:
това:
това
и това:
и товааа:
опс...
.......... това са две напълно изумени българчета нивга не видели, сред хората свободни да живеят зайци и петЕли 
.
От това може и да ви напуши смях, но децата ми бяха като омагьосани от феерията на свободно разхождащите се зайчета, които ни посрещнаха даже извън комплекса, от патетата, които плуваха в езерцето вътре, от пауна, който както се оказа има и женска с малки паунчета, ама ми падна батерията на фотото и не успях да я снимам, от пиленцата, от юрдечетата - всички до едно на свобода из двора:
Коки беше просто безмълвен, можеше само да се усмихва щастливо, напълно неспособен да обясни смущението и връхлетялите го милозливи чувства към тези малки и меки пухчета с крака:
А на Бели все едно бяхме подали горещ печен картоф
Имаше толкова много да се снима, и толкова малко.......... заряд в батерията на фотото....... Имаше и затворени в ограждение животни - 2 пакостливи бели заека, които бяха изяли една смокиня
, непослушен юрдек-бабаит , сърничка........ тях не съм снимала - все ми е жал за затворените животинки. Но всички останали си бяха на свобода и целият двор на шатото беше на тяхно разположение. Вечерта 2 заека се гонеха по могилата, а на сутринта паунката гордо разхождаше покрай откритите маси на ресторанта наследниците си. 
Успях да предизвикам бой на........ патки в тъмна нощ, давайки листото от маруля, което декорираше порцията ми, на банда юрдеци 
. Не знам какво има в това място, не знам каква е земята под него, но съществува причина всичко да е така спокойно, плавно, феерично, съзвучно, напасващо се едно към друго. И хълмовете, и тревите, избуели по тях, и скромното поточе с редките папрати, и подивелите къпинаци с джанките-дивачки над тях - всичко това те оставя в почуда: реално ли е или не?!? Имаш чувството, че всичко е като на длан, а в същото време някъде дълбоко в теб усещането, че виждаш само повърхността на затрупаното древно битие, е по-силно и по-стимулиращо от всякога. Там, това място като че ли тупти с ритъма на едно общо човешко сърце, в което се е вляла животворната течност от вените на отколешните поколения древни българи. Хем ги няма, и хем ги чувстваш! Чуваш стъпките на босите им крака, виждаш ги по хълмовете да изпълняват ритуалите си. Красиви жени минават покрай теб и носят делви с тайнство с цвета на кръвта ни.....
Сутрин слънцето разбужда първо хълмовете, някога приютявали точно тези хора, по обяд вече ги жари с горещите си жезъли-лъчи, а вечер дружелюбно се скрива и позволява на вятъра да довее живителната прохлада...... Като че ли така е било от векове, така е и днес....
Старосел, шато, вино, траки, Георги Китов........ какво може да се добави?!? Щ е ми се да напиша, па макар и да се сметне за реклама, че незнайният собственик на шатото притежава вродено чувство за хармония и страда анорексично от кичозност, която залива Черноморието ни. Иначе няма начин да създадеш тази красота, да освободиш домашните животни от вековната им роля на запрени в курници или зайчарници жертви на фурните и всяка година да подобряваш това, което си създал. Огромно впечатление ми направи един факт при резервацията ни за тази събота и неделя. Имаше само една свободна стая и то двойна. Обясних на рецепционистката, че сме семейство с 2 деца и момичето от другата страна на телефона ни каза, че стаята може да ни побере всички четирима, но ще ни е тясно!!! Беше съвсем честна. Тясно, тясно........... колко ли може да е тясно на четирима човека в такова помещение?!?! При това ползвано едва 9 часа и то само за нощен сън?!?!!?!
Бидейки на такова място, човек не може да се лиши от удоволствието да изпие едно розе в жежката вечер след слънчевия летен ден. А после........... после, ако е бил разумен с алкохола, но безразсъден по душа, ще си направи нощно плуване в 35 градусовия басейн с минерална вода. Ще се остави течността да го прегърне нежно, ще притъпи слуха си за човешките звуци, и ще остане сам сред тъмния покой на природата, загледан в идеално очертаните от луната неравни хълмове ииииииии....... пак ще ги види - древните българи, които в съсредоточен покой създават магията на областта на Старосел.
.png)
Сигурна съм, че всеки човек си има едно единствено местенце по тази необятна земя, на което се чувства точно на мястото си. Много хора си прикачат епитети като "глобалисти", "гражданин на планетата", "космополитен" и трайно се мъчат да ни убедят, че цялата планета е родното им място. Нещо, което ако е истина, ще е прекрасно....... само за тях си. И факт, в който аз упорито продължавам да се съмнявам, изхождайки само и единствено от личните си усещания (колко ограничено ще кажете?!). И ограничено да е, аз все си мисля, че човек е това, което земята му дава. Да, имено ЗЕМЯТА! Защото природата, обществото, Космоса....... всички те формират външната изява на субекта и тя като цяло следва да е една и съща, където и да се намира той. Ала като че ли е само един формиращият фактор, който не изисква от човека, а му дава - и това е ЗЕМЯТА. Имено - черната почва, която възприемаме като даденост и не очакваме нищо повече от нея, освен да ни дари плодове и зеленчуци. Онази, която недооценяваме и сме в блажено незнание, че притежава и може много, много повече. Тя, която е заринала огненото сърце на планетата ни, която на места е суха и напукана като старческо лице, а другаде е мокра до блатиста консистенция, всъщност е проводник на енергия. Неизчерпаема! Неизследвана! Непозната! Енергия, на която не се обръща внимание най-малкото, защото не е елементарно видима. Иииииии защото като че ли в забързания фалш на суетното ни съвременно съществуване не очакваме тя да съществува.
Преди 6 години посетих за пръв и последен път "Рупите" и замрях - това място беше като живо. И не точно мястото, а имено ЗЕМЯТА! Земята под краката ми. Сякаш от нея се излъчваше горещ въздушен фронт, който докосваше всяко сетиво, оставяйки усещането за непрестанно движение на енергии. Вярно е, че беше доста допло като бяхме там. Вярно е, че има подземни горещи води. Вярно е, че бях бременна с дъщеря ми, а както мнозина знаят, бременните жени са с по-изострена чувствителност и сетива - нещо, което често е обект на присмех, а не е въобще за пренебрегване! Но при все, аз усещах земята под краката си, въздуха около мене, слънцето върху ми като една единствена стихия, която се вихреше наоколо в див танц и ме зареждаше. И това не бяха само моите усещания. По-късно с приятелите ни, с които ходихме там, някакси плахо почнахме взаимно да се проучваме отдалеко дали и те аджеба са....... усетили нещо......., дали не сме си внушили. Ееееее в крайна сметка бяхме преживели доста еднакви минути в "Рупите".
Върнах се в "Рупите", за да обясня защо считам с. Старосел и областта около него за много специална и заредена с невероятна, необяснима, невидима и привличаща сила и енергия. В разказа ми ще присъства и шатото на Старосел - не само, защото там отседнахме, а и защото е един от много малкото примери от съвремието ни за положително развитие на туризъм. Вече 3 пъти сме ходили там, и трите пъти откриваме, че не само, че не е изоставено, ами се и надгражда вече постингатото. Но всичко по реда си. Ето къде се намира Старосел:
.png)
На около 35 км северно от Пловдив и на около десетина от Хисаря. Всеки в тази страна е чувал както за Пловдив, така и за Хисаря. Ала Старосел стана известно след като покойният археолог Георги Китов направи страхотни открития там, датиращи от 4-5 век преди н.е. Не знам подробностите относно това как е решил да копае там, но при всяко едно положение си е заслужавало всяка лопата пръст, която е отринала уникалните гробница и храм. Колко още постройки на траките има по тези земи, можем да гадаем. Или пък някой е изгадал, ама не му позволяват да каже....... Знам ли. И двете постройки - гробницата и храмът, напомнят много на древните останки в Атина и не само там, но в същото време се отличават с напълно уникалната си символика и начин на построяване. Няма да се спирам на тях сега, едно че нямам снимки от храма - оснимах го подробно при първото ни ходене там през 2008, и второ че разказът е за нещо различно. А иииииии нещо трето - от шатото успяхме да стигнем пеша едва до гробницата при това под постоянната обсада на мрънкането на дъщеря ни - уморена била, гладна била, жадна била, до тоалетна й се приходи
. С деца на туризъм, братче..... А храмът е на още сигурно 2-3 километра по-натам от самата гробница. А ето и главното действащо лице на хилядата омърморени метра дето изминахме:Както виждате, все още е сърдита. Нищо, че на обратния път тича по надолнището, при това боса и безкрайно щастлива в детската си свобода.
Ето я гробницата, снимана от върха - поне там, докъдето е разкопана:
Поклон пред труда и делото на Китов и всички, които са работили там. Иии анатема на свинете дето са си изсипали ......... лайната:
току пред древната светиня......
. Не знам кой поддържа историческия обект, още по-малко пък района около него, но като се огледа човек и види жалката картинка, и става ясно, че никой не го е еня....... Чешмата не работи:
Някога давалите обилен плод, сливови дръвчета са обект на внимание само на пасящия наоколо добитък:
А природата не търпи слабо място. Там, където човекът се е отказал и предал, тя запълва с........ трънкосливки:
сладки и черни като сгъстена кръв къпини:
Място, опасано от ниски полегати хълмове, облечени в синьото на безгрижното лятно небе:
Цветни късчета, неожарени от августовските жеги:
Жилави като древните българи треви с устремени нагоре горди листа:
Навсякъде се усеща заряд из въздуха, енергия, която ободрява и пречиства, зарежда и успокоява. Дарява и се влива в човека, във въздуха, в......................... лозниците:
Неслучайно постингът ми започна с думи за вино. Намираме се на толкова древно и дарено място, че гроздовото тайнство, което е съпътствало човека почти от изправянето му на два крака досега, не може да не се намеси.
Не се знае нищо за собственика, решил да построи шатото до Старосел. Илиииии поне аз не намерих нищо. Не е ясно на кого принадлежат тези лозя:
Обаче там където човешката ръка грижливо е оставила отпечатъка на трудолюбието си:
като че ли въпросите са излишни!!!! Не много дълъг широк каменен път дружелюбно те води към красивия комплекс на шатото.
Влизаш през високия свод и....... оставаш завинаги там. Поне с мислите и спомените за това място:
Могилата в центъра (още един поглед към нея)
всъщност обозначава точното място на най-съкровеното помещение в целия комплекс - ЕНОТЕКАТА:
Шатото има производствена, хотелска и ресторантска част, построени така, че както стилово, така и архитектурно наподобяват, да не кажа имитират напълно, български манастир:
на който не му липсват нито виещите се по чердаците асми - дали вече род:
нито цветята в глинени саксии:
Е, поне там, където са цъфнали
:
нито овощната градина:
Т.к. все пак става въпрос за туристически бизнес, освен основния - винения, съвременни подобрения са жизнено необходими! Но направени както на това място, с мисъл, разум и без грандомания, те се вписват прекрасно:
Почивайки си на басейна, на който не е случайно, че виждате само 6 чадъра и неколцина къпещи се, не спирате да губите усещането, че сте всред природата, много близка до онази първичната от преди векове:
Само в едната посока се вижда сградата на хотелската част:
а отклоните ли поглед нагоре, ви чака синевата с нейните пухкави вечно разкъсващи се бели петна:
Най-голямата изненада този път бяха....... животните на свобода из двора на шатото. Какво имам предвид?! Ами това:
това:
това:
това
и това:
и товааа:
опс...
.......... това са две напълно изумени българчета нивга не видели, сред хората свободни да живеят зайци и петЕли .От това може и да ви напуши смях, но децата ми бяха като омагьосани от феерията на свободно разхождащите се зайчета, които ни посрещнаха даже извън комплекса, от патетата, които плуваха в езерцето вътре, от пауна, който както се оказа има и женска с малки паунчета, ама ми падна батерията на фотото и не успях да я снимам, от пиленцата, от юрдечетата - всички до едно на свобода из двора:
Коки беше просто безмълвен, можеше само да се усмихва щастливо, напълно неспособен да обясни смущението и връхлетялите го милозливи чувства към тези малки и меки пухчета с крака:
А на Бели все едно бяхме подали горещ печен картоф
Имаше толкова много да се снима, и толкова малко.......... заряд в батерията на фотото....... Имаше и затворени в ограждение животни - 2 пакостливи бели заека, които бяха изяли една смокиня
, непослушен юрдек-бабаит , сърничка........ тях не съм снимала - все ми е жал за затворените животинки. Но всички останали си бяха на свобода и целият двор на шатото беше на тяхно разположение. Вечерта 2 заека се гонеха по могилата, а на сутринта паунката гордо разхождаше покрай откритите маси на ресторанта наследниците си. Успях да предизвикам бой на........ патки в тъмна нощ, давайки листото от маруля, което декорираше порцията ми, на банда юрдеци . Не знам какво има в това място, не знам каква е земята под него, но съществува причина всичко да е така спокойно, плавно, феерично, съзвучно, напасващо се едно към друго. И хълмовете, и тревите, избуели по тях, и скромното поточе с редките папрати, и подивелите къпинаци с джанките-дивачки над тях - всичко това те оставя в почуда: реално ли е или не?!? Имаш чувството, че всичко е като на длан, а в същото време някъде дълбоко в теб усещането, че виждаш само повърхността на затрупаното древно битие, е по-силно и по-стимулиращо от всякога. Там, това място като че ли тупти с ритъма на едно общо човешко сърце, в което се е вляла животворната течност от вените на отколешните поколения древни българи. Хем ги няма, и хем ги чувстваш! Чуваш стъпките на босите им крака, виждаш ги по хълмовете да изпълняват ритуалите си. Красиви жени минават покрай теб и носят делви с тайнство с цвета на кръвта ни..... Сутрин слънцето разбужда първо хълмовете, някога приютявали точно тези хора, по обяд вече ги жари с горещите си жезъли-лъчи, а вечер дружелюбно се скрива и позволява на вятъра да довее живителната прохлада...... Като че ли така е било от векове, така е и днес....Старосел, шато, вино, траки, Георги Китов........ какво може да се добави?!? Щ е ми се да напиша, па макар и да се сметне за реклама, че незнайният собственик на шатото притежава вродено чувство за хармония и страда анорексично от кичозност, която залива Черноморието ни. Иначе няма начин да създадеш тази красота, да освободиш домашните животни от вековната им роля на запрени в курници или зайчарници жертви на фурните и всяка година да подобряваш това, което си създал. Огромно впечатление ми направи един факт при резервацията ни за тази събота и неделя. Имаше само една свободна стая и то двойна. Обясних на рецепционистката, че сме семейство с 2 деца и момичето от другата страна на телефона ни каза, че стаята може да ни побере всички четирима, но ще ни е тясно!!! Беше съвсем честна. Тясно, тясно........... колко ли може да е тясно на четирима човека в такова помещение?!?! При това ползвано едва 9 часа и то само за нощен сън?!?!!?!
Бидейки на такова място, човек не може да се лиши от удоволствието да изпие едно розе в жежката вечер след слънчевия летен ден. А после........... после, ако е бил разумен с алкохола, но безразсъден по душа, ще си направи нощно плуване в 35 градусовия басейн с минерална вода. Ще се остави течността да го прегърне нежно, ще притъпи слуха си за човешките звуци, и ще остане сам сред тъмния покой на природата, загледан в идеално очертаните от луната неравни хълмове ииииииии....... пак ще ги види - древните българи, които в съсредоточен покой създават магията на областта на Старосел.
.png)
Радвам се че си написала древните българи, щото наистина са били такива. Иначе само един музикален съпровод на Меноар ми липсва на поста. :)
цитирайДетайлно описание ! Не липсва нищо !
Децата са много сладки ! Поздрав!
цитирайДецата са много сладки ! Поздрав!
virtu написа:
Детайлно описание ! Не липсва нищо !
Децата са много сладки ! Поздрав!
Децата са много сладки ! Поздрав!
Благодаря! Наистина ще съм щастлива, ако съм предала усещанията си за тези кратки 24 часа.....
Поздрави
baimomchil написа:
Радвам се че си написала древните българи, щото наистина са били такива. Иначе само един музикален съпровод на Меноар ми липсва на поста. :)
Ами "древните българи" съм го използвала заради тебе :))))) Коя точно песен на Меноар ти звучи като четеш постинга?!? Аз много ги харесвам, обаче докато пишех ииии не ги чувах като че ли.....
http://www.youtube.com/watch?v=P2q5kidXHuo
По тия земи са живели български царе - виното открай време символизира кръвта, пък и те са си правили винце там горе на храма. Гробниците са им там. :)
цитирайПо тия земи са живели български царе - виното открай време символизира кръвта, пък и те са си правили винце там горе на храма. Гробниците са им там. :)
baimomchil написа:
http://www.youtube.com/watch?v=P2q5kidXHuo
По тия земи са живели български царе - виното открай време символизира кръвта, пък и те са си правили винце там горе на храма. Гробниците са им там. :)
По тия земи са живели български царе - виното открай време символизира кръвта, пък и те са си правили винце там горе на храма. Гробниците са им там. :)
Хм...... друго ми е усещането за този постинг, ама още не съм му намерила музикалното изражение.....
Чак ми се прииска да съм там! Наистина изглежда, че мястото олицетворява минало, настояще и бъдеще в една уникална хармоничност!
Благодаря ти за удоволствието да се потопя в това българско кътче!
цитирайБлагодаря ти за удоволствието да се потопя в това българско кътче!
priqtel12 написа:
Чак ми се прииска да съм там! Наистина изглежда, че мястото олицетворява минало, настояще и бъдеще в една уникална хармоничност!
Благодаря ти за удоволствието да се потопя в това българско кътче!
Благодаря ти за удоволствието да се потопя в това българско кътче!
Благодаря за мнението......... вярвай ми, наистина е така..... :)
Zemyata ni e hubava!
цитирайЗиези е син на Сим и внук на Ной.
цитирайinjir написа:
Zemyata ni e hubava!
Земята - ДА! Стопаните й са калпави.....
Не само на Земята, а и на кучетата.
цитирайОбичам родината, мразя държавата... Затова от три години съм в Белгия - за да видя как една калпава земя се стопанисва от добри стопани...
Поздрави!
P.S. А ако видиш постингите ми за морето в Испания миналата година, ще се върнеш в годините на Синьо лято и чистото ни Черноморие... загубено май завинаги, уви...
цитирайПоздрави!
P.S. А ако видиш постингите ми за морето в Испания миналата година, ще се върнеш в годините на Синьо лято и чистото ни Черноморие... загубено май завинаги, уви...
demonwind написа:
Обичам родината, мразя държавата... Затова от три години съм в Белгия - за да видя как една калпава земя се стопанисва от добри стопани...
Поздрави!
P.S. А ако видиш постингите ми за морето в Испания миналата година, ще се върнеш в годините на Синьо лято и чистото ни Черноморие... загубено май завинаги, уви...
Поздрави!
P.S. А ако видиш постингите ми за морето в Испания миналата година, ще се върнеш в годините на Синьо лято и чистото ни Черноморие... загубено май завинаги, уви...
Eeeeeeee, няма начин да не ги разгледам тогава! :))))
