Постинг
11.10.2010 14:46 -
Париж през октомври, моите очи и фотоапарата ми
Автор: cchery
Категория: Туризъм
Прочетен: 26875 Коментари: 60 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2010 12:54
Прочетен: 26875 Коментари: 60 Гласове:
27
Последна промяна: 12.10.2010 12:54
Ще почна този пост така: можете ли да се сетите къде е направена тази снимка и какво всъщност е снимано на нея?!?!
Подозирам, че това не е най-доброто въведение за един разказ, защото подобна снимка би могъл да има всеки средноголям град по света. Дори и наша София. Но въпреки това продължавам да ви задавам този въпрос и със следващата снимка: КОЙ Е ТОЗИ ГРАД?
Чудя се дали този изглед ще ви помогне?!?
Или пък този:
Знам обаче, че само малко да сменя обектите от снимките и то да ги покажа дори само с техните отражения, всички ще се досетите за кое място става въпрос:
- ДА, СТАВА ВЪПРОС ЗА ПАРИЖ!!! Отначало мрачен, облачен, сив и безличен...... и само едно отражение по мократа мозайка веднага променя възприятието, чувството и очакването. ТА ТОЗИ ПОСТИНГ Е РАЗКАЗ ЗА МОИТЕ 4 ДНИ В ПАРИЖ ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА.
Някакси темата за Париж е много използвана, ескплоатирана направо. Дори когато става въпрос за нашите цигани там. Но пък аз въобще не обичам да ми налагат мнения, не робувам на клишета и пречупвам всичко през собственото си виждане и най-вече светоусещане. Та това ще е разказ за Париж през моите очи. И ще се застраховам отначало: имах само 4 дена за да го разглеждам, което автоматично означава, че оценките, които ще дам ще са може би непълни, но все пак са плод на личното ми докосване с този град. Неизбежно ще минавам Ламанша, за да правя сравнение с Лондон, за който имах много повече време миналата пролет - и е неибежно, защото и двата града са световни културни (и не само) столици и като такива са съпоставими. София ще я вмъквам може би тук-таме и рядко ще е с хубаво.
Ще ми се да почна пътешествието още от самолета за Париж. Защо ли?!? Ами за да разкажа за преживяването да пикаеш в самолет по време на турболенция . Как да не го разкажеш това нещо, когато си чакал едно цяло излитане, достигане на височина до 6000 метра (поне), за да ти светне лампичката, която ти разрешава да откопчееш колана си и да станеш от седалката; да изчакаш всичкото друго българи с неотложни физиологични нужди да се облекчи и когато най-сетне се озовеш в заветното помещенийце готов да разтовариш сутрешното кафе, внезапна сила те отмества от седалката и ставаш прекалено близък със стената вдясно. И то не за дълго. Зоват те еднакво силно тавана и пода, и плота вляво, а основата идея да се озовеш в тоалетната не може да бъде освободена и се плиска доволно някъде вътре в тебе. Тук някой вече може и да се погнусил, но фактите са си факти - да пикаеш по време на турболенция е изкуство!! Изкуство, което изисква тренинг. Аз не съм готова да тренирам за такова нещо. Бих казала, че турболенцията въобще е много неприятна и когато те съпътства през половин континент, на който ти водиш вече с около 10 000 метра във височина, те избиват разни мисли от сорта: "Дали живях както трябва?"; "Бях ли добър човек?"; "Много ли боли като се размазвам?!?". Е, преживях я и тази турболенция, гледайки през илюминатора самолета в съседния коридор, който не само ни изпреварваше, но и сигурно не страдаше от въздушните намествания. В крайна сметка, щом разказвам този разказ, то съм оцеляла и този път.
Та озоваваме се ние в града, който е сигурно с най-много епитети в световната история на описанието на градове - столица на модата, град на любовта, най-романтичен град и т.н., т.н. Но какво виждат моите очи?!?! Сградите, булевардите, фасадите, покрай които минаваме с рейс толкова ми напомнят за София, че имам чувството, че всичко онова за турболенцията дето ви го разказах е било само сън, т.е. въобще не съм излизала от България. Ето, вижте сами:
Стилът на сградите ми напомня петте кьошета, както и бул. "Васил Левски" от паметника Левски по посока сточна гара, областта около министерски съвет и президенство и т.н. Сградите не са нови, доста мръсни са и първите им етажи са заети от ресторантчета, заведения за бързо хранене, дюнерджийници, магазинчета и тем подобни. Улиците са тесни, с паркирали по тях коли (да ви напомят на едни други улици ?!?), задръстени са от коли къде в движение, а по-често просто чакащи в трафика. Рейсовете се борят за предимство под слънцето и това най-често води до конфликтни ситуации с други возила и подвиквания от страна на шофьорите, които и да говорех френски пак няамаше да мога да предам тук.
Така стигнах до онези първите снимки от този постинг - те са изглед към Париж от хълма Монмартър. Зад мен е катедралата Сакре кьор:
Снимането вътре е забранено и аз компенсирам със снимки на малкото цветя в градината пред нея:
Тъмнокожи младежи ме посрещат още в подстъпите към катедралата и ми предлагат много настоятелно (даже ме дърпат за ръката) да ми вържат някакви конци на пръстите и китките. Не говорят още за евро, но със сигурност тези техни мераци са свързани с финикийски знаци. Оттървавам се и на връщане се плъзвам истимаро покрай тях докато тормозят друг турист.
Продължавам и без гривнички, за да стинга до:
Дааааа, прочутото кабаре. Честно - докато не го видях "на живо" си мислех, че е нещо доста по-внушително. Е, оказа се оцветена в червено неголяма сграда с кула и вятърна мелница на нея. А булевардът от двете й страни в продължение на стотици метри е пълен със сексшопове и заведения, които предлагат лИбов. Включително и вида: . Как го разбрах ли?!? Ми не беше трудно поради силно напредналите методи за рекламиране в Париж - услугите на един дом бяха онагледени на витрината му от пластмасови манекени в цял ръст....... или пък в клекнал ръст..... че и в легнал.
Оставяме секса и неговите измерения на Мулен руж и пътят ни с рейс №30 ни отвежда в красивия парк Монсо:
Там, където човешката ръка е пипнала се е получило много красиво.
Но на местата, където пак тази същата човешка ръка е забравила да поддържа, времето е отнело блясъка и внушителността на създаденото от човека. Като паметника на Мопасан например:
Олющен, със следи от много дъждове, които са оставили всичките минерали, които са съдържали във вадите, издъбални от тях, оакан от гълъби и т.н. Това, за съжаление не беше изключение за Парижките забележителности.
Най-накрая (на последна спирка на рейс №30) стигаме до парижката красавица - това, което не бива да пропускаш да видиш, когато си във френската столица:
Малко ни е мокро и студено, но сме тук едва ли не заради нея - Айфеловата кула (Ейфелих башня както й казват братята руси ).
Ей, да се снимам и аз най-сетне пред куличката (отива ми):
Едно скромно прекосяване на Сена и сме до нея:
пред нея:
около нея:
под нея:
върху нея:
Няма съмнение, че чичо ви Айфел
е създал една красавица!!!
Макар че като красива мога да я определя отдалеко. Когато се озовеш в близост до гредите и нитовете й почваш да се чудиш кому е било нужно да се създава подобен паметник от желязо - пресечени и занитени една с друга греди без каквито и да било форми от фауната или флората. Тук някой може да ме освирка, че нищо не разбирам от изкуство, но за него ще препоръчам да прескочи направо към разказа за Лувъра (в следващия постинг) и прехвалената му колекция............ не за друго ами да ме крикитува с двойно по-голямо ожесточение, защото въобще няма да си спестя нито една отрицателна оценка за Париж и неговите забележителности. А за да завърша с Айфеловата кула ще ви кажа с какво ще я запомня завинаги - с негъра, който продаваше ключодържатели с нейната форма и ми заговори на .......... руски - младо момче (не знам дали имаше 16 години), което аз се опитах да отпратя казвайки нещо не много любезно на български. В отговор той почна да се пазари за цената на кулите-ключодържатели на руски......... почти щях да се задавя от смях!!! Втори ден съм Париж, рядко намирах някой, който да ми заговори на сносен английски, че да питам туй-онуй, а тук, под Айфеловата кула, в 9.30 вечерта едно тъмнокожо момче на въпроса ми "Тъй говориш по руски?!? ", ми отговори "Да!" .
Паметникът, който ми направи най-силно впечатление през краткия ми престой в Париж както с внушението, което носи, така и красотата и чистота си е Триумфалната арка:
Големите скулпутрни композиции на 4-те й колони ме накараха да се замисля колко ли талант, въображение и майсторство трябва да притежаваш, за да изваеш това:
това:
това:
и това:
Във всеки случай всяка столица би се гордяла с паметник имено като Триумфалната арка. Арката се намира на площада "Шарл дьо Гол" в центъра на кръгово движение от което водят началото си общо 12 булеварда, всеки един разположен на 30 градуса от другия и разделен от него със сграда:
Един от тези булеварди е култовия Шанз-Елизе.
През цялото време се чудех защо ние на български го изписваме като ШаНз, когато на френски се пише с Champs-Йlysйes. Дано се намерят франкофони да обяснят дали комбинацията от "mp" се изговаря като "н".
Лично аз не бях много впечатлена от улицата - мръсна, претъпкана с хора, с нападали и неизметени листа, с абсолютно неглиже кафенета и ресторантчета и съм убедена, че на Витошка има повече бутици на известни марки, отколкото тук (сигурно не е така де, но поне не биеха на око). Интересното е, че имаше хора, които спортуваха на тротоарите на Шанз-Елизе (бягаха), което според мен е равносилно като да се качиш на комина на Кремиковци и да вдишваш с пълни гърди.
В края на улицата се озоваваш пред портите на градините на Тюйлери:
В техния край, разбира се, е Лувъра:
А в началото им те посреща обелиска на площад "Конкорд":
Малко ремонтни дейности кипят около му и мястото ти напомня на строежа на софийското метро пред халите. Триумфалната арка (ако се напънете ще я видите от двете страни на облелиска ниско долу), обелиска и Лувъра са на една идеална права линия и отгоре погледнато изглеждат много красиво.
Ако сте очаквали от градините на един дворец като известния дворец Тюйлери нещо изключително, красиво и внушително, то със сигурност трябва да си премерите температурата!!!! Това е приятелски съвет. Градините са толкова постни, че по-скоро изглеждат като селски двор и единствено факта, че очакването да видиш засадени и вързали боб и царевица не се оправдава, ти напомня къде си.
Тоя приятел долу направо ме мразеше още след 3-я опит да го снимам отблизо, но бях достатъчно упорита и ви го показвам в цялата му прелест - може би е наследник на лебедите, които някога са плували в езерата на градините на Тюйлери.
Следва част втора от пешеходния ни 4-дневен маратон из Париж. Оказа се, че съм видяла и снимала повече неща, отколкото един неприлично дълъг постинг може да събере.
Моят октомврийски Париж - ІІ-ра част (за Лувъра, Мона Лиза и още нещо)
Подозирам, че това не е най-доброто въведение за един разказ, защото подобна снимка би могъл да има всеки средноголям град по света. Дори и наша София. Но въпреки това продължавам да ви задавам този въпрос и със следващата снимка: КОЙ Е ТОЗИ ГРАД?
Чудя се дали този изглед ще ви помогне?!?
Или пък този:
Знам обаче, че само малко да сменя обектите от снимките и то да ги покажа дори само с техните отражения, всички ще се досетите за кое място става въпрос:
- ДА, СТАВА ВЪПРОС ЗА ПАРИЖ!!! Отначало мрачен, облачен, сив и безличен...... и само едно отражение по мократа мозайка веднага променя възприятието, чувството и очакването. ТА ТОЗИ ПОСТИНГ Е РАЗКАЗ ЗА МОИТЕ 4 ДНИ В ПАРИЖ ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА.
Някакси темата за Париж е много използвана, ескплоатирана направо. Дори когато става въпрос за нашите цигани там. Но пък аз въобще не обичам да ми налагат мнения, не робувам на клишета и пречупвам всичко през собственото си виждане и най-вече светоусещане. Та това ще е разказ за Париж през моите очи. И ще се застраховам отначало: имах само 4 дена за да го разглеждам, което автоматично означава, че оценките, които ще дам ще са може би непълни, но все пак са плод на личното ми докосване с този град. Неизбежно ще минавам Ламанша, за да правя сравнение с Лондон, за който имах много повече време миналата пролет - и е неибежно, защото и двата града са световни културни (и не само) столици и като такива са съпоставими. София ще я вмъквам може би тук-таме и рядко ще е с хубаво.
Ще ми се да почна пътешествието още от самолета за Париж. Защо ли?!? Ами за да разкажа за преживяването да пикаеш в самолет по време на турболенция . Как да не го разкажеш това нещо, когато си чакал едно цяло излитане, достигане на височина до 6000 метра (поне), за да ти светне лампичката, която ти разрешава да откопчееш колана си и да станеш от седалката; да изчакаш всичкото друго българи с неотложни физиологични нужди да се облекчи и когато най-сетне се озовеш в заветното помещенийце готов да разтовариш сутрешното кафе, внезапна сила те отмества от седалката и ставаш прекалено близък със стената вдясно. И то не за дълго. Зоват те еднакво силно тавана и пода, и плота вляво, а основата идея да се озовеш в тоалетната не може да бъде освободена и се плиска доволно някъде вътре в тебе. Тук някой вече може и да се погнусил, но фактите са си факти - да пикаеш по време на турболенция е изкуство!! Изкуство, което изисква тренинг. Аз не съм готова да тренирам за такова нещо. Бих казала, че турболенцията въобще е много неприятна и когато те съпътства през половин континент, на който ти водиш вече с около 10 000 метра във височина, те избиват разни мисли от сорта: "Дали живях както трябва?"; "Бях ли добър човек?"; "Много ли боли като се размазвам?!?". Е, преживях я и тази турболенция, гледайки през илюминатора самолета в съседния коридор, който не само ни изпреварваше, но и сигурно не страдаше от въздушните намествания. В крайна сметка, щом разказвам този разказ, то съм оцеляла и този път.
Та озоваваме се ние в града, който е сигурно с най-много епитети в световната история на описанието на градове - столица на модата, град на любовта, най-романтичен град и т.н., т.н. Но какво виждат моите очи?!?! Сградите, булевардите, фасадите, покрай които минаваме с рейс толкова ми напомнят за София, че имам чувството, че всичко онова за турболенцията дето ви го разказах е било само сън, т.е. въобще не съм излизала от България. Ето, вижте сами:
Стилът на сградите ми напомня петте кьошета, както и бул. "Васил Левски" от паметника Левски по посока сточна гара, областта около министерски съвет и президенство и т.н. Сградите не са нови, доста мръсни са и първите им етажи са заети от ресторантчета, заведения за бързо хранене, дюнерджийници, магазинчета и тем подобни. Улиците са тесни, с паркирали по тях коли (да ви напомят на едни други улици ?!?), задръстени са от коли къде в движение, а по-често просто чакащи в трафика. Рейсовете се борят за предимство под слънцето и това най-често води до конфликтни ситуации с други возила и подвиквания от страна на шофьорите, които и да говорех френски пак няамаше да мога да предам тук.
Така стигнах до онези първите снимки от този постинг - те са изглед към Париж от хълма Монмартър. Зад мен е катедралата Сакре кьор:
Снимането вътре е забранено и аз компенсирам със снимки на малкото цветя в градината пред нея:
Тъмнокожи младежи ме посрещат още в подстъпите към катедралата и ми предлагат много настоятелно (даже ме дърпат за ръката) да ми вържат някакви конци на пръстите и китките. Не говорят още за евро, но със сигурност тези техни мераци са свързани с финикийски знаци. Оттървавам се и на връщане се плъзвам истимаро покрай тях докато тормозят друг турист.
Продължавам и без гривнички, за да стинга до:
Дааааа, прочутото кабаре. Честно - докато не го видях "на живо" си мислех, че е нещо доста по-внушително. Е, оказа се оцветена в червено неголяма сграда с кула и вятърна мелница на нея. А булевардът от двете й страни в продължение на стотици метри е пълен със сексшопове и заведения, които предлагат лИбов. Включително и вида: . Как го разбрах ли?!? Ми не беше трудно поради силно напредналите методи за рекламиране в Париж - услугите на един дом бяха онагледени на витрината му от пластмасови манекени в цял ръст....... или пък в клекнал ръст..... че и в легнал.
Оставяме секса и неговите измерения на Мулен руж и пътят ни с рейс №30 ни отвежда в красивия парк Монсо:
Там, където човешката ръка е пипнала се е получило много красиво.
Но на местата, където пак тази същата човешка ръка е забравила да поддържа, времето е отнело блясъка и внушителността на създаденото от човека. Като паметника на Мопасан например:
Олющен, със следи от много дъждове, които са оставили всичките минерали, които са съдържали във вадите, издъбални от тях, оакан от гълъби и т.н. Това, за съжаление не беше изключение за Парижките забележителности.
Най-накрая (на последна спирка на рейс №30) стигаме до парижката красавица - това, което не бива да пропускаш да видиш, когато си във френската столица:
Малко ни е мокро и студено, но сме тук едва ли не заради нея - Айфеловата кула (Ейфелих башня както й казват братята руси ).
Ей, да се снимам и аз най-сетне пред куличката (отива ми):
Едно скромно прекосяване на Сена и сме до нея:
пред нея:
около нея:
под нея:
върху нея:
Няма съмнение, че чичо ви Айфел
е създал една красавица!!!
Макар че като красива мога да я определя отдалеко. Когато се озовеш в близост до гредите и нитовете й почваш да се чудиш кому е било нужно да се създава подобен паметник от желязо - пресечени и занитени една с друга греди без каквито и да било форми от фауната или флората. Тук някой може да ме освирка, че нищо не разбирам от изкуство, но за него ще препоръчам да прескочи направо към разказа за Лувъра (в следващия постинг) и прехвалената му колекция............ не за друго ами да ме крикитува с двойно по-голямо ожесточение, защото въобще няма да си спестя нито една отрицателна оценка за Париж и неговите забележителности. А за да завърша с Айфеловата кула ще ви кажа с какво ще я запомня завинаги - с негъра, който продаваше ключодържатели с нейната форма и ми заговори на .......... руски - младо момче (не знам дали имаше 16 години), което аз се опитах да отпратя казвайки нещо не много любезно на български. В отговор той почна да се пазари за цената на кулите-ключодържатели на руски......... почти щях да се задавя от смях!!! Втори ден съм Париж, рядко намирах някой, който да ми заговори на сносен английски, че да питам туй-онуй, а тук, под Айфеловата кула, в 9.30 вечерта едно тъмнокожо момче на въпроса ми "Тъй говориш по руски?!? ", ми отговори "Да!" .
Паметникът, който ми направи най-силно впечатление през краткия ми престой в Париж както с внушението, което носи, така и красотата и чистота си е Триумфалната арка:
Големите скулпутрни композиции на 4-те й колони ме накараха да се замисля колко ли талант, въображение и майсторство трябва да притежаваш, за да изваеш това:
това:
това:
и това:
Във всеки случай всяка столица би се гордяла с паметник имено като Триумфалната арка. Арката се намира на площада "Шарл дьо Гол" в центъра на кръгово движение от което водят началото си общо 12 булеварда, всеки един разположен на 30 градуса от другия и разделен от него със сграда:
Един от тези булеварди е култовия Шанз-Елизе.
През цялото време се чудех защо ние на български го изписваме като ШаНз, когато на френски се пише с Champs-Йlysйes. Дано се намерят франкофони да обяснят дали комбинацията от "mp" се изговаря като "н".
Лично аз не бях много впечатлена от улицата - мръсна, претъпкана с хора, с нападали и неизметени листа, с абсолютно неглиже кафенета и ресторантчета и съм убедена, че на Витошка има повече бутици на известни марки, отколкото тук (сигурно не е така де, но поне не биеха на око). Интересното е, че имаше хора, които спортуваха на тротоарите на Шанз-Елизе (бягаха), което според мен е равносилно като да се качиш на комина на Кремиковци и да вдишваш с пълни гърди.
В края на улицата се озоваваш пред портите на градините на Тюйлери:
В техния край, разбира се, е Лувъра:
А в началото им те посреща обелиска на площад "Конкорд":
Малко ремонтни дейности кипят около му и мястото ти напомня на строежа на софийското метро пред халите. Триумфалната арка (ако се напънете ще я видите от двете страни на облелиска ниско долу), обелиска и Лувъра са на една идеална права линия и отгоре погледнато изглеждат много красиво.
Ако сте очаквали от градините на един дворец като известния дворец Тюйлери нещо изключително, красиво и внушително, то със сигурност трябва да си премерите температурата!!!! Това е приятелски съвет. Градините са толкова постни, че по-скоро изглеждат като селски двор и единствено факта, че очакването да видиш засадени и вързали боб и царевица не се оправдава, ти напомня къде си.
Тоя приятел долу направо ме мразеше още след 3-я опит да го снимам отблизо, но бях достатъчно упорита и ви го показвам в цялата му прелест - може би е наследник на лебедите, които някога са плували в езерата на градините на Тюйлери.
Следва част втора от пешеходния ни 4-дневен маратон из Париж. Оказа се, че съм видяла и снимала повече неща, отколкото един неприлично дълъг постинг може да събере.
Моят октомврийски Париж - ІІ-ра част (за Лувъра, Мона Лиза и още нещо)
Досието на Доган крие нелицеприятни факт...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
Интервю с Леонид Радзиховский - само за ...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
Интервю с Леонид Радзиховский - само за ...
Следващ постинг
Предишен постинг
За Льо Пари си трябват Пари.
Тва за турболенцията е интересна тема върху която може да се разсъждава и да се появят 2 разклонения - турболенция при мъжете, както и турболенция при жените ;)
цитирайТва за турболенцията е интересна тема върху която може да се разсъждава и да се появят 2 разклонения - турболенция при мъжете, както и турболенция при жените ;)
верно са превзели целият свят. Обелиски има навсякъде и един от тях е построен в широкият център на София и то по комунистическо време.
Е тва ако не е влияние, здраве му кажи.
цитирайЕ тва ако не е влияние, здраве му кажи.
baimomchil написа:
верно са превзели целият свят. Обелиски има навсякъде и един от тях е построен в широкият център на София и то по комунистическо време.
Е тва ако не е влияние, здраве му кажи.
Е тва ако не е влияние, здраве му кажи.
За какво говориш?!? Къде е този обелиск?
А в началото им те посреща обелиска на площад "Конкорд"
цитирайА ако питаш за София - в Борисовата градина:
http://www.panoramio.com/photo/8362438
Много наподобява Вашингтон Монумент :)
цитирайhttp://www.panoramio.com/photo/8362438
Много наподобява Вашингтон Монумент :)
baimomchil написа:
А ако питаш за София - в Борисовата градина:
http://www.panoramio.com/photo/8362438
Много наподобява Вашингтон Монумент :)
http://www.panoramio.com/photo/8362438
Много наподобява Вашингтон Монумент :)
Хм. Иненадващо си прав :))))).
Нали няма да пропуснеш и Пале - Роял ? И вълшебните билетчета :))))))
Абе, може и да си се чувствала като в София, но си беше супер забавно ! Особено една " забележителна " вечеря, за скромните 40 евро !
цитирайАбе, може и да си се чувствала като в София, но си беше супер забавно ! Особено една " забележителна " вечеря, за скромните 40 евро !
А дали знаеш какво изобщо им е предназначението ???? Щом ги има толкова много по света - трябва да изграждат някаква специална мрежа ! Дали са разположени по някаква определена схема ?
цитирайЩях да падна от смях ! Ей , това с турболенцията било голяма работа !
Разходката е прекрасна! :))
цитирайРазходката е прекрасна! :))
добре си се разходила и ми е много интересно да те прочета-да видя един различен поглед на Париж.
А за Champs Elysees ще ти дам моите обяснения на човек, имащ някаква бледа представа от френския език. В Champs буквата "р" не се чете, "am" имат носово произношение, което звуково се доближава до злученето на "ан"(носово), крайната "s" се съединява със съседната дума и намирайки се пред е се произнася "з" и така се получава Шанз Елизе(като ан всъщност е носово произнесено и нито а-то е а, нито н-то е н)
цитирайА за Champs Elysees ще ти дам моите обяснения на човек, имащ някаква бледа представа от френския език. В Champs буквата "р" не се чете, "am" имат носово произношение, което звуково се доближава до злученето на "ан"(носово), крайната "s" се съединява със съседната дума и намирайки се пред е се произнася "з" и така се получава Шанз Елизе(като ан всъщност е носово произнесено и нито а-то е а, нито н-то е н)
djud написа:
А дали знаеш какво изобщо им е предназначението ???? Щом ги има толкова много по света - трябва да изграждат някаква специална мрежа ! Дали са разположени по някаква определена схема ?
Нямам си идея, но не мисля, че е нещо кой знае колко мистично. По скоро маркиране на територия.
как е възможно Renault и Peugeot, да се четат просто Рено и Пежо.
Извратена работа :)
цитирайИзвратена работа :)
djud написа:
Нали няма да пропуснеш и Пале - Роял ? И вълшебните билетчета :))))))
Абе, може и да си се чувствала като в София, но си беше супер забавно ! Особено една " забележителна " вечеря, за скромните 40 евро !
Абе, може и да си се чувствала като в София, но си беше супер забавно ! Особено една " забележителна " вечеря, за скромните 40 евро !
Хахахахах, Юли, според мен нещата седяха така: скромна вечеря, ама наистина скромна за ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА сума........ хахахахахахахаха. Ще ги помня тия гадни спагети дето освен всичко друго ми струваха 23 лева........ Но пък бяха изядени току пред Айфеловата башня :))))))).
ами - eau - което се прочита като едно семпло О (вода)
но е красив език френският :-))
цитирайно е красив език френският :-))
Интернет сушата от Париж вече взе да се оправя и отново мога да общувам и с вас. Пан, онова за турболенцията е самата истина - вярно описала съм го малко по-епитетно (ако мога така да се изразя :)))) но си е истинско преживяване за човек, на който много му се пикае.
Бен, благодаря за обяснението на ШаМз и ШаНс. Аз не говоря френски, но докато в метрото съобщаваха спирките на всяка станция, тази на Шанз-Елизе поне аз я чувах като ШаМз........... Ма като се замисля, то след ония 8 лева за 100 г вода Евиан....... всичко ми се сля - и "м", и "н" и "р" ........... :)
цитирайБен, благодаря за обяснението на ШаМз и ШаНс. Аз не говоря френски, но докато в метрото съобщаваха спирките на всяка станция, тази на Шанз-Елизе поне аз я чувах като ШаМз........... Ма като се замисля, то след ония 8 лева за 100 г вода Евиан....... всичко ми се сля - и "м", и "н" и "р" ........... :)
Египетските обелиски са били с позлатен връх.В момента има 29 египетски обелиска пръснати из целия свят и един от тях е този в Париж, на площад Конкордия.
цитирайОт прочетеното оставам с впечатлението,че от Искъра по - дълбоко нема. Щом като и Лувъра не е имало с какво да те впечатли, а Айфеловата кула е купчина железни болтове...Но както е казал някой-"има два вида хора, такива за които чудеса не съществуват и такива за които всичко е чудо".
цитирайswanlake написа:
От прочетеното оставам с впечатлението,че от Искъра по - дълбоко нема. Щом като и Лувъра не е имало с какво да те впечатли, а Айфеловата кула е купчина железни болтове...Но както е казал някой-"има два вида хора, такива за които чудеса не съществуват и такива за които всичко е чудо".
Оставам с впечатлението, че "All that glitters is gold" е твоята поговорка, само дето си забравил(а) че преди All има едно NOT!!!! Не знам в кой от твоите видове хора се включвам, но определено не съм от онези, които се хлъзгат по инерцията. Ще ми е интересно дали няма да измислиш и трета категория хора, в която да се навра след като (ако) прочетеш и следващия ми постинг за ЛувърЪ :).
Категориите хора не съм си ги измислила аз , а някой много преди мен. Нямам намерение да ти измислям собствена категория,освен това съм пропътувала света и ще ти кажа ,че навсякъде има паднали листа, грозни сгради , неправилна паркирали коли и прочие неща...Това което прави един град различен от другия е атмосферата, а за да я усетиш трябва да си непредубеден и да си човек с отворено сърце. А иначе колкото хора толкова гледни точки. Това няма да направи Париж по-непривлекателен нито ще накара някой да смята,че е най-обикновен град. Между другото когато миналото лято аз бях в Париж си направих труда да попрочета доста информация преди да отида и това ми даде обяснение на много неща,които видях по-късно включително и защо градините на Тюйлери не изглеждат като дворцови градини!
цитирай
20.
armorica -
Французите си държат на правописа, а че днес изглежда странно... това не ги интересува
11.10.2010 16:57
11.10.2010 16:57
baimomchil написа:
как е възможно Renault и Peugeot, да се четат просто Рено и Пежо.
Извратена работа :)
Извратена работа :)
Едно време тези имена са се четели "Ренаулт" и "Пеужеот" (фамилиите на основателите на тезци компании). Опитайте се да ги произнесете - ще си оплетете езика. Затова следващите поколения са опростили произношението.
Ето сега има една симпатична френска актриса Ариел Домбал. Презимето й се пише Dombaslе. Но това "s" прави произнасянето езиковръзващо. И съответно е изоставено.
swanlake написа:
Категориите хора не съм си ги измислила аз , а някой много преди мен. Нямам намерение да ти измислям собствена категория,освен това съм пропътувала света и ще ти кажа ,че навсякъде има паднали листа, грозни сгради , неправилна паркирали коли и прочие неща...Това което прави един град различен от другия е атмосферата, а за да я усетиш трябва да си непредубеден и да си човек с отворено сърце. А иначе колкото хора толкова гледни точки. Това няма да направи Париж по-непривлекателен нито ще накара някой да смята,че е най-обикновен град. Между другото когато миналото лято аз бях в Париж си направих труда да попрочета доста информация преди да отида и това ми даде обяснение на много неща,които видях по-късно включително и защо градините на Тюйлери не изглеждат като дворцови градини!
Значи си била не само предубедена, но и информирана какво да очакваш, което пък оборва твърдението ти за потапянето в атмосферата, отвореното сърце и т.н. ............. Гледните точки ....... ами ето една различна от твоята - МОЯТА! Всъщност това прави светът необикновен - различието ни.
Niamam kirilica i zatova tolko kratko. Excelent. How was in the airplain?
Feel free to answer in bulgarian or in french, as you wish :)
цитирайFeel free to answer in bulgarian or in french, as you wish :)
23.
анонимен -
Ми що не си стоиш на село като нищо не ...
11.10.2010 17:04
11.10.2010 17:04
Ми що не си стоиш на село като нищо не може да те учуди? И в Париж е като в твойто село ,само дето пари трошиш да се убеждаваш в това.
цитирайпък не мога да разбера защо някои хора толкова много се възмущават от едно откровено, искрено, истинско мнение.Мислите ли, че е възможно на всеки да харесва всичко.
Така преди време се карах с майка ми-университетски преподавател-която се възмущаваше как може да не ми харесва поезията на Ботев, та той бил велик...
Атмосфера...атмосферата се усеща със сърцето и душата, а като гледам на чели какво й е било времето, то е спомогнало нещата да придобият малко по-непривлекателни очертания.
Аз пък, чери, харесвам откровеността си, разкажи така и за ЛУвъра-както си го видяла, пък аз обещавам като отида да разкажа собствените си непредубедени впечатления.
цитирайТака преди време се карах с майка ми-университетски преподавател-която се възмущаваше как може да не ми харесва поезията на Ботев, та той бил велик...
Атмосфера...атмосферата се усеща със сърцето и душата, а като гледам на чели какво й е било времето, то е спомогнало нещата да придобият малко по-непривлекателни очертания.
Аз пък, чери, харесвам откровеността си, разкажи така и за ЛУвъра-както си го видяла, пък аз обещавам като отида да разкажа собствените си непредубедени впечатления.
Госпожо,атмосферата на един град не можеш да я прочетеш и да се подготвиш за нея. Четеш не за да се предубеждаваш,а за да знаеш кое да не пропуснеш да видиш и защо някой си е решил че то е уникално. Хайде стига,че нямам повече време за губене. Изкушавам се да кажа още едно последно нещо,но май е по-добре да го премълча за сега,така че хубав ден!
цитирайщото не четат. Те са свикнали на стериотипи. И всичко което им излиза от стериотипите ги вкарва в смут.
Да не говорим, че в поста има тънка ирония, вкарана с умисъл. ;)
цитирайДа не говорим, че в поста има тънка ирония, вкарана с умисъл. ;)
Като си казал А, кажи и Б, защо ни оставяш в неведение :)
цитирайМного интересен репортаж.
цитирайПоздрави и от мен, Сchery!
Страхотна разходка!
цитирайСтрахотна разходка!
30.
анонимен -
до вс...
11.10.2010 18:44
11.10.2010 18:44
Може би ако авторката беше с любимия,Париж щеше да и се видии много по-различен...дори и да вали :)
Снимките са Уникални :*
цитирайСнимките са Уникални :*
Страхотно.....
наистина интересна гледна точка
Една от мечтите ми е да посетя този прекрасен град
цитирайнаистина интересна гледна точка
Една от мечтите ми е да посетя този прекрасен град
анонимен написа:
Може би ако авторката беше с любимия,Париж щеше да и се видии много по-различен...дори и да вали :)
Снимките са Уникални :*
Снимките са Уникални :*
Ето един участник познал резултата :)). Благодаря!
Лично аз се заканих на пролет да отида пак. Защото...... хм, никъде тук не съм говорила за атмосферата на града, която усетих ...... за нея глася втора част на поста. Там също ще има повече инфо защо си заслужава да идеш до Париж.
Бен, хихии, мисля си.... всъщност се надявам, когато отидеш до Париж да си спомняш само с чувство за хумор за този мой постинг. И ще чакам да видя и твоя поглед за френската столица. И да, времето първите 2 дни беше отчайващо сиво.... но пък не толкова, че да се отчая :).
цитирайБен, хихии, мисля си.... всъщност се надявам, когато отидеш до Париж да си спомняш само с чувство за хумор за този мой постинг. И ще чакам да видя и твоя поглед за френската столица. И да, времето първите 2 дни беше отчайващо сиво.... но пък не толкова, че да се отчая :).
phoenix2000 написа:
Niamam kirilica i zatova tolko kratko. Excelent. How was in the airplain?
Feel free to answer in bulgarian or in french, as you wish :)
Feel free to answer in bulgarian or in french, as you wish :)
Actually it was scary - just as I expected it. So high, so soulless :)), so trembling and lasted more that 2 hours and a half. Departure itself is the most charging part of the whole trip... I still prefer driving... :)))
35.
анонимен -
По мярката на очите
11.10.2010 22:44
11.10.2010 22:44
Уважаема госпожице, Париж е прекрасен европейски град, ако човек го гледа с непредубедени очи и достатъчно предварителни познания, за да знае къде е и какво вижда. Простете, но постингът Ви ми припомни един популярен литературен герой, комуто принадлежат думите "Виена ли? Че какво да и гледам на Виената!?!"
цитирайснимките ми харесват и виждам на тях може би различен град от този, който виждат другите - носи мириса на приключението
текста - сори, няма да го чета - има твърде много емотикони, а и е блед - и защо да го чета, снимките стигат - Благодаря за мириса на приключение:))))
цитирайтекста - сори, няма да го чета - има твърде много емотикони, а и е блед - и защо да го чета, снимките стигат - Благодаря за мириса на приключение:))))
Централните сгради в София приличат на сградите в старите европейски столици, защото са построени умишлено в същия стил. Интересна и нестандартна разходка.:)
цитирайПоздрави за разходката из Париж!Това за арката исках да ти кажа ,че не е плод на фантазия а си е символ отсякъде ,всеки персонаж не е случаен.Както и откраднатия обелиск хехе всъщност като са превели египетските текстове се оказало ,че изобразяват фалоси и този на площада в Рим пред офиса на папата ,тоже хехехе
нощните снимки са супер!!!
поздрав
цитирайнощните снимки са супер!!!
поздрав
Веднага познах Париж,въпреки че съм била там преди повече от 15 г....
Това е моят любим град и си мечтая да го посетя отново. Още си спомням разходката по Сена, а пък гледката от Айфеловата кула е несравнима. Направила си разкошни снимки. Поздравявам те!
цитирайТова е моят любим град и си мечтая да го посетя отново. Още си спомням разходката по Сена, а пък гледката от Айфеловата кула е несравнима. Направила си разкошни снимки. Поздравявам те!
40.
анонимен -
mnogo provinzialno, selsko, ko...
12.10.2010 03:29
12.10.2010 03:29
mnogo provinzialno,selsko,komplexarsko-tipichno balgarsko
цитирайанонимен написа:
mnogo provinzialno,selsko,komplexarsko-tipichno balgarsko
ти да не си хамериканска печка,или грцки малака не холандска хотфердона сигурно,хаха
42.
анонимен -
Благодаря Ви!
12.10.2010 09:28
12.10.2010 09:28
Благодаря Ви!
цитирайанонимен написа:
Уважаема госпожице
Мисля току що си спечели една почерпка :)
solinvictus написа:
ти да не си хамериканска печка,или грцки малака не холандска хотфердона сигурно,хаха
анонимен написа:
mnogo provinzialno,selsko,komplexarsko-tipichno balgarsko
ти да не си хамериканска печка,или грцки малака не холандска хотфердона сигурно,хаха
Надали просто анонимен плазмодий.
injir написа:
Централните сгради в София приличат на сградите в старите европейски столици, защото са построени умишлено в същия стил. Интересна и нестандартна разходка.:)
Да, Инджи, така е! Едно време по история го учихме и дефакто сега се убедих в истиността му. Което пък поставя нашата столица в доста добра позиция, защото би могла да изглежда прекрасно. А пък на нас да не ни се налага да правим метани на Европа и нейните столици, а да вдигнем високо глава....
Капризна, ако го планираш за пролетта и пролетната ваканция - посещението в Париж, ще се засечем сигурно :).
Проблема е че в София забелижителностите клонят към 0. Кво можеш да покажеш на един чужденец в София - Невски ли? НДК? Реално нищо.
цитирай
47.
анонимен -
КЪДЕ Е ПАРИЖ -КЪДЕ СМЕ НИЕ!
12.10.2010 11:32
12.10.2010 11:32
СЛУШАЙ ПРОСТАКА-КОМУНИСТ, ЗА ДА СЕ ОСВЕДОМИШ!
...НО КОТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ХОДЕНЕ ТАМ,....НЕ СА ПРОСТИ!!
ГОЦЕ ,КУПИ АПАРТАМЕНТ НА СИНА СИ В ПАРИЖ.....!/забележете -НЕ В МОСКВА/
ЗАЩО ,ЛИ....??!
цитирай...НО КОТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ХОДЕНЕ ТАМ,....НЕ СА ПРОСТИ!!
ГОЦЕ ,КУПИ АПАРТАМЕНТ НА СИНА СИ В ПАРИЖ.....!/забележете -НЕ В МОСКВА/
ЗАЩО ,ЛИ....??!
48.
анонимен -
A Paris
12.10.2010 12:33
12.10.2010 12:33
Всъщност, Париж е един наистина уникален град, но се иска доста време, за да го обиколиш. Не че е толкова голям-напротив, една шепа е. Но има ужасно много местенца, на които е добре човек да обърне внимание. Не са само символите на Париж.
Не мисля, че сградите приличат на софийските. Да, и в София има няколко подобни сгради, но с доста по-поувяхнал блясък.
Но авторката е напълно права за Айфеловата кула. Отдалеч е най-прекрасната и внушителна гледка. Както и през нощта. Но, когато човек се приближи, се появява в главата му асоциацията за купчина ръждясало желязо или недовършен строителен обект.
Пожелавам на Cchery да има възможността да се върне в Париж за повече от 4 дни. Мисля, че ще открие много нови неща и ще заобича тези, които вече е видяла.
цитирайНе мисля, че сградите приличат на софийските. Да, и в София има няколко подобни сгради, но с доста по-поувяхнал блясък.
Но авторката е напълно права за Айфеловата кула. Отдалеч е най-прекрасната и внушителна гледка. Както и през нощта. Но, когато човек се приближи, се появява в главата му асоциацията за купчина ръждясало желязо или недовършен строителен обект.
Пожелавам на Cchery да има възможността да се върне в Париж за повече от 4 дни. Мисля, че ще открие много нови неща и ще заобича тези, които вече е видяла.
Колкото повече време минава откакто съм се върнала, толкова повече искам пак да отида в Париж. Но да го направя и с децата ми.
цитирайbaimomchil написа:
Проблема е че в София забелижителностите клонят към 0. Кво можеш да покажеш на един чужденец в София - Невски ли? НДК? Реално нищо.
Предлагам два момента от мои разходки из София. Снимала съм с "японска играчка", затова качеството не е кой знае какво, но за мене е важно предимно съдържанието на кадрите.
От пролетта на 2010:
http://travel.webshots.com/album/577459319jsWgMF
и от есента, преди десетина дни:
http://travel.webshots.com/album/578746565UYUYkX
Не ангажирам никого с моето мнение, просто предлагам идея.
но и аз да си кажа - Шанз Елизе си е улицата, грешка няма :-) Вода си е "О". И т.н. Сладък език! (завършила съм френска гимназия)
Черита, на един дъх прочетох разказа ти за Париж. Моите лични впечатления от него датират от 1999 год. и са същите :-( - очаквах много от града, много повече, като цяло останах разочарована от доста неща. Влюбих се в Мон Мартр, Сакре Кьор и Триумфалната арка, както и в стъклената пирамида знаеш къде :-; Заслужава си да отидеш в Дисниленд-Париж, там изкарах цял ден и се чувствах като в приказките. Айфеловата кула и аз я харесват отдалеч, особено нощем, но отблизо и денем изглежда точно така - една желязна грамада, в която не виждам нищо естетично. Ако става дума за сравнение между Европейски столици, лично аз залагам на ВИЕНА, там именно ДУХЪТ и АТМОСФЕРАТА ме оставиха без дъх, очарована, зашеметена, а беше мрачно, хладно и дъждовно, но бях омагьосана.
На анонимковците тук ще кажа да не правят прибързани и напълно погрешни заключения за това каква личност е Чери. Може постингът й да не им харесва, тяхна си работа, но да спрат с плюенето по неин адрес, грозно е и безкрааайно тъпо...
цитирайЧерита, на един дъх прочетох разказа ти за Париж. Моите лични впечатления от него датират от 1999 год. и са същите :-( - очаквах много от града, много повече, като цяло останах разочарована от доста неща. Влюбих се в Мон Мартр, Сакре Кьор и Триумфалната арка, както и в стъклената пирамида знаеш къде :-; Заслужава си да отидеш в Дисниленд-Париж, там изкарах цял ден и се чувствах като в приказките. Айфеловата кула и аз я харесват отдалеч, особено нощем, но отблизо и денем изглежда точно така - една желязна грамада, в която не виждам нищо естетично. Ако става дума за сравнение между Европейски столици, лично аз залагам на ВИЕНА, там именно ДУХЪТ и АТМОСФЕРАТА ме оставиха без дъх, очарована, зашеметена, а беше мрачно, хладно и дъждовно, но бях омагьосана.
На анонимковците тук ще кажа да не правят прибързани и напълно погрешни заключения за това каква личност е Чери. Може постингът й да не им харесва, тяхна си работа, но да спрат с плюенето по неин адрес, грозно е и безкрааайно тъпо...
Не им обръщай внимание на анонимните и псевдоинтелигентите...... те са слепи за различното и уникалното. И това ще им коства цял един живот.
цитирай
53.
анонимен -
За Париж
13.10.2010 22:02
13.10.2010 22:02
Чудесни снимки.Разказът също ми хареса. Единствената прилика според мен между Париж и София е ,че и двата град са столици.София е от най-грозните столици в които съм бил.,а Париж е от най-красивите.
цитирай
54.
анонимен -
kam solinvictus
14.10.2010 03:21
14.10.2010 03:21
Temata za balgarskata provinzialnost i kompleksarschtina e mnogogolyama,vseki moje da izrazi mnenie;Kolkoto do anonimnite-ti se predstavyash kato Joro Paveto v bloga si,kakvo da govorim poveche,no taka e v cluba na nepriznatite genii
цитирайанонимен написа:
Чудесни снимки.Разказът също ми хареса. Единствената прилика според мен между Париж и София е ,че и двата град са столици.София е от най-грозните столици в които съм бил.,а Париж е от най-красивите.
Благодаря. Аз съм истински впечатлена от Лондон. Също така преди години от Варшава. Пожелавам си да сме живи и здрави всички вкъщи и да успеем да обиколим непременно с децата ни Европа.
56.
анонимен -
Валерия и Париж
14.10.2010 11:40
14.10.2010 11:40
Пренесох се спомените се точно преди една година-тогава точно бях в този неземен град.Иаз снимах тези неща,затова имам чувството ,че са моите снимки.ОБИЧАМ ПАРИЖ-дай боже на всеки да го веди със собствените си очи!
цитирай
57.
анонимен -
Живи спомени..
17.10.2010 17:24
17.10.2010 17:24
Преди 8 дни се върнахме от Париж и след всички твои снимки и коментари изплуваха спомените-повече от живи.Благодаря ти!4 дни-това беше и времето , с което разполагахме и ние.Много видяхме , но и още повече пропуснахме.Остана спомена и над 1000 снимки....Колкото до - Sacré-Coeur Basilica - това беше една от последните забележителности(в последният ден), която видяхме, наред с Мулен Руж, ей спомени, спомени...Благодарих ти, вече нали :)
цитирай
58.
анонимен -
Следващия път посети Лувъра и Ве...
17.07.2011 01:32
17.07.2011 01:32
Следващия път посети Лувъра и Версай, такова нещо в к*рвата България нямаме!
цитирай
59.
анонимен -
Проблема е че в София забелижите...
17.07.2011 01:37
17.07.2011 01:37
baimomchil написа:
Проблема е че в София забелижителностите клонят към 0. Кво можеш да покажеш на един чужденец в София - Невски ли? НДК? Реално нищо.
А в родното ти филибенце колко са забележителностите? Само не ми казвай смешните съборетини в Стария Пловдив.
Хич не ми напомня за София, честно да ти кажа :)))
Люксембургските са най-красиви именно през ноември, януари и февруари. Да, има цветя лятото, но...атмосферата си е друга в мрачните месеци. И няма гнусни туристи. Впрочем, точно по това време е най-приятно да се ходи и в музея Клюни на Сен Мишел, срамота е, ако сте го изпуснали.
цитирайЛюксембургските са най-красиви именно през ноември, януари и февруари. Да, има цветя лятото, но...атмосферата си е друга в мрачните месеци. И няма гнусни туристи. Впрочем, точно по това време е най-приятно да се ходи и в музея Клюни на Сен Мишел, срамота е, ако сте го изпуснали.