Пътят


е прашен и жежък.


Краката на всеки, дръзнал да го следва в този ден са посипани с прашец.


Но не вълшебен като от приказките, а истински мръсно сивкаво-бежов прах - само това си има той - пътят. Наградата на самотния пътник е следата, която той - прашният път ще пази докато вятъра и облаците не решат друго.


Извива се покрай огромни подивели бодли - дом на мързеливи и тлъсти паяци.


Бодлите недружелюбно вирят клонките си към небето и заплашват всеки, който дръзне да стъпи в бодливото им царство.





И сякаш за да ни докажат, че природата е най-големия творец и създател на изненади, тези страховити полски стражи цъфтят изключително красиво, с нежни, меки и красиво обагрени цветове ...... , съставени като че ли от множество иглички:



Цветове, които обаче са приоритет само на пчелите. И всеки дръзнал да ги доближи бива наказан с убождане.


Или пък на пеперудите. Ей, тия пеперуди много летливи, бе...... аха да ги снимам и бягат...... тая долу или е болна, или престаряла, та се остави на обектива ми.


Някъде насред нищото пътят дори свършва и само симетричните коловози подсказват, че някой някога е развалил безутешната самота на този прекрасен кът от България.


Облак-отшелник се е смилил над реката, тревата и гората и идва за компания - друго не може да направи с рехавата си бяла дрешка.


Докато този скакалец долу се стеснява да ме гледа и всеки момент ще скочи


За други две души притеснението е стопено от фразата "всичко е любов":


Любовта, чиито семена е разпръснала цъфналата трева: 



Е, като всеки друг път, и този свършва


В случая при коритото на р. Росица, която минава покрай село Поликрайще, Горнооряховско. Реката от моето детство.  Ще каже някой: "А стига вече с тези селски истории!" Ми няма стига!!!! При бума, който маниите за величие и раздвоението на личността бележат в нашето общество, май ще е добре да си се връщаме от време на време при корените.

Река Росица ме посреща със зверски студ и все така мътна. Как не се избистри за 30 години не знам.


Това не пречи обаче тя да е любимо място за пикник и плаж на поколения българи, живеещи в този регион. Татко ми е разказвал, че още през 40-те години на миналия век всички хлапета от Поликрайще са ходили на нея и са скачали от моста - ей така да си мерят силите.





(Тук няма начин да не се сетя за Under the bridge)
Този мост лежи на международния път за Русе. Подозирам, че някои от вас са минавали стотици пъти по него, но едва ли са знаели, че той има история и сантиментална стойност за хората от този край. Е, сега се надявам това да се промени и вече да знаете.

Макар на пръв поглед замръзнала, Росица винаги е притежалава силно течение, с което човек с моя изключителен ръст от 160 санта трудно се бори за надмощие. Ето как сякаш се опитва да отскубне едни водни растения:



А те растенията непукистки са нацъфтели



и подслоняват игривите водни кончета в безкрайната им гонитба едно с друго.





Изключителни насекоми - нежни, ефирни, с изящно блестящи на слънцето крилца. А матовите оттенъци в турсо синьо и петролно зелено на телата им създават илюзия за хиляди посипващи се грациозно цветни стъкълца. Играят си водните кончета, гонят се едно друго и настоятелно ми напомнят на току-що пристигнали си от южните страни лястовички, които по същия начин изразяват радостта от завръщането вкъщи.

Говорех за любов някъде в началото на постинга...... Да, любовта е навсякъде, дори и в тази мътна и страшна на моменти река. За двойката водни патици обаче тя е единствения дом, който са имали те и ще имат техните деца.



Реката..... река Росица е нищо повече от частица от вечността, еднолично притежавана от природата. Доближете някой мост и се вгледайте под него


Не е ли той незаключената порта към вечноста, която водата носи? Може би затова всички пътища свършват там, където почва водата......., а може би не свършват...... защото всъщност оттам почват!!

винаги е търсил водата,спирал е пътя си край реката,за да създаде селище.

снимките, разказът ти, всичко, а тръните са магарешки бодили с много красив лилав цвят, обожавам ги, аз също имам много снимки с тях. Много са издръжливи и когато всички билки изсъхнат в полето те си правят компания само с ветрогона.

Хей, късна пролет, радвам се да те видя в средата на лятото :)). Да, така е с магарешките бодли. Това са може би единствените цветя, които обичам да гледам сухи. Благодаря!

Тъкмо по БТВ ме питат - от къде да започна !

Хех, това не го разбрах :). Какво точно питат битивитУ?

Привет Ани,
като четох постингът ти се сетих за пътя, по който минавахме за нивата с арпаджик. С часове съм стояла да изследвам песъчинките, от които меката прах се състоеше и колко невероятно е усещането да топвеш с детското си краче - пуффф! най-меката постелка, по която съм тичала...да не говорим за следите от змии, които криволичеха .... ехххх напечения път ...

Ех, Ели, абсолютно си права - пелта е наистина най-меката постелка, по която се стъпва.... просто трябва да се усети, за да знае човек за какво говоря. А това със змиите........... ааа....ъъъъ....... по-добре да не го виждам :)))).

ракия да стане, а пък тревата - шопска салата :)

Не е много в тон с темата ама ...

сетих се как дядо ми продаваше арпаджик на четвртък пазара в Станимака :)

кажи кво те питат по БТВ, бе човек. Умряхме от любопитство ;)

Аха!!! Айде де, Ицо!!! :((((((((

Еми то какъв му е проблема да си пийнеш ракийката на сенчица до реката........ тъкмо ще я изстудяваш естествено :))))!

дойде от Лом. И вика:

- Одихме у гергелеците.

- Кво е тва гергелек?

- Магарешко тръне.

:)

Е то това е кавър на популярният евъргийн за река Марица:

Дано даде Господ, дай Боже,
всеки ден вино да вали /2
а през ден люта ракия.

Пр. Река Марица
сливова да текне
а пък тревата
Тракийска салата.

Дано даде Господ, дай Боже,
камъни бял хляб да станат /2
а дърветата суха луканка.

Пр....

Дано даде Госнод, дай Боже,
старците булки да имат /2
а бабите млади ергени.

Пр....

Дано даде Господ, дай Боже,
""""""""" столица да стане /2
а пък.................. първи министър.

Пр....

http://vbox7.com/play:a22bea0e

Наздраве!

Хахахахха........ кой не си е взел дозата гроздомицин снощи?!?! :)))))))))

Абе то - вярно, че е обяд вече - обаче много от ранко ти се привижда студена ракийка с шопска салатка ! След малко и за чеверменце ще почнеш да мечтаеш ! :))))

Ми да....... екстра ще ми дойде и на мене едно чеверменце......... пфууууу дояде ми се......

Грозни и гнусни снимки

А, що така?!? Щото са мои ли :)))))?....... Как я карате в дир-а?

Изтрих се Sorry. Много е красиво

Има ли смисъл да ти отговарям....... в крайна сметка постът носи послание за определени хора..... след като не си от тях го пропусни .

Трябва ли всеки, който изрази мнение, което не съвпада с твоето да е от дира? Това е много ограничено мислене. Все пак всеки си има право на мнение.....

Е, когато знам че е така значи не трябва, а е просто факт :). Не оспорвам мнението на анонимния - даже питам защо мисли така.....

Явно звездите ти го говорят. Странно и на мен някои снимки не ми харесват, пък нямам нищо общо с дира, чудя се звездите да не ти дават грешна информация....ама ти си знаеш......внимавай с параноята, прекалиш ли с нея, трябва лечение. Хубава и спокойна вечер!

Я не си губи времето с моя блог... :).

от кой отбор си?

кажи на онова кухото от дира, дето си търси други хора да се явяват на изпитите вместо нея, че децата стават след секс (обикновенно). Да не се чуди кво да обясни на детето си...

??????

!!!!!!!

,,,,,,,, ;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ::::::::::::::::::::::::::

Явно трябва да проява разум и да спра да се чудя, какво се опитваше да ми каже
Господина. Ама какъв разум след като не мога да му разбера думите - това ще ми е за домашно. Само една корекция - думичката (обикновенНо) се пише с едно Н - проста граматика ;) Успешен ден на хората комуникиращи с препинателни знаци ;) признавам си аз не мога така.....

Слабостта на всеки лишен от доводи участник в разговор - да посочва правописни и препинателни грешки........ независимо, че сам ги прави.

Няма как да се прояви нещо, което ти липсва... ОбикновеННо ако го имаше, нямаше да водим тази дискусия.

Аре ся прати един поздрав на онова кухото от дира, ако иска мога да му пратя децата да пребият някого.

Мдааааа, може и да си прав, че ми липсва, но интересно ми е ти защо продължаваш да водиш тази дискусия, явно и при теб нещата не са много наред.

Аз продължавам да не разбирам защо ме намесваш с дира, но очевидно нещо ви вълнува там. Ако е така, предайте си думите сам на онова кухото, както го наричате вие, което и да е то!

Поздрави! Мира

Забавно е тук, когато имам нужда някой да се заяде с мен виждам, че съм добре дошла! Съжалявам, че мисленето ти, което влагаш в постингите ти, не отговаря на действията ти. Жалко, но пък реално.....
Поздрави и на теб! Мира

Познаваме ли се? За да знаеш дали мисъл и действие при мен не се припокриват?

Ами като гледам снимката не си ми позната. Но по отношението си към мен, не си хич добронамерена...

Ах, каква жертва се изкара "Мирето". Аре ходи да ревеш на кухото, кви сме гадняри...

Кво правиш всъщност в този блог не мога да разбера???

Няма такова нещо! Не си го внушавай! Щом и аз не те познавам, значи не бих могла да имам мнение за теб - нито добро, нито лошо :). В крайна сметка има време за всичко.

Може би си права! Успешен ден!

Благодаря! И на теб! :)

Поне 10 пъти разгледах снимките, но нещо не схванах кои точно са грозните !
Изкуството е да намериш красивото дори и в един магарешки бодил, дори и в една мътна вода или дори в едни прашни нозе ! Защото не всичко в ПРИРОДАТА е излято по калъп, но пък всичко си има собствена красота, всичко е заредено с определена енергия и има някакво конкретно въздействие върху нас. Който има душа , сърце и очи - ще го види. Който няма - никой не може да му помогне, ако не си помогне сам, ако не си извади парченцата от дяволското огледало, попаднали в очите и сърцето му.

И още нещо. По направена справка в : http://www.prevodach-bg.com/pravopisen-rechnik.html

обикновено

прилагателно име - ср.р., ед.ч.
обикновен основна форма
обикновен м.р., ед.ч.
обикновения м.р., ед.ч., непълен член
обикновеният м.р., ед.ч., пълен член
обикновена ж.р., ед.ч.
обикновената ж.р., ед.ч., членувано
обикновено ср.р., ед.ч.
обикновеното ср.р., ед.ч., членувано
обикновени мн.ч.
обикновените мн.ч., членувано


наречие - основна форма
обикновено основна форма

по направена справка в : http://pravopisen.onlinerechnik.com/duma/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE

обикновѐно
Думата обикновено е изписана правилно.

Вие въведохте обикновенно
Няма намерена дума обикновенно

се появява само в случаите, когато прилагателното в мъжки род завършва на "нен". Тогава е-то изчезва и двете "н" се сливат в "нн".
Пример: ценен -> ценно, ценна.
Изключение: несъмнен -> несъмнено.
В останалите случаи - когато липсва окончание "нен" в мъжки род - се пише едно "н".

Хайде - стига уроци по граматика.
Другата тема - за салатката и ракийката - определено беше по-приятна.:)))))
Ама все се появява някой " умник " да ти дава съвети, без дори да си е направил труда да провери дали казаното от него отговаря на истината. Но нали е МНООООГО ВЕЛИК - не може да си блъска мозъка с такива загадки.

А сега, Ани, ако бях магарешки бодил, щях да ти посветя това стихотворение от Д.Дамянов :))))

Приказка

До тази нощ бях принц, но омагьосан.
Ориса ме орисницата лоша
чак до смъртта си всяка нощ да нося
една бодлива таралежа кожа.

До тази нощ на таралеж приличах.
Щом слънцето угаснеше стопено,
аз страшната си мантия обличах.
Жените нощем бягаха от мене.

Бояха се от мен. От грозотата.
И те от мен, и аз от тях се криех.
Но мислех си: "Ще дойде тя, едната,
и ще разтури страшната магия!"

И ти дойде. Прежали свойта нежност.
От всички тях ти престраши се първа.
До съмнало ти милва таралежа
и израни ръцете си до кърви.

Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.

Ех, Юли, благодаря! Това беше и моята идея...... от прахта, от калта и от мътната вода да изцедя максимума красота, които имат, защото....... те също са красиви!!! И най-вече са премерено красиви, просто защото автор им е природата..... рядко сред хората се намира съвършения творец, който в творението си да няма нещо излишно и криво.