Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2012 12:56 - Колко време е една секунда?!
Автор: cchery Категория: Тя и той   
Прочетен: 2993 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 15.11.2012 09:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Толкова много сълзи и изведнъж й просветля! След дъжда изгрявало слънце, казват хората. Рая мразеше шаблоните повече от всичко. Дъжд, слънце, облаци, мъгла – природата си е природа, ала човешката душа няма закони. Кога ще бъде огряна от хубави емоции никой не можеше да знае предварително. А и каква е гаранцията, че ще бъдат хубави дълго време?! Осебено, когато си жена. На всеки е известно, че бялото никога не е само бяло в женските очи – има си нюанси, които след задълбочен анализ могат да се окажат всъщност черно.

 

Хм, ами тогава женската душа е точно като времето в природата – щом след бялото се настанява черното, не е ли това лятна буря, връхлетяла внезапно на усмихнатото слънце?!

 

Нямаше смисъл! Рая вървеше по пустия плаж и се опитваше да събере себе си. Точно както морето завръщаше при всяко отдръпване на вълните пясъка, който преди това беше изсипало. 15 години живот в един миг се оказаха заблуда. Само една кратка, мъничка секунда изпепели сътворения дом на нейния живот. Сега Рая обръщаше внимание на всичко дребно, което й се изпречеше. Накъсаните и вмирисани водорасли, острите камъни, изпилените от солената вода „морски” стъкла, натрошените миди. Дребни мънички съществувания, изпълващи още по-кратките секунди на човешкото време. Колко много време имаме на разположение всъщност?!? Секунда след секунда и се трупа минута. Минута, която в компанията на още 59 такива отрязъци от денонощието, ще ни отпусне 1 час от живота ни. Защо чак сега разбираше колко много време има?!

 

Морето бучеше и обръщаше вълните с неприкрит яд. Те стигаха до брега и съвсем не по-милостиво се изсипваха с цялата си сила върху му. Над тях облаците, скупчващи се в мътни и непостоянни форми, сякаш кимаха. Одобряваха като че ли стихията по брега. Какво може да ти даде морският бряг в ден като този?! И защо беше дошла тук?

 

Неее, не е истина, че не искаше да бъде открита! Рая копнееше да я намерят. Но не всички. Даже не и децата й. Те може би нямаше и да я търсят – бяха вече младежи, които имаха своите буреносни вълнения. Дали подозираха, че майка им все още можеше да се влюбва и обича до болка?! Отначало си мислеше за това със страх, но постепенно Рая си възвърна обичайния кураж – винаги беше учила момчетата, че човек трябва да е истински в живота, който живее. Истина пък дори и да боли! Истината, макар и да те уязвява! Истина, която наранява, ала все пак истина! Защото онова, което единствено може да убива, е лъжата! Кой иска да умре?

 

Ето сега тя не криеше пред себе си, пред стихията на небето и представлението на морето и пясъка, че ОБИЧА! За първи път от 15 години! Силно, първично и непоправимо. Ако синовете й я попитат какво се е случило, тя нямаше да лъже. „Приказката” с баща им се оказа история. Или се оказа в историята. Или беше просто една история. Започнала истински, както междувпрочем и това, което се случваше в момента. Рая застина! Дааа, да се върнем на женската природа. Внезапната смяна на черното с бяло и живото съмнение в истинността на едното и другото. Поклати глава, извади ръцете от джобовете на дългото палто и ги вдигна безпомощно към морето! „- Кажи ми какво да правя, за да спра това?!?” – вятърът върна и блъсна върху лицето й собствените й думи, а после ги оплете в косата й....... Онова, което остана от объркания й вик, беше отнесено зад нея. Рая се обърна сякаш искаше да го проследи. Видя само изсъхналите треви върху пясъка. Полегнали от вятъра, те й показаха единствено посоката, по която беше поел нейният вик.

 

От друга страна не може в този живот да има 2 едни и същи любови. Не, че не може. Не е редно! И честно даже не е. Всеки трябва да има правото да живее щастливо без да се обгражда със съмнения. Иначе що за живот щеше да живее!!! Бяла светлина заля сърцето й, пренесе се мигновено към мозъка и очите на Рая блеснаха. Тя настояваше да бъде открита!! Нямаше ли той да се сети за това място?! Мъжете май не мислят и действат така. Когато откриеше, че телефонът й е изключен, щеше да му остане само желанието (евентуално) да я види. Защото нямаше кого да попита. Ала и да имаше, Рая не беше казала къде излиза в този мрачен ден. Но както знаем желанията на мъжете са нещо съвсем различно от тези на жените. Те всъщност са съвсем прости неща. В тях няма догадки, неизвестни и съмнения. Мачът от шампионска лига е в 21:45 по бТВ, бирата – в магазина, леглото – в спалнята. Толкова изчистено и предначертано. А можеше ли да е иначе?!

 

Не беше ли редно да се запитат дали мачът е най-важното за вечерта?! Или споделянето можеше да изчака до полунощ и всъщност даже да бъде избягнато?! Защото то всеки ден имаше нещо за споделяне....... Дали пътят до хладилниците с бира в магазина беше пуст или някой регал щеше да направи впечатление с продукт, който вкъщи липсва?! Нееееееее – праволинейно. Бира и толкова! Липсата – „Да си ми казала!”. Ааааааааааааааааааааааааааааааа.

Рая ритна в пясъка. И още веднъж. Върна една малка част от него на морето нищо, че не й беше казало, че си я иска. Клекна и не й пукаше, че палтото й покри земята. Малко ъгълче от него се оказа върху влажния пясък. Тя го загледа безцелно. В един миг беше сухо, а в следващия се носеше върху вълната, която придойде. Как се променяше всичко?! За една секунда...... Рая се върна към мислите от преди малко. И преди да ги завърти още веднъж през изтерзания си ум за поредната доза мачкане и изтискване на нещо пропуснато, грабна последната хрумка от сесията за мъжките желания – леглото!

 

Именно то – то беше! Даааааа, онова безкрайно голямо, самотно и пусто легло в нейната спалня. Матрак, чаршафи и 2 възглавници. Само това. А можеше да е всичко! Очакване, копнеж, страст, желания, споделеност, топлина, уют, бягство, зараждане....... След дълги години на шлифоване и изпиляване, от символа на споделената любов бяха останали само матрак, чаршафи и 2 възглавници. Точно като перфектното „морско” стъкло, старателно „облизано” от солената вода, гладко, красиво, ала просто стъкло, изхвърлено на брега. Щеше да се превърне в най-красивото бижу, ако към безупречната му форма нечии ръце добавят част от себе си, таланта си, любовта си.

 

Желанията на жените са необикновено нещо. Смесица от реалност и възможност, подквасена с никому неизвестни очаквания. Никога само черни! И всякога не само бели! Днес имат форма и характер, утре са мъгляви очертания на душата. И въпреки това не са нищо по-различно от „бирата” за вечерта на мача в мъжките щения. Просто имат цвят, нюанс и страст. И даже, казват, се сбъдват с не по-малка честота от кенчето с пиво.

 

Ъгълчето на палтото отдавна беше мокро. Рая се изправи докато наблюдаваше полусъстедоточено как се отцеждат капките морска вода от него. Капка след капка, секунда след секунда....... а животът се живее докато дишаш, виждаш и чувстваш! Пляс, една вълна се разля със злост върху маратонките й...... Много важно, целият й живот беше изтекъл покрай нея и я беше оставил суха. Отдръпна се инстинктивно назад, докато рееше поглед към хоризонта. Още една крачка. Странно й беше как може да е толкова спокойна пред бурята, разразяваща се насреща й. А може би точно бурята беше най-добрия фон или не! не фон, тя бурята беше всъщност точно копие на случващото се с нея, в нея....

 

Чу двигателя на колата малко преди да изгасне. Не си даде време да се уплаши, просто се извъртя рязко, при което посоката на внезапно нахлулите мислите подмени унесеното изражение на лицето й. Сама, уязвима, объркана на този плаж, без да се обади на никого... това не беше мечта за някой, който искаше да живее.

 

Колко време е една секунда?! Само това успя да си помисли преди разтреперана........ да прехапе устна. Силното вълнение я накара да приседне на пясъка. Всъщност почти падна в опита си да отстъпи назад. Палтото й услужливо покри студения пясък под нея! Погледът й се замъгли. Чуваше бурята на морето до нея, ноздрите й се пълнеха със солена влага, небето сякаш се спусна върху й със зловещ оловен поглед. Изведнъж, незнайно откъде я връхлетя озарението, че желанията нямат пол. Сбъдват само когато са реални или иначе казано истински..........





Тагове:   море,   есен,   размисли,   Тя и той,


Гласувай:
5



1. baimomchil - Книгата, книгата
15.11.2012 08:54
кога ще я издаваш?
цитирай
2. zornichka - Ееех,аз бих казала книгите
15.11.2012 10:31
Момчиле,на тебе разчитам да я стягаш, че аз откога й дудна на главата, ама не ме чува!
Невероятен талант! Перла, скрита се в мидена черупка.
Черита...онемявам за пореден път. Възхищавам ти се. Прегръщам те силно и се надявам наистина да помислиш за връзка с някое издателство.
цитирай
3. baimomchil - Момчиле, на тебе разчитам да я ст...
15.11.2012 11:17
zornichka написа:
Момчиле,на тебе разчитам да я стягаш, че аз откога й дудна на главата, ама не ме чува!
Невероятен талант! Перла, скрита се в мидена черупка.
Черита...онемявам за пореден път. Възхищавам ти се. Прегръщам те силно и се надявам наистина да помислиш за връзка с някое издателство.


Тя връзката я има ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 4647117
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3535
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728