Да оставиш следа всред покоя,
където безвремие в дните цари.
Да скочиш високо, а после в отмора
да гледаш следата от теб да пламти.

Да оставиш следа във гъстия мрак,
където на черното роби са всички.
Да бъдеш невидим но пак
отличим от малките дребни душички!

Да оставиш следа във водата,
така че вълната дори
да погледне и спре пред следата,
а после с респект се сниши!

Да оставиш следа в тишината,
където звукът във клетка стои.
Да викнеш без глас и в отплата
да чуеш как някой за тебе крещи!

Да оставиш следа из простора,
където е празно и пусто - огромен безкрай.
Но да стига до тебе на чудото взора
да те има, да бъдеш  - това пожелай!

В дни на мрак и студена прокуда,
когато следа не намираш сам ти.
Когато сърцето бие в  полуда.
Спри! Потърси онези любими очи,
в които днес трепти за отплата -
нежна любов..... от тебе следата....

е мисия човешка - много, много нужна за идващите след теб.
Хубави стихове!
Благодаря!

Следата от теб като мисия на живота - съгласна съм. Не на всяка цена. Следата в душата..... първо нея, а после съгради ако можеш дори 2 камъка в един и това остави!

Благодаря.......

Много е хубаво! Привет!