Това, заради което се обръщам към вас не е молба за спонсорство, за искане на още пари, за помощ и т.н. Обръщам се към вас чисто и просто като майка. Затова и настоящето писмо няма да е сух текст – една майка винаги влага емоция, когато става въпрос за децата й. Правя го само и единствено от мое име, защото знам, че ако някога се наложи, ще застана зад всяка дума в това писмо без да ми се налага да се разочаровам от поредното мълчание на българите.

Пиша ви за нещо съвсем конкретно – няма нужда от общи думи, когато става въпрос за българските деца и тяхното образование. Вчера, г-н Борисов, на заседание на министерски съвет сте одобрили промени в Закона за народната просвета и наесен 5-годишните българчета ще трябва да влязат в нов етап от живота си – подготовката за училище. Г-н Борисов, г-жо Цачева, кога последно сте се грижили за дете на 5 годинки?!? Кога за последно сте общували с такава „аудитория”?!? Кога за последно сте наблюдавали 5-годишни деца, които искат неистово да играят, не да клюмат глави на чинове?!?!

Ще кажете сега, ама те няма да са на чинове, няма да е като училище, ще е същото като в детска градина. Добре! Защо тогава като ще е същото, ще се променя нещо?!? Промените не са ли плод на желанието нещо да се измени и подобри?!?!

Уважаема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, как ще ме убедите, че с промените в Закона за народната просвета ще решите примерно следните проблеми:

1.    Повишаване качеството на образованието.

И то с мотиви като:

·       "Родителите отдавна желаят да има целодневно обучение, защото това е едно облекчение за работещите семейства" - Йорданка Фандъкова

За какво качество на образованието ще говорим, когато няма условия въобще за образование, да не говорим за повишаване на качеството му. За каква хигиена ще говорим, когато няма пари да се ремонтират тоалетните по училищата, когато чиновете, които се използват в момента в класните стаи бяха стари още когато аз бях в първи клас? За каква хигиена ще говорим, когато дворовете на училищата ни са място за пушене на учениците от по-големите класове и няма сила да промени тази ситуация, а ние се радваме, че намираме само фасове, а не спринцовки от наркотици? Сега като задължите децата да седят по цял ден в училище до 7-ми клас, те ще зариват с фасове и плюнки училищния двор още повече време.....За каква сигурност ще говорим, когато деца от 1 до 12 клас ще са по цял ден заедно?!?! Малки и големи...... в добро и май повече в зло?!?

Уважема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, знаете ли..... аз гласувах за вашата партия на изборите. И ви се доверих.... и сега ви имам доверие. Вие на мен имате ли доверие?!?! Като българка, като гражданка на тази държава, като майка?!? Ще ми се доверите ли ако ви кажа, че губите с подобни инициативи? Ще ми повярвате ли, че добронамерено критикувам и заставам срещу мотивите на министъра на образованието, с които той е внесъл Закона за общественото образование в министерски съвет. Ще ми повярвате ли като ви кажа, че тези мотиви издишат и се излагате ако ги зачетете за аргументи? Вие вярвате ли че закона, който гласите ще доведе до:

Знаете ли, АЗ НЕ ВЯРВАМ! Вие сигурно гледате на образованието като инвестиция. Нормално. Аз пък гледам на децата си като майка. Вярвам, ще се съгласите, че също е нормално. И затова за мен е важно те да имат спокойно, ненатоварено и нестресирано детство, което трябва да продължи възможно най-дълго като преходът между двете - детство и училище не може да стане с вълшебна пръчица след поредния РД!

Знаете ли, формирането на отрицателно отношение към училището става тогава, когато ти всъщност ходиш на училище. И колкото по-рано стане това и колкото по-задължително стане, то толкова по-голяма е вероятността да намразиш училище. Аз не искам това за моите деца. А вие желаете ли го за децата на България?!?!

Министър Игнатов, помните ли, че обявихте широка обществена дискусия по темата, която повдигам с това открито писмо. Знаете ли, нито я чух, нито я видях тази дискусия, а още по-малко участвах в нея. Аз част от българското общество ли съм?!? И ако – да, защо не участвах в тази дискусия?

Министър Игнатов, помните ли, че обявихте мейл на министерството, на който всеки желаещ трябваше да си изкаже мнението по темата, която повдигам в това писмо.

Министър Игнатов, а помните ли, когато аз Ви писах на този мейл и функцията за автоматичният отговор на електронната Ви пощенска кутия ми върна в отговор:

To: Anelia Doneva

Благодарим Ви за изпратения имейл!

Всички предложения, мнения и коментари ще бъдат разгледани от нашите експерти.

Пишете ни отново,

Екипът на МОМН

Не вярвам да помните. Всъщност съм сигурна, че Вие не знаете нито за мен, нито за моя мейл, нито за моето мнение. Нито за мнението на много други родители като мен. Защо тогава обявихте този мейл?!? Според мен за да внушавате на всички ни, че нещо зависи от нас..........

Уважаема г-жо Цачева, във Вас ми е надеждата. Знаете ли, не успях да Ви видя на протестите срещу ГМО. Сега трябва ли да организираме протести срещу подобна форма на насилствено налагане на норми и правила за учене, за да се видим с Вас. Аз всъщност не държа да се виждаме. И ако парламентът, който председателствате не одобри готвените промени и новия закон, мисля няма да си губим взаимно времето в такива срещи!!! Иначе може би има смисъл да видя човека, за който гласувах и който трябва да ме представлява във властта!