Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 14:33 - Когато намерим човека до себе си, когато си заслужава!
Автор: cchery Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7685 Коментари: 15 Гласове:
15

Последна промяна: 20.04.2011 10:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Само преди 3 дена навърших 34 години. Нищо необикновено за жив човек. И понеже цифрата вече не е нещо специално както беше само допреди година, а и поради така стеклите се обстоятелства на състояние на ремонт вкъщи, денят течеше вяло (поне за мен). А настройката ми за празнуване беше прецакана от нааканото време вън - зима през април. Всъщност за първи път нямам ентусиазъм за празнуване на собствения си рожден ден! И не е поради цифрата на годините, а просто бях адски изморена от прекараните преди това 2 седмици ремонт вкъщи. Въобще няма да се впускам в подробности за тези битовизми, защото тръгнах да пиша този постинг със съвсем друга цел и поради една придобила различни мащаби за мене от вчера насам причина.

Причината се казва ....... ПРИЯТЕЛСТВО!!!
Въпреки многото преломни моменти в живота ми досега, когато вярата ми в приятелството се колебаеше от абсолютизъм до крайно отрицание, тя никога не е заставала само на едната крайност. А най-малко е вегитирала при негативната. Имам чувството даже, че точно тази вяра или по-точно оптимизма ми по отношение на хората, с които общувам, споделям и другарувам всеки ден ме крепи  и ме предпазва от обобщения от сорта на "Тази скапана държава", "Тоя смотан живот", "Тая/тоя ми пречи в живота" и т.н. Така щото в моменти, когато тръгна да ги говоря наедро по гореописания начин, винаги се случва нещо страхотно - дума ли ще е,  СМС ли ще е, мейл ли или просто усмивка на приятел, които ме карат да си казвам: "Струва си! Заслужава си всичкото време и труд, които съм отделила!"

Е, тези последните фрази в лилаво са целта на този постинг. Постинг, който не може да изкаже огромната ми благодарност и признателност на хората с оранжеви сърца, които направиха иначе нещастния ми 34-и РД повече от незабравим!!! image

Всичко почна с това, че Янко - съпругът на моята колежка и най-добра приятелка от университета, с която имаме такава история на взаимоотношенията, че и на Джефри Арчър ще му е трудно да опише обратите й image, предложи да ме отмени на рождения ми ден в сглабянето на 1 гардероб, 1 комод и 1 етажерка. И дойде у нас няколко часа преди официалния час за гости, за да сглабят с мъжа ми мебели, въпреки че наскоро беше опериран. За няколкото часа, прекарани всред плоскости за мебели вкъщи, нито веднъж не го чух да казва, че е трудно, че е смотано и да съжалява за решението си!!! Не! 

След като той си тръгна, дойде колегата ми Никола, който го споменавам като "колега" така щото да стане ясно откъде е познанството ни. Иначе отдавна вече сме прители. Мина да ме поздрави, но реално с мъжа ми местиха вече сглобените мебели из стаята като пешки до момента, до който не ми хареса поне една тяхна комбинация на разположение. И при него така се получи: не го чух веднъж да се оплаква от ситуацията в държавата ни (макар че хич не харесва ББ), не му беше скапан живота дори и когато настройката за черпня беше заменена с носене и местене на мебели. Просто го направи!!!

Друг наш приятел и съпругата му - Светльо и Вили се обадиха да ме поздравят и предложиха своята помощ въобще не от куртоазия. Много пъти в 6-годишната история на приятелството ни са ни доказвали, че думите им са готови да станат действия във всеки момент.

И така, напук на умората от изминалата седмица на чистене и ремонт, напук на проваления ни план за планина през почивните дни, напук на гадното време навън, рожденният ми ден почна да придобива очертанията на празник. В крайна сметка празникът не е само хапване и пийване. Личният повод, какъвто е един рожден ден, е времето, когато разбираш колко и важен ли си за хората около тебе!

Очевидно аз трябва да придобия самочувствието на важен човек, защото с нищо друго не мога да си обясня огромната изненада, която ме връхлетя вчера - 2 дни след 16-и април. Тъкмо когато еуфорията от празнуването беше свършила и денят придоби старите си рамки - работа, разходка с децата, вечеря, сън, телефонът ми позвъня. Не можех да отговоря, защото вече водех разговор по служебния апарат. Но пък, когато едно нещо има да се случи, то действа като водата - намира невъзможните пролуки и стига до целта си. Иззвъня и личния ми телефон и този път отговорих. Гласът отсреща ме попита дали мястото, на което се намира е сградата на моя офис и мога ли да ГИ посрещна. image Да, местоимението е точно - ГИ, защото напълно инкогнито и съвсем зад гърба ми, две от моите приятелки, бяха се добрали до работата ми въпреки личните си несгоди - изтекло двигателно масло на колата на едната рано сутринта, а и трудности - другата беше със  7-месечното си бебе, и носеха подаръка, който още поне 20 момичета от forum.metsababa.net бяха намислили, организирали, събрали пари и закупили....... Подарък - идеята за който очевидно е възникнала спонтанно и който беше толкова красноречив със съдържанието си, че ми казваше, направо крещеше....... "Има смисъл, Анелия...... смисъл има!!!"

Нежната лилава орхидея в саксия сякаш ме гледаше с цветовете си с форма на детско лице и ми напомняше, че по-рано сутринта бях изпратила 8-годишния си син на 4-дневна ескурзия и ми предстояха дни без него. Но като че ли повече от това нежните очертания на изящните цветчета наклоняваха мислите ми към това защо се случваеше всичко, защо Марчи и Боби - двете ми приятелки бяха тук при мене с подаръка, защо и какво ни е събрало и какво са ми дали още поне 20-ина нежни имена, изпълнили едната страница от поздравителната картичка за рождения ми ден. Сега няма да ги изброя поимено, но един ден това ще стане за всяка една от тях - хората с оранжевите сърца (какво имам предвид под "хората с оранжевите сърца" ще прочетете по-долу!)

Докато се взирах в красивото цвете, мацките настоятелно ми тикаха един голям плик в ръцете. Изтръпнах като видях, че той съдържа освен поздравителна картичка още един плик - от тези, в които обикновено слагаме някакви пари, когато ходим на абитуриентски вечери или сватби и аха да ми стане зле, когато трепереща отворих този втория плик и оттам се подадоха 2 късчета хартия - най-прекрасния, най-личния, най-казващия всичко подарък за един меломан - 2 билета за концерт!!! И то концерт, на който исках да отида, но все още не бях сколасала да си купя билети. Концертът на Роксет в България....... При това билети за едни от най-хубавите места на стадиона на Левски, купени лично със съдействието на промоутъра на събитието........ Тук следва пауза, защото очите ми отново са пълни със сълзи........ всичко, което се случи беше повече от въздействащо........

...........................................................................................................................
=====================================================
...........................................................................................................................

Не мога да си обясня и не съм сигурна кое точно накара момичета, които познавам само виртуално (част от тях) да се включат със средства за тази огромна изненада. В едно съм сигурна, че за да заслужа подобен жест оттук нататък трябва да се старая още повече......... А това, в което съм твърдо убедена е, че майките сме голяма сила!!! При това обединени, но при все - напълно различни в произхода, във възпитанието си, във вярванията, в убежденията си! И все пак - обединени, когато намерим човека до себе си, когато си заслужава! А то.... ПРИЯТЕЛСТВОТО си заслужава! Макар и виртуално съществуващо, макар и нелично споделено, макар и от разстоянието на четирите краища на нашата малка родина!!! Благодаря ви, момичета с оранжеви сърца!!! Знаете, че думите в такъв момент са малко, а и да не кажа недостатъчно изразителни. Дано наистина съм заслужила това, което вие направихте за мен. И дано имам времето аз да ви го върна....... тъпкано imageimage         
                      imageimageimage
Подаръкът..........
image
НАПУК НА ВСИЧКО! (Хората с оранжевите сърца)
Това не е история, която ще е упорита като столетник, наближаващ 200-я си РД. Въпреки заглавието си няма да е жилава подобно на балканджия посред зима. Няма и да разказва за неистови опити да се случи невъзможното. И въобще не става въпрос за дългоух инат. Неееееее....... История, която би следвало да е обикновена, защото е взела сюжета си от човешките взаимоотношения на напълно обикновени хора, такива, които виждаме на улицата, в метрото, в рейса, в магазина. А всъщност разказва пак за същите хора, но с една идея по-различни. С идеята за доброто.

Представете си следното: намирате се в хипермаркет всред голямата тълпа, която пазарува там. Тази тълпа презвема погледа ви със сиво-черните си краски, защото е просто ...... маса! Вие обаче сте притежатели на специални очила - такива, които маркират в
огнено оранжево ДОБРИТЕ хора. И в един момент, когато не можете повече да гледате тълпата, си слагате очилата и ..... пРоглеждате. Там всред морето от изкривени лица, раздърпани коси и пълно безличие като огнени пламъчета на свещи от чист восък пламват в оранжево 5-6 сърца. Само толкова са - ДА! Всред стотина души има само 5-6 добри сърца и чисти души.

И тогава, в този момент вие пожелавате да разберете какъв е добрия човек? С какво се занимава? Какво го вълнува? Какво мисли...... Вие се стремите всячески към него, защото чувствате с цялото си същество, че искате да сте част от неговото ежедневие. От неговата доброта. И почвате своето доживотно търсене ..... аз го кръстих ОБЩУВАНЕ. Не съм търсила съзнателно през целия си живот. Със сигурност съм се стремила към нещо такова, но го осъзнах последните няколко години, когато погледнах на света с очите на майка...... и приех отговорността за това си състояние като предизвикателство към самата мене си.

Но да се върнем в хипермаркета при трептящите в оранжево пламъци на добрите хора, които сте открили с очилата си за специално виждане. И да си представим, че сте човек, който ги е търсил през последните 5-6 години. Треперенето в стомаха ви от откритието, че оранжевите сърца все пак съществуват е нищо пред откритието, че те искат да сте им приятел ....... Отначало не вярвате, после се правите, че не ви интересува. Но когато природата си каже думата и невидимата енергия на оранжевите сърца се свърже и с вашето и подобно действието на кръвоносната система усетите притока на сила, красота, единомислие и другарство, съмненията се пропукват като яйчена черупка и жълтъкът, който излиза оттам се оказва, че е есенцията на вашето съществуване. Това е удовлетворението - да намериш смисъла на живота и ЖИВЕЕНЕТО!!





Гласувай:
8



1. stoian11 - Бог да те благослови да те дари с к...
19.04.2011 14:45
Бог да те благослови да те дари с крепко здраве и душевен мир и утеха
цитирай
2. neprosvet - Мнооого хубав и с прекрасни послания пост...
19.04.2011 14:55
Честит празник, мила Чери - Анелия!
Бъди жива, здрава, щастлива! Носи винаги със себе си оранжевите очила и откривай още добри приятели и съмишленици! Успех в благородното ти начинание!
Помагай и на теб ще помогнат! Бъди добър и към те ще бъдат добри! Обичай и получавай БЕЗКРАЙНА обич!
Поздрави и прегръдки!:)))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
3. cchery - Бог да те благослови да те дари с к...
19.04.2011 14:55
stoian11 написа:
Бог да те благослови да те дари с крепко здраве и душевен мир и утеха

Благодаря...... за пожеланието за крепко здраве. Другото - душевният мир ако го постигна, ще трябва да се сбогувам с този свят, защото душевната ми неразбория е двигателя на цялото ми съществуване. А утеха.......... дано е много далеч времето, когато ще ми трябва.

Благодаря ти!
цитирай
4. cchery - Ванче, благодаря ти!!!
19.04.2011 14:57
neprosvet написа:
Честит празник, мила Чери - Анелия!
Бъди жива, здрава, щастлива! Носи винаги със себе си оранжевите очила и откривай още добри приятели и съмишленици! Успех в благородното ти начинание!
Помагай и на теб ще помогнат! Бъди добър и към те ще бъдат добри! Обичай и получавай БЕЗКРАЙНА обич!
Поздрави и прегръдки!:)))))))))))))))))))))))))))))))))

Как искам да се случват много такива неща и на всички около мене....... Изгарям от желание аз да съм една от тези, които правят подобни изненади.....
цитирай
5. stoian11 - МОЖЕ БИ!
19.04.2011 15:03
МОЖЕ БИ!
Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;

да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;

и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...

Архимандрит
Серафим (Алексиев)
цитирай
6. cchery - Абе, Стояне, какво да те правя, бе човек?!? :)))
19.04.2011 15:13
Във форума не се спираш, сега и в блога ми... :)))))

Стихотворението е много добро, междудругото.....
цитирай
7. stoian11 - Благодаря
19.04.2011 15:17
Благодаря
цитирай
8. baimomchil - Стояне
19.04.2011 16:11
ти към православната църква ли работиш?
цитирай
9. stoian11 - Да
19.04.2011 17:02
Да
цитирай
10. vihrogonche - Чери,
19.04.2011 17:22
Много съм щастлива за теб :)))
Разплаках се от радост и умиление... типично за мен де!
Обичам те, скъпа приятелко.
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Честит рожден ден на патерица. Р...
19.04.2011 17:31
Честит рожден ден на патерица. Радвам се, че си толкова много обичана от твоите приятели, както че оценяваш всичко това и стози хубав постинг ни правиш съпричастни към твоите преживявания. Бъди жива и здрава и все така позитивно отворена към хората, дано успяваш да привлечеш повече оранжеви хора около себе си. Скоро разбрах, че моята аура е виолетова, но не се отчайвай, ние също ме добрички.
цитирай
12. baimomchil - Да Какво ти е мнението за пло...
19.04.2011 20:44
stoian11 написа:
Да


Какво ти е мнението за пловдивският метрополит Николай?
цитирай
13. ketcakuatl - БЛАЗЕ ТИ
19.04.2011 20:52
Миропомазана си със светоусещане, спомосъществувателствувай на доброто около себе си, тогава ще си блажена.А Роксет са велики...
цитирай
14. stoian11 - СЪЩОТО КАТО ТВОЕТО
19.04.2011 20:54
СЪЩОТО КАТО ТВОЕТО
цитирай
15. baimomchil - СЪЩОТО КАТО ТВОЕТО Е айде сега, ...
19.04.2011 22:02
stoian11 написа:
СЪЩОТО КАТО ТВОЕТО


Е айде сега, какво е моето ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008512
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031