Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2015 18:37 - Царева поляна, пътя към Перперикон, Татул и.. още нещо
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 5982 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 30.09.2015 17:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Мамо, имам чувството, че лятната ваканция не е свършила!" image

Ден преваля
  image   и друг започва:  image     Забравени звуци разбуждат спомени, погребани от годините. Сетивата невярващо поддават на възприятията и лениво набъбват за загубената радост. Стоя на стълбите пред "нашата" вила във вилен комплекс "Никодиа" и притиснала глава о железните перила, се наслаждавам на чувството дълбоко в мен. Чувство, което с мощ и жадна наслада къса оковите на собствения ми затвор..... Един ден отмина и се роди следващия... а в него се завърнах и аз. Помните ли онова:  
 "Мамо, имам чувството, че лятната ваканция не е свършила!"      Патетично или поетично, но точно заради това изречение искам да ви поведа в историята, която следваimage. Искам да съживя онези препечени летни дни, които отминаха, с разюзданото слънце и безкрайния син нюанс на небесния ни покрив. Дни с огнен летен дъх, които царуваха цели три месеца..... Моето любимо лято на 2015-а година. А думичките по-горе принадлежат на Бела. Бела е     image   9-годишната ми дъщеря, чиято поява пресуши последните капки егоизъм в мен. Ако въобще бяха останали такива преди това с появата на Коко image:     image     И така - ето го началото. Последните 4 почивни и празнични дни трябваше да сложим подобаваща точка на августовско-септемврийските ни скитания. Нещо като традиция. Дълго време тъгувах, че това няма да се случи на второ море в Гърция.... Но някак си, в същото време, чувствах, че - действително - най-доброто предстои!!!

Резервирахме си апартамент във вилен комплекс
"Никодиа". Той се намира в едно диво Хасковско село, за което едва ли царят предполага, че има имотimage - село Царева поляна! Не съм предубедена към селата в България. Или поне вече не. Щом мен не ме мъкнат да копая...... Мисля, че дори са ми станали безразлични. Не ми липсва тишината на застоялия им до погнуса покой. Даже ми се гади само като се замисля за това..... Или пък трябваше всичко това да го напиша в минало (свършено) време?!?! Нека оставим историята сама да разплете нишката си.....

Когато резервирахме почивката си, имахме предвид близката локация на Царева поляна до 2 места, които искахме да посетим - Перперикон и Татул!. Отдавна бяхме чували за тях, но от опит знам, че мога да пиша за нещо само, когато е минало "през мен". А и....... все още бях заредена със спомена от усещанията, които имах от древна Плиска... бяхме я видяли само седмица по-рано. Седях на старите й, та чак прастари камъни и се чудех как да нарека онова сетиво, което поглъщаше вибрацията им, заформяше истинска буря от свръхестествени осезания и раждаше видения за стари българи, блясък и много сурова сила..... Седях на останките от една колона и пред мен маршируваха стройни редици от прабългари (траки или още не знам какви...... историята в днешно време не е "онази"image история). Аспарух се взираше със сериозен поглед в далечината, седнал царствено на коня си..... две млади момчета пазеха входа на шатрата зад него... тишината беше превзела момента, когато ханът обмисляше следващия си ход. "Тук ще бъде България!" Странно, хане, но дали ще има българи за нея след още 100 години!!!

Ей такива мисли объркват иначе здраво стъпилото ми в настоящето битие. Аз съм крайно недоверчива към всичките истории за децата-индиго, за полтъргайсти, за видения, бдения, гадания и какво ли още не. Но стъпя ли на историческо място..... фантазията ми бяга безусловно от оковите на разума и "виждам" и "чувам" както никога дотогава. Затова, може би, очаквах с радост пътуването до Перперикон и Татул.

Но да не се отклонявам преди да направя истинския завой.image Последно ви бях оставила в село Царева поляна и обяснавах как сме го избрали. Освен близостта до двата исторически обекта, вилният комплекс ни предлагаше плувен басейн, сауна и колела..... а само на 5 км отстоеше Стамболово, известно с своя винзавод. Нещо повече.... управителят на вилния комплекс беше първия такъв в историята ми на пътешественик, който ми обясни с пълни подробности за какво ще ми вземе парите, или по-точно за какви битови условия. И отделно от това, че ще ми приюти и котката, ако река да пътувам с нея..... Е, кой би се отказал от кухня, в която има съдоимялна?! Тостер! Машина за сок! А пред нея веранда, която ще ни приюти за прекрасни вечери, както се оказа, на най-високата точка в полето на този Хасковски край?!...... 

Ако тръгна да ви описвам съботното пътуване по магистрала Тракия, то ще разкажа историята на всеки втори, престрашил се да прочете този постинг. Затова ще ви го спестя... Но пък няма да пропусна да кажа с каква огромна наслада и копнеж се топнахме, уморени и оттегчени, в басейна на Никодиа:

  image   image
       Този първи ден завърши, придружен от песента на щурците.... кучешки лай и абсолютния покой на залязващото слънце.... Стояхме на верандата и нямаше нужда дори да си говорим. Всеки един от нас, потънал в магията на нощното поле.... черна и гъста като катран, но в същото време - топла и мека като прегръдка от любов..... Как съм могла да забравя това?!? В съзнанието си съм извела на преден план само самотата и трудностите, които моето село ми предлагаше преди доста години. А най-красивата част от него е потънала в дълбините на тревогата и несигурността ми..... Но ето я, ето ги.... моите топли, летни вечери в Крушето.... Хилядите! не, милионите щурци, разтворили мелодиите си в нощната прохлада, огъня на двора, догарящ със ситни розови въгленчета. Песента на звездите, които с примигването си ми напомняха на клавишите на пиано - един натиснат, други - не.... мелодия неповторима, дошла от небесното нищо.... Джени и Лора - двете ни кучета, положили доверчиво муцунки в скута ми.... Хаха, да.... и онази огромна крастава жабаimage, която..... прави-струва, но дори в страха си, все към мен ще скача... май иска да се присъедини към кучетата. Тихо е.... усещам как лозницата отвън покрива с листата си очите ми.... историите от деня бледнеят и се сливат..... сънят е дошъл!

На втория ден никой от нас четиримата не иска и да си помисля, че може да пътува с кола... та нали има колелета, които комплексът предлага?!? Бяхме го измислили от преди - ще ходим с тях до близкото Стамболово. И ..... нека бъде! Тръгваме... както НИКОГА преди - само ние четиримата на по 2 гуми!

  image   image
    По разбираеми причини няма да видите и четирима ни едновременно на една снимкаimage, но портрети по отделно трябва да запълнят липсите ви:
    image   image
  image   image    Имахме, разбира се, и инциденти с паднала верига...... то иначе какво каране на колелета щеше да е?! image Натъртени от седалката дупета..... уморени крака... Но трябва да си призная нещо: така щастлива не съм се чувствала от години!!!!! И да... действително - сякаш ваканцията никога не беше свършвала!!!   image
image
image

 В Стамболово вино не намерихме.... какво да се прави - дори и винзаводът почива неделята. Но пък обядвахме най-вкусния и не знам дали няма да е излишно да го пиша, но и най-евтин обяд, от десетилетия насамimage - в един магазин-ресторант в центъра на селото:     image
image
    Простото кюфте и карначе могат да направят чудеса с уморения колоездач... Такова, че да има сили да стигне до параклиса св. Георги, откъдето се открива чудесна гледка към Царева поляна:

   image
image
image
   Запомнете последната снимка!!! Запомнете я с нейния кръст! Който ще е последен за целия последващ път, който изминахме..... От този кръст натам следва земята, българската земя, на полумесеца.....image. Ще разказвам за това след малко, но преди да сте си помислили, че ще правя оценки и че ще обиждам някого на тема вяра и етническа принадлежност, трябва да ви кажа, да не си правите труда.... Щото, ако има някой, към когото трябва да се прецеля, то това сме........ българите!

Отново е вечер. И пак сме на верандата... В селото под нас току проблясват светлинки - някой светва, друг изгасва.... може би и буквално. Ние обаче сме на върха. Вятърът минава наблизо и с коси повеи довява аромата на нощните ниви.... Слаб дъх на тютюн, аромат на зряло грозде, дъхавата влага на полените привечер домати.... И още има, но сетивата ми са закърнели... Да, какво беше това?!? Но то не е реално.... аз само си мислех, че съществува.... да, мечките в шумящите на вятъра царевични коси, които по-късно се превърнаха в принцове, дошли специално за мен.... Ореховата шума - все така напоена с маслено зелено, която "пламти" от аплодисменти, предизвикани от непослушния вихрогон... Знаете ли колко листенца има на едно орехово под-клонче?!? image Никога не съм ги броила, но.... си мисля, че са пет... Ще проверя ..... Ха, кога пак дойдоха Джени и Лора?!? О.... Сънчо... ти си смесил всичко.... добре дошъл! Утре ни очаква голям ден!image

Винаги съм подкрепяла идеята за закуска с плодове!!! Да.... винаги!!! И какво по-хубаво от това да ти я сервират...... лично?! И едва ли някоя жена би отказала на Артър за тази работа?! Стига той - Артър, да не беше......
  
image

 Дааааааааааа....... 2-годишния голдън-териер на собственика на "Никодиа"! image В онази трета сутрин той се опита доста настойчиво да ми пробута една единствена круша.... Аз, естествено, си мислех, че я носи на мен.... Но пък дали той просто не е искал да му я нарежа и изчистя от семките?!? image
 
image
   
Но стига вече!!! Време е да последваме древните в живота им, чиито спомени са ни завещали.... Перперикон е: археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от османските турци в XIV в. Това казва кратката справка от нета. Но иначе.... иначе е остров всред зеленото царство на Източни Родопи!!! На един висок хълм хора, за които имаме високомерието да мислим, че не са били развити като нас, са създали и построили удивителни съоръжения - жилища, храмове, кладенци, резервоар за вода, укрепления и какво ли не още.... Строили са, секли са в камъка, чертали и разчертавали, издигали и охранявали... обожествявали и се прекланяли!
   
image
image
image image
image
image
image
image
image
image
image

   Забелязахте ли простора отвъд руините?!?! ..... Именно той се "наби" първоначално в главата ми... Заставаш на кой да е връх на хълма и докъдето ти стигне погледа, няма край.... има безкрай! Мека зелена линия чертае контур с ясното съзнание, че това е само илюзия и след нея има още и още простор...... Кой ли е бил на мястото от което сега я наблюдавам?! Дали се е взирал като мен?! Дали си е мислил като мен - че е привилегия да съм тук и сега... или животът му е бил привилегия?! А може би пък е водил привилегирован живот.... Игра на думи... но не мога да ги подредя в стройни редици... Точно както в Плиска от преди седмица, нещо се просмуква в мен от камъните, върху които седя. Завърта ме в бесен танц на мисли и чувства и в този момент аз мога само да ЗНАМ.... че е изключително (съ)битие да мога да разбирам, чувствайки!

Иде ред на Татул и митичния Орфей.... А може би (и защо не) самият Божи гроб?! Защо "Божи гроб" ли? Ами защото за повечето отрочета на соца, Орфей е митичен певец, който за малко да върне от мъртвите любимата си Евридика..... Но сериозни исторически трудове твърдят, че.... той е бил ...... (като) Исус - да! месия, но роден 2000 години по-рано! image Ако ми поискате доказателства за това, знам и към кого да ви насоча!


image image
image
image  Кой от двата скални гроба-саркофази е бил на Орфей?! image    
image
image
или

image  
Не знам дали да ви обръщам внимание...... но все пак - забелязахте ли простора около Татул?!

image image



Гласувай:
4



1. cchery - ТЪПА, НЕЩАСТНА ПЛАТФОРМА. . . . . . ...
24.09.2015 20:24
ТЪПА, НЕЩАСТНА ПЛАТФОРМА...... ето това е блог.бг!!!!!!!!!! Краят на този постинг липсва..... защото по някаква причина, макар да се досещам каква е, останалите снимки и текст са ... отрязани!!!!! Ама, барем, да бяхте оставяли по някакво съобщение като лимитирате обема на постингите........ аман...... значи!

За съжаление не мога да възстановя нищо....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008668
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031