Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2015 17:51 - 2-и февруари - Празника на мъжките майки
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 7147 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
2-и февруари, Сретение Господнье - Празник на майките на мъжки рожби


Ще ми се да се измъкнем от тъмното петно, паднало се за този ден от годината, и да си поговорим честно за нещо много специално. Кои ние ли!?! Ами майките на момчета... а пък бащите им и другите мацки, които се радват на момиченца, могат спокойно да ни прочетат. И ако решат, че си струва, нека помислят върху долното.

Днес се чества празника на "мъжките" майки - жените, които са дали живот на момчета. Наскоро във форума, в който се подвизавам, разцъкахме до безумие темата "ЗА" и "ПРОТИВ" казармата. Тезата беше:
 
МОМЧЕТАТА ТРЯБВА ДА ХОДЯТ в КАЗАРМА, ЗА ДА СТАНАТ
МЪЖЕ

Далеч няма да се впускам в този ураганен водовъртеж от мнения, който само тази тема може да предизвика. Не за друго, а защото днес аз самата имам празник. Майка съм на един 12-годишен хлапак, за който искам да пиша. За всичко онова, което той извиква в мен и за предизвикателствата, които ми отправя. Искам да напиша за неуловимото в него, което е по-силно от детските му пропуски и неизбежни забвения, защото когато "ударя" чертата, единственото, което помня и е в състояние да ме жегне, са сълзите от радост и сподавената в гърдите радост, от която летя.

Днес Коската беше на олимпиада по география - ІІ-и кръг. Ако някой някога ми беше казал, че късащото се от рев 3-килограмово възропче ще е в състояние да си стъпи на краката и да проявява качества по-различни от инат и упоритост за невъобразими неща, сигурно щях да го удуша. Никога няма да забравя изключително трудните (за мен) първи 2 години от живота ми с Коки... Поради проблеми и с бременността ми с него, дълго време - 2 години и половина след неговото раждане, бях уверена, че НИКОГА няма да искам да имам второ дете! НИКОГА. В нощите, когато ни будеше на всеки час с точността на английски часовник, твърдо вярвах, че това ще е доживот и дори се чудех защо съм си го причинила. Даааааа, аз по-скоро не съм от онези жени, които чувстват майчинството като призвание.... Дори никога не съм искала да раждам преди 30-ата си годишнина, но така се стекоха обстоятелствата, че на 29 годишна възраст вече имах 2 деца image.

След това твърде трудно начало с Коки, последва мъката на дните на малкото бебе.... носи, люлей, потупвай, бърши, вдигай, пей, реви и какво ли не още.... Зор да проходи и след като това стана факт на 8 месеца, искаше да го носим постоянно докато не навърши почти 3 години image.  Рев, че не иска да излезе, но и яко дране, че пък не искал да се прибира вкъщи.... Хиляди пъти съм искала да имам възможност да го оставя поне за час-два при някого и да се видя сама, разтворена в тишина и липса на задължения.... Да, ама не..... не би! Ден след ден шум, рев, еднообразно ежедневие, мрънканици, безпаричие.... безпощадно бродене навън като таласъми, защото освен всичко друго, Коки страдаше от непресъхваща енергия.....

Мога, със сигурност, да продължа горния списък от неособено приятни емоции, но защо тогава въобще го пиша този постинг като на всичкото отгоре съм заявила, че имам повод да празнувам?!? Ами..... пиша го защото, ако навремето знаех какво прекрасно дете ще произлезе от малкия инатливко, какъв съсредоточен младеж ще се пръкне от енергийната хала, която не ме оставяше на мира, и колко много обич и прегръдки ще получа от пълните със сълзи очи и ръчичките, които само рушаха, щях да си спестя - на мен и на Коки - хилядите нерви и зле скроени изречения, от които ме е срам!!!

Стигнах до момента, в който искам да обясня и защо намесих казармата тук...... защото, мили момичета - мъжки майки, няма такъв филм като да гледаш едно момче 18-19 години, а после да го изпроводиш в институция, която за година-две да го направи мъж. МЪЖЪТ се ражда полово определен като момче, но какъв човек ще стане, зависи само от вас... Представете си се като огледало - ако искате в него да видите ЧОВЕК, когато някой застане пред вас, то преди това трябва да сте го създали. Не си мислете, че дарявайки повече ласки, ще превърнете детето си в педераст. Не се страхувайте да казвате "обичам те", защото момченцето ви евентуално би станал лигльо. И не се притеснявайте от момчешките сълзи..... напротив научете момчето си да плаче, за да не почне той самият след време да разплаква.

И още нещо - бъдете снизходителни. Не очаквайте от малкия човек насреща си да бъде ваше копие, изрязано по шаблон. Никога не забравяйте, че помните какви отлични и примерни ученички сте били........ но ..... в 9-и клас, а не в първи!!! И че, когато се почнали да се повреждате на тема чисти, здрави и спретнати дрехи, вече сте имали цикъл и сте мислели за гаджета..... а не както е с 2-3-4-5-годишните ви момчета, които са деца  И ПРОСТО ИСКАТ ДА ИГРАЯТ!!! 

Не поставяйте безкрайни планини от изисквания към малкия човек. И не отпускайте ръка, когато не четете нищо в погледа му след поредната тирада с поучения. Не изтривайте сълзите с яд, само за да създадете място за нови. И не слагайте маска на диво животно след като и след шестото повтаряне на нещо, вашето момченце е все още на пода и си играе с количките..... Знайте, че всичко това е ВРЕМЕННО.... И детето ви расте. И ще порасте. И ще ви напусне. И вие ще се обърнете назад, за да..... събирате отново сълзи, но този път - вашите собствени..... а маската на диво животно ще е вече собственото ви обезобразено лице, което ще ви гледа невярващо от кривото огледало на собствените ви "ПРИНЦИПИ"....

През последните 2-3 години чувам от Коки твърде често "Мамо, гуш...." и виждам 2 разперени ръце, които се насочват към мен.... Признавам си, че когато това се случи в момент на чистене на котешката тоалетна, примерно, въобще, ама хич не ми е до прегръдки.... Но си давам ясна представа, че само днес и сега тези прегръдки са плод на 100% обич на моето момченце..... След години тази обич ще я деля с някоя друга.... а после - тя просто ще надвие над мен - както е в реда на нещата. Затова сега в тези моменти, когато чуя звънкото "Мамииииии, дай да те прегръна..." аз нямам никакво съмнение какво да направя.... превръщам се в една безкрайна черна дупка, която попива тази единствена и най-силна обич, нямаща нищо общо с коя да е друга човешка емоция!!!

Днес моето Косе е с половин глава по-високо от мен... но за него съм все така МАМА..... дума, която е като звън от сипещи се най-нежни бели цветя и искрящи звездици.... Признавам, че първите му години в училище ме бяха обезкуражили.... никога нищо не беше чул, никога не знаеше какво да си носи по рисуване и трудово, все си забравяше комплектите по учебните предмети в класната стая, а лично аз съм ходила да му търся физическото над 15 пъти..... я при охраната на училище, я в съблекалните на салона им, или пък просто някъде в училище.... Дори и в 3-и клас ми се връщаше със скъсани на коленете дънки, а озеленяването на училищната градинка стоеше стройно отпечатано по дупето и якето му.... "Забравяше" да си пише домашните и въобще забравяше, че има такива. Не го интересуваше въобще каква оценка ще изкара или че на другия ден ще има класно..... За него нищо (като че ли) нямаше значение. Не проявяваше мераци да ходи на олимпиади и математически турнири... Не се записваше в клубове и кръжоци..... и като че ли гледах един тотален аутсайдер вкъщи... Да, боляло ме е, че не е амбициозен, че разчита за всичко на мен, че няма никакви мечти и въобще не знае къде се намира........ НО ЗНАЕЛА ЛИ СЪМ, ЧЕ ТОВА СА САМО И ЕДИНСТВЕНО МОИТЕ МИСЛИ И?!?! И ДАВАЛА ЛИ СЪМ СИ СМЕТКА, ЧЕ ТОВА Е МОЯТА ЛИЧНА ПРЕДСТАВА, КОЯТО, ОКАЗВА СЕ, НЯМА НИЩО ОБЩО С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА?!?

А действителността ми се обади преди малко, за да ми каже, че след олимпиадата, госпожата е завела него и още двама ученици, да се почерпят в МакДоналдс..... и той, който много добре знае мнението ми за този тип заведения, е отказал културно и аргументирано. Пил е един сок..... а имаше време, когато се тръшкаше да ходим само там......

Мили майки на момчета - за всичко ТРЯБВА време! Не искайте от децата си да растат невръстни възрастни!!! Недейте... дайте им време и пространство да разперят крилете си, доверявайте им се иииии ги защитавайте във всяко едно тяхно решение... защото най-сигурния начин да задължиш някого е да му дадеш пълна СВОБОДА! Не очаквайте чудеса, но бъдете готови за най-голямото вълшебство.... да се радвате на обичта на вашето момченце.... нещо несравнимо! Или пък, ако трябва да се опише с думи, то е сподавената радост във вашите гърди, която ви кара да летите!






Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ronix - момче на около 840 месеца
02.02.2015 19:53
Много вълнуващо!
цитирай
2. vihrogonche - Чери,
03.02.2015 11:22
Прочетох те на 1 дъх.
И моят юнак, който е точно на 10 и половина, вече ме настига на ръст. Той е 143 см, аз съм 149. Обича да се гушкаме и редовно си казваме, че се обичаме.
Но... някак не го глезя. Разбираш ли? Откакто се е родил, гледам да не му спестявам нищо трудно и да го оставям максимално свободен. Мисля, че не бъркам. Наистина.
Със 100% от написаното по-горе от теб съм съгласна.
ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ МОМЧЕТАТА, И ЕДИН ДЕН ДА СТАНАТ ИСТИНСКИ И ДОСТОЙНИ, И ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ МЪЖЕ
цитирай
3. cchery - Но. . . някак не го глезя. Разбираш ...
03.02.2015 14:03
vihrogonche написа:
Но... някак не го глезя. Разбираш ли? Откакто се е родил, гледам да не му спестявам нищо трудно и да го оставям максимално свободен. Мисля, че не бъркам. Наистина.

Деска, аз го глезя и едновременно с това не му спестявам нищо трудно... Моето виждане по въпроса е такова, че детето ми ще излъчва/прави/мисли онова, което е видял в семейството си. Аз лично, като жена, обичам да бъда глезена. И то от любимия мъж. Ако този мъж обаче не знае как става това, ако това му е спестявано и дори по някакъв начин му е вменявано като лошо/грешно и т.н., не виждам начин той самия да го прави.

Това, разбира се, е моето лично мнение и не предявяавм претенции да е най-меродавното.
цитирай
4. cchery - Много вълнуващо! БЛАГОДАРЯ!
03.02.2015 14:04
ronix написа:
Много вълнуващо!

БЛАГОДАРЯ!
цитирай
5. vihrogonche - Чери,
04.02.2015 16:29
а дали е възможно да влагаме различен смисъл в понятието "глезене"?
Например, и аз "глезя" Алекс с любими негови ястия и манджички.
"Глезя" го, като внимателно го изслушвам и наистина чувам какво иска да му купя /примерно някакъв стикер на футболист или нещо подобно/.
"Глезя" го, като го хваля за успехите му, и съм напълно искрена в комплиментите си към него.
Такива ли "глезотийки" имаш предвид и ти, или нещо по-сериозно?...
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Много хубав разказ си направила. Аз ...
13.02.2015 00:02
Много хубав разказ си направила. Аз съм майка на две момчета и смятам, че те трябва да бъдат оставяни да се развиват самостоятелно, без много наставления. Въпреки това, не винаги съм успявала в това и често сме имали разправии, особено с по-малкия, който бе и по-труден-зодия близнак. С големия бях по-спокойна някак и това му се предаде и на него. Голям хитрушко излезе-винаги се съгласяваше с моите забележки и си правеше каквото иска. Важното е децата да се чувстват обичани. Да са ни живи и здрави!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008260
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031