БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК. Този постинг ще посветя на красотата на бягането. На смисъла от бягането. На логиката на бягането. На забвението, в което е потънало бягането.

 Само допреди 4 години и аз се дивях на тичащите по стадиони, паркове или просто по улиците хора. Понякога много рано сутрин, друг път пък по тъмно. В дъжд, сняг, пек и т.н. Чудех се как не ги МЪРЗИ!!! Забележете, озадачавах се не от друго, а от липсата на МЪРЗЕЛ!!! И това беше моя основна заблуда доста години. Все едно, че бягането е някакъв странен антипод на ленивостта, която не притежавам в огромни размери, но все пак доволно практикувам. Все по-рядко за мое щастие. Тази чудовищна едностранчивост на възприятията и разбирания ми, слава Богу, моря все по-успешно с годините. Човек не трябва да е ограничен и безличен „кон с капаци”. Никой не е длъжен да приема за вярно нечии думи, теория, поведение и т.н.  Но е добре да се замисляме върху различните неща. „Конете с капаци”, знаете, че ги „спъват” и цял живот прекарват вързани на хамута. А после стават на суджуци. Вие бихте ли желали да се отъждествите със суджук?!

 И така, нека се върнем на..............

 

БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК.

 Това не е метафора. Или определение за някой. Това е име на теория, която занимава биолози, антрополози, морфолози, специалисти по кинетика на човешкото движение и т.н. специалисти, чиито специалности не мога да цитирам, за съжаление. Леле, колко пъти споменах специалист и специалност.........

 

БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК е липсващата „брънка” в теорията за еволюцията на човека. Разбира се, още Дарвин ни дава обяснение как сме го докарали дотам да сме хора (обратното – защо отново се превръщаме в маймуни е доста по-лесно за схващане). За да обобщя основното от неговата теория ще ползвам следния израз „ТРУДЪТ ОБЛАГОРОДЯВА”. Да, но за да се труди човек е използвал вече еволюиралите от крайници за ходене ръце! Въпросът е как е станало така, че човек се е изправил и почнал да ходи на 2 крака!

 Тук и сега ще предам накратко идеите на теорията за БЯГАЩИЯ ЧОВЕК. Нямам никакви претенции тя да е единствената и непоклатима истина. Но е добре възможно най-много хора да я познават и да се замислят какво правят със себе си и живота си.

 Преди приблизително 150 000 години на земята са живели паралелно неандерталците и хомо сапиенс. Първите – едри, силни и борбени индивиди, които се прехранвали основно с лов на едри животни. Вторите – хилави, дребни и по-скоро миролюбиви. Неандерталците осигурявали храната си като устройвали засади на мамути, носозори и т.н. животни и ги нападали с копията си. Често в тези схватки много от тях намирали смъртта си, а други имали повече или по-малко фатални наранявания. Но като цяло лов от засада с копие бил основния начин да си набавят месо.

 Хомо сапиенс, предвид своята сравнително крехка физиология и миролюбивост, не били в състояние да ловуват по вече описания начин. Освен това, те би следвало да са били и по-мислещи и да не им е харесвало да бъдат наравявани при лов. И при все това те ядяли месо в количества по-големи от тези на неандерталците. Но техни жертви ставали по-дребни животни – основно антилопи и зайци. Опитайте се да убиете антилопа или заек с копие и ще видим дали няма да изберете набързо вегетарианството за ваша философия! Но нашите хомо сапиенс са ядяли месо и то доста. Как тогава са си го осигурявали!? Да, можели са да ползват останките от улова на лъвовете. Но дори и съвременните големи котки не оставят много месо по уловените антилопи. А какво да говорим за хищник от периода на палеолита. И не бива никога да се забравя, че има огромна вероятност вместо да си осигуриш храна, сам да станеш блюдо за някое животно. Какво се е случило тогава?!

 Хомо сапиенс трябва да си набави храна от бързо тичащо животно. В същото време той самият трябва да е бърз, за да не нахрани някой хищник. Какво мислите, че е предложила еволюцията на нашия прародител?!?! Ами да – БЯГАНЕТО!!! Да, предложила му е да бяга за да си осигурява храна. И да тича, за да си спасява живота.

 Има един резонен въпрос тук?! За какво, когато еволюцията предлага на някого да бяга, ще го кара да прави това на 2 крака, когато знаем, че на четири би имал много по-стабилна опора?!?! Иииии, извинете, но как да си представя, че човек може да хване антилопа с голи ръце само като тича?! Да не говорим за заек...........

 
Преди обаче да дам отговорите на тези въпроси според теорията за БЯГАЩИЯ ЧОВЕК, трябва да изясня как учените, които я защитават, обясняват механизма на този лов, нар. упорит улов. В случая не става въпрос за това човек да настигне своята храна. Или пък да я надбяга. Съпоставянето на скоростите, които развива човек и антилопа, че дори и заек, е в полза на животните. Ние бягаме по-бавно. Но за сметка на това можем да го правим доста по-дълго! БЯГАНЕТО се има предвид! Антилопата и заекът са много бързи само 15-30 минути от началото на тичането. После скоростта им рязко спада и т.к. за терморегулация имат само един избор – ДИШАНЕТО, накрая те внезапно спират да бягат, за да не се претоплят. И тук е моментът, в който хомо сапиенс прави своя улов – просто настига рухналото от претопляне животно. Да, приятели, човекът е еволюирал, тичайки! При това на дълги разстояния. А е тичал, за да си осигури прехраната. Всъщност може да се каже и така - прехраната е карала човека да еволюира. И той го е направил по единствения възможен начин - БЯГАЙКИ!
 

И сега на въпроса защо ще го прави на 2 крака, като на 4 би имал невероятна по-голяма стабилност. Обяснението от теорията за БЯГАЩИЯ ЧОВЕК е просто – ВЪЗДУХ......... ДИШАНЕ! Когато „бегачите” сред животните тичат, дишането им се осъществява така: една стъпка –вдишване; втора стъпка – издишване. Т.е. по едно вдишване и по едно издишване, осъществени в 2 крачки. Само хората могат да тичат и да пухтят многократно, т.е. дишането ни не е зависимо от броя крачки, които ще направим. А за да дишаме по този начин е трябвало да се изправим на 2 крака! Ако животните ползват дишането за терморегулация, ние, които сме голи и притежаваме множество потни жлези за тази дейност, защо е трябвало да можем да дишаме по друг начин?! Защото чрез дишането ние осигуряваме на мускулите си кислород, който те ползват за енергия. Енергия, необходима да тичаш. Не можеш да тичаш без да си „заредил”!!!! Т.е. повече вдишвания -> повече енергия -> по-голяма издръжливост -> плюскане!

 Това е накратко теорията за БЯГАЩИЯ ЧОВЕК! Но тя, разбира се, не свършва тук. Според учените, които я развиват, човек – да нашият съвременник, е създаден да тича на дълги разстояния. И все още може да го прави. Притежаваме 2 много важни отлики от ходещите животни – между тила и черепа ни е разположено едно малко сухожилие - Ligamentum Nuchae. Такова сухожилие имат всички бързоходещи и бягащи животни – то дава стабилност на черепа при тичане. Имат го и хората. При ходещите животни го няма.

 И второ – Ахилесовото сухожилие – няма да го намерите при шимпанзетата – най-близките ни по ДНК родственици от животинското царство. Но при бягащите животни е задължително!

 
И като последно няма как да пренебрегна „системата гумени ремъци” в нашите ходила – множеството сухожилия, които свързват костите там (процентно съотнесено в ходилото имаме най-много костици). Това сравнение на сухожилията с гумени ремъци хрумнало на един американски професор по еволюционна биология – проф. Бръмбал от университета в Юта. Спомняте ли си онези малки самолетчета, които за да летят, трябваше да навиваме перките им отпред на „носа” докато се натегнат здраво?! Реално, навивайки перката, ние навивахме разположения вътре в самолетчето ремък или най-често гумен ластик. Колкото по-навит е, т.е. скъсен, толкова повече време ще лети самолетчето, защото ще се освободи повече енергия при отвиването. Ами същото се случва с нашите сухожилия в ходилото при бягане – колкото повече бягаме, т.е. съкращаваме сухожилия и мускули, толкова повече енергия освобождаваме после при скачането от крак на крак каквото на практика е бягането, когато сухожилията се разтягат! С две думи – бягаш – имаш енергия! Стоиш на едно место – ставаш дроб. 

Всеки на това място би попитал защо тогава хората предпочитат да мързелуват, да се оплакват колко трудно е да се тича и т.н. Ами първо – днес не ни се налага да преследваме антилопи и зайци, за да се храним. Вместо това се навираме в първия хипермаркет и купуваме с огромен замах „храни”, пъхнати в опаковки преди десетилетия. Второ – нашият мозък е освен всичко друго, и нашият ръководител-тяло. А той, мозъкът, не допуска тялото да хаби излишна енергия, защото може тя да е необходима по-късно. Т.е. защо да тичаш, когато може да ти се наложи да ползваш енергията си за нещо извънредно, което внезапно ще възникне!?!  И така – човек се чувства много слабо зареден по принцип, защото все се пази за това извънредното нещо. Ала то не идва, т.к. живеем в спокойни и мирни времена. И имаме телевизори, компютри, телефони, таблети, коли, мотори, влакове, самолети...... „- Как ли пък не да тичам?!”

 

Но еволюцията, за да се случи, иска постоянно развитие!!! Мутации се случват, разбира се, но тогава развитието разчита на случайност. Какво става, когато сме спрели да тичаме?! Просто е – почнали сме отново да се превръщаме в маймуни – чалгаджии, мутри, босове, наркобарони, президенти, военни, джихадисти ...... В днешно време хомо сапиенс има толкова много излишно време, че да се превърне отново в шимпанзе, макак, че даже и лемур, му трябва просто една „Радка-пиратка”. Тя не изисква усилие, не трябва да се потиш 1 час за да пробягаш 4 км, не те вмирисва на пот.

 Може би ще ви бъде любопитно, че все още на тази земя има хора, които са в състояние да демонстрират упорития лов. Да, има БЯГАЩИ ХОРА – тараумарите от Медния каньон в Мексико. Бушмените, живеещи свободно в Южна Африка. Бягащите монаси от Япония. Сигурно има и други, но аз повече не мога да се сетя. Тараумара и до днес са в състояние да тичат между 50 и 100 мили дневно. Бушмените, които живеят свободно в Африка, а не организирани в градове, дори практикуват упорития лов, тичайки по 25-30 мили след някое животно. За монасите почти нищо не знам. Но пък мога да напиша няколко имена: Лийдвил, Бадуотър, „Западни щати 100” . Това са имената на станали вече известни състезания по бягане на свръхдълги разстояния! Първото се провежда на голяма надморска височина е дълго 90 мили. Второто, БАДУОТЪР е с дължина 130 мили и се провежда в Долината на смъртта в щатско при Т от над 45 градуса нагоре!!! Западни щати отново е на 100 мили – в САЩ, разбира се. И това са състезания, които се случват всяка година и имат доста участници! Значи тичането на дълги разстояния е възможно!!! И въобще не е задължително да си спортист.

По-важното е да не си маймуна!!!

 И завършвам със следното – ако все пак дори и един от четящите този постинг се навие да почне да тича, нека не прави грешката да си купува свръхмодерни маратонки!!! НЕ, НЕ и НЕ! Всичките тези племена, които споменах по-горе тичат............... боси! Да, боси. Или обути със саморъчно направени сандали! Съвременните маратонки, особено тези с многото „подобрения”, направени специално за бегачи, са вредни и предизвикват епидемии от травми! Да не говорим, че променят естествената и единствено правилна стойка за тичане – изправен гръб, високо вдигната глава и крака, чиито ходила при тичане се поставят точно под хълбоците. При стъпване ходилото ви трябва да докосне земята първо с възглавничката на пръстите, а после самите пръсти да бъдат положени един след друг, почвайки от малкия към големия. Петата е последна!!! Този вид тичане можете да практикувате обути във Vibram FivFingers или в обикновени, ама най-обикновени платненки.

 Ами това е! Надявам се, че е било интересно и полезно! И поне един човек ще се замисли и ще спре регреса си към маймуна.

 

 

 

 

 

Много полезен постинг. Всичките ти изводи са добре подкрепени с показаното в клипчето. Наистина тези маратонки може да ни докарат голяма беля. Миналото лято си изпатих от едни такива, уж направени специално за високопланински туризъм.Купих ги с голям мерак, щото до този момент ходех с най-обикновени, които се предлагат по пазарите, евтенийки, които бързо се скапваха след моите походи за билки. След няколко излизания така ми се възпали тъканта около ставата на деснито ходило при петата , че месеци наред не можех да я оправя и имах силно болки. Даже до този момент не знаех, че има такова заболяване синовит. Мислех си, че е артрит, а то се е получило от претоварване при неправилно стъпване. При такива случаи може да се получи и Миалгия - мускулна болка, която може да е локализирана (резултат от мускулно разтежение или натъртване) или недефинирана, причинена от инфекциозно заболяване (вирусна инфекция). Най-често срещаният тип локализирана мускулна болка е вследствие на преумора или нараняване, причинено от тежко натоварване."
Е, не е отшумяла напълно болката ми, но надявам се до пролетта да мине.

Извода на бай Момчил е - всички депресии се дължат на липсата на бягане. След като бягаш от природата си, нормално да се чудеш кой си и какъв си и да изпадаш в депресия от това.

получила възпаление в ходилото. В книгата, която ме вдъхнови за горния постинг - "Родени да тичат из каньоните на Мексико" е обяснено доста накратко, но пък ясно защо се получава така. Слагайки какви ли не "благинки" в обувките, които уж подобряват стъпването и тичането, на практика блокираме дадено движение на ходилото - пронацията примерно. Блокираш ли 1 движение, променяш и всички останали възможни движения в стъпалото, т.к. то е една свързана система!!!

Предполагам, че правиш някакви компреси на петата, но аз за всеки случай да си кажа по свекървенски :))) - можеш да опиташ продължително мазане с хомеопатичния препарат ТРАУМИЛ - точно за възпаления в стави е! И смея да твърдя, че добре действа.

И май е най-добре да си купиш отново евтинджьос-платненка за ходене.

Ами да - пропуснала съм да направя това обобщение - имам предвид, че бягаме от природата си. Човекът е създаден да тича на дълги разстояния. Нищо, че мързелът го е надвил яко. Лошото е, че бягайки от природата си, човек става силно болнав и вече зависим от могъщата система на здравеопазването - машина за пари.

Благодаря, ще го потърся. До сега смених няколко крема-арника, с тополови пъпки и прополис, пчелна отрова, ставолек-има доста билки в него). Мажа и съсъ спирт от кализия и пия от нея.

Вени, кремчето се казва ТРАУМИЛ (бях го написала траумВил - моя грешка в бързината). Има и още едно хомеопатично на Боарон - Арни-гел, но ти казваш, че си използвала всякакви с арника, та просто за инфо ти го давам.

Знам от опит, че за всякакви болки, травми, отоци много помага и компрес с извара - безсолна. Мои приятелки са го правили дори върху ушите на децата си при отит. На гърдите при пневмония. Лично аз съм го слагала и на мене си за гърлобол, на Коки - при скарлатина и т.н. Повлиява много добре възпаленията. Трябва да се оправиш до пролетта, щото билките и планината те чакат :).

Благодаря ти, сега съм на вълна ставолек-външно и вътрешно, производство на Медикосфарма и като ги свърша ако не е минало ще пробвам и твоето кремче. То вече малко ме наболява и предимно само вечер. Сутрин не чувствам никаква болка, днес даже в гимнастиката включих и стъпките на рока. Ставолека на ампули за вътрешна употреба съдържа екстакти от билките блатен тъжник, коприва, златна пръчица и червен лук. Освен билки съдържа още Бромелайн, Хидротин сулфат, Витамин В6. Ставолек крем съдържа цинков оксид, масла от: палма,кокос,джинджифил,хвойна,розмарин,евкалипт; гликолови екстракти от: върба, кестен; и конкрет невен. Както разбираш в тези продукти медицината и билколечението са си подали ръка и действат заедно по здравословните ни проблеми. Поздрави!!

Забравих да спомена за изварата, навремето и аз правех на големия ми син такива компреси, като пресичах пресно мляко с оцет и с получената пресна извара се получава по-бърз ефект. За крака не съм се сетила, но правех с 2 суп. л. ленено брашно, омесено с 1 с.л. краве масло, 1ч.л. захар и малко пресно мляко да стане меко тесто. Лененото брашно се получава като смелиш в кафемелачка ленено семе. Това го правих 10 дена и имаше частичен ефект, но сигурно е спомогнало да издърпа водата от вътре, защото подутината доста спадна. Този лек го знам от майка ми, която навремето си е излекувала мастит. Става още за изсмукване и лечение на гнойни пъпки, подкожни мастни образувания, болни венци, зъби(тогава не се слага пресно мляко-увива се в тънка марля и се слага до болния зъб, сменя се на 6 часа до като пробие и изтече гнойта).

Мисля, че тази рецепта трябва да се запише. Вени, благодаря!