Прочетен: 6418 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2012 13:13
Бурята отнесе топлината. Съблече дърветата и натъкми небето с тежки оловни дрипи. Лятото отправи един последен тъжен поглед и се сбогува с хората. EСЕНТА затвори вратата след него и се настани зрелищно по земята – оранжево, кафяво, огнено червено и жълто превземат планини и полета, села и градове.
Паркът до нас опустя. Довчера оглушаван от детски писъци и смях, днес само тъжни гниещи листа покриват пейките, алеите и местата за игра. Вятърът минава през пустите пространства и насмита лятното охолство на големи купчини. Клони преплитат голи вейки, небето ги гледа тъмно и смръщено, а вечерният студ налага властта си.
EСЕН е! И за мнозина от нас периодът е тежък. Върнахме часовника с един час назад и вечерните ни забежки по късни доби са само стоплящ спомен от току тръгналото си лято. Обичам есента! И винаги съм я обичала – моята зряла приятелка с неизборимите си цветове, дългите сенки и мекотата на формите си. Винаги съм я чакала с копнеж да ме спаси от умората на лятното ми шетане, от безкрайно дългите часове на непоносимата горещина. Моята есен, моето спасение от голотата, с която лятото ни облича. Кратко време, през което слагам риза върху разголената си душа и се наслаждавам на тупкащия й с ритъма на сърцето ми живот. Събирам разпилените чувства, подреждам ги в типичния за мен хаос и се топля на жарта от вече преживяното. Усмихвам се заради тъжните моменти, натъжавам се на веселите, събирам отцедилата се скръб на тези двете състояния и затъвам в нея. Ще остана там известно време, защото енергията, с която се отдадох на лятото, раздаде по-голямата част от мен. Ще потъна в моята си тъга, за да попия всеки нейн нюанс. Ще попълня колекцията от емоции с най-скръбните от тях. А после ще ги смеся с безгрижието на детето, живеещо у мен, за да бъде жената, която съм.
EСЕН е! И би било престъпление да я сродяваме само с тъгата. Просторът с отстъпилите назад облаци отново е син! Но не онова хлапашко синьо, на което понякога те е яд. А с няколко нюанса по-тъмно, по-богато и по-спокойно. Слънцето вече не препуска лудешки из него, а се разхожда бавно с кралска осанка. Пътеката през полето още влажна не пълни дробовете ми с лятна пепел. Всяка моя стъпка отваря нов аромат – на узряла мокра трева, на угниващи листа, на прераснали полски гъби...... Стърнищата на ланшната царевица, черният угар на изораната нива тук-таме нашарена със свежа тъмно зелена трева, навелите се изгорели треви....... всичко е попило от нея...... EСЕНта...
Вървя все така смело и без посока. EСЕН е! Любимият ми сезон! Изникнал внезапно синур се кипри с оранжево-жълти есенни тикви – коя от коя по-голяма, лъскава и надута. Те ще преживеят зимата сгушени една до друга в нечия изба. Ще се гледат с дъбовото каче, където са накиснати къдрави зелки и ще долавят аромата на огнището. Срещу тях стара бъчва ще разказва тръпчиви истории с привкус на мерло и каберне. Навързаното по гредите сладко десертно грозде ще чества своето тържество над смачканото във винарната тъмно злато от лозите.
EСЕН е! Любимият ми сезон. Няма край на мечтите. Особено онези стоплящи фантазии около огнището, когато стъклата пеят с ритмичното почукване на дъждовните капки върху им. Топлината на тялото, сгряната душа, отразения огън в чашата с червено вино, туптящото сърце на нечия силна прегръдка.... EСЕН е! Богата, зряла и мъдра! Чиста, съзерцателна и пееща...... Последният страж от страшните студове и бялата пустота..... EСЕН е и сърцето тихичко припява. За всичко, което ще бъде! За онова, което предстои! След EСЕНТА - позлатената тишина на моята душа.......
30.10.2012 13:42
Зори
Зори
Зоринка..... днес съм без думи.... освен тези горе де :)...... много те обичам и се гордея с тебе!
01.11.2012 09:37
Благодаря! :)
За кой ли път препрочитам постинга, връщам се към началото, после пак към края, вглеждам се в изображенията и сякаш търся нещо. Всичко ми е познато - същите чувства, мисли... И аз обичам есента, но не мога така майсторски като теб да я обрисувам. Ти притежаваш невероятното умение да пресъздаваш цветове, форми, усещане и да ни завладяваш с тях.
С приятелски поздрав: Стефка
Стискам много силно палци - знаеш за какво!
Ами от време на време ми е поетично и без рими :).