Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2012 13:07 - Позлатената тишина
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 6418 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 30.10.2012 13:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Бурята отнесе топлината. Съблече дърветата и натъкми небето с тежки оловни дрипи. Лятото отправи един последен тъжен поглед и се сбогува с хората. EСЕНТА затвори вратата след него и се настани зрелищно по земята – оранжево, кафяво, огнено червено и жълто превземат планини и полета, села и градове.

image

 

 Паркът до нас опустя. Довчера оглушаван от детски писъци и смях, днес само тъжни гниещи листа покриват пейките, алеите и местата за игра. Вятърът минава през пустите пространства и насмита лятното охолство на големи купчини. Клони преплитат голи вейки, небето ги гледа тъмно и смръщено, а вечерният студ налага властта си.

 image

 


EСЕН е! И за мнозина от нас периодът е тежък. Върнахме часовника с един час назад и вечерните ни забежки по късни доби са само стоплящ спомен от току тръгналото си лято. Обичам есента! И винаги съм я обичала – моята зряла приятелка с неизборимите си цветове, дългите сенки и мекотата на формите си. Винаги съм я чакала с копнеж да ме спаси от умората на лятното ми шетане, от безкрайно дългите часове на непоносимата горещина. Моята есен, моето спасение от голотата, с която лятото ни облича. Кратко време, през което слагам риза върху разголената си душа и се наслаждавам на тупкащия й с ритъма на сърцето ми живот. Събирам разпилените чувства, подреждам ги в типичния за мен хаос и се топля на жарта от вече преживяното. Усмихвам се заради тъжните моменти, натъжавам се на веселите, събирам отцедилата се скръб на тези двете състояния и затъвам в нея. Ще остана там известно време, защото енергията, с която се отдадох на лятото, раздаде по-голямата част от мен. Ще потъна в моята си тъга, за да попия всеки нейн нюанс. Ще попълня колекцията от емоции с най-скръбните от тях. А после ще ги смеся с безгрижието на детето, живеещо у мен, за да бъде жената, която съм.

 

 

 

EСЕН е! И би било престъпление да я сродяваме само с тъгата. Просторът с отстъпилите назад облаци отново е син! Но не онова хлапашко синьо, на което понякога те е яд. А с няколко нюанса по-тъмно, по-богато и по-спокойно. Слънцето вече не препуска лудешки из него, а се разхожда бавно с кралска осанка. Пътеката през полето още влажна не пълни дробовете ми с лятна пепел. Всяка моя стъпка отваря нов аромат – на узряла мокра трева, на угниващи листа, на прераснали полски гъби...... Стърнищата на ланшната царевица, черният угар на изораната нива тук-таме нашарена със свежа тъмно зелена трева, навелите се изгорели треви....... всичко е попило от нея...... EСЕНта...

 

image

 

 

 

Вървя все така смело и без посока. EСЕН е! Любимият ми сезон! Изникнал внезапно синур се кипри с оранжево-жълти есенни тикви – коя от коя по-голяма, лъскава и надута. Те ще преживеят зимата сгушени една до друга в нечия изба. Ще се гледат с дъбовото каче, където са накиснати къдрави зелки и ще долавят аромата на огнището. Срещу тях стара бъчва ще разказва тръпчиви истории с привкус на мерло и каберне. Навързаното по гредите сладко десертно грозде ще чества своето тържество над смачканото във винарната тъмно злато от лозите.

 

 image

 

 EСЕН е! Любимият ми сезон. Няма край на мечтите. Особено онези стоплящи фантазии около огнището, когато стъклата пеят с ритмичното почукване на дъждовните капки върху им. Топлината на тялото, сгряната душа, отразения огън в чашата с червено вино, туптящото сърце на нечия силна прегръдка.... EСЕН е! Богата, зряла и мъдра! Чиста, съзерцателна и пееща...... Последният страж от страшните студове и бялата пустота..... EСЕН е и сърцето тихичко припява. За всичко, което ще бъде! За онова, което предстои! След EСЕНТА - позлатената тишина на моята душа.......

 

image



Тагове:   есен,   мечти,


Гласувай:
8



1. анонимен - Велико! Както винаги, златна мо...
30.10.2012 13:42
Велико! Както винаги,златна моя!
Зори
цитирай
2. cchery - Велико! Както винаги, златна мо...
30.10.2012 14:11
анонимен написа:
Велико! Както винаги,златна моя!
Зори

Зоринка..... днес съм без думи.... освен тези горе де :)...... много те обичам и се гордея с тебе!
цитирай
3. анонимен - Applause!
01.11.2012 09:37
Браво! Стопли душата ми ! Наистина си златна !
цитирай
4. cchery - Браво! Стопли душата ми ! Наистина ...
01.11.2012 10:16
анонимен написа:
Браво! Стопли душата ми ! Наистина си златна !

Благодаря! :)
цитирай
5. snnikolova - Да те обгърне позлатена тишина
03.11.2012 19:11

За кой ли път препрочитам постинга, връщам се към началото, после пак към края, вглеждам се в изображенията и сякаш търся нещо. Всичко ми е познато - същите чувства, мисли... И аз обичам есента, но не мога така майсторски като теб да я обрисувам. Ти притежаваш невероятното умение да пресъздаваш цветове, форми, усещане и да ни завладяваш с тях.
С приятелски поздрав: Стефка
цитирай
6. cchery - Стефи, благодаря ти за включван...
04.11.2012 20:14
Стефи, благодаря ти за включването! Мисля, че няма нищо случайно в това любимият сезон и на двете ни да е есента!

Стискам много силно палци - знаеш за какво!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Много поетично звучиш и стопляш ...
11.11.2012 00:35
Много поетично звучиш и стопляш сърцата.Поздрави!!
цитирай
8. cchery - Много поетично звучиш и стопляш ...
12.11.2012 09:29
kasnaprolet9999 написа:
Много поетично звучиш и стопляш сърцата.Поздрави!!

Ами от време на време ми е поетично и без рими :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5008547
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031