Отчаяние огромно на талази
в душата ми накъсана пролази!
Вярата ми вечна е мъгла
стопи се, падна и изтля!

Във дните минали отдавна
остана спомена неизяснен!
А днес от нищото върху ми падна
и се чувствам странно принизен(а)!

Щом се взра отвъд делата,
когато с дреха скрита е душата,
когато ме връхлита буря ланшна
да съм жива е даже повече от страшно!

Когато пак повярвам, когато се усмихна
бих искала да съм над всичко и по-силна!
Бих искала от смях да прихна
дарена, пречистена и опростена!

Не се коси мило, че все пак по-добре е да си жив, отколкото умрял :)))

пречистена и опростена?

За пръв път чета стихове от тебе. Одобрявам. Дано да вземеш и други различни решения в живота си. Сетих се внезапно и за бай Момчил, нали така беше (дано не се изложа). Поздрави го от мене че има различна жена...

Хм, Митко....... аз им викам римувки, защото считам, че съм твърде далеч от поезия и стихове. Общо взето това е моя начин да представя чрез думи някакви силни чувства, внезапни емоции, неочаквани преживявания. Понеже пиша прекалено пространно, всеки един дълъг и обяснителен прозаичен пост, няма да представи ясно мое силно моментно състояние .

А Момчил, да така беше, ще го поздравя непременно :)). Благодаря...... ние от седмица се разливаме из Бялото море на гръцките ни съседи и се чувстваме ....... различни.

Хм, какво ли биха казали умрелите по този въпрос?!? :))))))))

Амиииии....... баш на място!!!