Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2011 10:16 - На следващия ден, на голямо поле до училището някой е написал в снега с огромни букви: БЪЛГАРИЯ.
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 15419 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 23.03.2011 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
" ....... В три хубави английски думи, които ще помня завинаги той гласеше просто: "БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ!""

Така завършва статията на Иво Иванов, която искам да ви пусна сега. Вълнуваща, разтърстваща, с неочаквани герои в невероятен сюжет. Ако имате търпението да изчетете всичко надолу (а повярвайте ми, то си заслужава на 200%), то и вие ще получите:

"....изумително доказателство. Създадено от ученици, фенове и граждани на Лоуренс на хиляди километри от нашата малка, красива страна. Открих го вчера напълно неочаквано когато влезнах в прекрасната, нова зала на Фрий Стейт - една от най-големите и модерни гимназии в Щатите. Доказателството се взираше в мен с големи, зелени букви под формата на един единствен огромен плакат. Потърках невярващ очи, но плакатът не изчезна. В три хубави английски думи, които ще помня завинаги той гласеше просто: "БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ!""

Иво, благодаря......


Мисията на посланника


Иво Иванов, Канзас



Остават само 15 секунди до края на мача и българският посланник в Съединените Щати най-после влиза в игра. Отборът му пада с 1 точка и не знам защо, но някак си на всички изтръпнали от напрежение зрители в залата е ясно, че топката ще попадне точно в неговите ръце. Намираме с в Лоуренс, щата Канзас – yж малък за Американските мащаби, стохиляден град, но с огромно значение за милиони хора по целия свят.

image

15 секунди! Навън стене свиреп прериен вятър, акомпаниран от десет зъзнещи
целзия под нулата ,но легендарната зала на Лоуренс Хай, наричана от всички тук “Джунглата”, клокочи като гърлото на действащ вулкан. Публиката е потна, превъзбудена и полудяла. Напрежението е осезаемо и се е вкопчило в тези последни секунди с ясното разбиране че нещо изключително е на път да се случи.
В баскетбола 15 секунди са цяла вечност така че изходът от този инфарктен момент все още е надеждно скрит дълбоко в гънките на плътен възел. Но преди да възложим неговото разплитане на ръката на нашия посланник нека ви разкажа за една друга ръка. Ръката с белезницата...

Тя принадлежи на мъж на име Иян. На дясната му ръка наистина има белезница. За нея е закачено бляскаво куфарче направено от титаниева сплав. Казват, че 250 дни в годината обикаля целия свят с въпросното куфарче и на практика не се разделя с него. За да го отворите ще ви трябва ключ за белезниците, ключ за куфара и сложен код известен само на Иян. В куфарчето има два непретенциозни листа пожълтяла хартия. Хартия, на стойност милиони долари. Но защо този странен, добродушен човек меридиянства и паралелства по цяла година с два листа хартия, херметически затворена и впита в китката му? Причината е че хора по целия свят искат да ги видят и той просто не може да им откаже.

image

Дядото на Иян, Джеймс е погребан на няколко минути от залата, в която се намираме. Казват че бил гении: човек с четири доктората, единият от които за медицина, но това с което ще бъде запомнен завинаги са двата листа хартия в куфарчето на Иян. Преди 119 години той е формулирал върху тях първите 13 правила, благодарение на които днес съществува игра наречена баскетбол. Двете хартийки са нейното безценно кръщелно свидетелство. Подобно на дядо си, Иян Нейсмит е много особен и много добър човек. Мисията му в живота е да помага на бедни деца и сираци. Но финансовата криза остави фондацията му без средства. Това бе причината след толкова години да реши да се раздели с безценното куфарче съдържащо наследството на дядо му. Преди два месеца Иян Нейсмит предостави двата листа на Sotheby и поиска да бъдат обявени на търг. Всеки цент от продажбата ще бъде дарен на фондацията.

Който някога е стъпвал в Лоуренс знае идеално значението на баскетбола за този град и значението на града за баскетбола. Играта е навсякъде: във всеки двор, къща и училище, в очите на малчуганите, във въздуха… Тук всеки е специалист по баскетбол, а по тротоарите често може да се натъкнете на велики играчи: бивши, бъдещи и настоящи. Първият ми адрес в града бе улица Нейсмит #1815. На 50 метра, на същата улица е легендарната зала на Канзаския Университет “Алан Фиилдхаус” – един от най-старите и прославени баскетболни параклиси в света. Тук скитат спомени за легенди като Уилт, Джо Джо Уайт, Ловелет и Уудуард. Тук навремето стиснах голямата ръка на Чембърлейн и гледах Джордан на живо. Пак тук е създадена и развита треньорската професия - не толкова от първия треньор Нейсмит колкото от легендарния стратег Фог Алан.


image

Пак на същата именита улица, в скромен дом преди години е расло слабичко момче на име Дейвид Буут. Както всяко друго хлапе в града, Дейв е бил напълно покорен от играта, тупкал по цял ден топката и се надявал да играе ако не в университета, то поне в залата на гимназията си – Лоуренс Хай: “джунглата”. Но съдбата имала свое собствено намерение: Дейвид не успял да стане елитен играч, но затова пък завършил икономика, станал успешен бизнесмен, създал финансова империя в богатия на ресурси Тексас и натрупал приказно богатство.

Преди три месеца, на 10 декември Дейвид се въоръжи с чековата си книжка и с всичките си мечти от деството и се впусна в една от най-жестоките битки в живота си - битка с арабски шейхове, световно известни музеи, ексцентрични колекционери и западно-европейски милионери. Когато яростното наддаване най-после завърши Дейв бе спечелил търга за 13-те правила на доктор Нейсмит. Цената? 4.3 милиона долара: най-скъпата спортна реликва в световната история! Но още по-интересно е, че Дейвид Буут няма намерение да държи в себе си двата листа хартия. Веднага след като ги купи, той заяви че ще ги дари на университета защото твърдо вярва че мястото им е в Лоуренс: там където малко след като е поела първите си дихания играта е избрала да направи първите си крачки и където витае духа на нейният забележителен създател. Университетът ще построи нещо като малък храм, в които безценният документ ще бъде изложен завинаги и който без съмнение ще стане място за баскетболно преклонение на привържениците на играта.


image

И точно тук, на това свято за играта място, в средата на Америка и в сърцето на баскетбола, днес вятърът вие, “джунглата” е кипнала от напрежение и очите на всички са отправени към едно 17 годишно българско момче. Момче на име Георги Фунтаров. Естествено, че не е попаднал тука случайно. Съдбата си знае работата, но това е цяла друга хубава история. Някой ден ще ви я разкажа, но сега е време да обърнем внимание на играта…и на посланника.

Вижте, аз винаги съм вярвал че независимо дали го желаем или не, всеки един от нас, българите зад граница, е посланник на страната ни в чужбина. За повечето хора, особено тук в Америка, нашите постъпки, поведение, решения и думи са единственото впечатление от България. Ние сме визитната картичка, брошура и прозорец към страната ни. Така че всеки български дом е консулство. Всички неофициално носим официална отговорност и където ни е подхвърлил живота там е посолството ни. Даката, шофьор в Чикаго – посланник; Методи, зъболекар в Денвър-посланник, Оги, механик в Бостън – посланник, Елена Поптодорова, посланник във Вашингтон – посланник, Георги Фунтаров, ученик в гимназията Фрий Стейт в Лоуренс, Канзас – посланник. Днес е негов ред да връчи своите акредитивни писма.

Георги е тук от лятото, записа се във Фрий Стейт и започна да учи и да тренира. Още след първите няколко мача стана ясно, че е най-добрият играч в отбора и бързо се наложи като топ реализатор и най-умел защитник във Фрий Стейт. Наскоро се сблъска с най-силният отбор в щата Канзас - Уичита Хайтс където играе соченият за бъдеща звезда в НБА Пери Елис. Без да му мигне окото, Жоро отбеляза 18 точки от всякакви възможни положения и измъчи именития си съперник в защита. Малко по-късно се натъкна на друга звезда – 210 сантиметровият тъмнокож ихтиозавър Уили Каули и непобеденият му отбор – Олейта НУ. Резултатът? 15 точки за Георги; 4 за Каули и победа за Фрий Стейт на чужд терен! Изведнъж целия щат заговори за българина и името му започна да се появява редовно в медиите.

Днешният двубой в “Джунглата” е особен: най-очаквания гимназиален мач на годината. Сякаш целия град е тук. Лоуренс Хай срещу Фрий Стейт. Двете мега училища просто не могат да се понасят. Лоуренс е толерантен и цивилизован град, но днес нещата са извън контрол. Атмосферата е неописуема. Подобен благодетен хаос не може да бъде разказан - трябва да се изживее. Ако търсите отговор на въпроса защо Щатите винаги ще имат баскетбол, ще го откриете не в НБА, а точно на такова място. Гимназиалният баскетбол в Америка е стихийно явление, пълно с невинен ентусиазъм, сладка лудост и градивна енергия. Жоро не е играл през живота си в подобна лудница и изглежда малко объркан. Феновете на Лоуренс Хай знаят, че за да имат шанс трябва да извадят Георги от релси. На трибуните има огромен, глупав плакат насочен директно срещу него. Още на загрявката забелязвам, откачената публика го е стъписала и че Жоро e много напрегнат.

image

С влизането в игра е фаулиран моментално, но когато стъпва на линията за наказателен удар, публиката започва да го освирква. Тактиката е успешна: Георги изпуска фала…после изпуска следващия..и по следващия. Стрелбата не му върви, топката не стига до ръцете му, съдиите също се обръщат срещу него. В един момент Георги най-после се откъсва, полита към коша и добавя топката с категорична забивка! Но съдиите преценяват че се е набрал на ринга и отсъждат техническо нарушение. Треньорът на Фунтаров е бесен и го вади незабавно от игра.

С четири фала, българинът трябва да гледа безпомощно от скамейката докато преднината на съотборниците му започва да се топи. 15 секунди преди края Фрий Стейт пада с една точка и треньорът Чък Лоу взима своето последно прекъсване. Въпреки, че току що бе изиграл кошмарен мач, въпреки че бе постоянна жертва на яростта на публиката, въпреки че бе емоционално изцеден и че иначе безпощадната му ръка днес изпускаше, треньорът реши да се довери на звездата си. След един бърз заслон, топката успява да стигне до Георги в ляво от таблото. Фунтаров се обраща бързо с дясното рамо към коша и завърта дълга кука. Защо, Жоре, защо? Тази стрелба е твърде рискована…твърде далече от коша.

image

От момента в който топката напуска възглавничките на пръстите му докато стигне до коша получавам няколко спонтанни микро-инсулта. Времето забавя ход. Топката увисва във въздуха. За пръв път публиката замлъква. Минава цяла вечност, но накрая за ужас на феновете на Лауренс Хай и за радост на всички останали
топката минава като въздишка през мрежичката: 61:60 и победа за Фрий Стейт!

image

Залата избухва. Играчите на Лоуренс Хай рухват на земята. Около 300 облечени в зелено фена на Фрий Стейт се разливат като цунами върху игрището. Играчите се прегръщат. Глутница журналисти се нахвърлят върху отбора в търсене на Георги. “Уфф, знаех си че няма да можем да го спрем този българин” чувам някой да казва и си давам сметка че нашия, 17 годишен тийнейджър е станал завинаги част от един много богат баскетболен фолклор.

image

В следващите няколко часа, Георги получава над 400 предложения за приятелство във фейсбук. Телевизията повтаря пет пъти победния му кош. “Този изстрел пристигна чак от България” казва коментатора и после добавя: “това беше най-великия мач между тези два отбора!”
Във вестника се получават безброй писма от разгневени читатели, които смятат че публиката на Лауренс Хай е дискредитирала града, скандирайки срещу едно момче отдалечено толкова много от родителите си, приятелите и родното си място. Георги получава обаждания от безброй хора които не познава и на които не е давал телефона си. Всички те му се извиняват от името на самозабравилите се фенове. На следващия ден, на голямо поле до училището някой е написал в снега с огромни букви: БЪЛГАРИЯ.

image Снимката е намалена: 80% от оригиналните [ 800 x 533 ] image

Постепенно започвам да си давам сметка, че за една секунда, с един единствен изстрел скромният, 17 годишен Георги Фунтаров успя да направи повече в този град за реномето на страната ми отколкото аз за 20 години. Да разстърсиш по този начин мястото в което живее душата на баскетбола, където е погребан нейният създател, където се пази нейното кръщелно свидетелство. Да накараш това светилище да говори с уважение за България. Знам какво мислите и сте прави разбира се: не е само изстрела.

Георги е обичан в този град заради много други неща. Въпреки качествата си на игрището, това момче веднъж не се е опитало да стане център на вниманието, да се самозабрави, да хукне по клубове или да набере телефоните на непознатите момичета които му подхвърлят номерата си всеки ден. Скромeн, учтив, дисциплиниран и целенасочен, от първия ден в Щатите, Фунтаров не е спрял да се раздава до край и в училище и в залата. Тук това не остава незабелязано. Георги е обичан от всички, които са имали контакт с него. Говорих и с учителите му и с треньорите и те са изумени от светкавичната му адаптация към напълно различните култура, език и система. Наскоро съпругата на бившата звезда в НБА Дени Менинг ми каза, че обожава характера на Георги и е щастлива че сина и Еван играе с него. Бил Селф, един от най-големите треньори на Америка и човек, който не обича да раздава комплименти наскоро ме намери на трибуните само за да ми каже колко е впечатлен от играта и поведението на Жоро.

Толкова съм благодарен на родителите му, на българските му треньори и учители и на страната ни за това, че са отгледали подобен човек и че дават повод на всички ни да забравим песимизма си и да повярваме, че докато имамe хубави послания носени от достойни посланници ще има и надежда.

Не знам какво е приготвило бъдещето за Георги Фунтаров, но съм сигурен в едно: дори да не вкара нито точка повече през живота си, дори утре да спре да играе баскетбол, дипломатическата му мисия вече е трyмфално изпълнена. Имам изумително доказателство. Създадено от ученици, фенове и граждани на Лоуренс на хиляди километри от нашата малка, красива страна. Открих го вчера напълно неочаквано когато влезнах в прекрасната, нова зала на Фрий Стейт - една от най-големите и модерни гимназии в Щатите. Доказателството се взираше в мен с големи, зелени букви под формата на един единствен огромен плакат. Потърках невярващ очи, но плакатът не изчезна. В три хубави английски думи, които ще помня завинаги той гласеше просто: "БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ!"


http://www.youtube.com/watch?v=XAlsIvCbI9Y
http://www.youtube.com/watch?v=pL3RANqM9cU
http://www.6newslawrence.com/sports/high-s...-city-showdown/


 



Гласувай:
9



1. petgen - Поздравления за постинга, cchery!!!
23.03.2011 13:28
Българинът с качества е на висота извън Бг, за съжаление!
В Бг на висота е чалгата в универсалността си:(
цитирай
2. baimomchil - Българинът с качества е на висота ...
23.03.2011 14:09
petgen написа:
Българинът с качества е на висота извън Бг, за съжаление!
В Бг на висота е чалгата в универсалността си:(


изобщо не съм съгласен с подобен сорт нихилистично мислене.
цитирай
3. vanist - Страхотен постинг!
23.03.2011 18:24
Още една причина да се гордея, че съм БЪЛГАРКА! Благодаря ти, Чери, че го сподели с нас!!!
цитирай
4. cchery - Още една причина да се гордея, че съм ...
24.03.2011 11:11
vanist написа:
Още една причина да се гордея, че съм БЪЛГАРКА! Благодаря ти, Чери, че го сподели с нас!!!

Ванист, имаш право! Статията е страхотна и писана от човек, който от 20 години пребивава в щатите. За мен той е по-българин от мнозина, живеещи тук.......
цитирай
5. cchery - Българинът с качества е на висота ...
24.03.2011 11:12
baimomchil написа:
petgen написа:
Българинът с качества е на висота извън Бг, за съжаление!
В Бг на висота е чалгата в универсалността си:(


изобщо не съм съгласен с подобен сорт нихилистично мислене.

Предполагам, че Петген има предвид онази особена прослойка, която се интересува само от далавери и чалга ...... И аз съм склонна да се съглася с това мнение.
цитирай
6. vihrogonche - Чери,
29.03.2011 16:51
благодаря ти за споделеното :)
И че ни правиш съпричастни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5005576
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031