Много хора писаха тези дни за Гери. Каза се страшно много, много се премълча, още повече се преглътна, а някои дори и ........ подминаха с берзаличие. Едва ли има какво да добавя към темата...... още повече, че ми е много трудно да почна да пиша. Но ми е в пъти по-трудно да се съсредоточа да върша каквото и да било, когато в очите ме гледа (дори и на сън) една прекрасна детска усмивка и 2 бисерчета, изпълнени по детски с ДОВЕРИЕ........ Където и да отида през деня, каквото и да отворя в интернет, дори и вкъщи в очите на моята дъщеря аз виждам Гери....

.

Точно както преди години за дълго време съзнанието ми бе превзето от Дари

И не спирам да се питам ТОЛКОВА ЛИ СМЕ ДОБРЕ, ТОЛКОВА ЛИ СМЕ БОГАТИ, ЧЕ МОЖАХМЕ ДА СЕ ЛИШИМ ОТ ТЕЗИ ДВЕ ПРЕКРАСНИ УСМИВКИ?!?!  Някой ще каже сега, ама Дари беше с тежко заболяване. Да, Дари беше с тежко заболяване, но помните ли колко време изгубиха родителите й да търсят пари за лечението й в Израел?!?! И през какво тези хора минаха преди да я загубят?!? Ще ви кажа през какво:

ПРЕЗ СИСТЕМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, УБИЛА И ГЕРИ!

Система, която ако не беше гражданското общество в България, щеше да отчете в статистиките си още една детска смърт - тази на Биби от Плевен!!! Няма да сложа нейна снимка в този пост, тя е жива и се лекува в чужбина. Но не защото в България има здравеопазване, а защото има хора...... обикновени хора, които събраха парите за нейния живот! И стигам до момента, до който и аз самата се питам защо го пиша този пост?!? Какво повече може да каже по темата?! И нужен ли е........ и спирам пак на онова място, на което спрях мислено, вървейки към работа днес........ и единствената асоциация и отговор на въпросите ми дава думата ДОВЕРИЕ!!!!

Пиша, защото двете усмивки от снимките ме гледат и ме питат: ЗАЩО НЕ МИ ПОМОГНА?!?! Аз, която нямам нищо общо с децата. Не познавам и родителите им, се питам вече няколко години след смъртта на Дари, можех ли да направя нещо повече?!?! Можех ли да...... не зная за Гери, но тя да беше жива?!?! Можех ли много по-рано от днешния ден да поискам обяснение и да държа сметка за нехайството, за наглостта, за алчността, за играта на котка и мишка в българското здравеопазване?!? Не трябваше ли много по-рано да излезем на протест и да кажем, че за ЖИВОТ НЕ СЕ ПЛАЩА! Защото той е безценен?!?! Не трябваше ли отдавна да сме наясно, че ДОВЕРИЕТО както отговорността има и колективно измерение и стойност?!?

Мислех си снощи на прибиране от работа, и тази сутрин отново на път за там, за начина, по който се чувстват родителите на Гери...... Някой замисля ли се как ги смачква и хвърля в отчаяние този въпросителен поглед на малката им дъщеричка от снимката ....... и колко вина имат в себе си, че не са могли да оправдаят доверието й......... че тя до последно им е вярвала, когато са я водили в болниците, че никога не си е мислила, че няма да се върне в стаята и собственото си легло, че когато за последно са й държали ръчичката, сигурно са й казали: "....... ние те чакаме тук отвън...." и вратите на залата, в която е приета са хлопнали с гробовен грохот, оставяйки детето само в смъртта си...... а родителите са дочакали труп..... А какво е чувствала самата Гери, колко болка е изтърпяла, колко страх е набрала, докато над нея се надсмиват маджун след маджун, екип след екип...... а тя е искала само да играе..... здрава!

Снощи гледах моята дъщеря (на 4 г. и 10 м.) - все още легълцето й е залепено до спалнята ни - държах топлата й ръчичка докато заспи, а после се взирах в спящото личице..... и се помолих, аз дето не вярвам в бог, се помолих на който и да било горе, никога да не предавам това ДОВЕРИЕ, което то излъчваше. Тя заспа спокойна, защото знаеше, че мама е до нея и нищо лошо не може да се случи....... В другата стая се чуваше равномерното дишане на сина ми, който за нищо на света не може да допусне, че ние с баща му някога можем да го изоставим,  дори и на лекарски "грижи"...... И в този момент една мисъл ме проряза: как родителите на Гери ще потърсят лекарска помощ за братчето й, ако се наложи такава?!?! Как тези хора ще доверят и второто си ангелче на алчността....... и най-вече НА КОГО?!?!

Ало, ехо, здравеопазващата система в България - има ли ви?!?!? Заради кого вие сте на работните си места в момента?!?! Не сте ли там заради нас?!? Щеше ли да съществува вашата професия, ако нас - пациентите ни няма?!? Не се ли самозабравихте, не се ли задавихте с оправдания от типа как "държавата" нищо не прави за вас?!?! А вие какво направихте?!?! Какво?!?! Превърнахте се в одитори на нашите портфейли, проверявайки по-често и от ревизор колко левчета ни останаха там, за да си купим живот?!?! ДОВЕРИЕ - знаете ли какво означава тази думичка?!!? Имате ли идея, че когато ние идваме при вас, ви гласуваме точно това - ДОВЕРИЕ?!?! А вие носите отговорност! Или решихте, че отговорността ви има цена по-висока от цената на живота?! А колко струва вашия живот?!?! И на каква сума го оценявате?!? И ако...... сте искали да работите с цифри, не сте ли сбъркали професията?!?!

ДОВЕРИЕ  - това гласуваме на всички избори! Това......... доверие, че нещо ще се промени и че ще се почне от здравеопазване и образование. Вместо това трябва да виждам следното (връщам се към един мой стар пост):

Вчера ми се наложи да звъня в Министерство на здравеопазването по служебна линия. И......... и СЕ УЖАСИХ!!! Вие влизали ли сте в сайта на министерството. И виждали ли сте колко структури и структурчета има барабар с началниците на отдели и всички останали служители?!?!? Ето ви ги:

1. Министър - 1 човек (с коя ръка ли да се кръстя, че е само един!!!).
2. Политически кабинет - 9 служители от които 3 зам. министри.
3. Главен секретар - 1 човек.
4. Главен държавен здравен инспектор на Република България - 1 човек.
   
5. Дирекция "Вътрешен одит" - 6 служители.
   
6. Инспекторат - 8 служители - ръководител инспектората, главни инспектори и няколко младши.
7. Звено "Сигурност на информацията" - 2 служители.
   
8. Финансов контрол - 2 служители.
   
9. Дирекция "Бюджет и финанси" - 2 отдела, единият от които с 2 сектора и общо 20 служители.
   
10. Дирекция "Лекарствени продукти и медицински изделия" - 4 отдела и общо 20 служители.
    
11. Дирекция "Международни дейности и протокол" - 3 отдела  и 24 служители.
    
12. Дирекция "Правно-нормативни дейности и човешки ресурси" - 17 служители.
    
13. Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" - 4 служители.
    
14. Дирекция "Административно и информационно обслужване" - 4 отдела, 1 сектор и 35 служители.
    
15. Дирекция "Обществени поръчки" - 7 служители.
    
16. Дирекция "Управление на собствеността и на лечебните заведения - търговски дружества" - 2 отдела и 11 служители.
    
17. Дирекция "Медицински дейности" - 4 отдела, 29 служители.
    
18. Дирекция "Общественото здраве" - 4 отдела, 2 сектора, 29 служители.
    
19. Дирекция "Наркотични вещества" - 8 служители.
    
20. Дирекция "Управление на специализирани донорски програми" - 8 служители.
    

Не знам дали успяхте да ги сметнете колко общо са - признавам си, аз не ги броих. Още към 12-та дирекция ми стана ясно, че минават 100-на. И ще каже човек при толкоз умни глави дето му мислят здравето и най-вече опазването, че сме цъфнали и вързали. Обаче не сме! Цъфали - със сигурност. По-скоро сме вързали. Ама кънките..... и се спасяваме кой както може и знае..... кога над земята, кога 2 метра под нея....... (за съжаление)!!!!!!!

Направо не е за вярване, че от над 200 работещи в администрацията на здравеопазването ни, нямаше нито един способен да спаси Гери........

ДОВЕРИЕ.......... ДОВЕРИЕ ли?!?! НИКАКВО ДОВЕРИЕ - ДАМИ И ГОСПОДА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО, МОЛЯ МАСОВО ПОДАЙТЕ ОСТАВКА!!! ТА ВИЕ НИ НАПРАВИХТЕ ЖИВИ ТРУПОВЕ, НЕСПОСОБНИ ДА РАЗЧИТАМЕ НА НИКОГО, СМЕШНИ В ОПИТИТЕ СИ ДА ВИ ОМИЛОСТИВИМ ДОРИ И С ПАРИ, И БЕЗКРАЙНО САМОТНИ НАД ГРОБОВЕТЕ НА ДЕЦА, МАЙКИ И БАЩИ, КОИТО ГУБИМ ЗАРАДИ ВАШИТЕ ЕЖЕДНЕВНИ КАФЕТА, ОТНЕМАЩИ ВИ ВРЕМЕТО ДА СИ ВЪРШИТЕ РАБОТАТА!!! ДОРИ СТАРИТЕ, БЕЛИ И НАПУКАНИ ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ В ОНКООТДЕЛЕНИЕТО В ТЪРНОВО, КЪДЕТО БАЩА МИ СИ ЗАМИНА, БЯХА ПО-ОТЗИВЧИВИ, ПО-СЪСТРАДАТЕЛНИ И ПО ХОРА ОТ ХОРАТА, КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА МУ ПОМОГНАТ.... ПОНЕ ДА НЕ СТРАДА......

Чудя се дали... все още има хора, неубедени в смисъла на днешния протест пред ИСУЛ?!?! Ако има такива, ще бъда безкрайно груба и ще им пожалая да попаднат в системата на "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО" в България в скоро време! Няма оправдания за недействане вече, няма........

ДНЕС, 12.00 ЧАСА, ИСУЛ - СОФИЯ, ПРОТЕСТ В ИМЕТО НА ЖИВОТА!

Миналото лято писах долните редове, на един дъх...... тогава угасна още едно слънце...... не съм допускала, че още едно детенце ще почива в черната земя толкова скоро........

Очи затварят се последно
чезне погледът във тъмна бездна.
Телцето малко се отпусна
душа на слънце ни напусна.....


Сълзи безмълвни по лицето
капят и горят сърцето.
Болка пари и разкъсва
дете от майка се откъсва......


Срината тя тялото прегръща:
"Сбогом, моя, малка свидна дъще.......!"

Колкото и малко хора да е имало днес, трябва да се продължи ...

пардон, ИСУЛ..............

Заслужваме си като нация всяко наказание и нещастие, което ни се случи....... само защо децата ни страдат вместо нас.........

Написах постинг - може моите мисли да не са най-правилните, но смятам че трябва да се говори по тези теми – за да се изготви и реализира ясен регламент с правила и наказания за лекарските грешки. Защото утре, засегнат може да бъде всеки един от нас.

Затова ще отпечатам своя текст – за да го дам на личният си лекар, и на всяко друго медицинско лице, с което ми се наложи да се срещна през настоящата година.

Добрите лекари не бива да мълчат!
Имено те първи трябва да помагат, да си подредим дома, в частност здравеопазването. Не бива да търпят нито за миг некомпетентни, неетични и арогантни "доктори" сред тях. Само така би се възстановило доверието между лекарското съсловие и всички нас.

Съгласна съм! Добрите лекари не бива да мълчат. Защото точно те трябва да си подредят дома и да си възвърнат авторитета и доверието у хората!

от тук нататка какво ?

Днес много малко хора демонстрираха подкрепа на родителите на Гери пред Исул, разочарована съм от отношението, предполагам и ти се чувстваш сега така. Само си пишем, а когато трябва да се действа няма никой. Имаше около седем човека от блога. Направи ми впечатление, че беше дошла една циганка с детето и съпруга си, която е била там, когато се е случило това с Гери. Тя бе съпричастна, а много хора от българите не. Мислех, че много младежи от блога, които не работят ще дойдат да подкрепим родителите на Гери, нали и те след време ще бъдат родители, трябва ли да го преживеят, за да ги разберат. Само полицаи сновяха напред назад и разни фоторепортери ни щракаха с фотоапаратите. Заслужаваме си да се отнасят с нас като с овце, след като не можем да се подкрепяме.

толкова, че направо се чувствам съсипана и супер самотна в нещастието си. А се чувствах на седмото небе, когато се проведе автошествието за Биби от Плевен..... толкова повярвах, че се пробудило гражданското общество, а то........ заспа още по-дълбоко и на още по-тъмно....

Аз също страдам, така че приеми, че не си самотна в нещастието си. Горе главата, няма да се предаваме, на следващия протест ще бъдем пак на първа линия, като преспим, ще ни мине и с нови сили.

Гражданското общество има нужда от идеи и от добри инициативи, за да се включи. Разочарованието не е правилно, защото дава лош пример, а включването в него превръща живота в ад.

Идеи бол - реакция 0. Гражданско общество в тая страна не може да се направи. Беше убито след 97 от Ванката Костов.

Докато тече десетилетния семестър по ТЕОРИЯ на гражданското общество, практиката и упражненията са една огромна, кръгла нула с черен ореол - гробовете на децата и родителите ни!!!

И на няколко пъти след това доубивано :-( Уви...
Съжалявам, но не можах да дойда пред ИСУЛ. Въпреки че подкрепям протеста. Естествено!
Видях на коя дата беше - 14 януари. Същата дата отпреди 2 години.

14 януари 2009 година - поводът за протеста тогава също беше от ЗДРАВНО естество. Имаше гавра и подигравка от високо поставено лице, уж в комисия, занимаваща се с репродуктивните проблеми на населението. Нямам думи!
Ако не сте били тогава, аз да ви кажа. Около 2000 протестиращи, чийто справедлив протест беше развален и опорочен от около 100-ина провокатори и поставени лица. Кметът в един момент го обяви за незаконен и какво се случи?! Познахте - пак бой. Пак полицаи срещу протестиращи. Пак палки и газ. ДОКОГА??? Ето затова след тази дата дори и малкото останали ХОРА с БУДНИ души се уплашиха и скриха по домовете си... останахме малцина, ама наистина много малко, шепица хора. Но Чери, мила, няма да се предаваме!!! Чу ли? Има СМИСЪЛ да продължим да се борим! Иначе след години ще знаем, че не сме направили каквото сме можали, виждайки на прага децата си, БЯГАЩИ оттук и заминаващи за ТАМ... Което и да е това там (Западна Европа, САЩ...). Защото там има грижа за хората и самите хора са хора, а не овце. Защото там има правила и закони, които се спазват. И ... защото ... там ДОВЕРИЕТО в ЛЕКАРИТЕ е ОПРАВДАНО ... нямам какво повече да добавя в момента ... с вас съм!

възможно е да са дошли съвсем малко хора в подкрепа на Гери и родителите й, просто защото е нямало достатъчно гласност и разгласяване за протеста... в смисъл, сигурно мнозинството от хората дори не са разбрали за него... а по ТВ нещо отразиха ли, че не гледах новините?
аз преди две години (да си припомня) - http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=16651
това е положението, скъпи мои приятели!

Не е в това проблема Вихрогонче.

Не е само Гери, много станаха вече децата и хората, които пострадаха. Този случай - смъртта на малкото нежно момиченце е следствие на тотално безхаберие. Но не само на лекарите...... а на всички нас! Защото мълчим! Защото служим на джипитата си и не се замисляме има ли и друг начин?!? Защото е време това да се спре и вместо ние да се чувстваме неудобно като идем на лекар, той да изпитва такова..... защото е смъртен и склонен на грешки точно както всички ни. Някои хора си повярваха много повече отколкото е необходимо.....

потресена съм от написаното защото е исказано това което е и в моите мисли,отразени са напълно и моите чувства,мислех си че само аз съм някаква чувствителна и само аз плача когато чуя такива новини

Чери,
отлагам този пост в твоя блог тук.
Защото е много болезнен и личен.
Но сега вече дойде моментът за мен и ще го напиша:
Точно преди 2 години, когато Алекс ми беше на 4, д-р Маджунов от ИСУЛ го прегледа и буквално ни нареди на мен и на баща му, веднага щом премине ушната му инфекция, да го оперираме при него от сливици, защото в противен случай непрекъснато ще се разболява от гнойни ангини и ще развива бронхити, пневмонии, грипове и други всевъзможни болести. Била рутинна операция... обаче нещо ни спря мен и съпругът ми... решихме да изчакаме и да проверим дали наистина ще се случат такива кофти неща с Алексчето. Е, резултатът е НИТО ЕДНА АНГИНА, нито една пневмония, ни-щи-чко! Въпросът, който стои, е ЗАЩО аджеба той толкова напираше да оперира нашето дете?! ЗАЩО?!
Така че познавам лично д-р Маджунов.
Замалко да оперира от сливици Алексчето.
Мисля, че няма смисъл да пиша повече, Черита... защото ти познаваш моята душевност... и можеш и сама да си представиш какво преживявам от случилото се досега... ГОРКОТО ДЕТЕ! ГОРКИТЕ РОДИТЕЛИ! Просто съм толкова тъжна... и ядосана... и в същото време безмълвна... и ... нямам думи ... ... ...

наистина трудно се пише след такава новина и когато знаеш, че си бил потенциална жертва.....

не си водете децата в исул на унг.В окръжна болница работи един много кадърен лекар унг.Казва се Симеон Нешков.Той е извадил сливиците на двете ми де ца и племенника милОт тогава тези деца не знаят какво е да боледуваш.Отидете при негоVМного е добър