15 септември!




Дата поредна от човешкия ни календар. Ден след 14-и септември и ден преди 16-и. Ден, в който стотици хиляди хора по земята празнуват рождените си дни. А още толкова празнуват някаква годишнина от събитие с преломно значение за тях. Дата, която не говори нищо сигурно за милиарди. И все пак дата, която обединява едни други милиони човешки създания. Прехвърля мостове от всички континенти към малкото късче земя, намиращо се в югоизточна Европа и носещо свидното име България. И точно в този ден по мислените мостове тръгват под ръка със спомените си към родната страна хилядите българи, които живеят далеч от нея. Пресичат континенти, океани и морета, за да се върнат в родния край и с носталгия застанат мислено в двора на училището, което ги е поело първолаци. Там, в онзи познат двор те са отново малки, облечени официално, пристъпват леко несигурно, придружени от мама и тати. Поглеждат тайно към тях и виждат блясъка в очите на своите родители. Издайническите сълзи блещукат неумело изтрити и разказват и без думи за гордостта да си родител на голямо и пораснало първокласниче. Разказват за нелепата тъга по отминалите години от люлката до плахите първи стъпки в училищния двор. Защо е нелепа ли?!?! Защото на 15-и септември трябва да съм щастлива, че детето ми отново отива да се учи и вместо това аз съм готова да ревна, защото малките ръчички са пораснали, любимото личице се обръща току до рамото ми стигнало, а белите нишки в косата ми напомнят, че годините минават.....
15 септември!



Всички сме там - бивши, настоящи и бъдещи ученици! Кой в страната, кой извън нея - мислено отново поглеждаме класната с очакване и виждаме радостта й от срещата с нас. Казва ни, че много сме пораснали, че сме се променили и че пак ще сме заедно - за още една година, която трябва да ни направи по-добри, по-знаещи и по-отговорни!
15 септември!



Днес е първия учебен ден и за Коси - моето 8-годишно момченце е второкласник. Усмивката, която се появи на устата му при срещата с младата си класна ми даде да разбера, че за него училище е нещо много. Впървом притеснените погледи между учениците бяха заменени от радостна глъчка, от разказани истории, от искрено задоволство, че се виждат. Седнаха на чиновете си в обновената учебна стая и ни гледаха с гордост оттам. А ние папарашки снимахме всяка секунда от тяхното порасване и желание за учене. Новите шарени учебници бяха разгледани с огромно любопитство, а старият навик да слушат г-жа Точева и да пазят тишина, когато тя говори не беше забравен. Те пак са там - в училище, мястото, което ги събра за първи път миналата година. И нядявам се мястото, което ще ги събира всеки 15-и сепетември докато са живи.
15 септември!


Днес поне в спомените си бях с черна плисирана пола, бяла ризка с къс ръкав, 2 огромни бели панделки на опашките на главата ми, къси бели чорапки и бели лачени обувки. Държах за ръка майка, а в другата имах огромен букет цветя. Брат ми - вече втори клас, пристъпваше до мен в чавдарската си униформа и май беше горд, че сестра му е ученичка и то в неговото училище - никога не ми го каза, но аз винаги ще мисля така. Другарката Стефанова е млада, стройна и с гарваново черна коса. Усмихва се широко и ни нарежда на новите бели чинове. Ние сме експериментална паралелка от 6-годишни първокласници. Стаята е слънчева, с огромна зелена дъска с красива рисунка. Има цветя и много другарчета за игра! Всичко започна оттук!

15-и септември!



Днес майка беше с нас на тържеството на Коси. Тя е пенсиониран учител и твърди, че не й липсва работата, напрежението, шума, прахта от тебеширите и дюшамето. Но тайно виждам сълзите й в очите. Бързите погледи, които хвърля към букетите на класната на Коси и сигурно в един и същи момент се сещаме заедно за огромните букети, които тя самата носеше вкъщи и удоволствието, с което аз ги топях във вазите и им се любувах. Пак заедно се сещаме как нейната майка (моята баба) почина покосена от рака с огромна мъка на душата - не успя да види нито мен, нито брат ми ученици - замина си млада. Майка си пожелава да дойде отново за първия учебен ден на Бели (дъщеря ми, 4 и половина годинки). Пожелавам си го и аз!

15-и септември!  

  Бели днес е изключително щастлива, спокойна и много послушна. Гледа учениците с нескрит интерес. Нарисува картина на класната на Коси и й я подари. В класната стая сама седна на последния чин, не мръдна, не шавна, не се обърна назад, а гледаше и слушаше г-жа Точева съсредоточено сякаш ставаше нещо много важно в нейния живот. Тя е готова за ученичка. Даже иска да ходи на училище. И ако всичко е наред, след 3 години на 15-и септември г-жа Точева ще получи букет за първия учебен ден от ръцете на Бели!


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МАЛКИ, ГОЛЕМИ И ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЦИ!

УСПЕШНА ГОДИНА, БЪЛГАРСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ!
 

и на мен днес ми беше едно такова...същото. Хем радостно, хем носталгично

Уф, разбирам те, Бени........ :(. Първо се питам защо е така? А после си казвам..... защото е човешко сигурно......

г-жа Точева видя желанието на Бела и тя е сложи на последният чин да седне. :)

Всеки има какво да добави от спомените си.

И за днешния вълнуващ ден ,и в изплувалите спомени .
Хубава и успешна година за твоя второкласник ,безгрижни дни на бъдещата ученичка и пожелания за теб и майка ти дълги години заедно да
изживявате въненията на Първия учебен ден .
Поздрави !

Благодаря, Стели! Наистина не знам дори защо, но винаги се вълнувам на 15-и септември...... И всяка година си обещавам, че като се прибера в родния си град, ще потърся първата си класна...... и още не съм го направила :(((((.

Написаното от теб ме разплака, миличка!
Благодаря ти!

Просто всички сме минали оттам, Ерато.... нормално е да се вълнуваме пак! Приятна вечер и на тебе.

Припомни ми първия учебен ден !
Бях с бялата копринена рокля на кака ми и хвърках от радост!Тичах и си пеех по пътя от училище до вкъщи!
Прегръдка за твоят син и дъщеричка!

Изникнаха ми в главата хубавите спомени от пъвия учебен ден на моите деца и на мен самата! На човек неволно му се насълзяват очите-това са хубави моменти,които се помнят!
Успех на ученика ти!:)

....и аз вече ще си спомням за първия учебен ден с лека тъга... Но пък настъпва време, когато наученото в училище трябва да ни служи за пътеводна звезда, през бъдещите дни! Поздрави!

Успешна да е годината за Коси, а след 3 год. и малката му сестричка ще гледа с интерес всичко в класната стая, а после ще останат спомените в душата, за да ни топлят занапред, винаги, когато настъпва 15 септември и ние вече не сме в клас.
Поздрави!

Вълнуващ ден за всички ни.....! Цял живот!

В нашето училище имаше едно като амфитеатър, там беше тържеството.

Бъди жива и здрава, за да ги задомиш и дочакаш първия учебен ден на внуците си! ( макар че тогава може да няма училище, а всичко да е по компа, А....)

Aми прави си го бе педи, ама ние какво общо имаме че ни занимаваш?

Съдба за някои, приятелю! Хубавото е, че поне тук мога да я изтрия! Благодаря ти за пожеланията ти в първия ти коментар. И аз това се моля - да ги видя живи и здрави, пораснали и поумняли....... пък после..... още не ми се и мисли. :)))

Cchery, и мен ме върна в спомените ми за първия учебен ден. Вълнуващо е и не се забравя. А с децата преживяванията са още-похубави!
Желая успешна учебна година! Повече търпение и много хубави емоции свързани с тях!
Поздрави и от мен за постинга!

Благодаря ти, Скралет! Да ти се връщат пожеланията!

Постът е страхотен!Поздравления!
Аз обаче никога не съм се сещала за първия си учебен ден.Не съм искала просто.
Сега ,след тоооолкова много години,за първи път си дадох сметка,че не съм го правила и се замислих защо.....
Беше тъпо,беше скучно,бях подтисната и ...тъпа...
Децата бяха с полички и бели ризки,а аз....с бяла жилетка,закопчана до ушите...
Не си спомням майка ми...А тя трябва и да е била там.Казвах стихотворение.Насила.Чувствах се тъпа,грозна и .....Учителка та ни беше една изплискана стара мома,което не убегна дори от мойте тогавашни разбирания.Ние бяхме поредните...
В гимназията нямам също спомен от първия 15септември..И там класна ни беше стара мома,която не се интерисуваше от нас....
По биология ни предаваше прекрасна жена,която беше всичко за нас.Събираше ни,изслушваше ни ,учеше ни...интерисуваше се от нас....
И до сега (почти 20год по-късно)знае кой,с какво се занимава,колко деца има....
Благодаря и!

Че така за 15 септември....
Дано след 2 год,оставя спомен на дъщеря си,който да я връща с трепет в класната стая за всеки следващ 15септември........

За мен вчерашният ден беше вълнуващ, вече 7 години изпращам моето дете и съм там - на тържеството. Тя винаги участва в програмата и аз треперя, все едно аз съм на нейното място...
Моят пръв учебен ден си го спомням смътно.. но имам незабравими мигове от първи клас...
Първият учебен ден на детето ми беше невероятен, тя беше невероятна, аз бях горда и вечерта се обадих на учителката от детската градина и и благодарих, защото моето момиченце беше такова, благодарение на тази Учителка и тя беше много развълнувана... Учителят в много случаи е повече от Родителят... дано има повече такива учители!
Вчера гледах и си мислих... кога минаха тия години, кога малкото момиченце порасна?

Чери, просълзих се от написаното....

Желая на всички деца да са здрави, трудолюбиви и любознателни!
Желая на всички учители да работят с любов към децата и професията, да имат здрави нерви и търпение!
Желая на всички родители да забравят за малко думите "нямам време", защото докато нямат време ще загубят онези ценни мигове до децата си, ще изтърват нишката и връзката с тях... и един ден ще си кажат - какво толкова важно правих?

благодаря, че наминахте в блога ми и писахте..... и вие ме просълзихте. Доби дори и гаден и ти имаш спомен от първия учебен ден. И ако някой в твоя живот - майка или учител се беше постарал, той можеше да е прекрасен! Виждаш колко е важно това и съм сигурна, че твоята дъщеричка ще го запомни..... защото ти ще се постараеш! :)))

Злати, годините наистина минават и нямаме право на репликата "нямам време" просто защото наистина го нямаме и докато я изговаряме и се оправдаваме то си изтича..... Почувсвтах много ясно гордостта ти от твоята дъщеря и се развълнувах силно. Пожелах си същото. Благодаря ти!

Българските УЧЕНИЦИ щяха да бъдат различни и много по-добри!
Българските УЧИТЕЛИ - също!
И моята майка е учителка, още работи, призвание й е.
Разплака ме отново ти с този твой пост! Не спирай да пишеш, момиче!!!
Догодина Алекс ми е първолак... Вълнувам се и аз...
И се питам - КАКВИ учители ще има той?! Добри ли? Като моите ли някога... Въпроси без отговор засега.

Да.

Вярвай в това, Вихърче!

cchery, и аз ти благодаря и ти го пожелавам!

Аз си мисля, че ако родителите вървят заедно с учителите ще има невероятен успех! В крайна сметка от това печелят децата, нали?

Аз имах проблеми, чаках да се решат, отидох и говорих с директорката повече от час, тя веднага взе мерки и вчера ми каза - "Благодаря ти , че я остави при нас, знаеш винаги съм на разположение за разрешаване на какъвто и да било проблем! И аз съм спокойна. Смятам, че добрият тон, добрите аргументи, взаимните усилия ще доведат нещата до по-добро!

прочетох го този постинг още на петнайсти...но не знаех как да формулирам това, което искам да кажа.....И мен ме разплака, честно казано.
Аз си спомням първия учебен ден-започнах в Трявна, беше много вълнуващо-цветя, усмихнати деца, родители, учители....
После се върнахме в Русе - първия ден беше ужасно, ама....
Но след това - смених няколко училища - начално, основно, средно...във всяко от тях имаше наистина достойни учители, ХОРА, които ме накараха да обичам тази професия...
Но когато започнах да работя като учител - не беше същото, децата не идваха с желание на училище, учителите не отдаваха всичко от себе си....може би просто не съм попаднала на правилното място, не знам...но че има големи дупки проблеми в системата - това е сигурно.
Пожелавам на себе си и на всички вас, когато нашите деца и внуци пристъпват училищния праг да го правят с желание и достойнство, когато чуват звънеца, това да извиква усмивки и хубави спомени у тях, дано учителите и родителите осъзнаем, че не сме врагове, трябва да работим заедно, ръка за ръка...заради децата.

Да. Незабравими мигове! А желанието да отиваме на училище с усмивка зависи от учители, родители, деца - от всички! Ученето е препятствие, затова е трудност , отколкото забава и затуй децата по някое време му казват мъчилище.:) Много си зависи от учителя, от ръководството на училището какъв климат ще създава за всички. Въпреки всичко - на добър час! Без наука - няма сполука!

Поздрави за постинга - прекрасен е! :)

Вие двамата ШЕГУВАТЕ ли се с мен?! :-(

Не.

за много неща съм оптимистка, но не и що се отнася до това какви учители ще има Алекс, когато стане ученик... особено след 5-6 клас... просто наблюдавам ТЕНДЕНЦИИТЕ в българското УЧИЛИЩЕ, а те НЕ са никак розови, ама никак!!!