Постинг
05.08.2010 10:39 -
Приказка за метличката
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 6363 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2010 11:10
Прочетен: 6363 Коментари: 14 Гласове:
6
Последна промяна: 05.08.2010 11:10
Дядо Фирку бил вече на възраст, на която белите му коси би трябвало да провокират асоциации за мъдрост, улегналост и примиреност с хода на живота. Но дядо ти Фирку не бил какъв да е дядо. А дядо на дядовците!! Цял живот живял в похотливост, в неистов мерак и ........ неизбежна глупост. Такъв си бил дядката - физиологично елементарен и ментално осакатен. Но това не пречело на мустакя му, чийто ляв край се повдигал с отскок нагоре когато зърнел селските девойки, да се засуква и потреперва.
Еееее, остарял дядо ви и вече ни мустакя се засуквал, ни потрепервал и един сал мерака си останал. Ама и той, меракът, незадоволен, че на село само козите били от женски пол. И се замислил Фиркан какво да направи, че да има до себе си топло сърце, разбираща усмивка, премрежен поглед. Ама нали ви писах, че не бил много умен....... та доста време се маял. Един ден, ей така разхождайки се целия потънал в мисли (доколкото можел да ги генерира, че не му се отдавало) насреща му се мярнало ......... селското плашило!!! И, о боже, о небеса, о вси светии и други светещи тела......... то си имало .......... МЕТЛИЧКА! Една такава мъничка, сладичка, русичка метличка. Присветнало му на дядката, нали призовал светиите и светлините, та направо му блеснало от святкане, че ако си направи и той метличка ще се сбъдне отколешната му мечта да си има руса душичка до себе си. В добро и зло. За разтуха и за ...... работа. Че нали е все пак метличка.
И заел се дядо ви...... три дена я майсторил тази метла. То слама ли не слагал да е по-лека. То мераклийски украси ли не турял, че да е по-лековата. То специални отвори за въздух ли не направил, че да е по-куха. То звънчета ли не закичил, че да е по-простичка и да дрънчи (не му трябвало на него интелигентна метличка, нали и той бил глуповат!). Старал се - не може да му се отрече. И накрая й ръгнал специална шибойка от лански трън за дръжка........ ей така да си има и тя самочувствие, че не е като другите метли......
И така - направил дедо ви Фиркан метлето. На третата вечер било доизкусурено така доволно, че аха да проговори на дядовия. Ама решил Фирку да му се радва чак на другия ден - да преспи една нощ и на сутринта да осъзнае напълно какво е създал. Сложил метличката в плевника - на сушаво и при другата слама, че никой не може да избяга от произхода си. И тръпнещ отишъл да спи. Само някакви си 7-8 часа го делели от срещата с голямата .......... МЕТЛА. На идната заран, още преди петелът да е осъзнал, че е време да ръчка кокошките, Фиркан скокнал. Сънен, рошав и по непрани от доста време гащи се затичал към плевника. Сърцето му биело лудо, кръвта пулсирала във всички вени (е баш къде трябвало не само че не пулсирала, ами и не стигала, ама това е за друг разказ), а от години провесения мустак пак се навирил. Влетял дядо и какво да види - МЕТЛА като слънце!!! Русичка, кухичка, простичка (то една метла не е кой знае какво произведение!!). Подскача си на едно краче (шибойката от ланския трън), върти си се, хили се глуповато и ......... ДРЪНЧИ!!! Със звънчетата дрънка като на Фильо комшията козичката кога я извежда на паша.
Подскочило дядовото сърце, очите му се отваряли и затваряли невярващо, а умът му не побирал как е станало туй чудо - неговата МЕТЛИЧКА да оживее. И да е точно каквато я е търсил цял живот. Метлето го погледнало с отровен поглед, пълен с ......... празнота и самочувствие! И т.к. не знаело защо така го гледа (нали не било хич умно), се врътнало и продължило да дрънчи. А сламите отстрани ръкопляскали бурно, хилели се телешки и сипели похвали към метличката. И те не знаели защо го правят. Ама били твърде дълго в този плевник и им било трудно да излязат от рамките на живота, който той предлагал. Даже и не искали. Животът навън ги плашел. А сега си имали и водач вече - вярно метличка, но ...... не каква да е, а ДРЪНЧАЩА МЕТЛИЧКА!
Дедо още седял на вратата и гледал унесено към творението си. Харесвал го, нали било досущ като него - не много интелигентно, кухичко, ама достатъчно наперено, че да се вре из живота къде не му е мястото.
"Еееееееееееех" - отронил се стон от устата изпод мустакя - "е, сега вече и аз съм дал нещо на света!"
"Оооооооооооох" - глух стон донесъл вятъра с първото си влизане още в плевника - "повече няма да играя на вързано с Хю Хефнър! Напълни ми земята с метли и слами като все губя" ........... това бил гласът на създващия!
Извод: ТРУДНО Е ДА ИЗБЯГАШ ОТ ПРОИЗХОДА И СЪЩНОСТТА СИ!!! А ТИ Е НЕОБХОДИМО ТОЛКОВА МАЛКО ДА БЪДЕШ ЧОВЕК!
Еееее, остарял дядо ви и вече ни мустакя се засуквал, ни потрепервал и един сал мерака си останал. Ама и той, меракът, незадоволен, че на село само козите били от женски пол. И се замислил Фиркан какво да направи, че да има до себе си топло сърце, разбираща усмивка, премрежен поглед. Ама нали ви писах, че не бил много умен....... та доста време се маял. Един ден, ей така разхождайки се целия потънал в мисли (доколкото можел да ги генерира, че не му се отдавало) насреща му се мярнало ......... селското плашило!!! И, о боже, о небеса, о вси светии и други светещи тела......... то си имало .......... МЕТЛИЧКА! Една такава мъничка, сладичка, русичка метличка. Присветнало му на дядката, нали призовал светиите и светлините, та направо му блеснало от святкане, че ако си направи и той метличка ще се сбъдне отколешната му мечта да си има руса душичка до себе си. В добро и зло. За разтуха и за ...... работа. Че нали е все пак метличка.
И заел се дядо ви...... три дена я майсторил тази метла. То слама ли не слагал да е по-лека. То мераклийски украси ли не турял, че да е по-лековата. То специални отвори за въздух ли не направил, че да е по-куха. То звънчета ли не закичил, че да е по-простичка и да дрънчи (не му трябвало на него интелигентна метличка, нали и той бил глуповат!). Старал се - не може да му се отрече. И накрая й ръгнал специална шибойка от лански трън за дръжка........ ей така да си има и тя самочувствие, че не е като другите метли......
И така - направил дедо ви Фиркан метлето. На третата вечер било доизкусурено така доволно, че аха да проговори на дядовия. Ама решил Фирку да му се радва чак на другия ден - да преспи една нощ и на сутринта да осъзнае напълно какво е създал. Сложил метличката в плевника - на сушаво и при другата слама, че никой не може да избяга от произхода си. И тръпнещ отишъл да спи. Само някакви си 7-8 часа го делели от срещата с голямата .......... МЕТЛА. На идната заран, още преди петелът да е осъзнал, че е време да ръчка кокошките, Фиркан скокнал. Сънен, рошав и по непрани от доста време гащи се затичал към плевника. Сърцето му биело лудо, кръвта пулсирала във всички вени (е баш къде трябвало не само че не пулсирала, ами и не стигала, ама това е за друг разказ), а от години провесения мустак пак се навирил. Влетял дядо и какво да види - МЕТЛА като слънце!!! Русичка, кухичка, простичка (то една метла не е кой знае какво произведение!!). Подскача си на едно краче (шибойката от ланския трън), върти си се, хили се глуповато и ......... ДРЪНЧИ!!! Със звънчетата дрънка като на Фильо комшията козичката кога я извежда на паша.
Подскочило дядовото сърце, очите му се отваряли и затваряли невярващо, а умът му не побирал как е станало туй чудо - неговата МЕТЛИЧКА да оживее. И да е точно каквато я е търсил цял живот. Метлето го погледнало с отровен поглед, пълен с ......... празнота и самочувствие! И т.к. не знаело защо така го гледа (нали не било хич умно), се врътнало и продължило да дрънчи. А сламите отстрани ръкопляскали бурно, хилели се телешки и сипели похвали към метличката. И те не знаели защо го правят. Ама били твърде дълго в този плевник и им било трудно да излязат от рамките на живота, който той предлагал. Даже и не искали. Животът навън ги плашел. А сега си имали и водач вече - вярно метличка, но ...... не каква да е, а ДРЪНЧАЩА МЕТЛИЧКА!
Дедо още седял на вратата и гледал унесено към творението си. Харесвал го, нали било досущ като него - не много интелигентно, кухичко, ама достатъчно наперено, че да се вре из живота къде не му е мястото.
"Еееееееееееех" - отронил се стон от устата изпод мустакя - "е, сега вече и аз съм дал нещо на света!"
"Оооооооооооох" - глух стон донесъл вятъра с първото си влизане още в плевника - "повече няма да играя на вързано с Хю Хефнър! Напълни ми земята с метли и слами като все губя" ........... това бил гласът на създващия!
Извод: ТРУДНО Е ДА ИЗБЯГАШ ОТ ПРОИЗХОДА И СЪЩНОСТТА СИ!!! А ТИ Е НЕОБХОДИМО ТОЛКОВА МАЛКО ДА БЪДЕШ ЧОВЕК!
Следващ постинг
Предишен постинг
в един момент си помислих, че чета нещо на Йовков :)
цитирайИначе метлички дал Бог на тоя свят, така че дали дядо Фирку е изобретил нещо ново и оригинално или просто е изобретил, вече изобретеното е трудно да се каже
цитирайbaimomchil написа:
Иначе метлички дал Бог на тоя свят, така че дали дядо Фирку е изобретил нещо ново и оригинално или просто е изобретил, вече изобретеното е трудно да се каже
За съжаление и те, метличките, като повечето ни сънародници вместо да си вършат работата, демек да метат, само дрънчат........
Винаги съм се чудила колко малко е необходимо да надскочиш най-нелепите, гадни и подли кътчета в себе си и да бъдеш друг!! Просто трябва да го пожелаеш!
ама като излезеш от плевника със сламата и ... вече няма да има слами, които да ти ръкопляскат.
цитирайколкото и да бягаш от себе си не мож избяга
цитирайbenra написа:
колкото и да бягаш от себе си не мож избяга
Да, само ще отслабнеш..... :)
Позволих си да взема един малък цитат от стиховете, с които днес kaprizna ме развълнува:
"......Знам вече и съм преценил,
че утре ще съм пак прахта,
каквато и до днес съм бил.
Според живота - и смъртта."
Мисля, че са точно на място и в този постинг.
цитирай"......Знам вече и съм преценил,
че утре ще съм пак прахта,
каквато и до днес съм бил.
Според живота - и смъртта."
Мисля, че са точно на място и в този постинг.
hristo27 написа:
Прекрасен постинг!
Хубав ден!
Хубав ден!
Благодаря, Ице! Наистина денят се очертава да е хубав! :)
9.
анонимен -
Мимоза
05.08.2010 14:11
05.08.2010 14:11
....." Харесвал го, нали било досущ като него - не много интелигентно, кухичко, ама достатъчно наперено, че да се вре из живота къде не му е мястото. ..."
Ей,това не могат да разберат много хора,че не им е там мястото!Ама те и за това не могът да го разбератЗащото са"...Русичка, кухичка, простичка..."Лошото е,че са много и навсякъде за съжаление...А се мислят за дрънчащи...и велики!
Чери,поздравления,хареса ми!
цитирайЕй,това не могат да разберат много хора,че не им е там мястото!Ама те и за това не могът да го разбератЗащото са"...Русичка, кухичка, простичка..."Лошото е,че са много и навсякъде за съжаление...А се мислят за дрънчащи...и велики!
Чери,поздравления,хареса ми!
анонимен написа:
....." Харесвал го, нали било досущ като него - не много интелигентно, кухичко, ама достатъчно наперено, че да се вре из живота къде не му е мястото. ..."
Ей,това не могат да разберат много хора,че не им е там мястото!Ама те и за това не могът да го разбератЗащото са"...Русичка, кухичка, простичка..."Лошото е,че са много и навсякъде за съжаление...А се мислят за дрънчащи...и велики!
Чери,поздравления,хареса ми!
Ей,това не могат да разберат много хора,че не им е там мястото!Ама те и за това не могът да го разбератЗащото са"...Русичка, кухичка, простичка..."Лошото е,че са много и навсякъде за съжаление...А се мислят за дрънчащи...и велики!
Чери,поздравления,хареса ми!
Благодаря, Мимозка. Права си за това, че само се мислят. Тази сутрин една мацка в метрото така ми метна един такъв поглед - отровен и пълен с празнота, че ми стана страшно смешно. Не мога да разбера подобно поведение какво трбява да излъчва. Предполагам, че момичето е твърде младо (което не личеше от грима му) и още търси себе си!
11.
анонимен -
Мимоза
05.08.2010 16:59
05.08.2010 16:59
cchery написа:
Благодаря, Мимозка. Права си за това, че само се мислят. Тази сутрин една мацка в метрото така ми метна един такъв поглед - отровен и пълен с празнота, че ми стана страшно смешно. Не мога да разбера подобно поведение какво трбява да излъчва. Предполагам, че момичето е твърде младо (което не личеше от грима му) и още търси себе си!
анонимен написа:
....." Харесвал го, нали било досущ като него - не много интелигентно, кухичко, ама достатъчно наперено, че да се вре из живота къде не му е мястото. ..."
Ей,това не могат да разберат много хора,че не им е там мястото!Ама те и за това не могът да го разбератЗащото са"...Русичка, кухичка, простичка..."Лошото е,че са много и навсякъде за съжаление...А се мислят за дрънчащи...и велики!
Чери,поздравления,хареса ми!
Ей,това не могат да разберат много хора,че не им е там мястото!Ама те и за това не могът да го разбератЗащото са"...Русичка, кухичка, простичка..."Лошото е,че са много и навсякъде за съжаление...А се мислят за дрънчащи...и велики!
Чери,поздравления,хареса ми!
Благодаря, Мимозка. Права си за това, че само се мислят. Тази сутрин една мацка в метрото така ми метна един такъв поглед - отровен и пълен с празнота, че ми стана страшно смешно. Не мога да разбера подобно поведение какво трбява да излъчва. Предполагам, че момичето е твърде младо (което не личеше от грима му) и още търси себе си!
О,Чери,те да са само младите и малките,да им простим,докато се самооткрият и самоутвърдят!Но не са....Ами колко дядо Фиркувци има-едни по-зрели,други не още толкова!Ох,темата е дълга и сериозна...
12.
анонимен -
vihrogonche
06.08.2010 08:42
06.08.2010 08:42
baimomchil написа:
Майтапът на страна, ама в един момент си помислих, че чета нещо на Йовков :)
Бог ми е свидетел, че си помислих абсолютно същото нещо, докато течеше описанието на метличката...
Имаш дар-слово, казах ти! Възхищавам ти се и много те обичам! Благодарна съм, че те познавам, моя мила Черита!
анонимен написа:
Бог ми е свидетел, че си помислих абсолютно същото нещо, докато течеше описанието на метличката...
Имаш дар-слово, казах ти! Възхищавам ти се и много те обичам! Благодарна съм, че те познавам, моя мила Черита!
baimomchil написа:
Майтапът на страна, ама в един момент си помислих, че чета нещо на Йовков :)
Бог ми е свидетел, че си помислих абсолютно същото нещо, докато течеше описанието на метличката...
Имаш дар-слово, казах ти! Възхищавам ти се и много те обичам! Благодарна съм, че те познавам, моя мила Черита!
Ей, Вихърче, днес денят ми почва прекрасно с твоя помощ!!! :)))) Ще трябва в скоро време пак да му направим едно излизане!
14.
анонимен -
vihrogonche
06.08.2010 14:54
06.08.2010 14:54
Само двечките...
и между нас...
по едно кафе и по едно парче торта!
Мммммм
цитирайи между нас...
по едно кафе и по едно парче торта!
Мммммм
