Постинг
16.07.2010 13:59 -
10 дни в рая на Егейско море - част ІІ (И РАЯТ СИ ИМА КУСУРИ)
Не случайно заглавието на втората част от моя разказ за 10-дневната ни почивка на Халкидики си има подзаглавие. И то би трябвало да ви подскаже, че почивката в Гърция също има своите ................. дълго търсих думата какво "своите" си има Гърция - кусури е добре но не съвсем. Недостатъци е прекалено силна. Лоши страни е много силна. Като че ли неразположение и неудобства са най-подходящите думи, за да изразя най-точно какво имам предвид. Това ще стане в хода на разказа по-долу. Избрах да опиша какво може да смути ваканцията на човек в Гърция като ЧАСТ (не цял разказ!!!) от втория ми постинг, защото предимствата са в пъти повече и реално приемахме всичко, което ни дразни като част от ежедневието, което не е в състояние да ни извади от душевното ни равновесие или по-точно разлагане
.
Първото нещо, което ми направи огромно впечатление покрай крайбрежието на Гърция още в далечната
2008 г. е липсата на мирис на морето. На онзи солено-вкиснат аромат на гнили водорасли, с който Черно море неизменно те посреща. Всъщност за 3-та поредна година единствените водорасли, които съм видяла в това море нямат нищо общо с нашите си плужливи и бодливи, носещи се с всяка вълна водоИЗрасли. Предполагам, че причината е солеността на Егейско море, където не е лесно да се вирее. И съответно да се умира, а после гние, откъдето идва "аромата" на Черно море. При нашия плаж можехме много лесно да избягваме "плантациите" с водорасли (те бяха обшо 3) просто защото те се виждаха отчетливо в изключително чистата вода:
Растяха си здраво захванати за дъното в плитките части и единствената причина да напуснат това място беше необходимостта да станат жертва на строителния и артистичен талант на децата ни докато се състезаваха какъв по-хубав замък, къща, плантация, естансиера и т.н. да създадат върху пясъка.
Малкото "петно" водоизрасли от снимката долу:
изглеждаше даже красиво на фона на бледозлатистия цвят на дъното, прозрачната до болка вода и красиво пречупените през слабите вълни слънчеви лъчи. Ще каже човек, че нарочно е садено там. Дребните рибки с черни и тигрови шарки не спираха да го обикалят, а сомчета с цвят на пясък се шмугваха в него, уплашени от краката ни.
Споменах вече за кристалната вода на Егейско море. В предния ми постинг имаше доста снимки, от които можете да се убедите в това. Ето още едно доказателство:
Вода, в която няма морски гадинки от сорта на силистарските "щипалки", които те подлудяват през август, няма медузи - НИТО ЕДНА!!! Най-много да срещнеш някой и друг морски тарТалеж както казва дъщеря ми
.
И те не са много - ние видяхме едва 3 за тези дни. Обикалят точно около местата, където растат водораслите и трябва да си или напълно сляп или да положиш специални усилия за да ги настъпиш!!!
За да продължа за чистота на Егейско море трябва да ви опиша удоволствието от това да отидеш до шамандурата плувайки, а да се върнеш "ходейки". Да, солеността на това море, в което като че ли първо е имало сол, а после е добавена вода, ти позволява буквално да ходиш. Та връщайки се от шамандурата, която е на около 3 или малко повече метра дълбочина, сянката ми на дъното на морето беше невероятно отчетлива. Гледах унесено надолу плавните движения на краката и ръцете ми, които се проектираха върху дъното и за първи път в живота ми се чувствах грациозна
. Плътността на водата естествено забавя движението на ръцете, краката и въобще цялото тяло и всяко движение изглежда спокойно, премислено, нежно и грацилно. И всичко това се засилва от факта, че можеш спокойно да го видиш на дъното през прозрачната и бистра вода па макар и като сянка.
Ще попитате сега ми къде му е кусура на това? Ами в това, че в Гърция, както и у нас има пълни тъпанари, малоумни същества, за които е ясно, че отдавна са затворили всичките си сетива. Но освен това са изгубили очите, ушите и човешката си същност. Говоря за малките рибарски корабчета, които пресичаха залива ни от време на време. Първият път, който го направиха беше маркиран около 2 часа по-късно с найлонови торбички, пластмасови чаши и дребни хартийки, които течението донесе към брега.
От кораба си бяха изхвърлили боклука в морето........ А вторият път всички гледахме как моряците на кораба вадеха мрежите за риба, но не очаквахме след около 3 часа да се къпем в нейните вътрешности
. Да, тъпаците на палубата явно бяха изчистили още там улова си и се бяха оттървали от непотребните вътрешностти като са ги изсипали в морето. Някъде, това е нормално и ще нахрани другите риби в морето. Но говорим за открито море, където мазнотиите по повърхността на водата и частите от рибни черва няма да пречат на никого. Но да си изхвърлиш боклука току в залив, където освен това има над 6 плажа е ........ ще си послужа с думите на едната ни комшийка от съседната къща - почиваща със семейството си гъркиня - "...... липса на ум и сърце!!!". Жената се връщаше от шамандурата и беше повече от ядосана. А да видиш грък да говори срещу друг грък, това означава, че вторият яко е сгафил.
Ще карам с неудобствата от почивката малко по-накратко оттук нататък, защото няма да ми остане време да разкажа за хубавите вечери и залези. Та голямата ни изненада на това море бяха хищните като амурски тигър оси!!!! Боже, тези иначе досущ като нашенските си братя и сестри летящи насекоми бяха толкова настървени към храната ни, че на моменти си мислех, че ще я отнесат барабар с чиниите!!!!
Не знам как им работят комунакационните системи, обаче всяко наше появяване още на вратата на къщата с каквато и да е за ядене в ръка беше маркирано на момента и събираше тълпи от оси-почитателки. Ако съм на мястото на Български пощи и видя как действат гръцките оси, никога не бих нарекла телеграфния запис БЪРЗ!!!! Питахме хазяите си как да се справим с тази обсада и ни предложиха да палим в чинийки гръцко кафе. В резултат на тази невероятна технология, осите едва не идваха да кацат в чинийките със запалено кафе
. Демек - не действаше. И тогава в употреба ние вложихме целия си потенциал на български изобретатели и измислихме даже нов спорт - ФЕДЕРБАЛ С ОСИ! Дааааааа, децата нещо не им се играеше на играта с перцето и хилките за нея послужиха да гоним отначало, а после направо да целим и мятаме на 3-4 метра нахалните насекоми. Знаете ли как пукат като ги уцелиш?!?
След подобно преживяване на нито една оса не й идваше на ум да повтори посещението си при нас. В повечето случаи, защото беше вече отправила поглед вечните ловни полета, а в по-малкото случаи защото беше с трайни увреждания. Странното е, че тези оси идваха май наистина само заради храната и въпреки боя, който им спретнахме и очакванията да се върнат наежени и да ни жилят като за световно, това не се случи нито веднъж. Даже след 4-я ден идваха в много по-малки количества или никак - явно бяха разбрали, че в българо-византийските борби България трудно се предава.
Комарите - тях си ги има винаги. Справянето с проблема: райд в контактите в стаите и аутан по кожата. Това, което ни изненада повече е двуякото разбиране на хазяите ни по отношение на обедния режим. Там той е между 3 и 5 часа. Та в деня, в който разбрахме за тази едночасова разлика в сравнение с българска норма за обедна почивка ми се наложи по телефона да се обяснявам със сина на собствениците на къщата (родителите му говореха английски с речник от 20 думи) как тези неща се казват в самото начало и то не само на МЪЖЕТЕ!!!! Тоя 20-годишен хашлак бил казал на мъжете, т.е. на моя съпруг и на съпруга на приятелката ми (другото семейство, с което бяхме заедно на почивката) за обедния режим - не счел за необходимо да говори с жените. Мисля, че след телефонния ни разговор, когато вече посрещат български туристи в къщата си, първо с жените ще разговаря!!!!!!!
Тук е мястото да обясня за тези, които не знаят, или за онези, които само са чували за по-патриархалното гръцко общество. Лично аз считам това за самата истина. Естествено изводът ми е направен от наблюденията само върху нашите хазяи и част от техните приятели и комшии. Силно се надявам това да не важи за цялото гръцко общество. Та там все още мъжът си е типичната "глава" на семейството. Нашият хазяин (на около 50 г.) прекарваше по-голямата част от деня си седнал на сянка на верандата си, пуснал си вентилатора и палейки цигара след цигара. Типично облечен с бял панталон и разкопчана бяла риза единственото усилие, което този хайлазин направи за 10 дена беше да окоси тревата на двора на къщата си и да я полее. Чудя се как се съвзе след това невероятно премеждие?!?! Толкова тежко му беше да бута иначе страхотната косачка, че накрая уредът беше готов и сам да тръгне само и само да му свърши работата. Разбира се, черните очила не бяха свалени от лицето му - нали трябва да си е пич пък дори и с косачка в ръцете си. Яденето му се поднасяше навреме в уречени часове от съпругата му и се чудя дали не беше даже и сдъвкано от нея само и само човекът да не се мори. А когато мамин Галинчо си дойде вкъщи - онзи 20-годишният хашлак от телефония ни разговор, беше нахранен от маман, която през цялото време стоя до него и му режеше пържолката на части, така че като изяде 2-3 парчета, да има нови 2-3, които да поднесе в устата си. Белите шортички на Галинчо бяха изпрани и простряни с невероятно усърдие, а той самият се оттегли по царски да спи в къщата като маман бдеше над нас да не би пак децата ни да играят на "Балонът се надува" и да нарушат обедния покой на царя и царчето
!!!!! В същото това време тази жена не спря да шета, чисти, пере, а когато влязохме в кухнята й за да ползваме фурната, всички уреди така блестяха, че се уплаших, че съм в лаборатория и всеки момент ще почнат да правят ескперименти с мене.
Обедното матине, което семйството си заформи едната събота, почна с истинска бозука, чиито струни засвириха за първи път в 15.30 часа ............ иначе време за обедна почивка. Ама когато е за домакините явно това не важи. Та оркестърът от 3-ма бозукари беше посрещнат с ритуален танц от галинчовия тати. Аз не вярвах на очите си - този човек стана от получилия вече вдлъбнатина от седенето му стол и се разтанцува. След това всички жени, които бяха на масата на тати станаха и се оттеглиха в беседката на плажа, където си лафиха. И купонът течеше на 2 компании - чисто мъжка и чисто женска. По някое време бозуката се премести и при жените и там се разпяха и разтанцуваха и след около 4 часа на разделение, а най-вероятно и толкова литри узо, мъже и жени се събраха и продължиха с купона до късни доби.
Ама айде край на неудобствата. Те даже ни дадоха много поводи да се смеем и бъзикаме. А удобството да не ни разбират езика беше най-хубавата част. Дет` се вика можехме спокойно и да псуваме без да се разбере. Да ви разкажа и за нашия купон. А най-доброто начало за него е снимката долу:
Това количество бира беше заредено на 2 пъти за тези 10 дена с още малко подкрепа отстрани от други марки бира - ей така за опитване (към 20 кенчета) + 5-6 литра старопрамен донесен от България..... за начало!! Бира се пиеше по всяко време. На плажа:
на обяд
на вечеря:
след вечеря:
че имаше и един ден на закуска......
в 11 часа със сутрешния сандвич - снимки от това пиене на бира няма по очевидни и най-вече субективни причини....... то като почнеш да пиеш от 11 часа....... не ти е до снимки по-късно.
Както вече писах в предишния си постинг, на това място имаше само 1 ресторант, който ние така и не посетихме де. Готвехме си в кухнята на етажа, който бяхме наели. Ще каже някой - ми к`ва почивка е това като си готвиш. Е, ще му отговоря - ИДЕАЛНА! Лично аз не готвих нищо. Двете семейства си бяхме разпределили така домакинската дейност - нашите приятели готвят, ние пък мием чиниите. Дет` се вика на всеки, което отръки му идва. Нашите приятели са кулинари-табиетлии. Няма как по друг начин да ги определя. И това при все, че ние сме по-дебели от тях. Всяко едно месо, което беше донесено от България беше така обработено преди да влезе в тенджерата или тавата, че ароматът му се усещаше при комишиите над нас - сръбско семейство. Сигурен знак, че могат да дойдат да споделим по някоя и друга биричка.
Та така - мяташ нещото да се пече или вари и се бухкаш в морето - след 30 минути само влизаш да го видиш докъде е стигнало и отново се отдаваш на солената прегръдка на водата. Добре, че имахме и такива "усилия", че иначе щяхме да оглупеем от нищоправене. Ели, Янко, благодаря, че ме оттървахте от готвенето за цели 11 дни!!!! Вярвате или не, ама така вкусно отдавна не бях яла. То не бяха печени/пържени пиленца, то не бяха вратни пържоли на скара, то не бяха джолани на фурна, то не бяха бутчета с ориз, гювеч и цариградски кюфтенца 
.......... жив късмет е, че съм качила само 1 кило......
Успяхме да завържем и интернационални контакти. Като първа в това отношение беше дъщеря ми. Още на втория ден отиде и се запозна на незнайно какъв език с едно сръбско момиченце на нейната възраст. Знаеше името й, откъде е и на колко години е!! Въбоще Бела ще я правим PR агент. Аз реших, че така или иначе сме установили контакт с братската сръбска държава, ще атакувам родителите на Андреа - сръбското момиченце. Това се оказа страхотно попадение, защото се оказаха изключително интелигентни хора, с които си правехме добра компания, изгледахме оставащите 4 мача от световното и си говорихме много за нашата обща балканска съдба. Разбира се, комшията Уве от Германия над нас не се включваше в тези разговори - та той е толкова далеч в живота си от Балканите!!!! А след загубата на Германия на полуфинала даже и въобще не му се приказваше - нормално, нали!!! Ако това беше се случило на нас, сигурно щяхме да пием до припадък, защото български футболен отбор на полуфинали на световно - това се е случвало само веднъж!!! Както вървят нещата дано не ме погребат преди да имам възможност да изживея поне участие на световно на българите..... Гърците Александра, Янис и техния 3-годишен син Василис от Солун също бяха добра компания. Говорихме си за ситуацията в Гърция, за Солун и липсата на зеленина и паркове в този град, за Атон и за това как си гледаме децата в двете страни. На тръгване и на сърбите, и на гърците и на нас ни беше откровено мъчно, че се разделяме........
Мисля да поприключвам с разказа за тази наша почивка, но това няма как да стане без да спомена за прекрасните залези, които преживях в Салоникао. За удоволствието да вляза в морето към 20-21 часа и да се наслаждавам на копринената му мекота и нежност. Съвсем сама - само аз и морето. А над нас млечните цветове на небето, които залязващото слънце му подаряваше.
при тази гледка няма начин да не ти се доприиска да се потопиш!
Към 8 часа вечерта водата вече се успокоила от следобедната си бурност и те посреща с благодарност, защото иначе й е скучно съвсем сама с водораслите и обитателите й.
Небето на изток
беше красиво както сутрин, когато слънцето минаваше през него, така и вечер, когато му изпращаше прекрасните си цветни лъчи отдалече.
Влизаш във водата, а хоризонтът одвъд е потънал в синьо, лилаво, розово, жълто, граничещи с наситено светло синьо:
Около теб е тихо, спокойно и празно. И назависимо късния час все още виждаш прекрасно дъното и не се страхуваш, че дълбините могат да ти изпратят някой неприятел под краката.
Вълните са леки, ефирни, едва доловими. Отдаваш им се, защото ласката им е гальовна и тялото ти се поддава на искането им да застане хоризонтално на повърхността...... отпуснато, релаксирано и сякаш в някакво безвремие. Водата е изключително внимателна към теб и неизбежно в човек се поражда едно забравено от много години усещане - това да си съвсем мъничък и ръцете на мама да те люлеят нежно с обич и любов. Колкото се може по-дълго........ точно докато заспиш. Е, това последното не е препоръчително, когато си във водата. И затова все пак напускаш водната си люлка и когато застанеш вертикално отново всяка вълна ти носи от цветовете на залязващото слънце, т.е. отражението на цветния хоризонт.
Много исках да хвана отразения по повърхността на морето хоризонт - за съжаление за снимки си избрах последната вечер, когато залезът не беше така цветен. Но все пак, ако погледнете водата към средата на горната снимка ще видите сините, розовите и жълтите отблясъци по нея.
Гребенът пък на всяка една следваща вълничка е отразил тъмносиньото на ниския хоризонт, което сякаш се разтваря колкото по-ниско слиза по вълната докато окончателно раздаде цвета си на млечно лилавото над него:
Хоризонтът също е приел тази окраса с кралски цвят и демонстрира красотата си без смущение.
То това лилавото според функцията с която снимаш може и да е светло синьо:
Но ако снимането и да е въпрос на избор на функция, то усещането вътре в тебе няма нищо общо с избора. Отначало вечерното море те хваща леко за гърлото с красотата си, после когато се озовеш сам в него е възможно да се изплашиш, но когато то те предразположи, спечели доверието ти и ти гарантира сигурността на спокойните си води, ти се иска да не го напускаш даже. Излизането от морето е мъчна работа и само красивата гледка на западното небе по някакъв начин компенсира празнотата в теб:
Залезът е приключил със своя спектакъл и запалената лампа ще прави компания на самотната детска люлка докато на идния ден детските ръчички и смях я оживят наново:
Знаете ли кое е най-сигурното доказателство за това, че едно преживяване е било страхотно?!?!
ДЕТСКИТЕ УСМИВКИ, КОИТО ТО Е ПРЕДИЗВИКАЛО:
КРАЙ
.Първото нещо, което ми направи огромно впечатление покрай крайбрежието на Гърция още в далечната
2008 г. е липсата на мирис на морето. На онзи солено-вкиснат аромат на гнили водорасли, с който Черно море неизменно те посреща. Всъщност за 3-та поредна година единствените водорасли, които съм видяла в това море нямат нищо общо с нашите си плужливи и бодливи, носещи се с всяка вълна водоИЗрасли. Предполагам, че причината е солеността на Егейско море, където не е лесно да се вирее. И съответно да се умира, а после гние, откъдето идва "аромата" на Черно море. При нашия плаж можехме много лесно да избягваме "плантациите" с водорасли (те бяха обшо 3) просто защото те се виждаха отчетливо в изключително чистата вода:Растяха си здраво захванати за дъното в плитките части и единствената причина да напуснат това място беше необходимостта да станат жертва на строителния и артистичен талант на децата ни докато се състезаваха какъв по-хубав замък, къща, плантация, естансиера и т.н. да създадат върху пясъка.
Малкото "петно" водоизрасли от снимката долу:
изглеждаше даже красиво на фона на бледозлатистия цвят на дъното, прозрачната до болка вода и красиво пречупените през слабите вълни слънчеви лъчи. Ще каже човек, че нарочно е садено там. Дребните рибки с черни и тигрови шарки не спираха да го обикалят, а сомчета с цвят на пясък се шмугваха в него, уплашени от краката ни.Споменах вече за кристалната вода на Егейско море. В предния ми постинг имаше доста снимки, от които можете да се убедите в това. Ето още едно доказателство:
Вода, в която няма морски гадинки от сорта на силистарските "щипалки", които те подлудяват през август, няма медузи - НИТО ЕДНА!!! Най-много да срещнеш някой и друг морски тарТалеж както казва дъщеря ми
.
И те не са много - ние видяхме едва 3 за тези дни. Обикалят точно около местата, където растат водораслите и трябва да си или напълно сляп или да положиш специални усилия за да ги настъпиш!!!
За да продължа за чистота на Егейско море трябва да ви опиша удоволствието от това да отидеш до шамандурата плувайки, а да се върнеш "ходейки". Да, солеността на това море, в което като че ли първо е имало сол, а после е добавена вода, ти позволява буквално да ходиш. Та връщайки се от шамандурата, която е на около 3 или малко повече метра дълбочина, сянката ми на дъното на морето беше невероятно отчетлива. Гледах унесено надолу плавните движения на краката и ръцете ми, които се проектираха върху дъното и за първи път в живота ми се чувствах грациозна
. Плътността на водата естествено забавя движението на ръцете, краката и въобще цялото тяло и всяко движение изглежда спокойно, премислено, нежно и грацилно. И всичко това се засилва от факта, че можеш спокойно да го видиш на дъното през прозрачната и бистра вода па макар и като сянка.Ще попитате сега ми къде му е кусура на това? Ами в това, че в Гърция, както и у нас има пълни тъпанари, малоумни същества, за които е ясно, че отдавна са затворили всичките си сетива. Но освен това са изгубили очите, ушите и човешката си същност. Говоря за малките рибарски корабчета, които пресичаха залива ни от време на време. Първият път, който го направиха беше маркиран около 2 часа по-късно с найлонови торбички, пластмасови чаши и дребни хартийки, които течението донесе към брега.
От кораба си бяха изхвърлили боклука в морето........ А вторият път всички гледахме как моряците на кораба вадеха мрежите за риба, но не очаквахме след около 3 часа да се къпем в нейните вътрешности. Да, тъпаците на палубата явно бяха изчистили още там улова си и се бяха оттървали от непотребните вътрешностти като са ги изсипали в морето. Някъде, това е нормално и ще нахрани другите риби в морето. Но говорим за открито море, където мазнотиите по повърхността на водата и частите от рибни черва няма да пречат на никого. Но да си изхвърлиш боклука току в залив, където освен това има над 6 плажа е ........ ще си послужа с думите на едната ни комшийка от съседната къща - почиваща със семейството си гъркиня - "...... липса на ум и сърце!!!". Жената се връщаше от шамандурата и беше повече от ядосана. А да видиш грък да говори срещу друг грък, това означава, че вторият яко е сгафил.Ще карам с неудобствата от почивката малко по-накратко оттук нататък, защото няма да ми остане време да разкажа за хубавите вечери и залези. Та голямата ни изненада на това море бяха хищните като амурски тигър оси!!!! Боже, тези иначе досущ като нашенските си братя и сестри летящи насекоми бяха толкова настървени към храната ни, че на моменти си мислех, че ще я отнесат барабар с чиниите!!!!
Не знам как им работят комунакационните системи, обаче всяко наше появяване още на вратата на къщата с каквато и да е за ядене в ръка беше маркирано на момента и събираше тълпи от оси-почитателки. Ако съм на мястото на Български пощи и видя как действат гръцките оси, никога не бих нарекла телеграфния запис БЪРЗ!!!! Питахме хазяите си как да се справим с тази обсада и ни предложиха да палим в чинийки гръцко кафе. В резултат на тази невероятна технология, осите едва не идваха да кацат в чинийките със запалено кафе. Демек - не действаше. И тогава в употреба ние вложихме целия си потенциал на български изобретатели и измислихме даже нов спорт - ФЕДЕРБАЛ С ОСИ! Дааааааа, децата нещо не им се играеше на играта с перцето и хилките за нея послужиха да гоним отначало, а после направо да целим и мятаме на 3-4 метра нахалните насекоми. Знаете ли как пукат като ги уцелиш?!? След подобно преживяване на нито една оса не й идваше на ум да повтори посещението си при нас. В повечето случаи, защото беше вече отправила поглед вечните ловни полета, а в по-малкото случаи защото беше с трайни увреждания. Странното е, че тези оси идваха май наистина само заради храната и въпреки боя, който им спретнахме и очакванията да се върнат наежени и да ни жилят като за световно, това не се случи нито веднъж. Даже след 4-я ден идваха в много по-малки количества или никак - явно бяха разбрали, че в българо-византийските борби България трудно се предава.Комарите - тях си ги има винаги. Справянето с проблема: райд в контактите в стаите и аутан по кожата. Това, което ни изненада повече е двуякото разбиране на хазяите ни по отношение на обедния режим. Там той е между 3 и 5 часа. Та в деня, в който разбрахме за тази едночасова разлика в сравнение с българска норма за обедна почивка ми се наложи по телефона да се обяснявам със сина на собствениците на къщата (родителите му говореха английски с речник от 20 думи) как тези неща се казват в самото начало и то не само на МЪЖЕТЕ!!!!
Тоя 20-годишен хашлак бил казал на мъжете, т.е. на моя съпруг и на съпруга на приятелката ми (другото семейство, с което бяхме заедно на почивката) за обедния режим - не счел за необходимо да говори с жените. Мисля, че след телефонния ни разговор, когато вече посрещат български туристи в къщата си, първо с жените ще разговаря!!!!!!!Тук е мястото да обясня за тези, които не знаят, или за онези, които само са чували за по-патриархалното гръцко общество. Лично аз считам това за самата истина. Естествено изводът ми е направен от наблюденията само върху нашите хазяи и част от техните приятели и комшии. Силно се надявам това да не важи за цялото гръцко общество. Та там все още мъжът си е типичната "глава" на семейството. Нашият хазяин (на около 50 г.) прекарваше по-голямата част от деня си седнал на сянка на верандата си, пуснал си вентилатора и палейки цигара след цигара. Типично облечен с бял панталон и разкопчана бяла риза единственото усилие, което този хайлазин направи за 10 дена беше да окоси тревата на двора на къщата си и да я полее. Чудя се как се съвзе след това невероятно премеждие?!?! Толкова тежко му беше да бута иначе страхотната косачка, че накрая уредът беше готов и сам да тръгне само и само да му свърши работата. Разбира се, черните очила не бяха свалени от лицето му - нали трябва да си е пич пък дори и с косачка в ръцете си. Яденето му се поднасяше навреме в уречени часове от съпругата му и се чудя дали не беше даже и сдъвкано от нея само и само човекът да не се мори
. А когато мамин Галинчо си дойде вкъщи - онзи 20-годишният хашлак от телефония ни разговор, беше нахранен от маман, която през цялото време стоя до него и му режеше пържолката на части, така че като изяде 2-3 парчета, да има нови 2-3, които да поднесе в устата си. Белите шортички на Галинчо бяха изпрани и простряни с невероятно усърдие, а той самият се оттегли по царски да спи в къщата като маман бдеше над нас да не би пак децата ни да играят на "Балонът се надува" и да нарушат обедния покой на царя и царчето!!!!! В същото това време тази жена не спря да шета, чисти, пере, а когато влязохме в кухнята й за да ползваме фурната, всички уреди така блестяха, че се уплаших, че съм в лаборатория и всеки момент ще почнат да правят ескперименти с мене.Обедното матине, което семйството си заформи едната събота, почна с истинска бозука, чиито струни засвириха за първи път в 15.30 часа ............ иначе време за обедна почивка. Ама когато е за домакините явно това не важи. Та оркестърът от 3-ма бозукари беше посрещнат с ритуален танц от галинчовия тати. Аз не вярвах на очите си - този човек стана от получилия вече вдлъбнатина от седенето му стол и се разтанцува. След това всички жени, които бяха на масата на тати станаха и се оттеглиха в беседката на плажа, където си лафиха. И купонът течеше на 2 компании - чисто мъжка и чисто женска. По някое време бозуката се премести и при жените и там се разпяха и разтанцуваха и след около 4 часа на разделение, а най-вероятно и толкова литри узо, мъже и жени се събраха и продължиха с купона до късни доби.
Ама айде край на неудобствата. Те даже ни дадоха много поводи да се смеем и бъзикаме. А удобството да не ни разбират езика беше най-хубавата част. Дет` се вика можехме спокойно и да псуваме без да се разбере. Да ви разкажа и за нашия купон. А най-доброто начало за него е снимката долу:
Това количество бира беше заредено на 2 пъти за тези 10 дена с още малко подкрепа отстрани от други марки бира - ей така за опитване (към 20 кенчета) + 5-6 литра старопрамен донесен от България..... за начало!!
Бира се пиеше по всяко време. На плажа:на обяд
на вечеря:
след вечеря:
че имаше и един ден на закуска......
в 11 часа със сутрешния сандвич - снимки от това пиене на бира няма по очевидни и най-вече субективни причини....... то като почнеш да пиеш от 11 часа....... не ти е до снимки по-късно.Както вече писах в предишния си постинг, на това място имаше само 1 ресторант, който ние така и не посетихме де. Готвехме си в кухнята на етажа, който бяхме наели. Ще каже някой - ми к`ва почивка е това като си готвиш. Е, ще му отговоря - ИДЕАЛНА! Лично аз не готвих нищо. Двете семейства си бяхме разпределили така домакинската дейност - нашите приятели готвят, ние пък мием чиниите. Дет` се вика на всеки, което отръки му идва. Нашите приятели са кулинари-табиетлии. Няма как по друг начин да ги определя. И това при все, че ние сме по-дебели от тях. Всяко едно месо, което беше донесено от България беше така обработено преди да влезе в тенджерата или тавата, че ароматът му се усещаше при комишиите над нас - сръбско семейство. Сигурен знак, че могат да дойдат да споделим по някоя и друга биричка.
Та така - мяташ нещото да се пече или вари и се бухкаш в морето - след 30 минути само влизаш да го видиш докъде е стигнало и отново се отдаваш на солената прегръдка на водата. Добре, че имахме и такива "усилия", че иначе щяхме да оглупеем от нищоправене. Ели, Янко, благодаря, че ме оттървахте от готвенето за цели 11 дни!!!! Вярвате или не, ама така вкусно отдавна не бях яла. То не бяха печени/пържени пиленца, то не бяха вратни пържоли на скара, то не бяха джолани на фурна, то не бяха бутчета с ориз, гювеч и цариградски кюфтенца .......... жив късмет е, че съм качила само 1 кило......Успяхме да завържем и интернационални контакти. Като първа в това отношение беше дъщеря ми. Още на втория ден отиде и се запозна на незнайно какъв език с едно сръбско момиченце на нейната възраст. Знаеше името й, откъде е и на колко години е!! Въбоще Бела ще я правим PR агент
. Аз реших, че така или иначе сме установили контакт с братската сръбска държава, ще атакувам родителите на Андреа - сръбското момиченце. Това се оказа страхотно попадение, защото се оказаха изключително интелигентни хора, с които си правехме добра компания, изгледахме оставащите 4 мача от световното и си говорихме много за нашата обща балканска съдба. Разбира се, комшията Уве от Германия над нас не се включваше в тези разговори - та той е толкова далеч в живота си от Балканите!!!! А след загубата на Германия на полуфинала даже и въобще не му се приказваше - нормално, нали!!! Ако това беше се случило на нас, сигурно щяхме да пием до припадък, защото български футболен отбор на полуфинали на световно - това се е случвало само веднъж!!! Както вървят нещата дано не ме погребат преди да имам възможност да изживея поне участие на световно на българите..... Гърците Александра, Янис и техния 3-годишен син Василис от Солун също бяха добра компания. Говорихме си за ситуацията в Гърция, за Солун и липсата на зеленина и паркове в този град, за Атон и за това как си гледаме децата в двете страни. На тръгване и на сърбите, и на гърците и на нас ни беше откровено мъчно, че се разделяме........Мисля да поприключвам с разказа за тази наша почивка, но това няма как да стане без да спомена за прекрасните залези, които преживях в Салоникао. За удоволствието да вляза в морето към 20-21 часа и да се наслаждавам на копринената му мекота и нежност. Съвсем сама - само аз и морето. А над нас млечните цветове на небето, които залязващото слънце му подаряваше.
при тази гледка няма начин да не ти се доприиска да се потопиш!
Към 8 часа вечерта водата вече се успокоила от следобедната си бурност и те посреща с благодарност, защото иначе й е скучно съвсем сама с водораслите и обитателите й.
Небето на изток
беше красиво както сутрин, когато слънцето минаваше през него, така и вечер, когато му изпращаше прекрасните си цветни лъчи отдалече.
Влизаш във водата, а хоризонтът одвъд е потънал в синьо, лилаво, розово, жълто, граничещи с наситено светло синьо:
Около теб е тихо, спокойно и празно. И назависимо късния час все още виждаш прекрасно дъното и не се страхуваш, че дълбините могат да ти изпратят някой неприятел под краката.
Вълните са леки, ефирни, едва доловими. Отдаваш им се, защото ласката им е гальовна и тялото ти се поддава на искането им да застане хоризонтално на повърхността...... отпуснато, релаксирано и сякаш в някакво безвремие. Водата е изключително внимателна към теб и неизбежно в човек се поражда едно забравено от много години усещане - това да си съвсем мъничък и ръцете на мама да те люлеят нежно с обич и любов. Колкото се може по-дълго........ точно докато заспиш. Е, това последното не е препоръчително, когато си във водата. И затова все пак напускаш водната си люлка и когато застанеш вертикално отново всяка вълна ти носи от цветовете на залязващото слънце, т.е. отражението на цветния хоризонт.
Много исках да хвана отразения по повърхността на морето хоризонт - за съжаление за снимки си избрах последната вечер, когато залезът не беше така цветен. Но все пак, ако погледнете водата към средата на горната снимка ще видите сините, розовите и жълтите отблясъци по нея.
Гребенът пък на всяка една следваща вълничка е отразил тъмносиньото на ниския хоризонт, което сякаш се разтваря колкото по-ниско слиза по вълната докато окончателно раздаде цвета си на млечно лилавото над него:
Хоризонтът също е приел тази окраса с кралски цвят и демонстрира красотата си без смущение.
То това лилавото според функцията с която снимаш може и да е светло синьо:
Но ако снимането и да е въпрос на избор на функция, то усещането вътре в тебе няма нищо общо с избора. Отначало вечерното море те хваща леко за гърлото с красотата си, после когато се озовеш сам в него е възможно да се изплашиш, но когато то те предразположи, спечели доверието ти и ти гарантира сигурността на спокойните си води, ти се иска да не го напускаш даже. Излизането от морето е мъчна работа и само красивата гледка на западното небе по някакъв начин компенсира празнотата в теб:
Залезът е приключил със своя спектакъл и запалената лампа ще прави компания на самотната детска люлка докато на идния ден детските ръчички и смях я оживят наново:
Знаете ли кое е най-сигурното доказателство за това, че едно преживяване е било страхотно?!?!
ДЕТСКИТЕ УСМИВКИ, КОИТО ТО Е ПРЕДИЗВИКАЛО:
КРАЙ
1.
анонимен -
ЧЕРНО МОРЕ ,ЛИ....?
16.07.2010 14:35
16.07.2010 14:35
ВЕЧЕ, СЪМ ГО ЗАЧЕРКНАЛ!
цитирайсупер готино!!!благодаря,че сподели с нас!
Между другото -взаимоотношенията в повечето гръцки семейства в малките градчета и селца са точно като тези на хазяите ти
цитирайМежду другото -взаимоотношенията в повечето гръцки семейства в малките градчета и селца са точно като тези на хазяите ти
анонимен написа:
ВЕЧЕ, СЪМ ГО ЗАЧЕРКНАЛ!
Аз не съм - нямам сърце да го направя...... защото си е моето море. По-скоро бих искала да зачеркна всички онези, които го разпродадоха и тези, които го бетонираха! :((((
benra написа:
супер готино!!!благодаря,че сподели с нас!
Между другото -взаимоотношенията в повечето гръцки семейства в малките градчета и селца са точно като тези на хазяите ти
Между другото -взаимоотношенията в повечето гръцки семейства в малките градчета и селца са точно като тези на хазяите ти
Бени, и аз съм на това мнение за взаимоотношенията в гръцките семейства, ама не смеех да обобщавам!
5.
hristo27 -
Повече от красота! :)))))))))))))
17.07.2010 09:19
17.07.2010 09:19
Повече от красота! :)))))))))))))
цитирайИ на много красиво място ! Направо съм сигурна, че догодина и аз ще отида там ! И най-накрая ще успея да видя изгрева на слънцето :)))))))
Само момента с осите нещо не ми хареса, но не може пък всичко да е на макс ! За взаимоотношенията в гръцките семейства - така е от едно време. Но гъркините не ходят на работа, стоят си вкъщи и чакат мъжът им да се прибере от работа. Подават му чехлите, свалят му обувките, сервират му , с една дума - четат му мислите даже и още преди да си е отворил устата, вече е получил това, което желае ! Разни хора, разни идеали ! Какво да се прави !
Иначе - много се радвам за вашия РАЙ и дано да си намерите още много такива местенца, че да можем и ние да ги посетим, макар и виртуално ! Целувки и прегръдки !
цитирайСамо момента с осите нещо не ми хареса, но не може пък всичко да е на макс ! За взаимоотношенията в гръцките семейства - така е от едно време. Но гъркините не ходят на работа, стоят си вкъщи и чакат мъжът им да се прибере от работа. Подават му чехлите, свалят му обувките, сервират му , с една дума - четат му мислите даже и още преди да си е отворил устата, вече е получил това, което желае ! Разни хора, разни идеали ! Какво да се прави !
Иначе - много се радвам за вашия РАЙ и дано да си намерите още много такива местенца, че да можем и ние да ги посетим, макар и виртуално ! Целувки и прегръдки !
Много е красиво!
цитирайmoreto66 написа:
Много е красиво!
Така е...... все още тъгувам по това място.
Личи си, че сте си изкарали страхотно. Радвам се за вас!
Ние преди два дни се върнахме от Пирея. Останах мноооооого разочарована. Мръсно, задушно, скъпо, шумно.....
цитирайНие преди два дни се върнахме от Пирея. Останах мноооооого разочарована. Мръсно, задушно, скъпо, шумно.....
