Следобедният бриз идваше на пориви с онова постоянство, с което само природата можеше да го дари. Все така топъл. Все така солен. Все така наситен с аромата на водорасли. Рошеше солените коси на младото момиче и в невъзможността си да премине през лицето й, се раздвояваше и всяка една от тези две части профучаваше покрай загорелите бузи, галейки ги нежно и любовно. Клепачите й примигваха в опит да спрат с ресниците си поредните прашинки пясък, които настоятелно се опитваха да влязат в очите и пак така упорито се отваряха. Пред момичето се откриваше простора на цял един свят, който със сигурност се намираше отвъд Черно море. Вълните се разбиваха в брега с все по-голяма сила. А довечера те щяха даже да бучат заплашително. Но младото момиче не се страхуваше. Върху рамото й лежеше нейната сигурност - ръката на приятеля й, с когото бяха дошли на море. На палатка. Точно на брега. Пред тях, съвсем близо до краката им, леко потънали в пясъка стояха наполовина изпитите бири. Въглените около големия легерен огън малко по-нагоре, другите палатки и китарата в близост показваха, че на този бряг не се скучае........

Не знам какви са били вашите представи за страхотна морска почивка, но ако трябва да се върна 15-18 години назад, то горенаписаното ми беше мечта. Неистово копняна. И все така несбъдната. Е, тази година мечтата ми най-сетне изскочи от най-скришното чекмедже на моята същност, изтупа се, изправи се в целия си ръст и сила и ....... СЕ СБЪДНА. Вярно е, че младото момиче всъщност вече е жена, приятелят - хм..... узаконен, крайбрежието не беше на Черно море, а палатката си беше триетажна къща. И сега ще попитате какво остана от мечтата?!?!? Отговорът е - усещането да живееш 10 дена на брега на морето, на място, където има най-много още 50 човека, тишината е закон, който нарушават само вълните, уединението е възможно на плажа, в морето, на лодката, а разлагането ти е гарантирано.

Всичко това ми се случи в Гърция. На брега на Егейско море, някъде на извивката между средния (Ситония) и източния (Атос) ръкав на Халкидики.

Аз рядко пиша кратки постове. Всъщност .... никога ..... и като се има предвид, че прекарах на Халкидики 10 дена, най-вероятно ще разкажа за това приключение в поне 2 поста, щото иначе рискувам да стана досадна и на себе си даже.

НАЧАЛОТО.

Да, в едно приключение винаги има начало. Нашето беше дадено в поредната съботна сутрин, на която като й гледах софийските облаци и се радвах, че се спускам на юг. Уви, природата ми беше приготвила изненада. На заведението, наречено съвсем еднолично от мене "Черната баба" поради наличието на точно такъв индивид от гръцки произход като една работна сила в него, ни пра невероятен византийски дъжд. Настроението в душата - ярко цвете:


Ала над нея (душата) -  заплахата е надвиснала в мръсно сиви облаци, които не си поплюват, когато трябва да се извалят:


Имаше само едно съответствие в тази ситуация. И то беше в цвета на дрехите на обслужващия персонал на "Черната баба", т.е. тя самата и цвета на небето. Важното е, че настроението в колата беше е такова:


И това въпреки ранния час за ставане дори за мене.......... да не говорим за децата. Откъде да знаем, че всичко ще си е заслужвало толкова много?!?!

Имах доста опасения преди тръгване. Направихме резервацията за почивката още февруари, платихме и някакво капаро. И всичко това само доверявайки се на информацията в сайта за къщата, чиито долен етаж щяхме да обитаваме с нашите приятели от студентските години още - семейство също с 2 деца. Та в сайта се казваше, че къщата се намира на брега, има си озеленено дворче, където децата да си играят, беседка до плажа за сутрешно, следобедно, вечерно, нощно и каквото си щете наблюдение от нея на море, звезди, планини, чайки, дървета и всякакви творения. Ама пусти бай Ганьо като е научен от баш тарикатите в родината си да не вярва на подобни идилии, щото туканка това обикновено се оказва бунгало на ента линия на плажа с външна тоалетна и счупени прозорци, се притесняваше какво аджеба ще намери. Искате ли отговор на това. Ето го в снимки:

Къщата, погледната откъм плажа:


Къщата погледната след като сте изминали 7-те метра плажна ивица и сте стъпили на полянката пред нея:


С тази снимка долу ще се повторя, но мисля, че дъщеря ми е неповторима на нея..... с бяла развята рокличка, с руси дълги разпилени коси, затичана към мене с поредната полуизпълнима, но за това пък казана по много сладък начин молба:


поглед от къщата към двора й и плажа:


поглед от края на двора към плажа и морето:


поглед вдясно към морето:


поглед към същото място, но когато си нагазил в морето:


поглед фронтално към морето:



поглед вляво към морето:


поглед към същото място, но от морето:


поглед навътре към морето (правете се, че не виждате "стройната" ми сянка)



поглед надолу към морето:


Въобще всичко, което се казваше и беше снимано на сайта се оказа истина. Е, вътре в стаите и особено баните обстановката не беше онова, което очаквахме..... но за това, за приятелите, за многото бира, за интернационалните ни контакти с останалите почиващи - в другия пост, че този почна отсега да се задръства.


За да не изневеря на себе си и да оставя поста си без цветя няма начин да пропусна да ви попитам с какво ви посреща обикновено Гърция през летния курортен сезон?!?! Мисля, че всеки, който е ходил надолу няма начин да не е забелязал огромните цъфтящи в бяло, кремаво, бледо розово, розово и цикламено зокуми или още лянове. Е, и при нас те не направиха изключение:


Първата вечер още небето се беше подготвило за спектакъл и ни го поднесе в огнени цветове, които се съчетаваха чудесно с цветя, листа, дървета и храсти:



СЛЕД НАЧАЛОТО...... НЯКЪДЕ В ПЪРВИТЕ ДНИ

Успяхме, разбира се, да се окопитим много бързо, да се наспим първата нощ и на другия ден да осъзнаем с всичките си сетива, че сме попаднали на място, от което не искаме да мърдаме. Желанието ми да ходим и на други плажове както правихме миналата година и да разглеждаме градове в Гърция беше изцяло претопено от хайлашкото ежедневие, което се очакваше да имаме в тази къща. Тя се намира в едно....... нито е град, нито е село, нещо тако  вилна зона, в която има около 15-20 хубави, големи къщи с оправени и китни дворове, наречена Салоникао. Тук няма нищо друго освен къщи, един бар и един ресторант. Магазини - йок, цигански сергии с китайски стоки ширпотреба - ЙОК-ЙОК!!! Разхождащи се туристи, които са донесли целите си гардероби с една единствена цел да ги демонстрират вечер на мегдна - ЙОК-ЙОК-ЙОК!! Заведения, дънещи чалга с оркестър от 100 каба-зурни до безкрай  - ЙОК-ЙОК-ЙОК-ЙОК!!!!!! Най-близкият хипермаркет е на около 15 километра и затова се пазарува на едро оттам.

Разкошът, който можехме да позволим, а имено да си влизаме в морето по цял ден и по което време на деня си искаме без да пътуваме с кола до плажа, да пренасяме бохчи с плажни кърпи, мазала, шапки, слънчеви очила, играчки за плаж, чадъри, хладилни чанти, нямаше да бъде изпуснат!!!! Или пък заменен. И така - за 11 дена не мръднахме от картинката по-долу:


Реално този кадър има още ракурси..... като този:


Нощният плаж, къпане и т.н. въобще не са илюзия, когато къщата ти се намира точно на плажа. И това ти се случва дори и когато си дете и би трябвало да спиш:


  За звездите, които се виждаха нощем, когато се опъвахме върху пясъка мога само да ви разказвам.... нещо си бях забравила "хъбъл"-а вкъщи, та не ми се получиха снимките на звездното небе. Но пък имаше доста други неща, които правеха обстановката романтична и които можах да снимам:

декоративното осветление на двора нощем:
     прииждащата вълна:

и тази, която си отива към морето:

Столчета и масата към тях, които нощем носеха на узо:
 
а сутрин на кафе:
 
Слънчевата усмивка на хоризонта към 9 часа:
 
Атон, който само веднъж ми позволи да го снимам без да е забулен във влага, мараня и облаци:
 
Чудя се на кое място да ви разкажа как на плаж, който сигурно беше около километър дълъг обикновено плажувахме 50-ина човека. И как децата ни играха, дивяха, крещяха и се пръскаха с вода на воля. Никой не им правеше забележки. Ничия плажна кърпа не настъпваха и не мятаха пясък по опнатите под слънчевите лъчи задни, предни, гръдни и други човешки части. Липсата на изкретенясали "свировци", демек спасители беше толкова приятно осезаема, че се моля този факт никога да не се променя!!!!! Пиша това сега, защото следват снимки, които направих доста навътре от морето след като се качих смело на съоръжението долу:
 
Аз си му викам кану, макар че било каяк...... ама тази последната дума не ми иде отръки да я изговарям и не ми пасва на преживяването. Та ето ме мен, добре екипирана срещу гръцкото слънце и потегляща на пътешествие:
 
Какво видях от вътрешността на морето по бреговете, как го прецених и за какво ме беше най-много яд, ще можете да чуете, ако си пуснете ей това кратко видео, снимано собственоръчно с ей тези две ръце, с които пиша и сега. Иначе в jpg-формат кану-разходката ми изглежаше долу-горе така:
    И да, хора, там не се строят мега-замъци, не се разрушават пясъчни дюни, не се навлиза в природни резервати!!!!

Всъщност оголените хълмове по-навътре в сушата се засаждат с маслинови дръвчета - хем се спира ерозията, хем и маслини се добиват. Гледайки бреговете на Халкидики човек си казва добре, че ги има къщите, иначе това щеше да си е един безкрайно див пущинак!!!!
 
И все пак всичко е с мярка......, потънало в зеленина..... няма да се учудя, ако големите дървета са били специално пазени при строежите, за да могат после да останат хем като защита от слънцето, хем като естествена украса.

Все пак трябва да угодя и на истината, която ме ръчка от известен брой минутки и да си призная, че на 2 пъти "отлепихме" от нашия рай. Демек - отидохме да се разходим. Моето желание беше да стигна до "предверието" на Атон, но много бързо ме разубедиха, като казаха, че пускат да се ходи само до последния град на Атос - източния ръкав на Халкидики, където се намира манастирския комплекс. От този град до самия Атон можели да минават само мъже - тотално безумие в 21 век и то със специално издадени пътни листи!!!!!! Ми да си ходят!!! Та ние отидохме до едно малко градче на Атос - въобще не му запомних името. Честно казано си е дива провинция, която обаче е пълна с хора - млади при това. Явно им е кеф да си живеят там:
 
Последните красоти за този пост съм запазила за някои местности около град Вурвуру, намиращ се на Ситония - средния ръкав:
 
Ако ви се вижда райско, застинало в безвремие и слънце и мързеливо, то изпитвате това, което изпитвах и аз докато снимах. По тези места гърците не си дават много зор....... да не кажа, че направо си мързелуват. Ще каже човек, че са построили каквото са могли и оттогава си почиват. НО за всичко това, вечерите край морето, бирата, музиката и залезите ............ в следващия пост. Така че:
  "10 ДНИ В РАЯ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ" - ЧАСТ ІІ

 

Завиждам ти благородно!
Чакам втората част на моята "завист"!

Надишах се с морски въздух!
Поздрав!

страхотна красота!
Ей на такова място искам да почивам!

Мъчно ми е да го кажа, защото съм българче :) но е така.

Красиво е, наистина!Прелест!
Поздрави! Наслаждавай се на почивката си! Весело лято!)

Там винаги почивката е страхотна :)

Благодаря за хубавите думи!! :)

много хубаво и солено, а и морето там е три пъти по-солено от нашето, яхта имаше ли или само лодки?

А, яхта...... за кво ни е яхта като има двуместен каяк?!?! :))))) Още не съм пораснала достатъчно за яхта, т.е. не съм остаряла достатъчно за яхта - след 10 години съм я планирала. Иначе да - морето е адски солено, но с това се свиква.

Морският всемир направо нахлу в стаята ми през монитора. :)))