Ето че лятото – яркото и богатото, май най-сетне е при нас. Въздухът трепти от стоплящите лъчи на слънцето, а усещането за горещина се засилва неимоверно към обедните часове правопропорционално с желанието на човек да се разхлади с някой вкусен и сочен плод. За да сбъдне тази си мечта, на всеки един от нас му се налага да се прости с друга. А именно – удоволствието да пазаруваш пресни, вкусни и полезни плодове. И не става въпрос за това какво ядем, колко ядем и ядем ли въобще нещо полезно, а за другата страна от този процес – самото пазаруване.
Това, че не познаваме правата си като потребители, е широко известно. Почти толкова известен е и фактът, че не умем да отстояваме и тези права, за които все пак знаем. И така къде неосъзнато, къде от фалшива тактичност или нежелание за влизане в спор, всеки ден с малки суми, поискани от нас неправомерно, участваме в една прогнила корупционна схема. Наскоро в столичен седмичник стана въпрос за наглостта на личните лекари да ни искат неправомерно суми при преглед. И веднага в главата ми възникна паралела с наглостта на продавачите на зеленчуковите пазари в София.
Още първия път, при който пазарувах от софийски зеленчуков пазар, се сащисах от "настройката" на кантарите по сергиите. По-правилно е да кажа АНТИнастройка. Със сигурност килограм стока, която те мереха, нямаше нищо общо с прототипа на мерната единица килограм от системата SI. Удиви ме и увереността в думите на продавачите, които твърдяха че ми продават точно 1 кило, смелия и нетрепващ поглед, когато ме лъжат безочливо, и не на последно място - агресивността, когато се опитах да си потърся правата. А имено да им докажа чрез контролната везна (тогава все още имаше такава на пазара), че ме лъжат. И то не с 20-30 грама, а със 150. Стигна се до заплахи, обиди и ехидни подмятания, че за да си избера стоката, трябва да имам здравна книжка (за да пипам и оглеждам портокалите) или ръкавици от аптеката.
Вече пет години все пак пазарувам от такова място. Просто защото в хипермаркетите плодовете и зеленчуците със сигурност не са били годни за употреба дори и на стръковете си, камо ли след като са обрани от тях. Но и досега продължавам да се учудвам как едни и същи продавачи години наред, всеки ден продават и лъжат както клиента, така и държавния бюджет:
- При всяка една продажба те "спестяват" на хората минимум 100 г от теглото на стоката.
- При всяка една продажба те спестяват и касови бележки – не знам дали са задължени да ги издават, но е факт, че няма никакъв документ, който да доказва търговска сделка
- Стига се до такива абсурди, че ако ти продават стоката наред, т.е. търговецът да ти я "избира" цената е една, а ако е "по избор" на клиента, цената е поне двойна. И това е обявено с етикети по стоката на сергиите. Бас ловя, че не е законно.
- При всяка една продажба разликата между външния вид на стоката, за която има обявена цена, и тази, която впоследствие намирам в торбата си вкъщи е ОГРОМНА. Обикновено плащаш висока цена за едри домати, но вкъщи откриваш "орехчета". Това със сигурност е измама.
- Отдавна контролните везни изчезнаха по пазарите.
- При всяка една покупка не спирам да се удивявам на солидарността между продавачите, т.е. ако единият лъже, другият няма право да го изобличи и ще лъже като него и в никакъв случай няма да претегли контролно на неговия си кантар стока, която колегата му е продал.
Чудя се дали ще е възможно търговията на тези средища да се контролира доста по-добре и как министър Дянков не знае за всичките търговски сделки, които се извършват там и от които и пиринчена парица не влиза в бюджета!?! Дали ще видя на пазарите огромно табло, на което да са записани с едър шрифт правата на потребителите и телефон за сигнали, в случай че са били нарушени? Дали ще доживея да видя контролен орган в действие? И дали най-сетне, като си поръчам и платя кило череши, ще получа точно толкова?!?
И това всичко на фона на производителите, които се зариват в черната земя, работят, произвеждат и накрая лисиците им прекупуват стоката за жълти стотинки и лъжат и клиентите си след това.
