Знаете ли какво се случва в неделен ден в центъра на столица на държава от Европейския съюз?!?!? Ето няколко щрихи - ламаринени огради, които би трябвало да скрият грозната гледка от някакъв ремонт между две ключови сгради, част от символиката на града. Огради, толкова грозни, че трябва и тях да скрият за да не се набиват настоятелно дори и на периферното човешко зрение. Сгради, чиито фасади крещят от болка от лющещите се със страшна сила бои и мазилки и се молят да паднат час по-скоро така че да си починат от собственото си нещастие и уродливост. Подлез. На метро. Стълби на подлеза. А на тях - момче на около 10-ина години ....... свири на цигулката си, а калъфът й очаква човешката милост под формата на монети да помогне на бог знае колко хора. Момиченце. На около 12 години. С цигулка в ръка. И потръпващо от студ породисто и някога красиво куче, чиито очи са още по-молещи от тези на стопанката си......... и един детски, тънък гласец: "Моля ви...... моля ви!"..... детските очи сочат поредния празен калъф от цигулка, който чака човешката милосърдност да изпълни вътрешността му...... Неделя, 18.10.2009 г. , София, столицата на България - грозотия с облик на 100-годишни сгради и нещастие с лице на дете и глас на плачеща цигулка....... Къде сте, господа и госпожи, социални работници в този неделен ден?!?! Почивате си..... чистите си къщите..... разхождате си собствените деца или пък домашните любимци?!?!? Кой ще ви свършиш работата, а?!?! Кой ще спре тъжния глас на цигулката и ще го смени с щастлив детски смях?!!?! Мълчание.......... и безпомощност. Сивото небе се разкъсва на хиляди оловни кълбета и от яд дори е склонно да отпусне на слънцето 1 час участие в небесното представление. Но слънцето, зърнало това мизерно нещастие в още по-мизерния център на европейската столица, само` придърпа облаците пред себе си и се скри...... не искаше да свети на тази мъка........

В същото време сякаш някой нарочно беше събрал най-ярката "представителна" извадка на съсловието на силно гримирания, сбръчкан пенсионер с кичозно лачено яке  на втория етаж на халите.... съсловие, доволно в нещастието си да плюе и маскари всичко живо, управляващо и усмихнато. Плеядата възрастни хора пиеха кафе, чай и минерална вода, оплакваха "нещастието" си да бъдат пенсионери в столичния град с онази самодоволна физиономия на превъзходство пред наборите, които в този момент приготвяха зимнина си, така че, когато се почувстват изоставени от "държавата" да имат основание да го заявят, защото каквото е зависело от тях са го направили........

Еееееееееех, гаден, неделен, грозен и тъжен ден! Добре, че си само 24 часа.....

че символа на София е лайно, при това едно голямо лайно от диария.

Вече почвам да разбирам ония урод Черни. Ми той ако е бил само в София, нормално да изобрази България като кенеф.

Всъщност - незнам какво да кажа. Много тъжно ми стана. Също като Париж, от времето на Гаврош и Козета. Някак си незнайно защо, ми заприлича на това. Или може би - нищо ново под слънцето. Всичко се повтаря с някаква цикличност, независимо от техническите постижения на съвременната цивилизация. Или казано накратко - " Да го духат бедните ! "