Тази сутрин и дъщеря ми тръгна на градина - първа група, след 3 месеца ваканция. Нейното тръгване беше предшествано от първия учебен ден в живота на сина ми - на 15 той тръгна в първи клас. След това дойдоха прекрасните 4 почивни дни заради 22 септември. А в началото на тази серия беше 11 дневната ми отпуска в началото на месеца. И днес, пътувайки за работа се усетих........... лятото си е заминало. Прекрасното, синьо, топло, свободно и предизвикателно лято. Още едно в моя живот. За това ми напомни конденза по стъклата на колата, настръхналите ми от сутрешния хлад ръце и прекрасните в своята есенна палитра листа, паднали по колата. А и трафика на път за работа. Но с него май така съм свикнала, че не си слагам на сърце сезонността му.

Мислейки си за всички тези неща ми стана малко тъжно - децата ми поставиха по едно ново начало за себе си. Единият в училище, другият в градината. Аз пък оставих 7 години от живота си назад във времето. Поредните седем в моя и първите 7 в живота на сина ми. Не е време за равносметка, но тя идва настойчиво. Обсебва мислите и ангажира вниманието ми. Пътувам, а коли не виждам........ само дните назад към юни, когато тепърва всичко почваше - лятото, синьото и богатото, морето, планината........ децата бяха все още малки, а на мен работата ми носеше удоволствие. Как така в един ден децата порастнаха, аз се почувствах странно, а есента ми напомни за себе си с отронилото се листо или пък май беше сълза?!?!?!

"Да приемаме нещата философски!" - това май не е за мене. Аз ги приемам такива каквито са. Тъжни, весели, внезапни, монотонни, черни или цветни. Във всеки нюанс има частица красота, надежда и едно ново начало. Е, днешният ден беше начало за мене. Сега, когато сама си дадох сметка за странното усещане вътре в мене, вече мога да приема, че лятото си е отишло и ........ добре дошла, ЕСЕНТА! Оцвети дните ми, мислите ми и битието ми с твоите зрели цветове и прекрасни контрасти! Позволи ми да ползвам тези багри в отношенията с хората около мене и да продължавам да бъда все така разнопосочна. Дай на живота и емоциите ми част от мъдростта, която притежаваш и това да укротява неразумността ми във важните моменти. Ти за мен си по-голямата сестра на другия ярко цветен сезон - пролетта. Тя е малкото, палаво момиченце с боси крака, което се хвърля неразумно във всяко приключение. А ти - замисленото и по майчински загрижено момиче, което ще погали всеки, на всеки ще каже добра дума и ще даде от цветовете си на хората, гледащи само в черно и бяло. Пожелавам на всички една прекрасна, цветна и красива есен!

Благодаря!
Топли палитри и на теб!:)

Хиххии..... много готино пожелание с палитрите! Благодаря!