Свят, голям и необятен,
теб откривам всеки ден!
И разбирам - за човека непохватен
ти си толкоз съвършен!

Кой, какво и откога те е създало?
Кой те направлява всеки час?
Ние ли сме твое огледало
или отразен си ти във нас?

Кой е първи и какво ли прави?
Кой се води? Кой стои?
Или тез` въпроси са дребнави
пред мощта, с която надарен си ти?

Тоз обиден, друг засегнат,
трети на една страна стои......
някой чувства се низвергнат,
а махало дните ни брои........

Толкова ли важна е в момента
думата отронена неволно в миг?
Страшна ли обида е нанесла?
Или човек се изживява тъй велик?

Че да помисли и да забрави,
да погледне смело той напред,
е непреодолимо и да се направи
трябва му душа широка  - душата на поет?
Ах, човеко, клет............................
-------------------------------------------

Погледни в очите тъжни,
там където дните в болка гаснат,
за да видиш, че е тъй прекрасно,
да си тук и живота да държиш!

Да се будиш със усмивка,
да те срещат с весел глас,
да подариш дори една 
неочаквана, но ценна добрина.......

Стига с мерки и теглилки,
мерете на око!
Това живот е, не костилки,
на уродливото и сиво зло!
Усмивка днес и блага дума,
утре ден ще озарят!
И ще светне след години
този......... нашият си свят!