Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2009 11:14 - Гората на България
Автор: cchery Категория: Други   
Прочетен: 2987 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.08.2009 22:28


В една голяма и гъста гора "глава" подала изпод земята млада фиданка. Покрай нея всичко било треволяк, гъст, бодлив и неприветлив. А старите дървета плашeли фиданката със своите вековни стенания, вопли и оплаквания по изгубени времена. Но погледът на фиданката бил магнетично привлечен от късчето синьо петно, което се виждало право над нея. Там, в това синьо петно, понякога фиданката виждала огнен, жълт кръг. Понякога преминавали бели къдели. А друг път страшно сърдити и забързани оловно сини петна. Но фиданката най-много се радвала на летящите свободно, красиво и волно черни точки......... гледала ги по цял ден и така забравяла за досадните шубраци, които искали да й пречат. И за старите дървета, които на всеки опит на фиданката да каже нещо радостно и щастливо отвръщали че "много хубаво не е на хубаво". Но младото дръвче мислело иначе. И не можело да повярва, че един ден ще стане същия стар, изкривен и скрибуцащ застрашително дъб като съседа му отляво. Мислело си, че само да порастне, ще покаже на всички, че усмивката, надеждата, приятелите, добрата дума, това са най-важните неща. Нещата, заради които си заслужава да векуваш............. и не спирало да  гледа реещите се безцелно черни точки в синьото петно над себе си.

Минали години. С всяка една от тях младата фиданка все повече се убеждавала в правотата на мислите си. Все повече влизала в спор със старите дървета. А досадните, подмолни и нис(З)ки треви вече не забелязвала. Мислила си, че като е порастнала толкова високо, те никога вече не ще могат да й пречат. Нали била младо дърво, даже и не подозирала, че "наведените" глави са по-опасни дори от нагло навирените.

А нагли "глави" не липсвали. По някаква причина част от дърветата си мислели, че са по-важни от другите. Че са по-силни от другите. Че са по-големи от другите. Че те са дърветата, заради които гората съществува. И да ги видите как разпервали клони и пречели на всичко живо и зелено в гората да расте нагоре. Да виждат синьото петно. Как ги удряли със своите разперени клони без дори да има вятър. Пречели и на нашата фиданка, разбира се. Но тя била от такъв сорт, че поставяла под съмнение всеки "авторитет", всеки мним лидер и "изявен" водач. Не знаела какво е да се огъва, за да не я ударят. Растяла право нагоре. И въпреки прострените над нея клони. Използвала всеки вятър да разбута досадните листаци над главата си. И помагала на всички останали млади дръвчета. Била сигурна, че гората може да бъде много по-добра, отзивчива, щастлива и светла. И за това трябвало само всяко дърво да държи на своя сорт, да не се огъва според останалите дървета.

И пробила. Фиданката станала голямо, стройно, право и много силно дърво. Стигнала до синьото петно и сама видяла ........... небето. Слънцето. Облаците. И птиците. Всеки ден разказвала за тях на младите дървета, на които помагала и така им давала кураж да не се поддават на терора на наглите. Дори свивала клони, така че светлинката да стигне до "наведените" глави. Тя не ги мразела. Тя всъщност никого не мразела. Не се страхувала. И не подозирала .............. че може да бъде наранена. А най-малко пък от  всички ония дървета, на които помагала.

Един ден, тревите, огряти от светлината, която фиданката им пропускала, придумани от наглите дървета, почнали да растат и да пълзят по ствола на нашето дърво. Всяко коренче се впивало със страшна злоба в кората му и причинявало болка на клетото дърво. Тревите се правели, че не чуват въпросите на дървото защо постъпват така. Наглеците се радвали и злорадствали почти явно. Старите дървета казали по някоя и друга укорителна дума. Но кой ги слуша?!! Едно били стари. Второ не им пукало. Пък и те винаги са мърморели нечленоразделно. По техните стволове нямало треви. Но на дървото най му било болно заради МЪЛЧАНИЕТО. Мълчанието на всички ония млади дървета, на които то помагало и обръщало внимание. Те не го защитили от досадните треви. Не му казали и една добра дума. Не направили сянка на тревите, за да залинеят и да спрат да растат по ствола на нашето дърво. Направили едно голямо НИЩО. И заприличали самите те на треви - поредните "наведени глави". Нали наведената глава брадва не я сече........ по-важна била собствената им сигурност и най-вече уюта в гората. И затова заели удобната позиция на МЪЛЧАНИЕТО.

Домъчняло му на дървото, станало му криво, огорчило се.......... и напуснало гората, за да не се налага да напусне идеалите си. Да, напуснало я. Защото на силните дървета това се отдава. Силните дървета имат не само гордо вдигнати клони, но и крака и криле. Заради това, което притежават - инициатива, себеуважение, позиция и глас да я изкажат. И все още броди това дърво и се чуди коя е онази гостопремна гора, в която да пусне корени. Там където дори и тревите са устремени нагоре, старите не се оплакват, а нагли няма.  Как мислите, ще я намери ли?!?!?!

п.п.: Ако някой е познал в горното нашето българско общество, въобще не е сбъркал. Да, за него става въпрос. Общество, където хората се делят на "наведени" глави, на вечно оплакващи се стари и млади по седянки и паланки и наглеци - прости и нахални, на за сметка на това със самочувствие и възпалено его. В малцината, които все още държат на идеалите си, в тях ми е надеждата. В това, че не са спряли по своя път да търсят своята гора, съставена с "дървета" като самите тях.

И накрая специален "поздрав" за всички "наведени"  глави:




Тагове:   общество,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cchery
Категория: Други
Прочетен: 5005610
Постинги: 314
Коментари: 5091
Гласове: 3536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031