Морето, което стопля сърцето! Че и душата.... или защо все още след прекарани 4 летни почивки в Гърция, аз изпитвам огромна радост да се върна пак там, че и да пиша за това?!

Мислено се навеждам към петите си: лявата убодена на поне 10 места от морски таралежи, дясната раздрана по средата от остър камък и ужилена безмилостно от оса! Краката и ръцете ми все още са с белезникави петна от кръвожадните гръцки комари, а средният пръст на лявата ми ръка и досега отказава да ми служи добре, щом се сетя за пчелата, която остави жилото си в него!

И при все тази "военна" картина аз продължавам да тъгувам за Халкидики и онова прекрасно място, на което бяхме - Монопетро?! Как така нищо от горното не ме накара да изпадна в депресия, да се нервирам и ядосам до степен, че да пална колата и да се врътна на друго място?!? Ето отговора повече в картини, отколкото с думи......


Така изглеждат от птичи поглед "луксозни апартаменти и мезонети Монопетро"! Сайтът им е разтърстващ и понеже съсипа нежните души на три броя баш програмисти, моля заредете линка след този постинг.

За да открия това прекрасно място подходих как да кажа.... абе да речем, че малко помислих преди това . Толкова, че да си сваля Гугъл Ърт и да завъртя кълбото към крайбрежието на Халкидики. И го търкалях това кълбо, докато случайно попаднах в тази дива местност на втория ръкав на полуострова. Снимките, които Гуглето ми предложи (направени през 2004 г.) показваха този плаж като пуста местност, но собствениците - Василики и Пантелис Скурас са построили своята станция /така ще наричам Монопетро/ през 2008-а и веднага са си платили за реклама през гугъл. По неизвестните пътища на глобалната мрежа успях да намеря оскъдна инфо за Монопетро. И т.к. нямаше почти никакви отзиви от пребивавали там туристи, взех да си мисля, че станция няма. Макар да говорих по телефона с Василики и тя много се зарадва, че цели три семейства ще ги посетим за 10 дена. В крайна сметка един хърватски сайт повдигна фереджето на моето съмнение и беше ясно - отиваме на Монопетро! И ето как ни посрещна станцията:
 
  След поредното изкачване, последвано от неизбежно спускане на красивия крайбрежен път,
 
Монопетро беше пред нас! А пред Монопетро беше морето!
 
Влизаме:
 
  Паркираме верните "коне":

 
Станция има и то каква?!


Барчето с прекрасното фрапе и наливен митос:

Пред нас е морето и една прекрасна десетдневна почивка.....  
  Предполагам, че с всяко море е така или поне тези южните, но едва ли ще забравя кристалите посипали се върху миниатюрните вълнички на Бяло море. Блясъка, превземащ окото и настоятелно мамещ да му се отдадеш.....
 
  Суета ли е или се случва напълно естествено, човек се поддава на този повик и става част от малките блестящи звездици:
 

Ако сте от щастливците, които наистина са благословени да се наспиват бързо, то свенливостта на изгрева покрай морето ще ви е напълно позната. Аз не мога да се похваля, че спя по много, но точно на морето се отпускам поне до 9,30 сутринта. И за мое голямо съжаление слънцето нито веднъж досега не се е съгласило да отложи утрешния си спектакъл за този час..... .

Затова "мои" са късните следобедни пейзажи и нежните залези с безкрайното преливане на прасковено, розово, лилаво и сребристо.
     
Ако ми кажете, че не сте си мечтали и вашата лодка да е закотвена в подобен залив, едва ли ще повярвам. И да твърдите, че не ви харесва слънчевата пътека по морските вълни да излиза на вашия път, отново е в противоречие с моите вярвания:
 

  За залези ли говорим?! Долната снимка просто е прекарана през филтър:


Защото ако не беше така, тя щеше да ни залее с лила и нежно розово:




  А когато дам почивка на филтрите и безкрайните програми на фотото, което ми е ново и признавам си...... изпитвах сериозни затруднения с него, то залезът може да изглежда и така:


 


А на изток хоризонтът отразява с пастелно настроение последната за деня слънчева усмивка:
 


  Вие какво бихте направили, ако се намирахте на място с пуст плаж, часът е малко преди залез и обичате да плувате?!? Ами да......  хвърляте всички дрехи и се потапяте в среброто от солени води. И веднъж почувствало нежността на този момент, тялото подава неистово към мозъка сигнал след сигнал за това че раят е близо, че щастието е усещане за безкрайност на прекрасните моменти от живота ни! Топло е, а водата те носи към хоризонта.... Там, където допреди малко е имало слънце, сега е окъпано в огнено оранжево, гонено бясно от по-нежното прасковено. По малките вълнички се прескачат розово и ярко лилаво...... Протягам ръце и те стават целите в цвят и светлина.... Всичко около мен се случва така бавно както никога в обичайния ми живот. А май  такова е само усещането ми..... защото с всяка минута буйните цветове между небето и морето сменят своята наситеност и оранжевото се размесва с розовото, а то бива прогонено от лилавото.   И тъкмо в кулуминационния момент на втечнената ми романтика нещо твърде познато погъделичква обонянието ми. Да, там навътре в морето..... Това, което следва да покажа е далеч от лириката на залезите, но е част от живота...... българска скара на гръцкия бряг:

 

  Мда, ето кое може да ме изкара от морето. Но има една много интресна особеност на излизане от вечерното море....... и тя е, че трябва да тичате много бързо, защото още на прибоя ви очакват свирепите гръцки комари, готови да късат цели парчета месо от тялото ви докато утолят жаждата си за кръв. Не е проблем, разбира се, ако не знаете това..... ще го научите почти веднага.....

Трябва да съм честна и затова без угризения ще си го кажа: гръцката бира не струва. Освен Митос-а и то наливния! Ние си носихме запази бира от България, за да не разваляме този съкровен момент на прясно изпечено месо.

Дълго време се чудех защо толкова много ми хареса тазгодишната почивка в Гърция..... Може би отговорът е във вече порасналите ни деца и отпадналите грижи по тях. Т.е. отпадналите грижи, които иначе са характерни за едно бебе и малко дете - до към 3 годишна възраст. В общи линии това лято беше първото, през което донякъде пречех на сина ми (10 г.) във водата докато го карах да играем на акули и риби... Бях готова да бъда една голяяяяяяяма бяла....... българка , но детето си имаше свои дела. А дъщеря ми (6 г.) само дебнеше момента, в който отвличах вниманието си (а и погледа) от морето и захвърляше плувките. След това я търсех на дълбокото или по-скоро под дълбокото..... плува не лошо и се гмурка на всичкото отгоре. Едвам успявах да се доредя до очилата за подводно гледане и  да стана свидетел на уникалното дъно под краката ни. Онова, което още втория ден направи на решето лявото ми ходило..... ама и сама съм си в иновна, защото трябваше да преценя, че скалата е мокра и кракът ми ще се подхлъзне по нея....... а видимата й подводна част беше дом на колония морски тарТалежи. С две думи класика в жанра - да се подлъзнеш и да паднеж върху таралеж........

Та разсъждавах върху причината да се чувствам незабравимо по време на тазгодишната ни лятна почивка...... към горенаписаното за децата добавям и факта, че имах възможност да играя на така любимите ми карти, зарчета, че и табла:
  А ако сте фенове на волейбола /българи-юнаци от четвъртфинала на олимпиадата вчера! /, мисля че плажната му версия би ви донесла огромно удоволствие:

  ..... четох на воля..... т.е. за първи път почивката беше почивка и за мен! Намерих дори и достатъчно воля да тичам сутрин /по обяд по-скоро/ по крайбрежния път..... уникално удоволствие!!! Солен въздух, лек ветрец, блестящо море, вдъхновяващи гледки..... и където ти е кеф, можеш да спреш кроса и да топнеш.... морно тяло!  Ето малко снимки от крайбрежния път:
 






И нещо, с което Гърция е известна....... т.е. едно от нещата - МАСЛИНИТЕ:





Ще ми се да ви покажа нашия малък "частен" плаж, който си намерихме и
ползвахме с мъжа ми и децата:
 


 
Поглед наляво към съседния плаж.... фотото ми само се отплесна:


Да не си помислите, че съм ги шпионирала - просто бяха наблизо - една от особеностите на тази част на Халкидики - на всяка извивка на крайбрежието се е образувало миниплажче:


Доста често май споменавам думата "нефритен", когато трябва да определя по някакъв начин морето. Ще ми се да дам доказателство за това мое твърдение:





На този плаж има шезлонги и чадъри! Но както виждате не са върху цялата му дължина. Има достатъчно място да си сложиш кърпата или пък собствения шезлонг и чадър и никой няма да ти вземе пари за това! А ако все пак изберете плажните шезлонги и чадъри, то единственото ви задължение е да си поръчате едно кафе, фрапе, кола, бира и т.н. от заведението, което ги стопанисва. Т.е. около 3 Е и можете да останете цял ден на това място!



Това е един от най-пълните плажове, на които съм била в Халкидики:



И мисля няма нищо случайно в избора на хората с кемпери и каравани да ги спрат точно тук:



Когато водата и пясъка ви дойдат в повече, то малко над плажа можете да се отпуснете сред дивата зеленина на китно ресторантче:



  Светло синьо и тюркоаз се срещат и избеляват на хоризонта, а маслените зелени багри на боровете обграждат като в рамка тази "картина". Каквото и да кажа една е думата, която през цялото време пъпли в главата ми - всичко е създадено в името на почивката!

А кой може да си почива най-добре?!? Ами децата, разбира се:
 













 
Имаше и нощно къпане и лунна пътека /снимката е удивително лоша! ама нямам и друга/




Станах собственик на неповторим подарък - еднометрово водорасло:

 

А морето ни позволи да си съберем многобройни по форма и цветове камъчета:


  Време и да си вървим..... 10 дена отлетяха неусетно, недокоснати сякаш от нас. Щеше ни се да се гмуркаме до безкрай, да пътешестваме по вода до съседните миниплажчета и да откриваме нови и нови, да си пием студеното фрапе на усамотение, да се излежаваме върху врелия пясък и нажежени докрай да търсим прохладата на солените вълни...... не десет дена, а може би 15...... или 20, един месец...... колкото се може повече! ЗАЕДНО.... защото тези единствени 10 дена дават усещането на децата ни, че имат родители, необременени от работа и вечно бързане...... 10 дена, в които децата са деца и се чудиш къде отиват през останалото време тези усмихнати закачливи очи:

 


Отиваме си, а морето ни изпраща с една последна златна прегръдка:




п.п.: И нещо много важно - гостоприемността на Василики и Пантелис Скурас беше в основата на тези прекрасни впечатления от Монопетро. Дадоха ни всичко, което поискахме. Черпиха ни с фрапе, домашно ципуро и зехтин, обясняваха ни надлъж и нашир къде можем да идем и как да се забавляваме. Чаршафи и кърпи се сменяха на 3 дена като стаите се метяха и миеха. И никога, ама никога ..... не се намесиха по какъвто и да било начин в ежедневието ни с ограничения, забележки или кофти погледи. Май това е и причината догодина да искаме отново да сме там!

Морето морето
на Монопетрето :)

пишеш интелигентно, интересно и позитивно.
Хубави дечица.
Поздравления

Благодаря! :)

pozdravi za vsichkinpochitateli na grutskata pochivka.zaslyjava si da vidite i kikladite-ostrovite v egeisko more. celyvki.

Благодаря! На мен това ми е мечта - да почивам на остров. И се надявам силно догодина да се сбъдне.