Постинг
21.05.2010 15:56 -
Монтажист versus офис администратор
Автор: cchery
Категория: Забавление
Прочетен: 2748 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2010 21:30
Прочетен: 2748 Коментари: 5 Гласове:
6
Последна промяна: 24.05.2010 21:30
Звъни ми служебния мобилен и отсреща чувам следното:
- Ало, обажда ти се монтажиста?!?!?
Много добро начало...... цял живот съм го чакала.... Сега остава да се сетя и кой монтажист. Питам:
- От коя фирма звъните?
- От ........... (представи се).
- Еееееееее, крайно време Ви беше да се обадите.
- Намирам се на Околовръстното. До половин час съм при Вашия офис (тук вече премина на официалната форма на изказ в България, т.е. "Вие").
Ми казвам си наум кво ми дреме къде си, но щом до половин час си тук - ок.
- Добре - казвам аз - като дойдете до нашия офис, се обадете пак и някой от колегите ще слезе.
- Да носи и еди си колко лева.
- Добре, а Вие ни носите фактура, нали?!?
- Аз съм монтажист, не куриер.
Това с монтажиста го знаем още от началото, но пък от какъв зор аз ще платя еди си колко служебни лева без да имам документ за това.
- Добре тогава, щом не са пратили фактурата по Вас, значи ще ми издадете касова бележка и срещу нея ще ви платим.
Отсреща без много замисъл се чува:
- Госпожо, не чухте ли, аз съм монтажист, не счетовоство!!!
И тук счетоводството в мене вече кипна:
- Г-н монтажист, аз пък съм и касиер в нашата фирма и не плащам ни на монтажисти, ни на кофражисти без те да имат документ за това. Искате ли да разрешим по друг начин въпроса?
- А Вие искате ли да ви настроя дистанционното, да си тръгна и да си го търсите от нашия офис?!
Тук вече си мисля, че искам да сляза и да го удуша, после да му завра дистанционното еди къде си и там да го настроя както аз си знам?!?
- А Вие искате ли това да Ви е последната настройка на последното дистанционно?!?! Ще говоря с Вашето счетоводство, а Вие идете да си купите касов апарат, за да ми издадете касова бележка!!!!
Това горното със съвсем малка редакция е състоял се днес разговор в офиса. Но с това не се свърши сагата от днес.
Слизам да си купя хот-дог. И заставам пред мобилната количка за хот-дог. Поздравявам даже:
- Добър ден!
Хотдогаджията прави сандвичи на клиент преди мене - не ми отговаря. И аз стоя. След една минута още стоя. На следващата минута пристъпих от крак на крак. На четвъртата минута се почесвам там, където никога досега не ме е сърбяло, а младежът все още прави сандвичи на онзи клиент със съсредоточеност, характерна за тибетски монах. Аз в целия си ръст и ширина все още не съм обект на неговото внимание. Минута шеста - аз още седя пред количката и взех да си набивам петите от кибичене. Младежът-хотдогаджия не е излязъл от своя унес и прави ония ми ти хот-доци с умението на ювелир. Моето присъствие е безплътно за него..... аз че съм ниска, ниска съм. Но за сметка на това не съм слаба...... значи виждам се отдалече. Камо ли ако съм ти на метър пред количката за хот-дог. Почнах да гледам страшно. Погледът на младежа се насочи към мене, но чудо на природата - ТОЙ НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗА!!!!! Егати, да не съм се споминала междувременно?!?!?!? Ювелирчето забучи пак поглед към кремвиршите на скарата, а цветът на лицето ми почна заплашително да почервенява........ пристъпването ми от крак на крак стана нещо като равномерни подскоци, телефонът ми в дясната ръка ми заприлича на русенски камък и почти го видях как полита към главата на онова момченце..........:
- Добър ден - казах аз - колко още сандвича имате да правите преди да дойде моя ред?!?
Без дори да вдига глава от горещото куче, момченцето ми каза ядно:
-Шест...... преди да дойде Вашия ред!!!
И........ иииииии........ и МЕ ПОГЛЕДНА!!! Но не просто така - погледна ме по начин, по който ме и ВИДЯ!!!! Боже, днес съм си говорила с Господ - хотдогаджията ме забеляза.........
- Благодаря, че все пак ме забелязахте! - отроних аз и му пожелах да не му стане..... кренвирша.
И това в ден, в който моето малко момченце е именик и съм в повече от прекрасно настроение...... Дали пък за всичко не е виновна тортата-тирамису, с която черпих колегите сутринта?!? Честно казано половин час след като хапнах 100 г от нея вече гледах интересно и се чувствах като след студентски купон с фалшива наливна ракия от 1996 година!!!!!
Абе да са живи и здрави именяците и НАЙ-ВЕЧЕ МОЯТ СЛАДЪК 7-годишен КОНСТАНТИН!!!!
-
- Ало, обажда ти се монтажиста?!?!?
Много добро начало...... цял живот съм го чакала.... Сега остава да се сетя и кой монтажист. Питам:
- От коя фирма звъните?
- От ........... (представи се).
- Еееееееее, крайно време Ви беше да се обадите.
- Намирам се на Околовръстното. До половин час съм при Вашия офис (тук вече премина на официалната форма на изказ в България, т.е. "Вие").
Ми казвам си наум кво ми дреме къде си, но щом до половин час си тук - ок.
- Добре - казвам аз - като дойдете до нашия офис, се обадете пак и някой от колегите ще слезе.
- Да носи и еди си колко лева.
- Добре, а Вие ни носите фактура, нали?!?
- Аз съм монтажист, не куриер.
Това с монтажиста го знаем още от началото, но пък от какъв зор аз ще платя еди си колко служебни лева без да имам документ за това.
- Добре тогава, щом не са пратили фактурата по Вас, значи ще ми издадете касова бележка и срещу нея ще ви платим.
Отсреща без много замисъл се чува:
- Госпожо, не чухте ли, аз съм монтажист, не счетовоство!!!
И тук счетоводството в мене вече кипна:
- Г-н монтажист, аз пък съм и касиер в нашата фирма и не плащам ни на монтажисти, ни на кофражисти без те да имат документ за това. Искате ли да разрешим по друг начин въпроса?
- А Вие искате ли да ви настроя дистанционното, да си тръгна и да си го търсите от нашия офис?!
Тук вече си мисля, че искам да сляза и да го удуша, после да му завра дистанционното еди къде си и там да го настроя както аз си знам?!?
- А Вие искате ли това да Ви е последната настройка на последното дистанционно?!?! Ще говоря с Вашето счетоводство, а Вие идете да си купите касов апарат, за да ми издадете касова бележка!!!!
Това горното със съвсем малка редакция е състоял се днес разговор в офиса. Но с това не се свърши сагата от днес.
Слизам да си купя хот-дог. И заставам пред мобилната количка за хот-дог. Поздравявам даже:
- Добър ден!
Хотдогаджията прави сандвичи на клиент преди мене - не ми отговаря. И аз стоя. След една минута още стоя. На следващата минута пристъпих от крак на крак. На четвъртата минута се почесвам там, където никога досега не ме е сърбяло, а младежът все още прави сандвичи на онзи клиент със съсредоточеност, характерна за тибетски монах. Аз в целия си ръст и ширина все още не съм обект на неговото внимание. Минута шеста - аз още седя пред количката и взех да си набивам петите от кибичене. Младежът-хотдогаджия не е излязъл от своя унес и прави ония ми ти хот-доци с умението на ювелир. Моето присъствие е безплътно за него..... аз че съм ниска, ниска съм. Но за сметка на това не съм слаба...... значи виждам се отдалече. Камо ли ако съм ти на метър пред количката за хот-дог. Почнах да гледам страшно. Погледът на младежа се насочи към мене, но чудо на природата - ТОЙ НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗА!!!!! Егати, да не съм се споминала междувременно?!?!?!? Ювелирчето забучи пак поглед към кремвиршите на скарата, а цветът на лицето ми почна заплашително да почервенява........ пристъпването ми от крак на крак стана нещо като равномерни подскоци, телефонът ми в дясната ръка ми заприлича на русенски камък и почти го видях как полита към главата на онова момченце..........:
- Добър ден - казах аз - колко още сандвича имате да правите преди да дойде моя ред?!?
Без дори да вдига глава от горещото куче, момченцето ми каза ядно:
-Шест...... преди да дойде Вашия ред!!!
И........ иииииии........ и МЕ ПОГЛЕДНА!!! Но не просто така - погледна ме по начин, по който ме и ВИДЯ!!!! Боже, днес съм си говорила с Господ - хотдогаджията ме забеляза.........
- Благодаря, че все пак ме забелязахте! - отроних аз и му пожелах да не му стане..... кренвирша.
И това в ден, в който моето малко момченце е именик и съм в повече от прекрасно настроение...... Дали пък за всичко не е виновна тортата-тирамису, с която черпих колегите сутринта?!? Честно казано половин час след като хапнах 100 г от нея вече гледах интересно и се чувствах като след студентски купон с фалшива наливна ракия от 1996 година!!!!!
Абе да са живи и здрави именяците и НАЙ-ВЕЧЕ МОЯТ СЛАДЪК 7-годишен КОНСТАНТИН!!!!
-
Да ти е живо и здраво Слънчицето!:)))
цитирайМного ме разсмя, чак ме извади от сладката следобна дрямка, в която бях изпаднала ! Хиляди целувчици на Коки :))))))))))
цитирайнай-важното-да ти е живо и здраво момчето!Хубавото име да му носи само хубави емоции!
А на монтажиста и хотдогаджията прати много...поздрави от мен!
цитирайА на монтажиста и хотдогаджията прати много...поздрави от мен!
пожеланията към именичето ми!!! Макар и по-късно да ги видях, те ме стоплят достатъчно много! :)
цитирайи много щастлив! :)))
цитирай
