Все пак дойде и 4-и април 2012! Една слънчева софийска сутрин, часове преди ученическата ваканция и около десетина дни преди Великден! Обикновена дата, че и ден сряда от седмицата! Но за късмет, не за всички! Особено за моето семейство, което както е видно от снимката долу, точно този ден трябваше да се яви на терминал 1 на софийското летище и то пред вратите "ЗАМИНАВАЩИ". Защото билетите, букнати три месеца преди това, трябваше да ни отведат в Англия!

ЗАРЕЖДАЙТЕ ПОСТИНГА ПРЕЗ ГУГЪЛ ХРОМ В СЛУЧАЙ, ЧЕ ИМАТЕ ПРОБЛЕМИ С НЯКОИ ОТ ДРУГИТЕ БРАУЗЪРИ!



Това се беше случвало и друг път - преди 3 години отново посетихме Острова, но за късмет този път, дъщеря ни вече е на 6 годинки и слава богу водехме големи деца с нас. Защото споменът от кошмарното излитане предния път, когато тъпанчетата на всички пътници се огъваха не само от височинно налягане, но и от крещящата в истеричен плач Бела, още ме преследва. Но това е минало!

Сега, сега е друго. След дългата и гадна зима, довела ме до почти критични нива на тъга и тревога, най-сетне сме във ваканция и отпуска! Всички заедно! Предстояха ни едни 12 дни заедно с децата, а за капак, щяхме да се връщаме точно на връх рождения ми ден - 16 април!

В самолета е тесничко  
обаче под него и над него има толкова много пространство

че мисля няма за какво да се оплаквам! Още повече, когато всички облаци се разкарват и пред нас се простира източното крайбрежие на Англия, което Атлантикът гальовно планцика:


 
Континент "под краката" - кеф! Ще се каца в такъв случай и слава богу, щото 3 часа във въздуха са си........... ами 3 часа са да му се...... ........... особено, когато по рождение не си дарен с крила и способността да си служиш с тях!

Кацаме, разбира се, на лондонското летище за прошляци, пардон за нискобюджетни самолетни полети, ама сравнението на картинката с нашенския терминал 1, ни кара да се чувстваме поне като .........  хора, които ежедневно летят със самолети.
 

  На връщане мярнах по някъде табела за гейт номер 175 , което ме навежда на мисълта, че летище Гатауик разполага с поне още 174 гейта (т.нар. "ръкави" от които пътниците се качват или пък слизат на самолетите - нещо като пероните по ЖП гарите).

Едни длъжки коридори 
 
и високи ескалатори

 
ни отвеждат най-сетне до изхода, малко паспортни проверки, малко силно въоръжени полицаи и добре охранени кучета, както и чакане за багажа допълват стандартната картинка на типичното английско летище........ за прошляци. Като се замисля...... има нещо много забавно, а имено, не се смейте, ама забавното са паспортите ни със знака на европейския съюз, които все пак ни дават право да се редим в редицата за паспортни проверки на бели хора........ . Всички останали, неидващи от ЕС, стояха, ама буквално стояха в съседната редичка, защото проверяващите ги почти с лупи разглеждаха документите им.

  Още предния път ми направи впечатление, а сега то се затвърди - Англия е страната на кръговите движения! Т.е. може и да не е сямо тя, ама досега съм била в неколцина европейски страни и в никой друг континент, та..... затова считам, че Англия е имено страната с най-много кръгови ......... движения - имам предвид начин за регулиране на трафика на кръстовища! Там кръстовища няма, а на мястото, на което 3 или 4 пътя трябва да образуват такова, са разчертани или пък изградени кръгови със съответно предимство, ако вече си навлязал в него и категорично даване на предимство на движещите се в него коли, ако тепърва ти предстои да влизаш!

Разчертано кръгово движение:
 
Изградено кръгово:
 
А кое е по-интересното - някъде си, в средна Англия, точно на едно такова "кръгово" имало табела, която указвала че................... това е най-старото, т.е. първото създадено и пуснато в експлоатация кръгово движение!!!! Сигурно е така. Да не говорим, че в крайна сметка май наистина ще се окаже по-добро средство за регулиране на трафика от обикновени кръстовища или такива със сфетофари!

След като вече сме на английска територия, дойде ред да шарим по нея. Първа спирка е гр. Рединг - гостуваме на наше приятелско семейство. Рединг се оказа....... хмммм ми по-голям от София, поне като население, но никак не му личи! Ама никак. Едни такива "скромни" кварталчета с китни "къщурчици" и много, много зеленина - пред къщурките, зад къщурките, в парковете.........  Едва ли е оригинална английска идея, но поне, както разбрахме в разговорите си с нашите приятели, се спазва стриктно - т.е. не можеш да си застроиш ей така градинката пред къщата с едно.......... да речем гаражче от метални плоскости. Та даже и фасадата на къщата не можеш да пипаш, особено ако е предната таква. Отзад можеш да достроиш малко, можеш и да си "изправиш" таванския етаж, т.е. да не е скосен, но само ако от общината разрешат и междувременно не се яви нито един комшия, който да ти каже "сега като сложиш едни по-големи прозорци на таванския етаж, ще ме наблюдаваш и ще ми навлизаш в личното пространство - затова не съм съгласен да строиш!". Абе да им се чудиш на англичаните значи....... . Ето малко снимки от жилищен квартал в Рединг и парка в близост:







А центъра на Рединг много напомня главната на Пловдив. Е, в Пловдив много трудно ще видиш примерно магазин на "Спортс Директ" или пък да речем сградата на Оракъл току над Темза! 





Скромни шопинг турове , един детски център за игра и типично английско време дозапълниха 2-та ни дни в Рединг. Ред е на .................... ЛОНДОН!

Мдаааааааааа, ако пагодата се беше посмилила малко и...... поне 1 ден да не валеше, щеше да е като че ли по-добре. Ама какво по-типчно в и за Англия от ........... времето в Англия! Южният лондонски квартал Кройдън ни приютява в "скромна" къщурка с две.................. ъъъъъъъ не липи, а коли отпред



и бира Чанг - за футболните фенове ще да е позната!



Нямаме време за губене, защото само след 3 дена предстоеше да поемем северно от Лондон към гр. Бедфорд. И така решаваме почти веднага да скокнем към централната част на Лондон. Купуваме си еднодневни карти за джиткане с лондонското метро и веднага се чувстваме печеливши! Защо ли?!? Защото като си закупиш такива карти за пътуване, освен, че можеш да използваш всичкото наздемен, подземен и приземен транспорт на мегаполиса, то получаваш и правото да посетиш някой от най-големите забележителности или атракции на Лондон като с 1 билет влезете двама души. Т.е. купуваш си примерно 1 нормален билет за възрастни за морския акваруим и влизате двама души само с него! Е, възползвахме се, разбира се от това. Ноооооооо първо се навряхме ввввв
КОНЮШНИТЕ НА КРАЛИЦАТА В БЪКИНГАМ



Еми така де........ като не можем да се доберем до балните зали и покоите й, барем да видим кончетата и ................ каруците, както ги нарече сина ми.

Не знам ако погледнете тази снимка, дали бихте се сетили, че това всъщност са конюшни?!?





Дал господ някоя и друга каретка - всъщност имаше отделни карети за посещенията на нейно величество да речем в Уелс, в Ирландия, в щатите, в Австралия.......... и т.н. Ето пример за последното:







  А ето и къде се разполагат "конските сили", които дърпат "каручките" 

 



Естествено и заслужено най-голямо внимание заслужава златната карета на кралицата, която се ползва при много официални и тържествени събития - коронясване или сватба! Няма да я коментирам - снимките говорят сами:
 






Приключваме с конюшните и заобикаляме Бъкингамския дворец

за да прекосим градината пред него и да се насладим на патки, птици, лебеди и катерици
 





и всевъзможни красоти
 


и така стъпка по стъпка  
да се доближим до извечния "красавец" на Лондон - Биг Бен(чо)
   
"Окото" на Лондон е все още там, както и морския акваруим, за който чакахме около час и половина за да си купим билети . Т.к. предния път се возихме на очото, този път пропуснахме!
 
  Ето някоя и друга риба от акваруама - снимането със светкавица е забранено и аз се съобразих с това:
 





Истината е, че чаках с огромен трепет това мое влизане в акваруима, за да се срещна съвсем отблизо с акулите! Имаше само 2-3 от тях, при това не толкова големи, колкото ми се ще да видя, но........ стоях захласната и без думи, с опряно до стъклото чело, за да ги гледам как плуват, как се носят по водата и да се питам "Наистина ли са толкова опасни, при положение, че са толкова омагьосващи?!?" Красота........... макар че, не биваше чак пък час и половина да кибичим, за да я видим! 

Метрото ни отведе до Лондон Бридж, от който се открива страхотна гледка към Тауър ъф Лондон:

 
който не успяхме да посетим, защото нямахме силици. В близост до него се строеше една футуристична сграда, която оказа се, ще е офиса на някаква медийна компания:

    Героите са уморени и трябва да почиват, защото на следващия ден е Великден - техният Великден и трябваше да посетим леговището на великденския заек в Лийдс касъл, където той беше подредил изненади за децата.

Замъците са моята голяма слабост, особено след като преди 3 години се наврях в Уоруик касъл.......... и така и не излязох, поне душевно оттам. Кой знае, може би пък и аз да съм била принцеса в предишен живот?!? 

Този път Лийдс касъл предложи доста скромна къщичка отвътре, но градината, о тази градина............ казват,  че трябвало да я посетим лятото, когато била най-красива. Чудя се....... колко ли по-красива може да е?!?  Ето какво видях и снимах аз:      

 Не мога да кажа, че валеше, ама и сухо не беше и това, че снимките стават тъмни, наложи да пусна един "филтър" на фотото, за да получа любимите ми ярки цветове! Получиха се направо препечени като кифлички снимки .







Яяяяяяяя, какво ли е това?!? Едно черно лебедче, може би?!? 



Имаше страшно много лебеди, както черни, така и бели  - доказателството:



Имам още доста снимки на черните лебеди, ама не и с фотото, а с телефон, т.к. батериите на снимачката не издържаха на моето темпо. 
И като съм на вълна птици, да ви покажа още един красавец
 

който, когато си разтвори опашката, става просто прелестен!!!!  
 

А рекичката в градините на Лийдс касъл все така си тече - малка, извиваща се наляво и надясно и даряваща невероятно спокойствие и усещане за аристократичност!  Откъде ли знам какво представлява усещането за аристократичност като съм си селско  чадо и аз не знам?!?! 

Агнетата и техните майки не ги споменавам - така или иначе те са основния компонент на пасторалните картини на Англия, дори и в градините на замъците. Може би без тази пред Бъкингам, разбира се! Представяте ли си там да се изпружи стадо овце и принц Филип - съпруга на кралицата насред него с гега в ръка?!?!








Ето в далечината и самия замък - ние са намираме на поляната на великденския заек. С какво ни зарадва той, ще ви кажа по-натам, ако междувременно не сте заспали или пък сте решили да ме застреляте, за да спра да правя такива дълги постове! Тъй като все пак ги правя основно за свое удовлетворение, моля бъдете снизходителни! А аз няма да ви жаля с думи и снимки!  


Замъкът изглежда внушително. Заобграден е от ров, пълен с вода, което си е доста добра стратегия за защита! Има си всички необходими за живота в него пристройки - за оръжия, за снабдяване, за храна...... и т.н. Те не са съвсем реставрирани.
Лично на мен от тези постройки най-много ми хареса..................... поредния фазан, който се кипреше върху останките от камъни, ама това си е въпрос на лична гледна точка. 
Но ето го и замъка - отвътре и отвън!


 
     
Избата си е големка, а зад прашясали стъкла всред не знам колко годишни паяжини се пазят отлежали напитки:

Вътрешните помещения са скромни, както казах. Единствено библиотеката впечатлява повече:
 


Не се и съмнявам, че ще познаете шишкавия тиквеник  над камината:
 


Излизаме отново на въздух,
 
за да ви кажа какво тържество ни заформи великдеския заек! Още на входа на замъка, дадоха на децата лист с по една празна кръстословица. Обясниха, че по пътеката, която води до замъка ще намерят общо 12 табла с картини на тях, които изобразяват даден вид спорт. След като го разпознаят, трябва изпишат името на спорта в кръстословицата. Ако са попълнили всичко вярно, то великденският заек, ще им даде шоколадово яйце. Е такова тичане и бързане, и търсене на табели никога не е било!  Ще си похваля детето, голямото, което учи английски от 5 години, че нямаше никакъв проблем със списването на спортовете на английски. Да не говорим, че ........... ъъъъъъъъъ помогна на едно английско  другарче за вярното спелуване . Сложих изчервяващ се емотикон, но трябва да кажа, че хич не ми е терсене да си похваля детето, защото за това, за което го изтъквам, е положил труд - и то доста! А трудът трябва да се поощрява и най-вече стремежа към него!

И така, след като и двамата - Коси и Бели попълниха кръстословиците си вярно, се срещнаха със заека, т.е. зайкинята . 


А това би трябвало да е неговата къщичка - на заека де! 
Забавленията за деца и възрастни съвсем не свършваха тук. На поляната беше опъната голяма шатра, в която всяко дете можеше да си измайстори напълно безплатно с материали, раздавани на място, я кошничка за яйца, я шапка, я маска..... Случи се така, че и някои възрастни се включихме към това забавление  


И ако тези забавления не са ви стигнали, то продължавате в другата част от имението на Лийд касъл, където можете да се полутате из истинския лабиринт, който да ви отведе до една пещеричка - стига разбира се да откриете верния път. За съжаление не мога да покажа снимки от него, щото......... така и не са свалени от телефона. Ама като се върна назад, то така или иначе толкова много неща съм показала, че срам ме хваща. Ето последни щрихи от Лийдс касъл:
   
Длъжна съм да отбележа, че Великден в Англия не е нещо, на което се отдава някакво прекомерно значение. Дори бих вмъкнала, че е...... един обикновен т.нар. bank holiday!

Поради това, че този постинг започна да прилича на средновековен трактат, поне по дължината си, ще оставя останалите подробности за следващ такъв......... Исках да пиша за начина на живот - за живота на село по-специално. За това, че навсякъде, където бяхме, ниви, езера, блата бяха пипнати от човешка ръка - подредени, очовечени, облагородени - дори имаше пейки по селския път, който свързва две села и се извива покрай житна нива. Искам да разкажа за безкрайно красивите лебеди и контакта с тях, който в Англия никак не е труден. А и за нещо, което нямаше как да не ме изуми като типична българска майка - отглеждането на деца в Англия! Ееееее силно се надявам да намеря време и сили да спиша втори постиг! Така че


to be continued................. ІІ-а част!

Благодаря ти :)

Моля! :)

А сега и след като намалих обема на снимките и вече постингът се отваря доволно, би следвало да е още по-чудно!

Снощи страницата блокира, докато разглеждах. Аз също ти благодаря.
А вие освен Великденската семейна екскурзия да не сте били и на малко проучване? ;) В Англия си е хубаво ех... По-добре железен полицейски контрол и камери навън, но да си спокоен като си влезеш в къщата.
Прекрасна и поддържана природа, зеленина, чистота... и много хубави снимки:)
Поздрави!

Здрасти и благодаря за коментара. Наистина вчера съм блокирала комповете и браузърите поне на 100 човека, за което се извинявам..... Снощи съм си играла 2 часа да си поправя глупостта, но пък си заслужаваше!

Иначе, не не сме били на проучване в Англия. Там от 8 години живее кума ни и предния път и сега му бяхме на гости. Този път посетихме и още 2 наши приятелски семейства, които също живеят там. Много мислих през цялото време за начина им на живот, за чистотата, за реда, за хубавите паркове, за относителното спокойствие и............. ъъъъъъъъ не съм сигурна дали бих могла да живея там. Но поне бих опитала, ако стигнем до този момент! :)

Благодаря ти за чудесната разходка, два пъти минах през снимките ти и наистина ми бе голямо удоволстнвие да мина по стъпките ви. Радвам се много, че се преживели всичкотова, а за децата ще е незабравим спомен. Твоите постинги от този вид могат да служат като пътеводители и ако те надуши някоя рекламна фирма може да си направи цял проспект, който ще върви като топъл хляб. Поздрави на цялото семейство!!

Сега се сетих, единствената забележка е,че трябваше да го включиш постинга в раздел "Туризъм", има хора(външни), които посещават само този раздел, защото не им се занимава с нашите вътрешни войни, политически виждания, поетични вдъхновения и т.н.

Чанга е голяма бира. Не случайно ни е спонсор.

EVERTON, EVERTON, EVERTON!

Я виж тиииии. Вени, благодаря за идеята и напомнянето! Вярвяш или не, ама съм сигурна, че ще повярваш :), разделът, в който да пусна този постинг е последното нещо, за което се сетих вчера.......... имайки предвид, че трябваше да се справям с постоянно блокирани браузъри :))))))))).

Много благодаря за напомнянето! Ще редактирам!

Ами нормално, то при толкова много материал как дасе сети човек, то и моето набито око трудно го хвана, чак след като ти написах първия коментар. виждам, че посещаемостта е нараснала след промяната.

Мда - така е! Честно казано това ми е един от постингите с почти никакъв коментар от моя страна и затова много си го харесвам!

Мислех да спретна днес втората част, ама......... хаха....... няма да я бъде тая!

Очаквам с нетърпение и следващата(щите) части от поредицата!

О, да. Убедена съм вече и аз самата :)), че ще напиша и другия. Въпрос на време е!

Благодаря за включването!

Благодаря ти, че ме направи съпричастна с твоето пътеществие!

Очаквам с нетърпение продължението!

ПП. За кръговото движение не си съвсем права. В Белгия, даже и малките селца и градчета са така организирани(с кръгово движение), но там в средата на кръга, обикновено издигнат, много често се правят истински произведения на изкуството. Някъде от цветя и дръвчета, на другаде са поставили стари каручки....

Добрата стара Англия! :)

Хм, Белгия! Не съм била там и благодаря за инфото. Ще ми се да посетя вече скандинавските страни, нооооооооо има време за всичко!

Добра и влажна :)))))))))))))))....... мразя дъжд, особено студен дъжд! :))))))

Каква красота - багри, животни, цветя и хора в едно. Благодаря ти, че ме направи съпричастна на всичко това! Ех, едва ли ще се насладя на живо, затова с нетърпение очаквам продължението!

Поздравления за постинга ти, Чери!
Благодаря много за снимковия материал и за увлекателното четиво!
Във Виена също е пълно с кръгови движения, затова е леко и приятно да си в тази столица!

Не спирайте да пътешествате. Каква красота, колко чистичко и подредено навсякъде. Тези хора с в мир със себе си. Поздрави!

Красива разходка до една невероятна държава...
Поздрави и от мен! И на децата се е отразила добре:)