Блогът на budha2 :: Една измама на дребната негодница Сталинка/Няма нищо тайно, което не ще бъде разкрито/"разсек...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.04.2016 09:14 - Една измама на дребната негодница Сталинка/Няма нищо тайно, което не ще бъде разкрито/"разсекретено"

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 2375 Коментари: 0 Гласове:

Световната олигархия оценява приноса на Кристалина Георгиева за разпространението на неолибералната тирантия по света

Сорос награди Кри-Сталина Сталинова Ротшилдова

При социализЪма, ръководен от комунистическата партия, всичко беше фалшиво. Понеже почти нищо не е променено, продължават да ни заливат с фалшификации. Един такъв „документ“ е тиражирал треторазреден брюкселски чиновник – от новата Москва – столицата на днешния СССР.

Вижте измамата.

Въпросният „документ“ е толкова недодялана измама, та чак е обидно да посочвам подправените атрибути.

Масовата култура е място, където наричат състраданието съжаление,

ласкателството е любов, определят пропагандата като познание,

напрежението е мир, клюката – новина,

а използването на auto-tune[Процесор за преработка на звука, разработен от фирмата “Antares Audio Technologies”, който използва съответни устройства за измерване и коригиране на вокални и инстручентални изпълнения при звукозапис и даже на концерти „на живо“. Позволява поправянето и на фалшивото пеене или свирене.] минава за пеене[ Крис Джами – псевдоним на Кристофър Джеймс Гилбърт, чернокож американски поет и философ от школата на екзистенциализма. (Criss Jami – “Killosophy”, Published in the United States by Criss Jami, 2015 г., стр. 80. Заглавието на книгата представлява словосъчетание от „kill” – убивам, и philosophy – философия. Сиреч „Убийствена филосфия“.)]

На първо място, този вид документи не изглеждаха така. Показаният формуляр е измислица.

Второ, там, където е отбелязан „Народен съвет на ДТ“ е пресилване. През 1953 година този израз вече не е в употреба. От 1950 година в София и големите градове има Народни съвети на депутатите на трудещите се, по-късно – само народни съвети, оглавявани от Изпълнителни комитети. В столицата бяха общо шест.

Там, където са живеели родителите на Сталинка Георгиева, в жилище, отнето от законните собственици – „врагове на народа“, „бивши хора“ – беше Сталински районен народен съвет, който от 1961 г. беше погълнат от Ленински. Все пак баща й – шумкар, комунистически терорист, сетне признат за „активен борец против фашизма и капитализма“ и на това основание удостоен с… висше образование, е ползвал значителни привилегии и облаги. Една от тях – настаняването. Друга – със средното си образование десетилетия да ръководи грамадно държавно стопанско обединение в строителния отрасъл!

Аз не разполагам с такъв „акт“, понеже родителите ми не са отишли да го вземат. Струва ми се, че изобщо не ми е бил издаден. Възможно е да не е било задължително. Все още, заети главно с избивания и репресии, може би комунягите са пропуснали да въведат тази административна мярка като обезателна и неизбежна.

Както едва през 1955 година превърнаха временната „Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София“ от 1942 г., обновена година по-късно, в задължителната „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете София, Пловдив, Сталин, Бургас и Русе“.

Кръстили са ме в черква и притежавам Кръщелно свидетелство. Едва през 1966 година, заради издаването на личен паспорт, насила ми издадоха Удостоверение за раждане. След направена от мен проверка установих, че название „Акт за раждане“ и подобен формуляр са чиста проба измама, направена сега.

Разминаванията в датите са фрапантни. Почеркът – също. Все още имам живи роднини и близки, които твърдят: За да не се излага и да изглежда прекалено просташка в сравнение с Царство България, властта на БКП и ОФ е държала всички тогавашни важни документи да бъдат попълвани с едва ли не калиграфски почерк.

Не по-малко важен е бледият и нечетлив печат. Другарите не държаха на подписа. Но за тях печатът беше фетиш. Така беше даже през 1985 година, когато, за да започна най-сетне щатна работа, ми се наложи да фалшифицирам документ, който да докаже, че съм член на ОФ, какъвто не бях. Опитите ми за вадене на печат и полагането му с твърдо сварено яйце, се провалиха. Накрая приятел ме уреди с документ издаден от негов подчинен, дребен ОФ-ръководител в друг район. За да не пострада, човекът беше замазал, както названието на конкретната ОФ-организация, така и печата. Беше го завъртял, да не се чете, но да е силен и „мокър“, както се казва.

Преди месец друг фалшификатор написал във “Facebook” – интернационална шпионска мрежа на Братството, че щом съм работил в „София прес“, а началник ми е бил Венцел Райчев, значи съм ченге. Но за това – към края. Сега по-интересно е, защо измамите и фалшификациите хващат декиш?

Как стана така, че най-богатите банкери създадоха идеология, която разпределиха на социалистическа, комунистическа, фашистка, либерална, националсоциалистическа? Във всички случаи – насочена против самите тях. Обявиха своите марионетки, които доброволно, поради вродения им опортюнизъм, или принудително наеха за осъществители на тези доктрини, за гробокопачи на самите себе си! Такова чудо човешкият род не помнеше.

После, превзели Великобритания още през ХІХ век, посегнаха и на САЩ. Чрез системата на Федералния резерв триумфираха и превърнаха политическата власт във витринна изложбена зала на брантии. Разпалиха две световни и множество по-малки войни. Неизменните победители в тях бяха Те – индустриалците, търговците, но преди всичко финансистите, съставляващи интернационално свръхсекретно, затворено общество, сполучливо наречено The Fraternity – Братството.

Ликвидираха империи, преначертаваха граници и като някакви земни богове създаваха нови държави. Финансираха и направляваха болшевиките, фашистите, нацистите. Допуснаха Сталин и Хитлер да се съюзят. Докато траеше това приятелство – междувпрочем напълно естествено – комунистите, социалистите, представящите се за „антифашисти“ по света, не позволяваха да бъде отпечатана и изречена и една критична дума срещу фюрера, дучето, Третия райх. И обратното.

Сетне „най-големите демокрации“ се съюзиха с най-страховитата тирания в историята, без да спират деловите си търговско-икономически и финансови отношения с противника – нацистка Германия.

„През годините бях чувал за общото споразумение на определени важни фигури от американските, британските и германските делови среди за продължаване на техните взаимоотношения и сдружения и след Пърл Харбър“ – писа британският историк и журналист Чарлз Хайъм. – „Също така бух слушал, че определени фигури от воюващите правителства са уредили да подпомагат това. Но не бях виждал нито едно документално доказателство за тези неща. Сега отломки от сведения взеха да изплуват на повърхността. Започнах да търся и намирам документи. Успях да постигна разсекретяването им по силата на Закона за свобода на информацията – болезнено бавен и изтощителен процес, продължил две години и половина. Онова, което открих, беше твърде объркващо.

Роден съм в патриотично британско семейство. Баща ми беше събрал и формирал първите батальони от доброволци срещу Германия през Първата световна война. И беше изградил болницата за военни ветерани „Звезда и жартиера“ в Ричмънд, графство Съри. За неговата вярна служба на короната крал Джордж Пети го удостои с рицарско звание. Беше депутат в Парламента и член на правителство. Чувствам силна привързаност и лоялност към Великобритания, както и спрямо моята придобита нова родина – Съединените американски щати. Нещо повече – аз съм донякъде евреин. Аушвиц е дума, която се е отпечатала завинаги в сърцето ми.

Поради тази причина за мен беше тежък шок да узная, че някои от най-големите американски корпоративни лидери бяха в съюз с нацистки корпорации преди и след Пърл Харбър. Включително с “I.G. Farben”, колосалния нацистки тръст, който създаде Аушвиц. Тези лидери, станали близки, обединени в сдружение, аз нарекох The Fraternity.[Братството, англ. Друга дума със същото значение и Brotherhood. Но между двете съществува едва усещащо се различие, нещо като нюанс, който обаче е изключително важен. Brotherhood е по-скоро братство по родство или по побратимяване – висша форма на приятелство. Докато Fraternity е нещо като сближаване на верска или делова основа. Обединение въз основа на общи интереси, а не на родствени връзки или на емоции. В католическия свят съществуват ордени, наричани Fraternity. По-скоро общност на единомишленици, отколкото кръвно родство.] Всеки от тези бизнес-лидери беше свързан с останалите чрез взаимно преплетени управителни тела или финансови източници. Интернационално всички бяха представлявани от “National City Bank” или от “Chase National Bank”,[На евреите Рокфелер.] но и от нацистките юристи Герхард Вестрик и д-р Хенрих Алберт. Те до един имаха връзки с главния икономист на нацистите Емил Пул от Хитлеровата “Reichsbank” и с Банката за интернационални разплащания.[Banque des rиglements internationaux, BRI, или Bank for International Settlements, както е на английски, е основана през 1930 година тъкмо с тази цел. Оттогава до ден днешен тя никога не е преставала да съществува и действа. Седалището й е в Базел, Швейцария. Контролът е осъществяван от доверени лица на семейство Ротшилд.]

Магнатите бяха свързани и с една идеология: Идеологията „Бизнес, както обикновено“. Мотивирани от еднакви реакционни идеи, членовете на Братството търсеха общо бъдеще във фашисткото господство, независимо от това кой световен лидер трябваше да реализира тази амбиция.

Неколцина от членовете не само диреха продължаване на съюза им по интереси по време на самата Втора световна война, а подкрепяха идеята за договорен мир с Германия, който би попречил на реорганизацията на Европа в либерална насока. Тя трябваше да остане полицейска държава, която да постави Братството в положение да притежава финансова, промишлена и политическа автономия. Когато стана ясно, че Германия губи войната, бизнесмените видимо станаха „по-лоялни“.

Но сетне, когато войната свърши, оцелелите нахлуха в Германия, опазиха и задържаха своите активи, възстановиха приятелствата си с нацистите на високи постове, помогнаха за разпалването на Студената война и осигуриха перманентното бъдеще на Братството.

До ден днешен преобладаващото мнозинство от американците изобщо не подозират за съществуването на Братството. Правителството потули всичко по време и даже (непростимо) след войната. Какво щеше да стане, ако милиони американци и британци, борещи се за оцеляване в купонната система и опашките пред бензиностанциите, бяха узнали, че през 1942 г. управителите на “Standard Oil of New Jersey” доставяха на врага горива с цели кораби, разтоварвани [главно във френски пристанища], та товарите им да преминават през неутрална Швейцария? И че врагът използваше горивата на Съюзниците?

Да предположим, че обществеността беше открила, как след Пърл Харбър, в окупирания от нацистите Париж, “Chase Bank” печелеше милиони долари, като въртеше петролен бизнес с врага при пълната яснота за това в централата в Манхатън? Или че камионите “Ford” бяха специално изработени за германските окупационни войски във Франция с разрешението на Диърборн, щата Мичиган.[Домът на Хенри Форд и мястото, където е централата на Ford Motors Corporation”. С тази разлика, че нейният основател никога не е криел своите връзки с Хитлер. Даже е бил награден от нацистката държава. Но макар и от по-късно, той, както и фюрерът, така и американските, британските и съветските ръководители, са членували в масонски ложи.]

Или че по време на войната полковник Состънъс Бен, главата на интернационалния американски телефонен конгломерат IT&T, излетя от Ню Йорк през Мадрид за Берн, за да помогне за подобряването на Хитлеровите комуникационни системи и да усъвършенства роботизираните бомби, които разрушиха Лондон?

Или че IT&T разработи самолетите “Focke-Wulf”, които хвърляха бомби над британските и американските войски?

Или че толкова важните машинни лагери бяха доставяни на клиенти в Латинска Америка, свързани с нацистите. В рамките на тайно споразумение на заместник-председателя на Съвета за военновременно производство на САЩ[Чарлз Уилсън, високопоставен служител на “General Electric Company”.] в съдружие с братовчед на Гьоринг във Филаделфия. И то във време, когато американските въоръжени сили страдаха от отчайващ недостиг от тези продукти.

Или, когато разберат, че Вашингтон знаеше за тези уговорки и спогодби. И, или ги санкционираше, или умишлено ги пренебрегваше?“[Чарлз Уилсън, високопоставен служител на “General Electric Company”.]

Вярва ли ви се, или не, такава е историята на миналото столетие. Официалната, която ви преподават, е изтъкана от фалшификации, които пропагандата превърна в… истини. Sic transit Mundus hodie…[Charles Higham – “Trading with the Enemy: The Nazi – American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г., стр. xiii-xv. ] Обаче членовете на Братството, както и вие, последователи на съмняващия се Том, вярващи в конспиративни теории, не е лошо от време навреме да си спомняте:, че „човек предполага, а Господ разполага“. Сам Бог е постановил:

“Nihil enim est opertum, quod non revelabitur: et occultum, quod non scietur” – „няма нищо тайно, което не ще бъде разсекретено, и нищо скришно, което не ще бъде разкрито“.[ „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26. По превод от арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.]. Ще бъдат разкрити и всички измами на службите с реституирани имоти, върнати на подставени лица с фалшифицирани документи за самоличност.

Втората световна война, както и Първата, но също и сетнешните, включително настоящите, завърши с пълен триумф на The Fraternity. Което ще рече – на марксизма.

Нацисткият Трети райх, чиято военна машина беше подготвена изцяло върху територията на СССР и изключително със съветски суровини и материали, изчезна „така внезапно, както се беше появил някога“. Той никому не е необходим, освен, да служи за стряскане на доведеното до обезумяване човечество. Вече 80 години го плашат с неговата сянка.

Когато Братството реши, че е дошло времето за това, се разпадна и Съветският съюз. Нацистите и болшевиките „се разтвориха в онези световни структури, които навремето ги изсипаха върху Германия и Русия“.[Перифраза. Вж. Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350.]

Разкриха този продължаващ от столетия антихристиянски заговор, който отдавна е насочен срещу самия човешки род. Та една измама на дребна негодница, комунистическа издънка и завършена мижитурка като Сталинка ли?…