заплетени в ресите,
по белите им ризи 

таят смоли- забрави.

В тъжен смях от ехо

с усмихнатата скука,
досадите на дните,

капят с листата

и сълзите на брезата.

Утаени в очите

отшумяват плахи стъпки, 

неискани покани от

изронени фасади…

В косите на брезите,

от жилавите колонки, 
разпръсват се ресите,

никой вятър не желае,

да им каже,

къде ги разпилява…