ДНИ, БЕЗБРЕЖНА ТИШИНА...
ОЧАКВАНЕ НАПРАЗНО ПРЕЗ ДЕНЯ
НА БЕЗСЪНИЕ ОБРИЧА МЕ В НОЩТА!!

ОГЪН, БЕЗПОКОЙСТВО, ТРЕПЕТ
В БИТКА СЪС СТИХИЯ СЕ РЕДУВАТ
МИНУС С ПЛЮС СТРАННО ДРУГАРУВАТ.

НЕТЪРПЕНИЕ, ДЕТИНСКО ЛЮБОПИТСТВО
ОЧИ ШИРОКО КЪМ СВЕТА ОТКРИТИ
НАРАНЕНИ И ОТ СЪЛЗИ ИЗМИТИ.
ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА
ДУША, СЪРЦЕ, МЕЧТА,
ДУМИ И КАПРИЗИ НА ЖЕНА. ТАНЦ, ЦЕЛУВКА И РАЗДЯЛА -


КРАЙ!

ПОГЛЕДИ ИЗПРАЩАТ СЕ БЕЗМЪЛВНИ
ЗА ПОСЛЕДНО СА ДУШИТЕ ПЪЛНИ..... СБОГУВАНЕ, ДОКОСВАНЕ ПОСЛЕДНО -

ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ НЕЙДЕ АКО ТЪЙ Е РЕДНО.....

Той се рей кат Одисей
така и иначе във мрака
по пътя за Итака
тя като птица пей
на път за Мандалей
във страст от джаз
към хълма вечен
отчетливо отсечен
в небе отвесно огледало
оглежда се и вижда в бяло
не своите сълзи
видение неземно засияло

Защо?

Защо ли избяга
или аз те изгубих
защо ли изплака
или дъжд плисна в мрака
аз ли те погубих?

или дъждът плака в мрака

ще се срещнат ли по пътя към Итака?

СБОГУВАНЕ, ДОКОСВАНЕ ПОСЛЕДНО -
ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ НЕЙДЕ АКО ТЪЙ Е РЕДНО.....

В крайна сметка трагедиите ги оставям на древните гърци.... при мен надеждата е винаги последна и щастлива :).

Усмивките са Добри :)