ЗА 10-РАМКОВИЯ УНИФИЦИРАН КОШЕР И ОЩЕ НЕЩО

 

            Написаното от Стоян Баиров във в-к ПиК №142/22.12.2004 относно “10-рамков унифициран кошер” ми даде повод за размишления, с които изкам да запозная читателите на вестника.

 Много съжалявам , че написаното от мен за статията на Д.Димитров , се възприема от г-н Баирев като критика. Аз представих само факти, а читателите, запознали се със тях да си правят изводите. В конкретния случай ще постъпя по същия начин.

Мнного “автори” на кошери използват метода на “рязането” на приет за базов някакав корпус или рамка на по-известен кошер. Оше един от тези “автори “ е и С.Георгиев. Цитирам от книжката му “Отглеждане на пчели в осъвременен корпусен кошер, изд.”сезони - 7”, София, 2000г.

“…Взех компромисно решение – намалих височината на Лангстрот – Рутовата рамка с 30 мм и увеличих тази на Фарар пак с 30 мм. Получи се средна височина на рамката 200 мм, с каквато започнах да работя. Резултатите са отлични. Моят модел събра положитилното от двата модела …. С този подобрен и модернизиран, комплексен кошер работя повече от 20 г….”.И неволно си задавам въпроса: Нима може да се счита, че размерите на пчелните рамки могат да бъдат основен критерий за съвременен, модернизиран и комплексен кошер?. От цитата следва, че височината на рамката на кошера на Фарар (по точно височината на рамката на магазина на дадан-блатовия кошер) е 170 мм а не 160 мм. Няма да споря. Така си е решил човекът така е обосновал намерението си да бъде автор на по-горе цитирания “комплексен” кошер.

Методът на “рязането” на корпуси или рамки не води до еднозначно решение на задачата за създаване на “нов” тип кошери. Иначе казано, по този метод могат да се създададат неограничен брой размери на корпуси, респ. пчелни рамки. Толкова пъти ще ви се предостави възможност да си нарежете оригиналните кошери и още повече труд на халос. Този метод обърква и младите пчелари. На тях препоръчвам да започнат със стандартизиран тип кошери

            Написаното от г-н Баиров го приемам като едно малко доказателство на народната мъдрост “Луд умора няма”. Или перефразирано: “Пчелар умора няма когато реши да доказва, че “сътвореният” от него кошер е най-най.”

            Достатъчно е да изработите само една подставка (или надставка), или както щете я наречете, с височина 70 мм, въпросът се решава еднозначно и то в рамките на БДС. (Кога ли някои от издателите на пчеларска литература ще публикува поне заглавията на действащите в момента стандарти в областта на пчеларството?).В този случай “формулата” е същата: Магазин – 170 мм, ЛР-корпус 170мм + 70 мм = 240 мм, ДБ- корпус 170 мм + 70 мм + 70 мм = 310 мм и няма да Ви се налага да прахосвате толкова труд за намаляване на корпусите магазините и рамките на оригиналните си кошери.Ако пък имате необходимата смелост да излезете “малко” от БДС, то към горната “формула” добавите и стандартния за Руската федерация магазинен корпус с височина 155 мм (разполовен дадан-блатов корпус) се получава доста богата и напълно достатъчна гама от корпуси( 140мм, 155мм, 170мм, 210мм, 225мм, 240мм, и така нататък ) и пчелни рамки.

Обаче наблюдателният читател веднага ще ме репликира, че това не е моя идея защото е вече публикувана от Младен Котларски във в-к Пчели № 20/23.10.2003 г. в статията “Модулен кошер – нов модел кошер, който обезмисля спора за “най-добър кошер””. Ще се съглася с този читател, дори ще цитирам г-н Котларски: “… по времето на АПИЕКСПО – 2003 в Лююбляна видях на щанда на австрийците подобен вариянт и това ми вдъхна увереност, че съм на прав път”. Ако разшифроваме цитата се получава приблизително следното : Г-да читатели идеята за тази кошер се е формирала у мен доста дълго, осмислена е многократно и е резултат на моя дългогодишен опит и на моята голяма наблюдателност и изобретателност, но все не се решавах да я представя.

А идеята си беше моя. Да да ама не до там да. За голямо съжаление идеята беше моя до момента когато я видях вече публикувана в сп.”Пчеларство” №4/1988 г под заглавие “Унифицирах кошерите” от Станчо Петков, а в сп. “Пчеларство” № 10/1990г. пак от същия автор се появява статията “Предлагам унифициране на пчелните кошери” със фотоснимка на кошерите. Представяте ли си, уважаеми читатели, как щеше да се погледне на мен ако се бях изтъпанил с тази си идея в някое от изданията по пчеларство, без да проверя, че тя вече е реализирана и публикувана? В най-добрия случай читателите щяха да изгубят доверие към моите публикации, а други щяха да ме обвинят в плагиатство. И щяха да бъдат прави Именно това “..и още нещо” исках да споделя с Вас. За оценъчната система на българския пчелар – в частност и за българина – изобщо. Затова аз  бих дал съгласието си г-н Станчо Петков от гр. Троян да бъде номиниран като създател на унифицирания български кошер. Дано е жив и здрав. И нека на следващото АПИЕКСПО се появи унифицираният от Станчо Петков български кошер.

 Погледнато от моята камбанария, като че ли това е единственото съществено нещо, появило се в българското пчеластво през последните 20 години.

 По обективни и/или субективни причини през последнита 20 години не се появи още нещо съществено “Обща теория на рамковия кошер.Проектиране и технологии” – книга Първа. Живот и здраве да е. Ще му дойде времето и за това.

Докато работих по този материал излезе и брой 143 на в-к “ПиК”, където в рубриката “направи сам” пише: “Корпусните кошери на Лангстрот Рут, независимо от това дали ще ги срещнем в класическия вариянт с височина на рамката 230мм, или ще бъдат с височина на рамката 140, 160, 200 или повече от 230 мм, са все вариянти на един и същи модел, наложен от спецификата на природоклиматичните условия на различните страни. Всички развити в пчеларско отношение страни работят с корпусни кошери.”

Анализирайки този цитат, могат да бъдат направени следните по-основни изводи:

-         Република България е развита в пчеларско отношение страна защото преобладаващия вид кошери е Даданблат. Този кошер е корпусен защото в базовата си конфигурация включва най-малко два корпуса :плодников с височина 310мм и магазинен с височина 170мм.;

-         Не се прави разлика между понятията корпусен кошер и многокорпусна (корпусна) технология;

-         У нас не се използва “класическия” вариянт на кошера ЛР, който е с друга дължина на рамката, а не 435 мм;

-         У нас под кошер “Лангстрот Рут” се разбира корпусен кошер, съставен от няколко еднакви корпуси с по десет стандартни пчелни рамки с размери 435мм на 230мм. Удобен за прилагане на многокорпусна (корпусна) технология;

-         В последно време получава гражданстненост и кошер Фарар,т.е. корпусен кошер от няколко еднакви корпуси с по 10 стандартни пчелни рамки с размери 435мм на 160 мм. Удобен е за прилагане на многокорпусната технология;

-         .Всички останали видове кошери, колкото и да наподобяват кошера Лангстрот – Рут, не могат да бъдат наречени така (вж. по-горе).

-         В пчеларската литература се използват не прецизирани и уточнени понятия и определения, водещи до нарушаване на комуникацията между пчеларите особено по отношение на технологиите на отглеждане на пчелни семейства, обмяната на опит между пчеларите и до голямо объркване особено у младите пчелари;

В съответствие с тези твърдения Ст. Баиров не може да нарича корпуса с височина 232,5мм Лангстрот Рут (в статията му има грешка защото три четвъртинки на корпус Даданблат е 232,5мм а не 222,5мм както е посочено в нея), след като той е получен от корпуса Лангстрот Рут чрез отрязване на част от него.

 

                        С уважение А.К. Калчев

Котларски греши в своя статия за дълбокото дъно само едно нещичко но доста съществено.След като установи на ;индикатора; роевия нагон ,той го предотвъртява но изкючва; индикатора;,като поставя мрежа непосредствено под рамките.